№ 159
гр. Варна, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500136 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и сл.
Образувано е по въззивна жалба на П. Д. Х. срещу постановеното по гр.
д. № 1147/2022г. решение № 1510/19.12.2023г. на ОС – Варна, с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу Д. В. И. иск с правно основание
чл.12 ЗЗД за сумата от 126 409,20лв., представляваща обезщетение за
причинени на въззивника имуществени вреди, представляващи направени
разходи за: изкопни работи-958,17лв., подложен бетон-149,64лв., кофраж-
21 402лв., армировка- 9 033,11лв., бетон – 3 082,95лв., направа на зидове 25
см., тухла 25 см. – 17 825лв., направа на зидове – 12см-2806лв. входна врата,
армирана- 1100лв. настилка с гл.замазка-778,31лв., настилка гранитогрес
тераси и общи части-944лв., гипсова мазилка по тухлена зидария-5012,65лв.,
гипсова мазилка по бетонни стени и таван-3 480лв., грундиране с бетонен
контакт -1 740лв, машинно измазване – 9 425лв., минерална мазилка
3341,50лв., алуминиев парапет-1056,72лв., топлоизолация по бордове на
тераси-866,96лв., топлоизолация на тераса-1300лв., хидроизолация-300лв.,
армирана замазка- 7334,40лв., ЕЛ-6824,79лв., ВиК - 4985лв., ОВК - 2000лв,
хидроизолация плосък покрив-1875лв., общи части на стълбище - 8 710лв.,
вертикална планировка - 1978лв., хидрофорна инсталация 1650лв., ограда-
750лв., подпорна стена-5700лв., извършени на подробно и конкретно посочени
в диспозитива на решението дати, по строителство на апартамент № 4,
1
находящ се на 2 етаж в жилищна сграда в гр. Варна, кв. “*, ул.“*“ № *, с площ
от 72,17 кв.м., както и съответните 11,4377% ид.ч., равняващи се на 8,62 кв.м.
ид.ч. от общите части на сградата, което ответницата И. първоначално
заявила, че ще възложи на въззивника, но впоследствие отказала, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба
до окончателното погасяване на задължението.
В жалбата, са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на обжалваното решение, основани на доводи за допуснати процесуални
нарушения, и направата на изводи в противоречие с материалния закон и с
установеното от доказателствата. Оспорват се като неправилни и
необосновани изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е установил
въз основа на пълно и главно доказване влагането на средства в
строителството на сградата, заплащането на извършените СМР, че е водил
преговори за сключване на договор за строителство с ответницата, както и
обстоятелството, че е налице обедняване на ищеца вследствие на извършените
СМР. Излага, че съдът не е ценил и обсъдил всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от които безспорно се установява, че по
силата на договор за строителство въззивникът П. Х. в качеството му на
физическо лице и едноличен собственик на капитала на „Вип консулт
инженеринг“ ЕООД е възложил, ръководил и заплатил изцяло СМР на
процесната сграда, извършени от „Ню Пауър груп“ ЕООД. От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че преди учредяването на правото на
строеж в полза на ответницата, страните са се уговорили да сключат договор
за строителство относно процесния апартамент №7, по силата на който
ищецът да осъществи строителството при степен на завършеност – БДС, а
ответницата да му заплати строителството при цена от 800 евро на кв.м., както
и че след изграждането на сградата ответницата отказала да сключи договор за
строителство и да заплати извършените СМР. Твърди се, също, че
необосновано и неправилно съдът не е обсъдил и не е кредитирал изводите на
вещото лице по проведената СТЕ, направени въз основа на записванията в
представените фактури, че заплащането на СМР е извършено от П. Х. на
основание договор, поради което е достигнал и до неправилен извод, че по
делото не се установява, че ищецът е заплатил извършените СМР на сградата,
в която се намира и процесният апартамент. По подробни доводи и
съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което предявеният иск да се уважи. В условие на евентуалност, ако
се приеме, че неправилно първоинстанционният съд е променил
квалификацията на иска като такъв по чл.12 ЗЗД, ответницата да бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата от 97 603лв., с която същата неоснователно се е
обогатила, на основание чл.62, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано
от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата Д. В. И. е подала отговор на
жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна. Счита, че не са
налице допуснати процесуални нарушения от съда, както и че постановеното
2
от него решение е правилно и законосъобразно.
В хода на производството, страните поддържат изразените позиции по
спора, доразвиват подробно доводите си, изложили становища по съществото
на спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл.296, пр.1 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се
произнесе съдът съобрази следното:
Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при
първоинстанционното разглеждане на спора, свързани с дадената от съда
правна квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и
даване на указания на страните относно фактите и обстоятелствата за които не
са посочили доказателства са частично основателни, но по естеството и
тежестта си не са обусловили недопустимост на произнасянето на ВОС. С
оглед непосредствената цел на въззивното производство – повторно
разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на
въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите
твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателства и
субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна
норма, в изпълнение на задължението си да реши правния спор по същество,
като съобразно собственото си становище може да потвърди или отмени
решението на първата инстанция, настоящият въззивен състав служебно е
поправил допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения. Ето
защо обжалваното решение е процесуално допустимо, а спора следва да се
разгледа по същество.
Производството пред ВОС е образувано по предявен от П. Д. Х. срещу
Д. В. И. осъдителен иск за осъждането й да заплати на ищеца сумата в размер
на 126 409,20 лева, представляваща обезщетение за разходите направени във
връзка с предприетата без пълномощие чужда работа, изразяваща се в
извършване на СМР, подробно описани и индивидуализирани по вид, обем,
дата на извършване и стойност по строителство на ап.4, находящ се на втори
етаж в жилищна сграда в гр. Варна, кв. *, ул.“*“ №*, с площ от 72,17 кв.м. и
11,4377% от общите части на сградата, ведно със законната лихва, считано от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които се основава искането са в следния
смисъл: с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 65/27.02.2019г.
ищецът П. Х. продал на ответницата право на строеж на ап.4, находящ се на
втори етаж в жилищна сграда в гр. Варна, кв. *, ул.“*“ №*, с площ по
площообразуване - 72,17 кв.м., състоящ се от антре, дневна, кухненски бокс,
две спални, баня-тоалет и две тераси, както и съответните 11,4377%, или
общо 80,97 кв.м., както и съответните ид.ч. от правото на строеж върху
мястото, представляващо ПИ 101.35.5510, находящ се в гр. Варна, кв. *, без
адм. адрес за сумата от 7200лв. Страните се уговорили да сключат договор за
3
строителство, по силата на който ищецът ще осъществи строителството на
обекта на ответницата при степен на завършеност по БДС, като ответницата
заплати на ищеца строителството при цена от 800 евро на кв.м., съгласно
квадратурата по площообразувателен протокол. Въпреки уговорката
ответницата многократно по различни причини отлагала сключването на
договор за строителство. Предвид поетите ангажименти към останалите
собственици на обекти и срокове по сключените с тях договори, ищецът
извършил строителството на цялата сграда, включително и на апартамента за
който е учредено право на строеж на ответницата. В качеството си на
инвеститор възложил строителството на сградата на „Ню Пауър груп“ ЕООД
и заплащал извършените СМР като физическо лице. Част от работите били
заплащани от „Вип консулт инженеринг“ ЕООД, на което дружество ищецът е
едноличен собственик на капитала. Сградата е въведена в експлоатация с акт
№ 13/25.03.2021г., след което при проведени разговори, ответницата заявила,
че няма да заплаща за извършеното строителство. Въз основа на изложеното е
отправено искане за осъждане на ответницата да заплати на ищеца разходите,
които той е направил по строителството, включващи цената на вложените
материали за изграждане на имота, ведно със съответните ид.ч. от общите
части, за труд и печалба в размер на общо 126 409,20лв., равняващи се на 8,62
кв.м. ид. части от общите части на сградата, ведно със законната лихва
считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.05.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
В отговора на исковата молба, ответницата е оспорила предявеният иск
по основание и размер. Твърди, че посочените в исковата молба СМР не са
извършени от ищеца и не са одобрени от ответницата. Оспорва твърденията,
че между страните са водени разговори за сключване на договор за
строителство. Твърди, че към момента на придобиването на правото на
строеж за процесния апартамент/ 27.02.2019г./, сградата е била завършена до
степен на „груб строеж“, като СМР и довършителните работи не са
извършени от ищеца, а от трето лице, което е закупувало и материалите за
строежа. Това лице е заплащало и разходите за труд. По изложените
съображения, счита, че ищецът няма качеството на гестор по отношение на
процесния обект, поради което и предявеният иск следва да се отхвърли.
Навежда довод, че ищцата няма качество на заинтересувано лице, което се е
обогатило от извършената работа във връзка със строежа на апартамент № 4,
тъй като към момента на предявяване на исковете няма качеството на
собственик на същия. Счита, че претендираната сума е прекомерна, тъй като
включва в себе си и елемент на печалба, надхвърляща обогатяването на
ответницата. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Настоящият въззивен състав приема, че с оглед наведените с исковата и
уточнителната молба твърдения за предприета работа както в интерес на
ответницата, така и в интерес на ищеца, в изпълнение на поети ангажименти
към трети лица, т.е. с цел изправността му по правоотношения с тези трети
лица, предявеният иск е с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД. Независимо, че
4
дадената от ОС – Варна правна квалификация на иска като такъв по чл.12 ЗЗД,
в мотивите към решението се съдържат изводи, основани на преценка на
релевантните за спора факти и доказателства в тяхната съвкупност;
извършено е и произнасяне по възраженията и доводите на страните,
съдържащи се в исковата молба и отговора на същата, както и по тези, които
са израз на защитните им тези. В същото време при посочване на
фактическите основания на иска и при разпределянето на доказателствената
тежест с доклада по чл. 146 ГПК на страните са дадени правилни указания по
релевантните за спора обстоятелства, с оглед на които и същите са ангажирали
доказателства за установяване твърденията си относно предприетата работа в
интерес, и на ответницата, и на ищеца.
Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че ищецът е собственик на имот, находящ се в гр.
Варна, с идентификатор 10135.5510.766, находящ се в гр. Варна, район „А.“,
кв. „*“. С договор за покупко-продажба на право на строеж, сключен на
27.02.2019г., обективиран в НА № 65/2019г., ищецът П. Х. е продал на
ответницата Д. И. „безсрочно право на строеж“ на апартамент № 4, находящ
се на втори етаж на новостроящата се жилищна сграда в гр. Варна, район „А.“,
кв. „*“, ул. „*“ № *, с площ по площообразуване от 72.17 кв. м., състоящ се от:
антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна и две тераси, при
граници по архитектурни книжа: коридор на етажа, апартамент № 3 и дворно
място; както и съответните 11.4377%, равняващи се на 8.62 кв. м. ид. ч. от
общите части на сградата; както и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с кадастрален
идентификатор № 10135.5510.766, находящ се в гр. Варна, район „А.“, кв. „*“,
без административен адрес по карта, с площ 375 кв. м., а по акт за собственост
– с площ от 380 кв. м., за сумата от 7 200 лева, получена изцяло от продавача в
деня на подписване на нотариалния акт.
От представените по делото разрешение за строеж, протоколи за
откриване на строителна площадка, актове за приемане на извършени СМР и
приемане на конструкция се установява, че е издадено разрешение за строеж
№ 66/29.12.2017г. на жилищна сграда в УПИ ХV-555, кв.31, кв. * / ПИ
10135.5510.766/, със ЗП 135,33 кв.м. и РЗП 746,86 кв.м., съгласно одобрени
проекти. В разрешението за строеж и актовете за приемане на СМР като
възложител на строежа е посочен ищеца П. Д. Х., строител – „Ню Пауър груп“
ЕООД.
Представени са: акт обр.14, за приемане конструкция на обекта от
02.11.2019г.; акт обр.15 – констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа от 18.03.2021г.; удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 13/25.03.2021г.
5
В производството пред първоинстанционния съд са събрани гласни
доказателства, като от показанията на свидетеля Г. Х. Г. се установява, че той е
прехвърлил собствената си 1/2 ид. част от парцел, находящ се в гр. Варна, кв. *
на ищеца и му предложил да закупи и съседен парцел, да построи жилищна
сграда, като даде на свидетеля един апартамент. Уговорили се без да
подписват документи, като след построяването на сградата ищецът му
прехвърлили собствеността върху един апартамент чрез договор за покупко-
продажба, но свидетелят не е заплащал пари. На майката на свидетеля ищецът
отстъпил право на строеж и после тя сключила договор за строителство. При
посещенията си на строежа, свидетелят е дочувал разговори между ищеца и
ответницата, от които разбрал, че ищецът чака някакви пари, защото й е
прехвърлил нещо. Присъствал на 3-4 разговора между П. и Д., в които тя му
обещавала, че ще получи пари от продажба на имот и ще му ги даде. Според
свидетеля П. Ст. също работел при ищеца и в присъствие на свидетеля, П.
искал пари, за да заплаща на работници. При този случай П. попитал П. кога
ще се оправят нещата с Д., защото разбрал, че те двамата са заедно. На един от
разговорите през 2019-2020г. станало дума за договора за строителство, като
Д. и П. казали, че искат да прегледат договора и Д. ще го върне на другия ден
подписан.
В показанията си свид. П. Сп. е заявила, че строителството на сградата е
извършено съгласно проектите. Сключвали се договори между П. Х. и
купувачи, като П. се оплакал на свидетелката, че имало хора, които не
подписват договорите. Ответницата Д. също отказвала да подпише договор.
В показанията си свидетелят П. Ст., които съдът прецени с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид обстоятелството, че живее на семейни
начала с ответницата, заявява, че той е извършил строителството на сградата
на ул. “*“ №*, чрез управляваното от него дружество „Ню пауър груп“ ЕООД.
Знае, че ответницата има два апартамента в сградата с № № 4 и 7. Свидетелят
имал договорни отношения с ищеца П., по силата на които си разпределили
апартаменти в сградата. Апартаментите, които били за него, свидетелят
прехвърлил на ответницата, а правото на строеж за същите било прехвърлено
от ищеца. Ищецът е възложител на строежа и като такъв е извършвал
плащания, за които свидетелят е издал фактури на обща стойност 94 000лв.
Твърди също, че тези плащания са били за ап.9 и ап.10, които следвало да
бъдат собственост на ищеца. Посочва, че двамата с ищеца имат бизнес
отношения от 2016г. и имали уговорка, че след като се построят тези два
апартамента остават за това, че дружеството ще строи, а ищецът няма пари да
финансира строителството. Затова ищецът ги прехвърлил на Д. с право на
строеж.
От показанията на свидетеля М. М. се установява, че същият е работил
като строител и технически ръководител при строежа на сградата на ул.“*“ №*
и като такъв е подписвал протоколи за откриване на строителна площадка,
ниво и други документи, които са представени по делото на л.329, 326, 341. В
показанията си свидетелят П. Г. е заявил, че е изготвил конструктивната част
6
на архитектурния проект на сградата, находяща се в гр. Варна на ул. „*“ № *,
но не е упражнявал надзор на строителството, като се е отказал с нот. заверена
декларация. Изготвянето на архитектурния проект на сградата му е било
възложено от П. Х..
Съгласно приетото заключение на проведената пред
първоинстанционния съд СТЕ, строежът на процесната жилищна сграда е
извършен на място и сградата е въведена в експлоатация. Посочените от
ищеца в исковата молба видове СМР съответстват по вид на извършените на
място СМР, като не е представена подробна количествено сметка за
извършените СМР за цялата страда. Вещото лице посочва, че моментът на
изпълнение на видовете СМР, съгласно представените документи, съответства
на този посочен от ищеца.
От депозираното пред първоинстанционния съд заключение по
назначена СТЕ се установява, че средната пазарна цена на претендираните от
ищеца СМР без включено ДДС за апартамент № 4 са на стойност 76 025 лева.
От заключението на проведената във въззивното производство ССчЕ се
установява че П. Х. е извършил банкови преводи на „Ню Пауър Груп“ ЕООД
общо в размер на 105 900лв. по договор за строеж в кв. “*“, ул. “*“ №*,
договор за строителство и СМР от 01.07.2018г., сключен между П. Х. и „Ню
пауър груп“ ЕООД. При проверка в счетоводството, вещото лице е
констатирало, че по делото са представени фактури за закупуване на
строителни материали от „Ню пауър груп“ ЕООД, в които е посочено, че
материалите са закупени във връзка с изграждане на жилищна сграда на ул.
“*“ № */ прил. На л.205, 280, и 281 от делото на ВОС/. Вещото лице е
констатирало, че в представените документи/фактури, за закупуване на
строителни материали не е посочено, че материалите са доставени до обекта
на ул. “*“ №*. Въз основа на представените документи и след проверка в
счетоводството на двете дружества, вещото лице е установило, че има
извършени плащания от „Вип Консулт Инженеринг“ ЕООД, по издадени от
„Ню Пауър груп“ ЕООД фактури, подробно посочени от вещото лице по №,
дата на издаване, основание и суми в таблица към заключението, на обща
стойност 139 958,64лв. В счетоводството на „Вип консулт Инженеринг“ ЕООД
към извършването на строителството на сградата е отнесена сума общо в
размер на 991 134,78лв.
По делото не е представен договор за извършване на СМР, сключен
между „Вип Консулт Инженеринг“ ЕООД и „Ню пауър груп“ ЕООД. Такъв не
е бил представен и на вещото лице при извършената проверка в
счетоводствата на дружествата.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав на съда
прави следните правни изводи:
В случая собственик на изградения от ищеца обект в процесната сграда
е ответницата, поради което и отношенията между тях за извършените СМР
по изграждането на същия и при изложените в исковата молба твърдения за
7
поемане и извършване на чужда работа, следва да се уредят в съответствие с
правилата на водене на чужда работа без пълномощие. Съгласно разпоредбата
на чл.60 от ЗЗД, който предприеме управлението на работа, за която знае, че е
чужда, без да е натоварен, е длъжен да се грижи за нея, докато
заинтересованият може да я поеме. В чл.61, ал.1 ЗЗД е предвидено, че ако
работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд
интерес, заинтересованият е длъжен да върне необходимите и полезни
разноски, а според ал.2, че ако работата е била предприета и в собствен
интерес, заинтересованият отговаря само до размер на обогатяването му.
В настоящия казус са налице елементите от фактическия състав на
воденето на чужда работа без пълномощие, като е установено по делото, че
ищецът при липса на договорна връзка с ответницата е предприел извършване
на чужда работа – изграждане на жилищна сграда в гр. Варна, ул.“*“ № * и
апартамент №4, находящ на втори етаж от сградата с площ от 72,17 кв.м., за
който ответницата е притежавала право на строеж, като работата е била
извършена в интерес на ответницата, която като собственик на правото на
строеж е придобила и собствеността върху изградения обект. Строежът на
сградата, включително и апартамента на ответницата е осъществен и
финансиран от ищеца, като строителството е възложено на трето лице. От
продаденото „безсрочно право на строеж“ от ищеца П. Х. на ответницата Д. И.
и сключения договор за СМР от 01.07.2018г. с възложител П. Д. Х. и
изпълнител „Ню пауър груп“ ЕООД, може да бъде изведено намерение на
ищеца да извърши чужда работа без мандат. Работата е била предприета в
интерес на собственика и за негова сметка, предприета е била уместно и е
водена добре /предвид качеството на извършената работа, установено с
констативен акт за установяване на годността за приемане на строеж/.
Предвид твърденията, изложени в исковата молба, за извършване на
строителството на сградата, с цел изпълнение на поети ангажименти за
изграждане на отделни обекти към трети лица, то извършените СМР са били
направени и в интерес на ищеца. От представените нотариални актове за
покупко-продажби на недвижими имоти – самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор № 10135.5510.766.1 (л. 301 – 3003, л.304 –306, 307-311 от гр. д.
№ 1147/2022 г. на ВОС) се установява и личният интерес на ищеца да изпълни
работата, изразяващ се в получаване на цената на съответния продаден имот.
Затова отношенията между страните следва да се уредят по реда на чл.61, ал.2
ЗЗД, като ответницата следва да заплати на ищеца необходимите и полезни
разноски, до размера на собственото си обогатяване, а именно спестените от
нея средства за изграждане на процесния апартамент.
Настоящият състав на съда намира, че от доказателствата по делото е
установено извършването на строежа на сградата, както че ищецът е възложил
изпълнението на строителството на сградата на „Ню пауър груп“ ЕООД. От
представените доказателства се установява и че ищецът е извършил
заплащане на част от извършените от строителя СМР. От представените
фактури и заключението на ССчЕ се установява, че ищецът П. Х. е извършил
8
плащания на „Ню пауър груп“ЕООД, както следва: на 22.10.2018г.- 5000лв.,
съгл. договор за строеж, кв. *; 13.11.2018г. – 2000лв. по договор за СМР обект
*; 01.03.2019г.- 9900лв.; 31.10.2018г.- 8000лв.; 21.11.2019г.-15000лв.;
04.03.2020г.- 57 000лв. или общо в размер на 105 900лв. Установява се, че тези
плащания са извършени за изпълнение на СМР и материали, вложени при
изграждането на процесната сграда, в която се намира и апартаментът на
ответницата и безспорно представляват разходи за изграждане на този обект.
Установените плащания на суми за СМР, извършени от „Вип консулт
инженеринг“ ЕООД, на което ищецът е едноличен собственик на „Ню пауър
груп“ ЕООД, доколкото са свързани с изграждане на сградата, не могат да
ангажират отговорността на ответницата към ищеца по реда на чл.61, ал.2
ЗЗД, тъй като същите касаят вътрешни отношения между ищеца като
физическо лице и управляваното от него дружество.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че представените по
делото доказателства установяват, че сторените от ищеца разходи за СМР по
изграждането на цялата сграда, в която се намира апартаментът на
ответницата, са доказани в размер на 105 900лв.
От представеното площообразуване за сградата и заключението на
вещото лице по СТЕ се установява, че общата РЗП на сградата е 746,86 кв.м.,
от които обекта на ответницата с площ от 81 кв.м./с включени ид.ч. от общите
части/, съставлява 10,85%. Съобразно посоченото и предвид установения общ
размер на разходите за СМР за цялата сграда, сторените от ищеца разходи за
изграждането на процесния обект - ап.№4, находящ се на втори етаж в
жилищна сграда в гр. Варна, ул.“*“,№ * са в размер на 11 490,15лв.
Предявеният иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД е основателен и доказан
до посочения размер, като ответницата дължи и заплащане на законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.05.2022г, до окончателното й изплащане.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за
погасяване на претендираното вземане по давност. В случая давността е
започнала да тече от завършването предприетата без възлагане работа, а
именно изграждането на апартамента на ответницата и въвеждане на сградата
в експлоатация. От представените по делото писмени доказателства се
установява, че строежът на сградата, в който се намира и апартамента на
ответницата е осъществен в периода 27.08.2018г.-25.03.2021г. Сградата и
всички обекти в нея са въведени в експлоатация на 25.03.2021г., поради което
и до предявяване на исковата молба – 27.05.2022г. не е изтекъл установения
петгодишен давностен срок. Не се установява и погасяване на претендираното
вземане по давност, дори да се приеме, че срокът следва да тече от датите на
извършване на конкретните СМР.
Водим от гореизложеното и предвид несъвпадане на правните изводи,
до които е достигнал настоящият въззивен състав, с установеното от ВОС по
спора от правна страна, обжалваното решение следва да се отмени като
9
неправилно и се постанови ново, с което, с което искът с правно основание
чл.61, ал.2 ЗЗД се уважи до размера на сумата от 11 490,15лв. За разликата над
тази сума до предявения размер от 126 409,20лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен. Решението следва да се отмени и в частта за разноските.
Предвид изходът от спора и направените искания, на въззивника следва
да се присъди сумата от 1143лв., представляваща направените в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В полза на ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да се
присъди сумата от 14 425лв., представляваща сторените в производството
разноски.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1510/19.12.2023г. постановено по гр. д.№
1147/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от П. Д.
Х., ЕГН ********** срещу Д. В. И., ЕГН ********** иск с правно основание
чл.61, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 126 409,20лв., представляваща
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди: разходи за изкопни
работи-958,17лв., подложен бетон-149,64лв., кофраж-21 402лв., армировка-
9 033,11лв., бетон – 3 082,95лв., направа на зидове 25 см., тухла 25 см. –
17 825лв., направа на зидове – 12см-2806лв. входна врата, армирана- 1100лв.
настилка с гл.замазка-778,31лв., настилка гранитогрес тераси и общи части-
944лв., гипсова мазилка по тухлена зидария-5012,65лв., гипсова мазилка по
бетонни стени и таван-3 480лв., грундиране с бетонен контакт -1 740лв.,
машинно измазване – 9 425лв., минерална мазилка -3341,50лв., алуминиев
парапет-1056,72лв., топлоизолация по бордове на тераси-866,96лв.,
топлоизолация на тераса-1300лв., хидроизолация-300лв., армирана замазка-
7334,40лв., ЕЛ-6824,79лв., ВиК 4985лв., ОВК - 2000лв., хидроизолация плосък
покрив-1875лв., общи части на стълбище - 8 710лв., вертикална планировка -
1978лв., хидрофорна инсталация - 1650лв., ограда-750лв., подпорна стена-
5700лв., извършени по строителство на апартамент № 4, находящ се на 2 етаж
в жилищна сграда в гр. Варна, кв. “*, ул. “*“ № * и П. Д. Х. е осъден да
заплати на Д. И. разноски в размер на 6160лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. В. И., ЕГН ********** да заплати на П. Д. Х., ЕГН
********** сумата от 11 490,15лв., представляваща обезщетение за направени
разходи по строителство на апартамент № 7 и ап. №14 в гр. Варна, ул. “*“ №*,
с която сума ответницата неоснователно се е обогатила, на основание чл.61,
ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозирането на исковата молба - 27.05.2022г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Д. Х., ЕГН ********** срещу Д. В. И.,
10
ЕГН ********** иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за разликата над 11
490,15лв. до предявения размер от 126 409,20лв.,
ОЪЖДА Д. В. И., ЕГН **********, да заплати на П. Д. Х., ЕГН
********** сумата от 1143лв., представляваща направените в производството
съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА П. Д. Х., ЕГН ********** да заплати на Д. В. И., ЕГН
**********, сумата от 14 425 лева, представляваща разноски в
производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11