Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1850 29.07.2020
година град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На втори юли през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина
Петкова
секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова
гражданско дело номер 1348
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Производството е образувано по повод
искова молба Я.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** против
ответния работодател ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА“, БУЛСТАТ“ *********, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Скоблелев“
21 обективно съединени искове с правно
основание чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗИНЗС
във вр. чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл.
179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за осъждането му да заплати на ищеца /след направено и
прието изменение на размера на исковата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата от 2535.85 лв. - главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън
времето на дежурство в размер
на 359.15 часа по време на действащото
между
страните служебно правоотношение за
периода от 24.02.2017 г. до 23.02.2020 г. вкл., ведно със законната лихва за забавено
плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.Направено е доказателствено искане
по чл. 195 и чл. 156,
ал. 2 от ГПК.
Ищецът
твърди, че за исковия
период е работил на длъжността „наздирател“ в *** и се e явявал на работа за
изпълнение на служебните си задължения в 7.30 часа, т.е. 30 минути
преди да започне дежурството му в
8.00 часа, през които 30 минути е изпълнявал служебните си задължения да се
подготви за инструктаж, да се запознае с оперативната обстановка, да участва в
инструктажа. Наред с това твърди, че след приключване на
дежурството е оставал още 45 минути след
работното си време, през което време извършвал дейности
по сдаване на дежурството, обхождане и проверяване на територията и особеностите на поста. Ищецът твърди, че това допълнително време от общо 1 час и 15 минути
не е било взето предвид от работодателя и не е формирало трудовото му възнаграждение до
11.05.2019 г., а след тази дата е бил отчитан само половин час от това
допълнително отработено време. Ангажира доказателства. В съдебно заседание, ищецът чрез упълномощените си
адвокатски представители, поддържа исковите си претенции в увеличения им размер
и моли съда да ги уважи, като му присъди и разноските по делото.
В законовия едномесечен срок по чл.
131 от ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете като неоснователни. Изложил е
съображения, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд
или дежурство са част от работното време според нормата на чл. 16е, ал. 1, т. 3
ППЗИНЗС и са включени в т. нар. „отработено време”, а 60-минутната или 90-минутна
почивка не представлява работно време и не би следвало да се заплаща от
работодателя като „отработено време”. Сочи, че в ежедневните ведомости
е обособена отделна графа, в която са разпределени нормативно установените
почивки за всеки служител от наряда. Счита, че нормативно определените часове
за полагане и заплащане на извънреден труд са посочени в чл. 187,
ал. 5 , т. 2 и ал. 7 ЗМВР във вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР /отм./. По подробно изложените в писмения
отговор съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Ангажира доказателства. В съдебно заседание, ответникът чрез упълномощения
си процесуален представител – юрисконсулт поддържа писмения отговор и моли за
отхвърляне на исковете.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази
закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно съединени
искове по чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗИНЗС
във вр. чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл.
179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
По делото страните не спорят, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване помежду им, че между тях
съществува служебно правоотношение, по силата на което за исковия период ищецът
е заемал длъжността „надзирател“ в ***, като наред с това страните не спорят, а
и от данните по делото се установява, че за исковия период ищецът е работил на
смени, като е изпълнявал дежурства по график.
По делото е представена заповед № 453/14.08.2014 г. на
началника на ***, с която е определено работно време за служителите от
надзорно-охранителния състав в затвора: 24-часови смени с начало на работния
ден в 8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови
смени – дневна смяна от 8.15 ч. до 20.15 ч. и нощна смяна – от 20.15 ч. до 8.15
ч. и 8-часови смени от 8.15 ч. до 16.45 ч. и от 6.00 ч. до 14.30 ч., като в т.
9 на същата заповед е определено, че началото на ежедневните инструктажи на
наряда в затвора следва да е 15 минути преди началото на работното време за
конкретното работно място. Представена
е и заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015
г. и 21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, с които са определени реда за
разпределение на работното време, отчитането му и компенсиране на работата на
държавните служители извън редовното работно време, като в последната заповед е
посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
Със заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на Главния
директор на ГД“ИН“ е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е
в рамките на 30 минути, което време следва да се включва към отработеното време
на служителите.
Впоследствие със заповед № 436/01.07.2019 г. на
началника на *** е наредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор
Бургас да е в рамките до 30 минути, като за работещите в затвора при 24-часови
и 12-часови дневни смени са определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и
8-часови смени – 15 минути.
По
делото по искане на ищеца е разпитан св.
Е.Х., който е посочил, че от 09.01.2017г.
до 09.01.2020г. е работил като надзирател в *** и познава ищеца. Заявява, че при
застъпване на работа в 7.30 часа пристига цялото отделение, което е на смяна и
след преминаване на КПП надзирателите се преобличат и отиват в стаята за
инструктаж. От показанията му се установява, че преди инструктажа надзирателите
се проверяват дали носят палки, белезници и униформи, като инструктажа започава
в 7.45 часа и продължава до 8.00 - 8.10 часа. Заявява, че след инструктажа всеки
от надзирателите отива да заема поста си, като заемането на поста трае около 30
мин. Свидетелят сочи, че най- често освобождаването от смяна става в 8.40 -8.45
часа на следващия ден, като цялата смяна трябва да се събере и да бъде
освободена заедно.
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, е прието от съда. Вещото
лице е посочило, че през процесния период за ищеца са отчетени 302 дежурства,
от които 118 броя 24-часови дежурства,107 броя - 12-часови дневни смени, 71 броя
- 12-часови нощни смени, 2 броя 12- часови нощни дежурства в болница и 4 броя –
8 часови дежурства. Вещото лице също е изчислило, че за периода от 24.02.2017
г. до 30.06.2019 г. при формиране на трудовото възнаграждение на ищеца не са
включени и не са заплащани суми за дейности по приемане и сдаване на дежурство,
като за периода 01.07.2019 г. – 24.02.2020 г. в начисленото и изплатено трудово
възнаграждение са начислени суми, съответстващи на отработено време от 30
минути за 24-часовите смени и от 15 минути при 12- часовите нощни смени, които
са приспаднати при изчисленията.
С
оглед гореустановената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени със заповеди на министъра на правосъдието, в които е посочено също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, уредено в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени и съгласно ал. 6 този труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
В чл. 16е от ППЗИНЗС е посочено, че отработеното време включва: работните часове в рамките на установеното редовно работно време, удълженото работно време, времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, времето за физиологични почивки, времето за отдих, времето за хранене, фактически извършената работа по време на разположение /активен период на разположение в поделението/, времето за провеждане на професионално обучение, времето на дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа и 24 часа отработено време.
Съгласно разпоредбата на чл. 305 от ППЗИНЗС назначените в наряд са длъжни да се явят в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, като застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.
В тази връзка съгласно в т. 9 от заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на *** е определено ежедневните инструктажи на наряда в затвора и затворническите общежития да започват 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място, т. е. ищецът е бил длъжен да е на работното си място най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му, т.е. най-рано в 7.45 часа. По делото се установява, че надзирателите в ***, в т.ч. и ищеца са се явявали на работа в 7.30 часа, инструктажа е започвал в 8.00 часа, а не в 07.45 часа. Установено е също, че преди инструктажа надзирателите извършват подготовка за инструктаж – проверка, преобличане и др., която е дейност, която е изрично включена в отработеното работно време в размер на 30 мин. на смяна, считано от 01.07.2019г., съгласно издадената заповед № Л- 2788 от 14.06.2019г. на главния директор на ГД“ИН“.
От ангажираните свидетелски показания се установи, че преди и след всяко дежурство, независимо от неговата продължителност, ищецът извършва дейности по приемане и сдаване на дежурството, което обстоятелство не се оспорва от ответника, а напротив – издадените заповеди за заплащане на допълнително възнаграждение за тези дейности, считано от 01.07.2019 г., представляват извънсъдебно признание на ответника по отношение на този факт. Предвид това съдът счита, че периода преди 01.07.2019 г., изпълнявайки задълженията си във същия времеви диапазон, на ищеца е дължимо възнаграждение за времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане и сдаване на дежурство, но такова няма данни да му е било заплащано. По гореизложените съображения съдът намира,че искът се явава доказан по основание.
Досежно размера на дължимото възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство, представляващо времето за инструктаж, приемане и сдаване на дежурство, по делото се установява, че инструктажа реално започва в 7.45 часа, като съгласно горепосочената заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на *** е определено ежедневните инструктажи на наряда да започват 15 минути преди началото на работното време, т. е. ищецът е бил длъжен да е на работното си място най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му, в случая в 7.30 часа. Затова, съдът намира, че именно тези 15 минути представляват времето преди 7.45 ч., което реално представлява част от работното време. Тъй като в заповед № Л 2271 от 13.05.2019г. на главния директор на ГД“ИН“ е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане ,сдаване и освобождане от наряд или дежурство да е в рамките на 30 минути, това означава, че щом времето за инструктажа следва да е 15 минути, то останалите 15 минути между са нужни за подготовка на надзирателя преди инструктажа, изразяваща се в достигане до помещенията в общежитието, преобличане и проверка на годността за изпълнение на служебните задължения.
Що се касае до сдаване на дежурството, от данните по делото се установява, че надзирателите, сдаващи 24- часовата смяна си следва да се изчакат един друг и фактически заедно да бъдат освободени, след което могат да напуснат общежитието. Установява се, че реално освобождането им от тази смяна се извършва в 8.45 часа, т.е. 45 мин след определеното им работно време.
От гореизложеното съдът счита, че времето, през което надзирателите не са застъпили на смяна, т.е. са длъжни да се явят на работното си място и не могат да напускат територията на поделението, представлява част от работното време и трябва да отчита като такова, съответно при превишаване на нормативно определената продължителност на работното време, следва да се отчита като извънреден труд по смисъла на закона. Дейностите по приемане и предаване на дежурството са абсолютно задължителни и дежурството не може нито да бъде прието, нито да бъде сдадено, без те да бъдат извършени, поради което те съставляват част от отработното време.
В този смисъл съдът приема,че реалната продължителност на полаганите от ищеца 24- часови дежурства продължават с един час повече от установеното работно време. Що се касае до 8 и 12 часови дежурства по делото не бяха ангажирани свидетелски показания, установяващи конкретно и категорично времето за твърдения положен от ищеца допълнителен труд. Въпреки това съдът счита, че с оглед извънсъдебното признание на ответника за факта на допълнително полагане от надзирателите труд съгласно издадената заповед № Л -2788 от 14.06.2019г., за тези дежурства за целия исков период следва да се приеме, че ищецът е полагал на всяко от 12- часовите дневни дежурства по 30 минути извънреден труд за времето на инструктаж, приемане и сдаване на дежурство, а за 12- часовите нощни дежурства по 15 минути, като по делото няма данни такова възнаграждение да му е заплащано от ответника.
В случая от експертното заключение по делото се установи,че за исковия период ищецът е дал общо дежурства, от които 302 дежурства, от които 118 броя 24-часови дежурства,107 броя - 12-часови дневни смени, 71 броя - 12-часови нощни смени, 2 броя 12- часови нощни дежурства в болница и 4 броя – 8 часови дежурства, като за всяко от тях е полагал извънредно, извън работното си време по 60 минути за 24- часовите дежурства, по 30 минути за 12- часовите дневни дежурства и по 15 мин за 12 -часовите нощни и 8- часовите дежурства извънреден труд, като през никое от тримесечията не е отработил допълнително над 70 часа, поради което и на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за тези допълнителни часове труд следва да му бъде платено възнаграждение за извънреден труд, размерът на което съобразно установените от вещото лице месечни размери следва да бъде изчислен от съда на основание чл. 162 от ГПК и според данните в Приложение № 1 към заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза.
Предвид горното съдът намира, че общото дължимо и неплатено възнаграждение за положените от ищеца общо 190.75 часа извънреден труд през през исковия период възлиза в размер на 1361.88 лв., до който искът е основателен и следва да бъде уважен, а в останалата му част над присъдения размер от 1361.88 лв. до предявения размер от 2535.85 лв., в т.ч. и над 190.75 часа до претендираните 359.15 часа искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ
върху присъдения размер на главницата следва да се уважи и акцесорния иск за
претендираното обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва,
считано от подаване на исковата молба -24.02.2020г. до окончателното й
изплащане. В останалата част върху отхвърления размер на главницата,
неоснователна се явява претенцията за законна лихва.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за платено адвокатско в размер на сумата от 161.11лв.. изчислена съразмерно с уважената
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. с чл.
25, ал. 1 от НЗПП в полза на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 69.44 лв., изчислено съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Поради уважаване на исковете на основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавната такса в размер на 54.47лв., дължима
върху уважените размери на исковете, както и
направените разноски от 96.67 лв. за извършената съдебно-икономическа експертиза, платени от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с адрес: гр.
София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от Ивайло
Йорданов, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.
19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗИНЗС във вр. чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за сумата от 1361.88
лв. - главница, представляваща
възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство в размер на 190.75 часа по време на
действащото между страните служебно
правоотношение за периода от 24.02.2017 г.
до 24.02.2020 г., ведно със законната лихва за забавено
плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, л. 1 от ГПК направените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 161.11лв., изчислено
съразмерно с уважената част от иска, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над размер на присъдената главница от 1361.88 лв.
до претендираната от 2535.85 лв. и над часовете извънреден труд
от 190.75 часа до 359.15часа за исковия период, ведно със законната лихва върху
отхвърления размер на главницата, считано от подаване на исковата
молба – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане,
ОСЪЖДА Я.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с адрес: гр.
София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от Ивайло
Йорданов, юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 69.44лв.,
изчислено съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с адрес: гр.
София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от Ивайло
Йорданов, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на БРС дължимата върху
уважения размер на исковете държавна такса в размер от 54.47лв., както и направените по делото разноски от
бюджета на съда за извършената съдебно- икономическа експертиза в размер на 96.47 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(П)
Вярно
с оригинала!
ММ