№ 1992
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110204099 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Н. С. Ц., ЕГН **********
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4820893, издаден от СДВР, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се
иска неговата отмяна. Твърди се, че били допуснати съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Сочи се, че бил изтекъл
преклузивният едногодишен срок от извършване на нарушението по смисъла
на чл.34, ал.1 от ЗАНН, не било посочено какво е техническото средство, с
което е засечена скоростта – мобилно или стационарно, не била доказана
датата и мястото на извършване на нарушението, както и не било посочено в
какъв срок електронният фиш подлежал на обжалване.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за
отмяна на електронния фиш. Счита, че трябвало да бъде приложена
процедурата по ЗАНН със съставяне на АУАН и издаване на НП. Претендира
адвокатско възнаграждение.
За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в откритото
съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от юрисконсулт С., с
които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденият
електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар от другата
страна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно
образувано пред РС-София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 25.04.2021 г. в 11:58 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC
TFR1-M“ № 619 заснела товарен автомобил марка „*****“, модел „*****“ с
рег. № *****, движещ се в град София, по бул. „*******“ до номер ******
(магазин *****), в посока от бул. „*****“ към бул. „******“, с превишена
скорост – 76 км/ч, при максимално разрешена за движение в населено място
и указана с пътен знак „В-26“ – 50 км/ч.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия
автомобил бил издаден от СДВР обжалваният понастоящем електронен фиш
серия К № 4820893 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
на жалбоподателя, в качеството му на собственик на заснетото МПС, е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
2
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш“, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на
наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на
контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не както понякога се
тълкуваше преди изменението на закона, че контролният орган трябвало да
отсъства от автомобила, в който е било монтирано автоматизираното
техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за
да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел.
фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
3
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл.
165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
4
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то не е
необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, да е бил обозначен с поставянето на
пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи.
Именно поради тази причина и след отпадането на посоченото законово
изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен
пътен знак, указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е
изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който
се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение
на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол „ATCC TFR1-M“ № 619, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в
електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като
автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е
5
приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на
нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът
или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случай, че не собственикът е управлявал
автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
след получаване на електронния фиш, жалбоподателят Ц. е следвало в 14
дневен срок да подаде писмена декларация до териториалната структура на
МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. В настоящия случай, в
изпълнение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, наказващият орган е
връчил ел. фиш на лицето по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като в същия изрично е
указана възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал жалбата,
предмет на настоящото производство, тоест той не се е възползвал от
предоставената му законова възможност.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно
постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се
налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е
различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са
инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и
НП, тъй като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на
издаването му се счита датата на извършеното нарушение. В тази връзка е
неоснователно възражението на защитника за изтекла давност по чл.34, ал.1
от ЗАНН. В случая приложима е единствено давността по НК за погасяване
на наказателното преследване, но тя е четири години и половина от момента
на извършване на нарушението, поради което същата не е изтекла.
Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с
извършеното нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на
нарушението и самоличност на нарушителя. Разликата в засечената скорост
от 79 км/ч и посочената в ел. фиш скорост от 76 км/ч се дължи на така
6
наречения „толеранс“, който представлява възможната процентна грешка при
засичането на скоростта. Този толеранс е 3% от засечената скорост и се
отчита в полза на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява
именно с тези 3%. Точно заради това не може да се говори за нарушаване
правата на жалбоподателя, поради неяснота или противоречия в издадения ел.
фиш. Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като евентуално
възможната грешка при отчитането на скоростта е изчислена в негова полза.
Следва да се отбележи, че от приложените към делото Протокол № 2-
39-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR – 1M“ от
08.07.2020 г. и приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 се установява, че система за видеоконтрол „TFR -
1M“ № 619 е мобилна такава, одобрена да служи за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, надлежно калибрована и технически
годна към датата на нарушението за осъществяване на посочения
видеоконтрол. Макар срокът на валидност на удостоверението за одобрен тип
средство за измерване да е изтекъл на 24.02.2020 г., а нарушението да е било
заснето след това на 25.04.2021 г., то съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип, а това средство не е ново и се е
намирало в употреба преди изтичането на срока за валидност.
Обстоятелството, че в ел. фиш не са посочени начинът на обжалването
му и органът, пред който се обжалва, по никакъв начин не е довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактът, че делото се
разглежда от настоящия състав и производството е редовно образувано пред
СРС е достатъчно показателен, че са напълно защитени правата му и същият
се е възползвал от дадената законова възможност да обжалва, и да иска
отмяна на наложената глоба пред съда.
Нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика на МПС за
извършеното с него нарушение. В конкретния случай, видно от справката от
централната база на КАТ, собственик на МПС, с което е извършено
нарушението, е жалбоподателят Н. С. Ц. и по делото няма представени
доказателства в друга насока. Същият не се е възползвал от възможността по
7
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което и правилно е бил приет като лице,
отговорно за извършеното нарушение.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В
конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП, понеже се е движил с по-висока от максимално
разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч, указана с
пътен знак „В-26“. Касае се за скорост, която се сигнализира с пътен знак по
смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Водачът на автомобила се е намирал в
населено място и е следвало да спазва ограничението на скоростта, указано с
пътния знак. Писмено доказателство за цитираното ограничение на скоростта
е приложеният по делото Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система от 25.04.2021 г. В него ясно е описано
мястото, където се е осъществявал контрол на скоростта и това, че
ограничението е било въведено с пътен знак. Съставителят на протокола –
длъжностното лице Т. Неделчев се е подписал, че автоматизираното
техническо средство е разположено и настроено съгласно изискванията за
обслужване на производителя и нормативните предписания, а наличните
пътни знаци са проверени преди и след измерването. Това е официален
документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от
длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за
описаните в него обстоятелства, едно от които е и ограничението на
скоростта в процесния участък. Не само това, но по делото е приложена и
снимка на пътния знак с ограничението на скоростта, която отново
потвърждава ограничението на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак
„В-26“. Снимката изцяло подкрепя описаното в протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система от 25.04.2021 г. Предвид на
това са налице годни доказателства за действащото ограничение на скоростта
в процесния участък.
От приложената по делото снимка на нарушението и от протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система от 25.04.2021
г. се установява точното място, на което е била разположена камерата за
8
скорост, на колко метра е била от знака с ограничението на скоростта и на
какво разстояние от камерата е бил заснетият автомобил.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва: т. 3 - за превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100
лева.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по
делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната
на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото
доказателства се установи, че на 25.04.2021 г. в 11:58 часа, товарен автомобил
марка „*****“, модел „*****“, с рег. № *****, собственост на жалбоподателя
Н. С. Ц., се е движил в град София, по бул. „*******“ до номер ******
(магазин *****), в посока от бул. „*****“ към бул. „******“ с превишена
скорост – 76 км/ч, при разрешена максимална скорост за движение в населено
място от 50 км/ч, указана с пътен знак „В-26“. Разрешената скорост е била
превишена с 26 км/ч, а размерът на глобата в този случай е точно 100 лева.
Наказанието е фиксирано, поради което съдът не може да изменя неговия
размер.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат именно на шофиране с превишена скорост, а в
населено място това поведение е особено опасно, поради наличието на
пешеходци, сред които деца, възрастни хора и майки с бебета. В немалко
случаи тези произшествия завършват със смърт или сериозни телесни
увреждания. Поради тази причина следва да се обърне сериозно внимание на
водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и според
настоящия състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят
както индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по
смисъла на чл. 12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат
нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо,
възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите
членове на обществото. Нашата държава е на едно от челните места по
смъртност вследствие на пътнотранспортни произшествия, а най-честата
причина за тези произшествия е именно движението с превишена или
несъобразена скорост. Предвид на това случаят не може да бъде приет за
9
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът прие, че правилно и законосъобразно е
издаден обжалваният електронен фиш за реализиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с
извършването на това нарушение и същият следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лева, поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание, не бяха
разпитвани свидетели, а юрисконсултът не се яви в съдебна зала, като
единствено е изготвил и депозирал писмени бележки по делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4820893,
издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на
Н. С. Ц., ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Н. С. Ц., ЕГН ********** да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 80 /осемдесет/
10
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11