№ 22
гр. Тутракан, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Спас М.Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М.Стефанов Административно
наказателно дело № 20253430200029 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0362-000911 от 19.12.2024 г. на
началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на Д. Й. И., с ЕГН:
**********, от ***** за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Д. И., който чрез надлежно упълномощения адв. В. Л. от ****
го обжалва в срок. Излагат се доводи за нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. В условията на алтернативност се иска
квалифицирането на случая като маловажен и прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
В хода на съдебните прения и в представената писмена защита процесуалният
представител на жалбоподателя обосновава доводите си с това, че нито
мотивираната резолюция за прекратяване на АНП по първоначално
съставения АУАН, нито постановлението на представителя на РП – Силистра,
с което е образуваното процесното АНП, са били надлежно връчени на
1
жалбоподателя, което е накърнило правото му на защита, оставяйки го в
неведение, че се води второ АНП, и лишавайки го от възможността да сключи
споразумение с АНО преди издаването на НП. Твърди се, че АНП може да се
образува по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН без уведомяване на наказания само
когато в хода на прекратеното досъдебно производство наказаното лице е било
привлечено като обвиняем. Претендират се сторените разноски.
Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ –
Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По
делото е приложено писмено становище от надлежно упълномощената В.А. –
главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в които се навеждат доводи за
законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за
прекомерност на адвокатското такова.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.05.2007 г. жалбоподателят закупил от ЕТ „Д.“ гр. Велико Търново
колесен трактор марка „ISEKI“, модел „TS 2202, номер на рама ****-***.
На 16.10.2024 г. актосъставителят Т. Т. и свидетелят С. Д. – полицейски
служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните си задължения, като се
придвижвали със служебен автомобил по път III-205 за с. Шуменци, общ.
Тутракан. Около 11:30 ч. те се намирали в близост до военната гробница край
с. Шуменци, когато установили процесния трактор, който се движил по същия
път без поставена регистрационна табела на определеното за това място.
Служителите предприели действия по спирането на трактора с оглед
извършването на проверка, в хода на която се установило, че негов водач бил
жалбоподателят И., а самият трактор – нерегистриран по надлежния ред.
С оглед установеното, актосъставителят Т. съставил АУАН серия GA №
112968/16.10.2024 г. за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 140, ал.
1, пр. 1 от ЗДвП.
На място пристигнала дежурна оперативна група. Със съставения
2
протокол за оглед на местопроизшествие, по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК,
било образувано Досъдебно производство № 362ЗМ-237/2024 г. по описа на
РУ – Тутракан. В хода на последното се потвърдило, че процесният трактор не
бил регистриран по реда на ЗРКЗГТ. Жалбоподателят не бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
С оглед образуваното наказателно производство, АНП по съставения
АУАН серия GA № 112968/16.10.2024 г. било прекратено на основание чл. 54,
ал. 1, т. 9 от ЗАНН с Мотивирана резолюция № 24-0362-М000102/16.10.2024 г.
Последната не била връчена жалбоподателя.
На 22.11.2024 г. жалбоподателят регистрирал процесния трактор в ОД
„Земеделие“ гр. Русе, като му била издадена регистрационна табела с номер Р
08584. На 04.03.2025 г. по отношение на същия била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
С Постановление № 3106/10.12.2024 г. на РП – Силистра ДП било
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като наблюдаващият
прокурор приел, че случаят бил малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от
НК. Материалите от прокурорската преписка бил изпратени на АНО.
На 19.12.2024 г. било издадено Наказателно постановление № 24-0362-
000911, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, били
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца. На 17.02.2025 г. Д. И. получил екземпляр от НП.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;
Наказателно постановление № 24-0362-000911/19.12.2024 г. на Началник
група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан; з. к. на АУАН серия GA №
112968/16.10.2024 г.; з. к. на Постановление на РП – Силистра за прекратяване
на ДП № 362 ЗМ – 237/2024 г. по описа на РУ – Тутракан; з. к. на Мотивирана
резолюция № 24-0362-М000102/16.10.2024 г. на ОДМВР – Силистра, РУ –
Тутракан; Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част I;
Договор за покупко-продажба на трактор „ISEKI“ от 24.05.2007 г.; митническа
декларация; Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника
3
серия ****; знак за технически преглед на ЗГТ 0845224 за 2025 г.;
Застрахователна полица № BG/07/125000745040 от 04.03.2025 г.; писмо УРИ
**********/02.04.2025 г.; заверени копия на материалите по ДП № 362 ЗМ
237/2024 г. по описа на РУ – Тутракан – протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум; 3 бр. протоколи за разпити на
свидетел; писмо изх. № РД-12-93-1/2024 г. по описа на РД „Земеделие“ гр.
Силистра; Справка нарушител/водач на жалбоподателя.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е започнало в отклонение
от общия ред с постановяването на акт по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а именно –
Постановление № 3106/24 от 10.12.2024 г. на РП – Силистра за прекратяване
на ДП № 362 ЗМ – 237/2024 г. по описа на РУ – Тутракан. Актът покрива
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и е постановен от надлежен орган, поради
което АНП е образувано законосъобразно. Следва да се спомене, че съдът не
споделя застъпената от защитата теза, че в хипотезата на образувано и
прекратено ДП, АНП следва да се образува по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
само ако е имало привлечен обвиняем. Причините за това са следните. На
първо място, защитната теза няма опора в закона, доколкото в цитираната
разпоредба не е въведено подобно ограничение. На второ място, тя не може да
се изведе и по тълкувателен път поради това, че цитираният законов текст
предвижда образуването на АНП дори при липса на проведено въобще
наказателно производство – с постановление за отказ да се образува
наказателно производство, т.е. след проведена предварителна проверка, при
която обвиняем няма как да бъде привлечен.
Наказателно постановление № 24-0362-000911/19.12.2024 г. е издадено
от началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, който е родово и
местно компетентен АНО. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
считано от постановяването на прокурорския акт, и притежава законово
изискуемите реквизити по чл. 57, ал.1 от ЗАНН. АНО е възприел
4
фактическата обстановка, описана в постановлението за прекратяване на
наказателното производство, като с НП е наложил предвидените в
санкционната норма кумулативни наказания, индивидуализирайки ги в
минимален размер.
Съдът намира, в противовес на защитните доводи, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които по силата на чл. 63,
ал. 3, т. 2 от ЗАНН да са основание за отмяната на процесното НП.
На първо място, както отбелязва и самият процесуален представител на
жалбоподателя, наблюдаващият ДП прокурор няма задължението да изпрати
препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство на
лица, извън тези, описани в чл. 243, ал. 4 от НПК, какъвто в случая е
жалбоподателят (доколкото не е бил привлечен в качеството на обвиняем).
На второ място, АНО, който на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН
прекратява АНП, също няма задължението да връчи мотивираната резолюция
на лицето, срещу което е съставен АУАН (по аргумент за противното от чл. 54,
ал. 6 от ЗАНН), от което следва, че тази мотивирана резолюция е
необжалваема. Последното е логично, тъй като в противен случай лице, срещу
което евентуално би се водило наказателно производство, лесно би
шиканирало (или поне забавило) провеждането му, като оспори
законосъобразността на мотивираната резолюция.
На трето място, АНО няма задължението нито да уведомява за
започналото на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН производство, нито да връчва
акта (съдебен или прокурорски), който го е наченал.
Горното обосновава извода, че посочените от защитата недостатъци при
провеждането на АНП (които обективно водят до накърняване в известна
степен правото на защита на жалбоподателя, в аспекта да разбере, че срещу
него се води второ производство) всъщност са в резултат от спазването на
законовата уредба. Щом това е така, то не е налице соченото основание (чл.
63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН) за отмяната на НП, тъй като недостатъците не
съставляват нарушение (още повече – съществено) на процесуалните правила.
Тук е мястото да се отбележи още, че доводът на защитата за накърнено право
на защита (в аспекта невъзможност да сключи споразумение с АНО в
хипотезата на производство по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН поради това, че не бил
5
уведомен за образуването му), е неоснователен, доколкото чл. 189з от ЗДвП
изключва приложението на чл. 58г от ЗАНН.
Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС. Изпълнителното
деяние на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред. Осъществяването на обективната страна на
деянието не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва безпротиворечиво от
цялостния доказателствен материал, поради което не следва да бъде обстойно
коментирана. В производството е несъмнено доказано, че към 16.10.2024 г.
процесният колесен трактор не е бил регистриран по надлежния ред – по реда
на чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ. Същият подлежи на регистрация, доколкото видно
от представеното свидетелство за регистрация (което само по себе си доказва
това обстоятелство) номиналната му мощност е 16,2 kW (т.е. над минимално
изискуемите 10 kW).
Жалбоподателят е осъществил процесното деяние с небрежна форма на
вината, доколкото не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици (не е знаел, че тракторът подлежи на регистрация), но обективно е
бил длъжен и субективно, при полагане на дължимата грижа, е могъл да ги
предвиди.
Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение
по чл. 175, ал. 3, пр. 1 във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Тъй като с Решение № 4 от 30.04.2025 г. по к. д. 29/2024 г. (обнародвано
в ДВ бр. 38 от 09.05.2025 г. и на основание чл. 151, ал. 2 от КРБ влязло в сила
към момента на постановяване на настоящия съдебен акт) Конституционният
съд на Република България обяви за противконституционна разпоредбата на
чл. 189з от ЗДвП в частта и, изключваща прилагането на маловажния случай
̀
при нарушения по с. з., съдът следва да се обоснове защо счита случаят за
немаловажен. В настоящия казус е налице смекчаващо отговорността
обстоятелство – близо 50-годишният стаж на жалбоподателя като
правоспособен водач с категория „B“ (придобита на 10.08.1976 г.), в който
период от време същият е наказван общо само 10 пъти (4 НП и 6 фиша). В
същото време обаче жалбоподателят е неправоспособен да управлява трактор
6
(видно от справката нарушител водач, според която същият притежава
категории „М“ и „В“), именно поради което на процесната дата му е съставен
АУАН серия GA № 112969 за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Доколкото
процесното нарушение е формално, то следва, че евентуално настъпилите от
него вредни последици са несъставомерни, съответно – тяхната липса или
незначителност не влияе при определянето на случая като маловажен или не.
В този смисъл, не следва да се квалифицира като смекчаващо отговорността
обстоятелство законосъобразното поведение на жалбоподателя след
извършване на нарушението – това, че е регистрирал по надлежния ред
процесния трактор. Изброените обстоятелства не дават основание да се
приложи чл. 28 от ЗАНН, а следва да се вземат предвид единствено при
индивидуализирането на наказанието.
АНО е наложил предвидените в чл. 175, ал. 3 кумулативни наказания,
индивидуализирайки ги в минимален размер: съответно 200 лв. глоба и 6
месеца лишаване от право да управлява МПС. Според съда, така
определените наказания са удачни с оглед прилагането на разпоредбата на чл.
27 и постигането на целите по чл. 12 от ЗАНН. Вземайки предвид изложеното,
както и липсата на правомощие по чл. 63, ал. 7 от ЗАНН съдът да увеличи
размера на санкцията, то е безпредметно в този контекст да се обсъждат
констатираните отегчаващи и смекчаващи отговорността на жалбоподателя
обстоятелства.
Имайки предвид изложеното дотук, съдът счита, че липсват основания
обжалваното НП да бъде отменено, поради което същото следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да се отхвърли.
В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на АНО. Предвид ниската фактическа и правна сложност на казуса и
бланкетния характер на становището на процесуалния представител на АНО,
съдът счита, че следва да присъди разноски в минимален размер. Съгласно чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП, той се
равнява на 80 лв.
7
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0362-000911 от
19.12.2024 г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на Д. Й.
И., с ЕГН: **********, от ***** за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. Й. И., с ЕГН: **********, от ***** да заплати на ОДМВР –
Силистра, представлявана от директора М.Н., сторените разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
8