Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№……...............
31.07.2020 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито съдебно заседание, проведено
на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова частно административно дело № 1695/2020 г. на АдмС - Варна
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 и сл.
от АПК.
Образувано по жалба с вх. №
9178/31.07.2020 г. на П.Т. ***, подадена чрез адв. В.В. – ВАК. С жалбата се
настоява, че отнемането на СУМПС на П.Т.Т. на 30.07.2020 г. не се основава на
влязъл в сила акт и на неизпълнение в срок на задължението по него, като
искането е да се разпореди да бъде върнат документът за управление на МПС,
иззет с Акт Серия GA №
19541/30.07.2020 г. Оспорващият сочи, че визираното в Акт Серия GA № 19541/30.07.2020 г. наказателно
постановление не е влязло в сила, доколкото е образувано КАНД № 1153/2020 г. на
АдмС-Варна. Към жалбата е приложен Акт Серия GA № 19541/30.07.2020 г., както и идентична
жалба, адресирана до ОД на МВР Варна, Сектор „ПП“, с искане да бъде върнато
неоснователно иззетото СУМПС.
Съдът е изискал от ОД на МВР Варна, Сектор
„Пътна полиция“ данни за основанието на извършените действия, представляващи
изземване на СУМПС на П.Т.Т. (дали същите се извършват в изпълнение на
административен акт или на закона), както и дали се извършват посочените в
жалбата действия в момента или са приключили, като е дадена възможност и за изразяване
на становище по направеното искане от оспорващия за връщане на иззетото СУМПС.
В отговор (писмо със с.д. № 9219/31.07.2020 г.) Началникът
на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна заявява, че СУМПС е отнето на основание чл.
172, ал. 3 от ЗДвП със съставянето на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) Серия GA №
19541/30.07.2020 г., като на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП е издадена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
20-0819-001279/30.07.2020 г. – временно изземване на СУМПС до заплащане на
дължимите глоби, която заповед не е връчена на лицето към настоящия момент.
Сочи се, че след допълнителна справка е установено, че Наказателното
постановление № 19-0433-000448/29.01.2020 г. не е влязло в сила – подадена е
касационна жалба срещу решението на районния съд и е образувано КАНД № 1153/2020
г. на АдмС – Варна, което е висящо към настоящия момент. С отговора се заявява,
че предвид новоустановените факти липсва правно основание за прилагане спрямо Т.
на посочената ПАМ, както и че издадената ЗППАМ ще бъде отменена, а образуваното
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН Серия GA № 19541/30.07.2020 г. е прекратено в частта, касаеща
извършването на нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Началникът на Сектор „ПП“
при ОД на МВР Варна сочи, че при явяване на Т. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Варна ще му бъде върнато иззетото СУМПС.
Допълнително по делото е представена ЗППАМ №
20-0819-001279/30.07.2020 г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР,
Сектор „Пътна полиция“.
От представените по делото доказателства се
установява, че на 30.07.2020 г. срещу П.Т. *** е
съставен АУАН - Акт Серия GA № 19541/30.07.2020 г., за това, че на 30.07.2020 г., в 21:26 часа в гр. Варна, Т.,
управлява лек автомобил Опел „Зафира“ с per. №***, като не използва
обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван, както и че не е
заплатено наложеното му наказание глоба с Наказателно постановление №
19-0433-000448/29.01.2020 г., с което виновно е нарушил съответно чл. 137а, ал.
1 и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
В АУАН е посочено, че е иззето СУМПС №
*********.
Със ЗППАМ № 20-0819-001279/30.07.2020 г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР, Сектор
„Пътна полиция“ за нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, описано в Акт Серия GA № 19541/30.07.2020 г., е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1
б. „д“ от ЗДвП - временно е отнето СУМПС - до заплащане на дължимата глоба
на водача, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане.
Съдът намира направеното искане за
неоснователно.
С разпоредбата
на чл. 250 от
дял III, глава ХV на АПК е регламентирана защита срещу всякакви
фактически действия на административните органи и техните длъжностни лица,
които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на
административни актове или закона. Следователно производството по този ред е
допустимо при наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки: 1. това
може да се извърши срещу всякакви фактически действия; 2. действията следва да
са извършвани от административен орган или длъжностно лице от администрацията
на административния орган или от лица, които не са длъжностни, но действат от
името на административния орган; 3. с тези фактически действия да се засягат
(да нарушават ефективно или да застрашават) права, свободи или законни интереси
на частноправни субекти, без оглед на техния характер - имуществен или
неимуществен, и 4. действията да не са административни актове и да не се
извършват в изпълнение на административен акт или на закона.
В случая за констатирано нарушение по чл. 190, ал. 3
от ЗДвП на П.Т.Т. е съставен АУАН, за което нарушение ЗДвП предвижда прилагане
на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „д“ от ЗДвП.
Процесното изземване на СУМПС със съставения АУАН не е
неосноваващо се на закона или на административен акт. Изрично изземването е
предвидено в закона. Според чл. 172, ал 3 ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б",
"д", "е" и "ж" (какъвто е и настоящият по б. „д“)
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва
със съставянето на АУАН.
От друга страна, предвид установеното нарушение, на
основание чл. 171, т.
1, б. "д" от ЗДвП, е издадена ЗППАМ "Временно
отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба“. По аргумент от чл. 172, ал.
6 от ЗДвП по силата на закона на процесната ПАМ е придадено предварително
действие, т.е. без значение е в случая дали ЗППАМ е съобщена на оспорващия или
не.
При тези данни, описаните в искането действия са част
от нормативно регулираната дейност на контролния орган, постановени са въз
основа и в изпълнение на закона, поради което не съставляват неоснователни
фактически действия. Изземването на документите на санкционирания водач на МПС
е част от процедурата по ангажиране на административната и/или
административнонаказателната му отговорност (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН),
поради което законосъобразността им не може да бъде предмет на самостоятелен
съдебен контрол (Арг.: чл. 21, ал. 5,
вр. с ал. 1 АПК).
Твърденията за неоснователност, неправилност и
незаконосъобразност на действията по прилагане на процесната ПАМ - изземване на
СУМПС, не обосновават извод за наличие на фактически действия, неосноваващи се
на закона и на административен акт.
Съгласно чл. 165, ал.
2, т. 2 във вр. с т. 1 от ЗДвП
определени от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и
задържат документите по т. 1, а именно документите за самоличност и
свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с
управляваното превозно средство, и с извършвания превоз, както и да отнемат
табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.
Разпоредбата на чл. 20 от
Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство
за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина предвижда, че отнемане на
свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: 1. влезли в сила
наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание
"лишаване от право да се управлява МПС"; 2. заповед за прилагане на
принудителна административна мярка; 3. съставен акт за установяване на
административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.
Предвид установеното от контролните органи
при допълнителната справка, че Наказателното постановление №
19-0433-000448/29.01.2020 г. не е влязло в сила (което се установява и при
извършената служебна справка от съда в деловодната система на АдмС-Варна - КАНД
№ 1153/2020 г. на АдмС – Варна е висящо към настоящия момент), както и
Началникът на Сектор „ПП“ ри ОД н МВР – Варна изрично заявява, действително в
случая не е налице основание за изземване на СУМПС на оспорващия, респ. не е
налице основание за прилагане на процесната ПАМ. Последното обаче е от значение
за преценката за законосъобразността на ЗППАМ и не обосновава извод за наличие
на основания в случая съдът да нареди прекратяване безусловно на действията по
изземване на СУМПС на Т., доколкото изземването е в изпълнение на закона и на административен
акт – ЗППАМ.
(Съдебната практика приема, че релевантен
е фактът дали към момента на постановяване на разпореждането на съда по чл.
253, ал. 2 от АПК е налице административен акт, в изпълнение на който е
извършено фактическото действие – определение по адм. дело № 3073/2020 г. на
ВАС.)
Действието по отнемане на СУМПС е
еднократен и вече осъществен акт и е насочен към формиране материализираната в заповедта за прилагане на ПАМ воля
на компетентния орган. Не се касае за продължаващи действия, които могат да
бъдат прекратени със съдебна намеса по реда на чл. 253, ал.
2 АПК, т. к. понастоящем СУМПС се задържа в изпълнение на ЗППАМ №
20-0819-001279/30.07.2020 г., която заповед към настоящия момент няма данни да е
отменена.
Съгласно чл. 253, ал.
2 от АПК с разпореждането по ал. 1 се нарежда да бъдат прекратени
безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на представен при
проверката административен акт или на закона, или се отхвърля искането. Както
се посочи, в случая действията по изземване на СУМПС са извършени въз основа на
закона и на административен акт - ЗППАМ, която заповед по силата на чл. 172, ал.
6 от ЗДвП подлежи на предварително изпълнение. Изложеното мотивира
съда да отхвърли искането, с което се търси защита по реда на чл. 250 от АПК като неоснователно.
Настоящият състав на съда намира, че
следва да посочи, че при подобна намеса в правната сфера на гражданите, следва
да се обезпечава достоверност, безспорност и несъмненост на данните в
софтуерния инструмент за проверка на плащанията за наличие на неплатени
задължения, които данни се основават на данни от АИС АНД за влизане в сила
наказателните постановления и фишовете, с които се налагат наказания. Доколкото
се засягат правата и законните интереси на гражданите, напълно недопустимо е да
се допуска ограничаването им без контролните органи да са осигурили и
гарантирали, че данните в информационните им системи са актуални и достоверни.
Още повече, че в случая, според посоченото от
оспорващия в искането му, контролните органи при проверката на място са
заявили, че неплатената глоба е именно по представеното им от оспорващия
наказателно постановление, което логично, предвид несъмнено направеното
възражение от оспорващия, че наказателното постановление не е влязло в сила, е изисквало
извършването на допълнителна служебна справка за изясняване на фактите още
преди съставяне на АУАН.
Съдът, на основание чл. 253, ал.
2 от АПК
Р А З П О Р
Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на П.Т.Т. за прекратяване на неоснователните
действия от длъжностно лице при ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“,
представляващи изземване с Акт Серия GA №
19541/30.07.2020 г. на СУМПС на П.Т.Т. на 30.07.2020 г. от С. П. Ф. – мл. автоконтрольор при ОД на МВР Варна, Сектор
„Пътна полиция“.
Разпореждането може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд на РБългария, в тридневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: