№ 521
гр. Бургас, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200971 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „*“ ООД с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление в гр. Бургас, * представлявано от *, против Наказателно
постановление № 22-0000045/17.02.2022 г., издадено от и.д. директор на РД „АА“-Бургас, с
което за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), на
основание чл. 98б, т. 3 от ЗАвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 (пет хиляди ) лева.
С жалбата се моли отмяна на постановлението, като се сочи, че нарушението не било
описано достатъчно ясно, не било уточнено мястото на извършването му. Не били
представени доказателства установяващи извършеното административно нарушение. С
оглед тези съществени нарушения на процесуалните правила жалбоподателят моли съда да
отмени НП като незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А.К.-БАК, който
поддържа жалбата и посочва, че липсват доказателства доверителят му да е извършил
нарушението. Претендира присъждането на разноски. Представя писмени бележки.
Наказващият орган се представлява от юрисконсулт *, която счита, че жалбата е
неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди НП. Представя
писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакция), тъй като НП е било връчено на
01.03.2022 г., а жалбата е депозирана пред АНО на 11.03.2022 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
1
На 16.11.2021 г. * – „водач на тежкотоварен камион“ към дружеството-жалбоподател,
извършил превоз на товари (рапица) от зърнобаза * до „Пристанище Запад“ -Бургас , видно
от пътен лист № 1019135 и товарителница № 0121301 със състав на ППС с влекач „Форд“ от
категорията № 3 с рег. № * и полуремарке „Вилтон“ от категория 04 с рег. № * с
товародател „*“ ООД. Общата маса на натоварения състав ППС била 52 580 кг.видно от
кантарна бележка с № 143464 (в АУАН и НП е допусната очевидна техническа греша при
изписване на последната цифра на бележката - 143466) от 16.11.2021 г. и надвишавала с 10
580 кг максимално допустимата маса отразена в свидетелството за регистрация на МПС с
рег. № * (42 000 кг). Измерването било извършено преди разтоварване с електронна
автомобилна везна „ESIT-PWI с № Y130812, проверена от компетентните органи на
29.07.2021 г. и с валидност на проверката до 07.2023 г.
В сектор „Индустрия и търговия“ при ОДМВР-Бургас била проведена специализирана
операция за проверка на движението на тежкотоварни автомобили с товари над допустимата
маса на територията на област Бургас. При проверката били изискани и представени
справки от авто-електронните везни, разположени на територията на БМФ Порт Бургас
(Пристанище Запад) за преминалите превозни средства през кантарите за посочения по-горе
период от време. Оказало се, че лицето * – „водач на тежкотоварен камион“, в периода
05.11.2021 г.- 16.11.2021 г. е управлявал товарен автомобил с рег. № * и е направил общо
три курса (преминал е общо три пъти) през кантарите на Пристанище Запад. Същият бил
призован в ОДМВР-Бургас да даде сведение, което сторил на 06.12.2021 г. (лист 14 от
делото). В него посочил, че работи във фирма „*“ ООД - Бургас от 2017 г. на длъжност
„водач на тежкотоварен автомобил“. Посочил, че на 16.11.20221 г. управлявал товарен
автомобил марка „Форд“ с рег. № * и полуремарке тип. Композицията била общо с 5 оси -
две на влекача и три на полуремаркето.Теглото на влекача и полуремаркето празно било 15
300 кг. Обяснил също, че на 16.11.2021 г. извършил с товарната композиция общо 3 курса,
като всеки път бил натоварен от пункт „База *“, находяща се в село *, община *. В базата на
* товарил зърно - рапица, която превозвал до Пристанище - Запад в гр. Бургас. Посочил, че в
База * преминавал с товарния автомобил където бил претеглян през кантара на „*“ ООД
където било теглено натовареното зърно, давали му кантарната бележка, с която извършвал
курса. Същата бележка оставял в една кутия до кантара на Пристанище Запад където отново
претеглял композицията на кантара и му давали кантарна бележка, след което разтоварвал
зърното в склада на пристанището. Курсът извършвал с попълнен пътен лист,
товарителница и кантарна бележка. Тези документи предавал в края на работния ден в база
Българово, находяща се в гр. Българово.
Цялата преписка била изпратена на административнонаказващия орган. На
07.02.2022 г. свидетелят Г.Р. в присъствието на свидетеля * и двамата в качеството на
инспектори в РД „АА“-Бургас, посетил офиса на дружеството-жалбоподател и на база
материалите по преписката съставил на „*“ ООД АУАН, в който описал горните факти и ги
квалифицирал като нарушение на чл. 56, ал. 2 ЗАвПр. АУАН бил връчен на 07.02.2022 г.,
без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения.
За дружеството „*“ ООД била изготвена справка от Търговския регистър. От
дружеството били представени и товарителниците, кантарните бележки и пътните листи за
16.11.2021 г. Представени бил паспорт на електронната везна, с която е бил замерван товара
на композицията в Пристанище Запад и данни от протоколи на сектор ПП за товарната
композиция.
Впоследствие на 17.02.2022 г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и
правната квалификация на нарушението. На основание чл. 98б, т. 3 от ЗАвП дружеството
било санкционирано с имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
2
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. По
отношение на годността на писмените доказателства следва да се посочи, че се касае за
копия на представени от самото дружество документи, както и на множество други
документи, събрани в хода на извършена от ОДМВР-Бургас проверка, поради което не може
да става въпрос за съмнение за тяхната достоверност. Конкретно по отношение на
кантарните бележки следва да се посочи, че същите се изготвят след замерване от надлежно
техническо средство, поради което не може да има съмнение за правилността на отразените
в тях данни.
Съдът счита, че в случая постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са всички
съставомерни признаци на нарушението, което се твърди да е извършено, като ясно и точно
са посочени приложимите законови разпоредби.
Неоснователен е доводът във връзка с броя на свидетелите в АУАН, тъй като
нарушението е установено при проверка на документи, предоставени от ОДМВР-Бургас от
страна на актосъставителя и посочения свидетел Р., като последният се явява именно
свидетел при установяването на нарушението. Следва да се има предвид и че в случая е
мислима и хипотезата на чл. 40, ал. 4 ЗАНН (съставяне на АУАН без посочването на
свидетели), доколкото нарушението е установено на базата на официални свидетелстващи
документи, изготвени от служители на МВР (докладни записки) и са придружени със
съответните други документи.
Нарушаването на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 10 от ЗАНН не е съществено, тъй
като не се отразява пряко върху правото на защита на санкционираното лице да разбере за
какво му се налага санкция. Също така, в съдебно заседание актосъставителят посочи, че
преди съставянето на акта е запознал представителя на дружеството с преписката, поради
което този довод е неоснователен.
В обобщение, съдът намира, че липсват формални основания за отмяна на
постановлението.
Отговорността на дружеството е ангажирана съгласно разпоредбата на чл. 98б, т. 3 от
ЗАвП за това, че като товародател е допуснал масата на пътно превозно средство да
надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация с
10580 кг.
С оглед законовата разпоредба на чл. 56, ал. 2 от ЗАвП следва да се докаже, че
именно дружеството е товародател, като някое лице от състава му е допуснало
натоварването на съответното МПС в разрез със закона. Съдът намира, че е доказано, че
действително е било управлявано МПС с маса, надвишаваща максимално допустимата, така,
както е посочено в АУАН. По мнение на настоящия състав качеството „товародател“ на
дружеството е доказано по несъмнен начин.
По делото е налична товарителница, в която изпращач, получател и превозвач на
стоката - рапица е дружеството „*“ ООД. В товарителницата не е вписано теглото на товара,
но това е лесно обяснимо с оглед обстоятелството, че дори водачът (видно от обясненията
му) е знаел, че камионът е претоварен. Видно от кантарната бележка, обаче теглото на
влекача и полуремаркето, задно с товара е 52580 кг. - т.е. претоварването е било с 10580 кг.
Съгласно чл. 50 и чл. 61 от ЗАвПр с товарителницата се установява договора за превоз и се
удостоверяват условията на договора и получаването на товара от превозвача. Пътният лист
е документ за контрол и отчитане на работата на водачите във връзка с осъществяването на
конкретен превоз. Издател на пътния лист и товарителницата е „*“ ООД. Отговорността на
3
дружеството е обективна, като при нарушения от вида на процесното ЮЛ е самостоятелен
обект на нарушение на чл. 98б, т. 3 от ЗАвПр.
По отношение на лицето, извършило превоза следва да се посочи, че неговото
качество е ирелевантно, тъй като в случая не се касае за ангажиране на отговорността на
водача на товарния автомобил.
Максималната допустима маса на посоченото в НП ППС надлежно се установява от
справката от извършения технически преглед на л. 32, като целта на електронното
регистриране на тези данни е именно същите да бъдат ползвани при необходимост. По
същия начин стои и въпросът със собствеността на посоченото ППС.
Представени са и доказателства за годността на средството, с което е извършено
претеглянето преди разтоварване.
Превишаването на натоварването е значително и е повече от двойно над границата от
5000 кг, обуславящо приложението на чл. 98б, т. 3 от ЗАвПр. Подобно превишение
несъмнено създава опасност при движението на автомобила по пътищата. Нарушението е
формално и настъпването на вредните последици е несъставомерно. Деянието е извършено
чрез бездействие, знание за нарушение от друго лице и непредприемане на действия.
Липсват обстоятелства, от които да може да се направи извод, че случаят е маловажен.
АНО правилно е определил приложимата санкционна разпоредба по чл. 98б, т. 3 от
ЗАвП, която предвижда фиксиран размер на санкцията от 5000 лева.
В обобщение, както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в съответствие с
процесуалните правила, а нарушението е доказано, поради което обжалваното
постановление следва да бъде потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000045/17.02.2022 г., издадено
от и.д. директор на РД „АА“-Бургас, с което на „*“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, * представлявано от *, за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози, на основание чл. 98б, т. 3 от Закона за автомобилните превози е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.
ОСЪЖДА „*“ ООД с ЕИК: *, със седалище адрес на управление в гр. Бургас, *
представлявано от *, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ -
София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
4
съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5