№ 2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 18. 03. 2021 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове :
Евелина Попова
Мария Даскалова
при секретаря Галина Владимирова
с участието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 316 по описа на
съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на „ Вени Строй-Варна“ ЕООД , против решение № 1338/ 15.12.2020 г. по
НАХД
№ 3575/2020 г.
по описа на ВРС, с което е потвърден издаденият от ОДМВР-Варна електронен фиш серия Г № 0015076. С развити в жалбата доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, тъй като ЕФ
бил издаден на дружеството , а не на негов представител, както и такива за
допуснато съществено процесуално нарушение при събиране на доказателствата и правилното установяване на фактите по делото, се
иска отмяна на въззивното решение и постановяване
на друго такова за отмяна на ЕФ или за връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на ВРС. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от
упълномощения адвокат М..
Ответникът ОДМВР-
Варна , чрез представените от упълномощения юрисконсулт Л. А писмени бележки с. д. 3971/17.03.2021 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното
решение и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена в срок от надлежна страна, против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е
неоснователна.
С обжалваният ЕФ е наложена на дружеството- касатор имуществена
санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 638, ал. 4 вр. с ал.1, т. 2 от КЗ за
нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ , а
именно : затова , че на 21. 02. 2020 год. в
14.36 ч. в гр. Варна по ул. „Девня“ е установено управление на товарен
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № В****ВХ, регистриран като собственост на „Вени
Строй -Варна“ ЕООД , който не е спрян от движение и за него няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите .
За да потвърди ЕФ, районният съд е разгледал
и отхвърлил като недостоверна изложената пред него теза за извършена към посочената в НП релевантна дата покупко-продажба
на процесният автомобил.
Касационният
съд намира, че въззивното решение е постановено при отсъствието на заявените касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК.
Съвършено
неправилна е изложената в касационната жалба теза по приложението на материалния
закон – нормите на чл.638, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от КЗ по ясен
и недвусмислен начин регламентират административно-наказателна отговорност за
собственика на МПС, включително когато той е ЮЛ, а не такава за управлявалото
го ФЛ, както неправилно е посочено в касационната жалба. От друга страна, в
пълно противоречие с изложеното в касационната жалба твърдение, че
имуществената санкция била наложена на
дружеството, в касационното съдебно заседание се излага от адвокат М. друга
теза, а именно , че имуществената санкция била наложена на представляващото дружеството ФЛ Н.В.В. - законен представител на „Вени Строй-Варна“
ЕООД. Обективното съдържание на ЕФ сочи, че субектът на административно-наказателна
отговорност е определен в съответствие с правилното приложение на материалния закон
- имуществената санкция е наложена на ЮЛ
„Вени Строй-Варна“ ЕООД.
При събиране
на доказателствата с цел установяване на
релевантните факти, не са допуснати от страна на ВРС съществени нарушения на
процесуалните правила. Доказателствената тежест в касационния процес за
установяване наличието на такова касационно основание принадлежи на касатора по
делото. В случая, същият не само , че не е представил пред касационния съд доказателства
за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 от НПК, а дори не
сочи съществуването на конкретни факти
даващи индиция за допуснато от ВРС съществено процесуално нарушение при
установяване на релевантния факт относно собствеността на автомобила към
посочената в ЕФ дата на деянието -
21.02.2020 год. По сходен с
гореизложеният начин, изложените в това отношение становища на касатора са
хаотично противоречиви . Така, във въззивната жалба не се твърди наличието на
извършена покупко-продажба на процесният автомобил, а се твърди, че той бил
управляван от лицето И.П.М, т.е. не от представляващия дружеството Н.В.В.. Тезата за наличието на покупко-продажба е изложена за първи път пред ВРС от адвокат Ж. Г. едва в хода по същество, но
без посочване на каквито и да било конкретни и индивидуализиращи я данни.
Доказателства в тази насока не са представяни, доказателствени искания не са
правени, включително не е оспорено наличното в преписката писмено
доказателство, според което автомобилът е регистриран като собственост на „ Вени Строй-Варна“ ЕООД дори към по-късната дата 3.09.2020 год. Съобразно
тези обстоятелства и с оглед последното,
ВРС при правилно приложение на процесуалния закон е установил релевантния факт,
че към по-ранната дата 21.02.2020 г. автомобилът е бил собственост именно на „Вени
Строй- Варна“ ЕООД.
При правилно
установяване на фактите относно собствеността на процесния автомобил и при безспорният
факт, че към датата 21.02.2020 г. не е
имало за този автомобил сключен и действащ договор за задължителна застраховка
ГО, то установеното с посоченото в ЕФ
автоматизирано техническо средство управление
на същият автомобил осъществява състава
на адм. нарушение по чл.638, ал.4 от КЗ , за което при правилно приложение на
материалния закон е наложена имуществена санкция в размера регламентиран в нормата на чл.638,
ал.1,т. 2 от КЗ , а именно 2000 лв.
Така, като
е потвърдил процесуално и материално законосъобразният по гореизложените
съображения ЕФ, въззивният съд е постановил решението си при правилно
приложение на процесуалния и материалния закон.
Същевременно,
при извършената от касационния съд служебна проверка относно валидността и
допустимостта на въззивното решение, такива пороци не се констатираха, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото в полза на ответника, основателна се явява претенцията на
същият за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ – за осъщественото процесуално
представителство от юрисконсулт Лукова-Атанасова касаторът следва да заплати на
ответника разноски в размер на 80 лв.
Предвид
изложеното , съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1338/ 15.12. 2020 г. по НАХД № 3575 /2020 год. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Вени Строй-Варна“
ЕООД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, бул. „Христо
Ботев“ № 18, вх. 11 , ет. 7 , ап. 262, представлявано от Н.В.В. да заплати на ОДМВР-Варна сумата от 80 лв. за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: