№ 41
гр. Смолян, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова
Събинска
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско
дело № 20225400900045 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по предявения от Ш. Х. Д., с ЕГН ********** от гр. Р., ул.
И. В.“ № **, чрез адв. Р. М. иск срещу „ЗАД Д.Б. Ж. и З.“ АД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № *, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от последния болки и
страдания в резултат на причинените му телесни увреждания от ПТП от
03.01.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на уведомяване на застрахователя – 26.04.2022 г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 03.01.2022 г. около 13.40
ч. в гр. Р., на ул. „К. П. В.“ до ресторант „О.“ на РП № 86-II при 134+100км.
водачът Е. Р. Р. при управление на лек автомобил „М. ГЛ 350 4 М.“, с рег. №
****** при маневра на кръстовище, тръгвайки назад блъска Ш. Х. Д.,
пресичащ пътното платно по мисленото продължение на тротоара на
кръстовището на две улици. Наведени са доводи, че пострадалият не се
движил по диагонал спрямо пътното платно, не е спирал по време на
предприетото пресичане, не е тръгнал внезапно и без да се огледа. На
следващо място е посочено, че във връзка с произшествието е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ****/20.01.2022 г., който
е официален свидетелстващ документ, имащ материална доказателствена сила
и установяващ, че фактите са се осъществили така, както е отразено, а също
така е образувано и досъдебно производство № ЗМ-2/03.01.2022 г. по описа на
РУ –М..
Ищецът излага аргументи, че след инцидента е бил транспортиран и
приет в спешен кабинет към МБАЛ „Д-р Б. Ш.“ АД, гр. С. със силни болки в
1
ляво рамо, лакът и глава. Посочено е, че след извършените прегледи и
изследвания му е поставена диагноза счупване на горния край на раменната
кост /хумерус/ и същият е освободен за домашно лечение – консервативно
лечение с направено обездвижване на лява ръка. Наведени са доводи, че
въпреки стриктното спазване на назначения режим и извършените регулярни
медицински прегледи, на ищеца се появили болки в кръста и гърба и след
извършено образно изследване в гр. Р. му било поставено медицинско
заключение тежкостепенна деформация, поясна спондилоза, с находка –
снижено тяло на ТХ12, което вероятно е посттравматично.
На следващо място ищецът сочи, че процесният инцидент му е
причинил множество болки и страдания, страх от усложняване на
здравословното му състояние, поради което е свел до минимум движенията
си, не е могъл да спи на двете си страни, често се будел, трудно извършвал
ежедневните си дейности, което го карало да се чувства непълноценен.
Изложени са доводи, че и към настоящия момент Д. все още изпитва
трудности при движение, при обличане, събличане, къпане, което му създава
допълнителен дискомфорт и зависимост от близките му, подтиска го и го
подтиква към изолация. Ищецът заявява, че предвид изживения стрес е станал
силно изнервен, неспокоен, раздразнителен, неуверен, постоянно напрегнат,
сънува кошмари и счита, че никога няма да се възстанови напълно, като
продължава да изпитва болки и страдания от получените наранявания.
Ищецът навежда доводи, че на 26.04.2022 г. е предявил пред
застрахователя молба-претенция с искане да бъде определено и изплатено
дължимото застрахователно обезщетение, но отговор или плащане не са
направени, което е обусловило завеждане на настоящото дело. Направен е
извод, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
е в размер на 40 000 лв., дължими със законната лихва за забава от датата на
уведомяването на застрахователя /26.04.2022 г./, предвид разпоредбата на чл.
493, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 429, ал. 2 и ал. 3 от КЗ до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В предвидения от закона срок ответното дружество, чрез юрисконсулт
М. Д., е оспорило исковете по основание и размер, вкл. твърденията на ищеца
за механизма на настъпване на процесното ПТП, представляващо случайно
деяние, за което водачът Е. Р. няма вина, както и констатациите в Протокола
от 26.03.2019 г. в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, тъй като този
документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на
настъпване на ПТП. Оспорени са също така и заявените травми като вид,
характер и продължителност, поради липса на сериозни увреждания и
неприемането на ищеца за лечение в болницата, непосещаването на личен
или друг лекар в продължение на 24 ч. от прегледа, както и с оглед
дегенеративния характер на заболяването спондилоза, което не е в резултат на
травма и въобще липсата на причинно-следствена връзка между
претендираните увреждания и процесното ПТП. Посочено е, че няма данни
във връзка с оздравителния процес и твърдените усложнения, вкл. и досежно
предписани и приемани лекарства или посещение на психиатър/психолог за
заявения психически дискомфорт. Релевирано е възражение за съпричиняване
от страна на пострадалото лице /ищеца/, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение, обективирани в чл. 108, ал. 1 и чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2
и чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, тъй като същият не се е движил по тротоара или
банкета на пътното платно, не се е огледал преди да навлезе на пътното
платно и не е съобразил поведението си с интензитета и характера на
2
движението, а сам се е поставил в опасна ситуация, пресичайки пътното
платно внезапно и по диагонал не на обособените за това места.
Ответникът счита, че обезщетението за неимуществени вреди в
претендирания размер е прекомерно завишен, предвид липсата на
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, характера и степента на
причинените телесни увреждания, интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания, както и приноса на ищеца за настъпване на
вредоносните последици, изразяващ се в липса на проведено
лечение/неправилно проведено лечение - непосещаване на лекар в рамките на
24 часа след прегледа в спешното отделение, незакупуването на медикаменти
и медицински изделия, непровеждане на рехабилитация и физиотерапия,
обусловили по-дълъг възстановителен период. Изложени са доводи, че
процесната застрахователна полица, за която ответникът признава, че е
издадена, е след 01.01.2016 г., т. е. при действието на новия КЗ, поради което
и лихвата следва да се дължи от окончателното произнасяне на
застрахователя по преписката по щетата – 26.07.2022 г., когато ищецът е бил
уведомен за изплатеното му обезщетение, а впоследствие е заявено, че
лихвата е дължима от датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 497, ал.
1, т. 2, във вр. с чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата
молба, допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния
писмен отговор, както и становището на страните по делото и обсъди
доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 03.01.2022 г. около 13.40 ч. в гр. Р. при маневра на заден ход за
излизане от паркинга пред ресторант „О.“ Е. Р. Р., управлявайки лек
автомобил марка „М.“, модел „ГЛ 350 Блутек 4 М.“ с рег. № ******, пресича
перпендикулярно пътното платно на ул. „К. П. В.“ и навлиза в зоната на ул.
„А.“, където минава мислената линия на намиращата се там пешеходна алея и
блъска пресичащия платното на ул. „А.“ пешеходец Ш. Х. Д.. Механизмът на
процесното ПТП е установен с назначената в настоящото производство
автотехническа експертиза, както и с приложените Протоколи за оглед на
местопроизшествие от 03.01.2022 г. и от 02.09.2022 г., вкл. и досъдебно
производство № 2/03.01.2022 г. по описа на РУ - М.. В заключението на
вещото лице е отразено, че скоростта на лекия автомобил в момента на удара
е била 8.5 км/ч, пътното платно – с асфалтово покритие и без данни за
наличие на пътна маркировка и описани пътни знаци. Посочено е мястото на
съприкосновение на автомобила с тялото на пешеходеца – в централната
задна част на пета врата и централната част на задната броня, като тялото на
пешеходеца след удара е било разположено на земята с долни крайници,
ориентирани към задна лява броня и положение на главата, обратно на
местоположението на автомобила. На следващо място е отразено, че към
момента на предприемане на пресичането, на разстояние 6.80 м. преди
мястото на процесното ПТП пешеходецът Ш. Д. е имал възможност да
възприеме тръгващия лек автомобил, респективно водачът на лекия
автомобил от момента на започване на маневрата е имал пълна видимост към
3
пешеходеца.
В представеното от Община Р. писмо е посочено, че към 03.01.2022 г. е
липсвала пешеходна пътека на моста над р. А. срещу паркинг до ресторант
„О.“.
От направената справка в сайта на Гаранционния фонд (http: //eisoukr.
guaranteefund.org/searchpolicy?рс=1,3&1=bg) се установява, че процесният
автомобил с ДКН ****** е имал активна застраховка „Гражданска
отговорност“ към 03.01.2022 г. в „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“ АД, която е обективирана
в Застрахователна полица № BG/30/*******, валидна за периода 29.08.2021 г.
28.08.2022 г., за което между страните по делото не е налице спор.
Пострадалият Ш. Д. е релевирал пред застрахователното дружество
претенция за изплащане на обезщетение в размер на 45 000 лв., но плащане не
е направено.
Водачът на процесното МПС – Е. Р. Р., разпитан като свидетел по
делото, е признал, че управлявайки автомобила на заден ход, за да излезе от
паркинга на заведението „О.“ в гр. Р., след като се е огледал във всички
посоки е пресякъл ул. „К. П. В.“, като е спрял веднага след сигнализирането
на парктроника за препятствие и чувайки виковете на намиращата се наблизо
жена, че има паднал човек, е слязъл да види какво става. Свидетелят
обяснява, че не е усетил удар, на огледалата и камерата нищо не е видял, но
непосредствено зад колата е имало паднал човек – Ш. Д., който се бил
развикал и охкал, но на въпроса как е и дали има нужда от помощ той казал,
че нищо му няма, малко след което бил качен в извиканата линейка. Освен
това свидетелят сочи, че на мястото на инцидента не е имало пешеходна
пътека, в какъвто смисъл са и показанията на свидетелката А. М., която е
видяла падналият зад колата Ш. Д., намиращ се в близост до алеята /на една
крачка от нея/ и викащ „ох, ох“, но в пълно съзнание, и е казала на шофьора
да мине напред.
С медицинската документация и изследвания са констатирани
счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, счупване на лявата
раменна кост в областта на голямото възвишение, охлузване по лявата
раменна става и лявата лакътна става, кръвонасядане на лявата лакътна става.
Веднага след процесното ПТП пострадалият е бил откаран за преглед в
спешното отделение на МБАЛ „Д-р Б. Ш.“ АД, гр. Смолян, където са му
направени изследвания и консултации със специалист травматолог и
специалист ХО, поставена му е мека имобилизираща превръзка тип „Дезо“,
изписана му е терапия без необходимост от хоспитализация. От направената
месец след инцидента рентгенография е установена тежкостепенна
деформация, поясна спондилоза, находка – снижено тяло на Тх 12, вероятно
посттравматично. В периода 09.02.2022 г. – 16.02.2022 г. и 12.01.2023 г. –
19.01.2023 г. на ищеца е било проведено лечение, включващо
рехабилитационни процедури, във връзка със счупения горен крайник – за
първия период, респективно във връзка с други спондилози с радикулопатия и
поясния отдел – за втория посочен период.
Според вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза е
4
налице пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите в резултат на него травматични увреждания, изразяващи се в
счупване на лявата раменна кост в областта на голямото възвишение,
охлузване по лявата раменна става и лявата лакътна става, както и
кръвонасядане на лявата лакътна става, причинени на ищеца. В заключението
е посочено, че травматичните увреждания са умерени по тежест, като
счупването е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник, а охлузването и кръвонасядането са причинили болка и страдание
без разстройство на здравето. Също така е отразено, че след инцидента
пострадалият е бил транспортиран до спешното отделение на болницата в гр.
Смолян, където са извършени изследвания и консултации, поставена му е
диагноза и му е направена имобилизация с мека превръзка на левия горен
крайник, пуснат е за домашно лечение, като оздравителният процес е траел 2-
3 месеца.
При разпита в съдебно заседание вещото лице обяснява, че не може
категорично да посочи наличието на пряка причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и констатираната месец по-късно травма,
представляваща тежка деформация в поясна спондилоза и тежко снишение на
тялото на дванадесети гръден прешлен, която вероятно е посттравматична,
както и между предходното счупване на бедрената шийка, обуславящо
нестабилна и затруднена походка от една страна и приносът й за процесното
ПТП от друга страна. Вещото лице сочи, че не е направило личен преглед на
ищеца, тъй като последният не се е явил, като обуславя извода, че
напредналата възраст на пострадалия /90 г./ при всички положения ще
допринесе за епизодични болки от счупването и остатъци от травмата, които
ще продължат цял живот.
Разпитаната по делото свидетелка Д. Т., която е дъщеря на Ш. Д.,
обяснява трудностите и преживените емоции на своя баща след инцидента –
останал е на легло около месец, първата седмица от която на
болкоуспокояващи инжекции, бил е два месеца с обездвижена ръка, а раната
на лакътя е зараснала за 15-20 дена, имал е и силни болки в кръста, поради
смачкания прешлен. Свидетелката сочи, че в случая възстановителният
период на баща й е бил труден, като тя, заедно със своя съпруг са полагали
грижи за Ш. Д. – хранили са го в леглото, вдигали са го, обличали са го и са
го събличали, поддържали са хигиената му, водили са го на рехабилитация. В
този смисъл са и показанията на другия разпитан свидетел – С. Т. /зет на
ищеца и съпруг на Д. Т./, който добавя, че е видял ищеца на
местопроизшествието малко след като същото е станало, помогнал е да го
сложат на носилката, тъй като той изобщо не е можел да се движи. Също така
свидетелят заявява, че на мястото на инцидента винаги е имало пешеходна
пътека, но се съмнява, че към 03.01.2022 г. тя не е била обозначена.
Свидетелката Т. сочи, че баща й е пресичал правилно, на мястото е имало
пешеходна пътека, имало е и ремонт, но всеки е знаел, че там има пешеходна
пътека. Т. разказва, че Ш. Д. има силен дух, но не е можел да повярва, че е
останал жив, след като се е видял близо до гумата на колата и често си е
поплаквал, като не ставало ясно дали причината за това е самият инцидент.
5
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен
съд намира исковата претенция за допустима - депозирана е от процесуално
правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от
търсената защита и е насочена срещу надлежна насрещна страна.
Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е
подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи, които обуславят частичната
основателност на предявения иск, а именно:
С чл. 432 от КЗ е признато в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
възникнало от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Също така пострадалият
следва да е провел рекламационното производство по чл. 380 от КЗ.
На следващо място е необходимо наличието на всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно: деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда, вкл. вид и размер,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина. За ангажиране
отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на водач на МПС за вреди, причинени на трето
лице извън автомобила е необходимо ищецът да установи, че причинените му
вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното
поведение на застрахованото лице.
Установен по делото, а и безспорен между страните е факта, че към
датата на процесното ПТП ответникът е имал качеството на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента. Установено е също
така и че съгласно изискванията на чл. 380 от КЗ ищецът е заявил
извънсъдебна претенция пред застрахователя, който не му е заплатил никакво
обезщетение.
На 03.01.2022 г. около 13.40 ч. Е. Р. Р. като водач на застрахования в
ответното дружество автомобил е предприел маневра на заден ход за
излизане от паркинга пред ресторант „О.“ в гр. Р., перпендикулярно е
пресякъл пътното платно на ул. „К. П. В.“ и е навлезнал в зоната на ул. „А.“,
където е блъснал пресичащия платното на ул. „А.“ пешеходец Ш. Х. Д.. Това
деяние /действие/ е противоправно, тъй като Р. е нарушил разпоредбите на чл.
20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП, като не се е убедил, че пътят зад превозното средство
е свободен, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението и че ще е в състояние да спре пред предвидимо
препятствие.
Вредата в конкретния случай също е доказана – счупване на лявата
6
раменна кост в областта на голямото възвишение, охлузване по лявата
раменна става и лявата лакътна става, кръвонасядане на лявата лакътна става,
както и претърпените болки и страдания.
Що се отнася до другата травма, представляваща тежка деформация в
поясна спондилоза и тежко снишение на тялото на дванадесети гръден
прешлен, която вероятно е посттравматична, тя също е установена, но вещото
лице по назначената съдебно-медицинска експертиза не може категорично да
посочи наличието на пряка причинно-следствена връзка между нея и
процесното ПТП, излагайки причините за това, поради което претенцията за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди досежно тази травма се
явява недоказана и неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично
се установява вида на претендираните вреди /счупване на лявата раменна кост
в областта на голямото възвишение, охлузване по лявата раменна става и
лявата лакътна става, кръвонасядане на лявата лакътна става/, както и
претърпените болки и страдания, наличието на причинна връзка между тях и
деянието, както и вината на деликвента. Причинната връзка представлява
зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а
тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. В
настоящия случай процесният инцидент е обусловил настъпването на
описаните в медицинската документация телесни повреди на ищеца, касаещи
лявата раменна и лакътна става, които обективно, необходимо и закономерно
произтичат от произшествието, в какъвто смисъл са изводите на вещото лице
по назначената съдебномедицинска експертиза, както и показанията на
разпитаните по делото свидетели.
Освен това деликвентът съзнателно е извършил противоправното
деяние, довело до тези вреди. Той е имал възможност да предотврати удара и
процесното ПТП. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е
оборена презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Претенцията за неимуществени вреди се отнася до болките и
страданията, вследствие на процесното ПТП, ограничената възможност за
самостоятелно ежедневно обслужване, зависимостта от чужда помощ и
неудобствата, каращи ищеца да се чувства непълноценен и подтикващи го
към изолация, изживения стрес, поради който е станал силно изнервен,
неспокоен и постоянно напрегнат.
В чл. 52 от ЗЗД е предвидено, че обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата
7
конюнктура в страната, вкл. общественото възприемане на критерия за
„справедливост“ към съответния момент.
На следващо място следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 1
от Протокол № 1 на ЕКПЧ, която не гарантира правото на обезщетение с
определен размер, а налага извършването на разумна преценка за
пропорционалност и съответствие с целта при определянето на
обезщетението, което е елемент от проверката за справедлив баланс. В този
смисъл са и аргументите на ЕСПЧ в решението по Case Broniowski v Poland –
присъщата на върховенството на правото необходимост да се поддържа
основателно доверие на гражданите в държавата и създадения от нея правен
ред, което изисква властите да отстранят нефункциониращите разпоредби на
правната система и да коригират незаконните практики.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди, съдът съобрази характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, в резултат на
пътния инцидент. В настоящия случай става въпрос за счупване на раменна
кост, охлузване по раменна и лакътна става, кръвонасядане на лакътна става,
като счупването е обусловило ограничаване на физическата активност на
пострадалия за около 2 – 3 месеца. Със свидетелските показания и
специалните знания на вещото лице, между които няма противоречия и които
съдът кредитира, са установени следните факти: физическа болка /умерена, на
моменти до значителна по сила и интензитет, която постепенно е затихвала до
епизодичност/, обездвижване на лявата ръка, затруднено самообслужване и
зависимост от чужда помощ, както и емоционална травма /страх, изолация,
напрегнатост след инцидента и впоследствие/.
Следва да бъде отчетен сравнително краткия период на възстановяване
– 2-3 месеца, както и обстоятелството, че последиците от счупването на
ръката ще останат и занапред ищецът може да изпитва болки – при
влошаване на времето, при някакво натоварване, в какъвто смисъл е
становището на вещото лице.
Факторът възраст /ищецът е бил на 90 навършени години към момента
на инцидента/ и получаването на такава травма също оказват влияние върху
начина на възприемане и изживяване на претендираните неимуществени
вреди.
От друга страна загрижеността и предприетите от пострадалия
действия за възстановяване /различни манипулации и изследвания,
рехабилитации, прегледи и болнични пролежавания/ следва да бъдат взети
предвид при преценка на дължимото обезщетение.
Следователно при определяне на справедливо обезщетение за Ш. Д.
следва да бъдат отчетени физическото нараняване, ограничаване на
активността и налагането на зависимост от чужда помощ, тенденцията за
невъзможност за пълно възстановяване, възрастта на ищеца, предприетите от
него мерки и медицински процедури, както и обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване и проявление на
неимуществените вреди, вкл. повишаващата се инфлация. Съдът намира, че в
8
случая справедливият размер на обезщетението за ищеца е в размер на 15 000
лв.
За сравнение някои от постановените през 2023 г. решения - присъдено
обезщетение в размер на 20 000 лв. за болки и страдания от травмите, сходни
с тези на Ш. Д. в настоящото производство, но с разлика в обема /счупване,
изкълчване, охлузвания/, датата на ПТП, при които са настъпили /2018 г./ и
приноса на пострадалия - 20 % - Решение № 50045/06.06.2023 г. по т. д. №
347/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., ТК; присъдено обезщетение в размер на
7 000 лв., но с разлика в обема /навяхване и разтягане на
акромиоклавикуларната става и счупване на горния крайник на раменната
кост - хумерус/, датата на ПТП, при които са настъпили /2019 г./ и възрастта
на пострадалия – 47 г. - Решение № 50011/06.02.2023 г. по гр. д. № 1364/2022
г. по описа на ВКС, I г.о., ГК; присъдено обезщетение в размер на 26 000 лв.,
но с разлика в обема /счупване на лява лъчева кост на типично място на 1 см.
над гривнената става, контузия на лява предмишница, лява раменна става и
дясно коляно, обостряне на съществуващо увреждане на ставата - увреждане
на ротаторния маншон на ставата/, датата на ПТП, при които са настъпили
/2020 г./ и възрастта – 62 г. - Решение № 200/08.06.2023 г. по в. т. д. №
134/2023 г. по описа на АС – Варна; присъдено обезщетение в размер на
10 000 лв., но с разлика в обема /фрактура на горния край на лява раменна
кост, хематом на главата, разкъсноконтузна рана на лява половина на горна
устна в цялата й дебелина и на долната устна, както и разкъсноконтузна рана
на брадичката/, датата на ПТП, при които са настъпили /2021 г./, възрастта –
27 г. – Решение № 112/25.07.2022 г. по в. гр. д. № 238/2022 г. по описа на АС
– Варна, допуснато до касационно обжалване, но не и в частта за размера на
обезщетението - Определение № 1947/03.07.2023 г. по гр. д. № 4249/2022 г. по
описа на ВКС, II г. о., ГК; присъдено обезщетение в размер на 15 000 лв., но с
разлика в интензитета и медицинското лечение /счупване на хирургичната
шийка на лявата раменна кост/, датата на ПТП, при които са настъпили /2017
г./, възраст – 94 г. - Решение № 608/27.04.2022 г. по в. гр. д. № 3018/2021 г. по
описа на АС – С., недопуснато до касационно обжалване с Определение №
1312/30.05.2023 г. по гр. д. № 4604/2022 г. по описа на ВКС, II г. о., ГК;
присъдено обезщетение в размер на 15 000 лв., но с разлика в обема /счупване
в горния край на дясната раменна кост; контузия на дясното бедро; контузия
на двете колена; контузия и охлузвания в областта под лявото око/, датата на
ПТП, при които са настъпили /края на 2017 г./ и приноса на пострадалия - 40
% - Решение № 1299/06.12.2021 г. по в. гр. д. № 1961/2021 г. по описа на АС –
С., недопуснато до касационно обжалване досежно размера с Определение №
50233/03.04.2023 г. по т. д. № 317/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, което е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. В този смисъл е и задължителната
9
съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Ответникът е релевирал възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, което съдът намира за основателно. Видно от заключението на авто-
техническата експертиза, вещото лице е посочило, че ищецът, движейки се по
пешеходната алея успоредно на ул. „К. П. В.“, е имал възможност към
момента на предприемане на пресичането на платното на ул. „А.“ да
възприеме тръгващия автомобил, следователно процесното произшествие е
било предотвратимо за пешеходеца.
Съгласно определението, дадено в т. 54 от § 6 от ДР на ЗДвП,
„пешеходната пътека“ представлява част от платното за движение, очертана
или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци, като на кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
Към момента на настъпване на процесното ПТП на мястото, където
ищецът е пресичал не е имало обозначена пешеходна пътека. Пострадалият е
предприел пресичане на кръстовището на ул. „К. П. В.“ и ул. „А.“ по посока
обратна на центъра на гр. Р., като в случая продължението на пешеходната
алея се явява немаркирана и несигнализирана пешеходна пътека.
Ш. Д. обаче е пресякъл платното за движение, като преди навлизането
не се е съобразил с приближаващия се автомобил, с което е нарушил
предвидените в разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДП правила. По този
начин се е поставил в опасност и е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Неговият принос за вредите е в размер на 10 %,
отчитайки извършеното от него нарушение на правилата за движение като
пешеходец, възрастта му, пресичането на пешеходна пътека по смисъла на т.
54 от § 6 от ДР на ЗДвП, времето на извършване – светлата част на
денонощието, през зимния период, поради което обезщетението за
причинените му неимуществени вреди следва да бъде редуцирано с 10 %.
Следователно настоящият съд намира, че доколкото може да направи
паричен еквивалент на базата на справедлив баланс и пропорционалност,
отчитайки и съпричиняването от страна на пострадалия, обезщетение в
размер на 13 500 лв. се явява справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
ищеца.
Предвид частичната основателност на главния иск, акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението също се
явява основателна. Съгласно изричната разпоредба на чл. 429, ал. 3 от КЗ,
началният момент на забавата за застрахователя е по-ранната от двете дати на
уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия
застрахован по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч.
и чрез предявяване на застрахователна претенция). В конкретния случай са
представени доказателства, неоспорени от застрахователя, за уведомяването
му от ищеца на 26.04.2022 г. От друга страна, в хода на делото нито е
твърдяно, нито е установено с надлежни доказателства, че в предходен
момент застрахователят е бил уведомен от самия деликвент по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ за настъпилото застрахователно събитие. Затова именно
10
датата 26.04.2022 г. следва да бъде приета за дата на уведомяване по смисъла
на чл. 429, ал. 3 от КЗ, респективно за датата, от която за ответника настъпва
задължението за плащане и на лихви за забава.
При съвкупната преценка и изложения по-горе анализ на
доказателствата може да се направи обоснован извод, че ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432 от
КЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер на 13 500
лв. /тринадесет хиляди и петстотин лева/, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на
03.01.2022 г. около 13.40 ч. в гр. Р., причинено от Е. Р. Р. при управление на
лек автомобил марка „М.“, модел „ГЛ 350 Блутек 4 М.“ с рег. № ******,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, съгласно Застрахователна полица № BG/30/*******,
валидна за периода 29.08.2021 г. 28.08.2022 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 26.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
Искът в частта за разликата над присъдените 13 500 лв. /тринадесет хиляди и
петстотин лева/ до претендираните 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/,
както и досежно травма, представляваща тежка деформация в поясна
спондилоза и тежко снишение на тялото на дванадесети гръден прешлен,
ведно със законната лихва върху тази част, считано от 26.04.2020 г. до
окончателното й изплащане, се явяват неоснователен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен в тази част.
Ищецът е релевирал искане за присъждане на разноските по делото,
вкл. адвокатско възнаграждение, но такива не се дължат, предвид
обстоятелството, че същият е освободен от заплащането от държавна такса и
разноски по делото, а освен това не са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение, респективно за осъществена правна помощ и
защита при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА /липсва договор за правна помощ/.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на ОС – Смолян
сумата от 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/, представляваща съответната
държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл.
37 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, както и съобразно вида и количеството на извършената дейност
/изготвяне на писмен отговор, допълнителен писмен отговор и явяване в
съдебни заседания/ възнаграждението на юрисконсулта следва да бъде
определено в размер на 200 лв. /двеста лева/. С оглед изхода на делото, както
и релевираното искане за заплащане на разноски, ищецът следва да заплати
на застрахователното дружество направените от последното разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция, в размер на 516.57
лв. /петстотин и шестнадесет лева и петдесет и седем стотинки/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение и депозити за съдебни
експертизи и съдебни удостоверения.
Водим от горното, Смолянският окръжен съд
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б. Ж. и З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № * да заплати на Ш. Х. Д., с ЕГН
********** от гр. Р., ул. И. В.“ № ** на основание чл. 432 от КЗ, във връзка с
чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на 13 500 лв. /тринадесет хиляди и петстотин
лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 03.01.2022 г. около 13.40 ч. в гр. Р.,
причинено от Е. Р. Р. при управление на лек автомобил марка „М.“, модел
„ГЛ 350 Блутек 4 М.“ с рег. № ******, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, съгласно
Застрахователна полица № BG/30/*******, валидна за периода 29.08.2021 г.
28.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.04.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта
за разликата над присъдените 13 500 лв. /тринадесет хиляди и петстотин лева/
до претендираните 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, както и досежно
травма, представляваща тежка деформация в поясна спондилоза и тежко
снишение на тялото на дванадесети гръден прешлен, ведно със законната
лихва върху тази част, считано от 26.04.2022 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б. Ж. и З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № * да заплати по сметката на ОС –
Смолян сумата от 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/, представляваща
съответната държавна такса.
ОСЪЖДА Ш. Х. Д., с ЕГН ********** от гр. Р., ул. И. В.“ № ** да
заплати на „ЗАД Д.Б. Ж. и З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № * направените от него разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, в размер на 516.57
лв. /петстотин и шестнадесет лева и петдесет и седем стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
12