РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Бургас , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря СТАНКА Н. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20202120105517 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „СИНЕЛЕНД“ ООД против
ЕТ „СВ – С. В.“ искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 8 400,00 лв., представляваща платена от ищеца на ответника на отпаднало
основание сума, а именно на основание неформален договор за търговска продажба, който е
бил развален от ищеца в частта относно продажбата на 350 бр. пластмасови седалки, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че в края на м. май
2018 г. между праводателя му „КИНОПОЛИС ЕНТЪРТЕЙМЪНТ“ ООД и ответника е бил
сключен договор за доставка на 350 бр. пластмасови седалки на обща стойност 7 000 лв. без
ДДС, 100 бр. дървени плоскости 2,5 х 1,25 м на обща стойност 4 000 лв. без ДДС, 49 бр.
бетонови блокчета на обща стойност 4900 лв. без ДДС и 1 бр. кабина на стойност 4 100 лв.
без ДДС, като уговорката е била стоките да бъдат доставени след заплащане на продажната
им цена, но не по-късно от 21.06.2018 г. Твърди се също така, че ответникът е издал фактура
за сумата от 24 000 лв. с ДДС, като ищецът е платил изцяло цената на стоките - на четири
части по 6 000 лв., но ответникът не е доставил уговорените 350 бр. пластмасови седалки.
Поради това с покана, връчена на ответника на 19.08.2020 г., ищецът е развалил договора
между тях в частта относно пластмасовите седалки. С оглед на това ищецът счита, че
ответникът следва да му върне платената за седалките цена в общ размер от 8 400 лв. с ДДС,
но до момента това не е сторено. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
1
Така предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, като същият е
допустим.
Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, в който оспорва
предявения иск по основание и по размер и се моли същият да бъде отхвърлен. Заявява, че
между страните е бил сключен неформален договор за търговска продажба на цялостно
оборудване за лятно кино, а не за доставка на отделни вещи. Твърди, че е изпълнил
задълженията си по договора, като всички стоки, които са били предмет на договора,
включително процесните пластмасови седалки, са били предадени на представител на ищеца
и транспортирани с негов транспорт. Заявява също така, че между страните не е било
уговорено стоките да бъдат доставени от продавача на определено място и в определен
срок. Поради това ответникът счита, че не са били налице условията на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД
за разваляне на договора в частта относно 350 бр. пластмасови седалки. На следващо място
ответникът счита за недоказано твърдението на ищеца, че процесните седалки са били
предназначени именно за лятното кино в гр. Приморско, което е предмет на представения от
ищеца договор за наем от 31.05.2018 г., тъй като ищцовото дружество стопанисва и други
кина и летни кина на територията на Република България. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, моли искът да бъде
отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приложени копия на проформа фактура № **********/30.05.2018 г. и на
фактура № **********/01.06.2018 г., двете с доставчик ЕТ „СВ-С. В.“ и получател
„Кинополис Ентъртеймънт“ ООД, предмет на които са стоки на обща стойност 24 000 лв. с
ДДС, от които 350 бр. пластмасови седалки на обща стойност 7 000 лв. без ДДС, 100 бр.
дървени плоскости на обща стойност 4 000 лв. без ДДС, 49 бр. бетонови блокчета на обща
стойност 4 900 лв. без ДДС и 1 бр. камина на стойност 4 100 лв. без ДДС.
Представени са и копия на 4 преводни нареждания, от които е видно, че в периода
30.05.2018 г. – 11.06.2018 г. „Кинополис Ентъртеймънт“ ООД е превело по банкова сметка
на ЕТ „СВ-С. В.“ общо сумата от 24 000 лв. с посочено основание за всяко от плащанията
„частично плащане по проформа **********“.
Ответникът е представил и копие на издадена от него фактура №
*********/21.05.2018 г. с получател „Кинополис Ентъртеймънт“ ООД, предмет на която е
метална конструкция за лятно кино на стойност 18 000 лв. с ДДС.
Видно от приложената по делото справка от търговския регистър, ищецът
„СИНЕЛЕНД“ ООД е правоприемник на „Кинополис Ентъртеймънт“ ООД, което дружество
се е вляло в ищцовото дружество на 12.11.2019 г.
Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен
неформален договор за покупко-продажба на описаните във фактурата стоки, нито е оспорил
извършеното от ищеца плащане на сумата от 24 000 лв., представляваща цената на стоките,
които са предмет на договора.
Спори се относно това дали ответникът е предал на ищеца всички стоки и в частност
били ли са предадени и посочените във фактурата 350 бр. пластмасови седалки, съответно
бил ли е развален договора в тази му част от ищеца, поради неизпълнение на ответника, в
която насока съдът намира следното:.
2
По делото е представен договор за наем от 31.05.2018 г., сключен между „СПОРТНИ
ИМОТИ ПРИМОРСКО“ АД (наемодател) и „КИНОПОЛИС ЕНТЪРТЕЙМЪНТ“ ООД
(наемател), с предмет на договора – предоставяне за временно и възмездно ползване на част
от „АКВА ПАРК – АКВА ПЛАНЕТ“, находящ се в гр. Приморско, като изрично е посочено,
че обектът е нает с цел изграждане на лятно кино от наемателя и за негова сметка.
Договорът е сключен за срок до 30.09.2021 г. и обхваща летните туристически сезони 2018,
2019, 2020 и 2021 г., като наемателят се е задължил да отвори обекта не по-късно от 15.06 за
всеки от посочените сезони. В договора е предвидена възможност за прекратяването му
едностранно от наемодателя с 30-дневно предизвестие в случай, че наемателят не отвори
киното в срок до 22.06 за сезон 2018 г. и до 15.06 на всеки следващ сезон. По делото липсват
твърдения и доказателства към настоящия момент действието на горепосочения договор за
наем да е прекратено.
Като доказателство по делото е представена фактура № **********/21.06.2018 г.,
съгласно която „КИНОПОЛИС ЕНТЪРТЕЙМЪНТ“ ООД е закупило от „АРТ ПАРК“ ЕООД
161 бр. жълти седалки и 203 бр. бели седалки на обща стойност 4 950,40 лв.
Представено е и копие на отправена от „КИНОПОЛИС“ ООД, (правоприемник на
„КИНОПОЛИС ЕНТЪРТЕЙМЪНТ“ ООД) до ЕТ „СВ-С. В.“ покана, връчена на 19.08.2020
г. на пълномощник на едноличния търговец, в която се съдържа изрично изявление за
частично прекратяване на сключения между страните неформален договор за продажба - в
частта му относно 350 бр. пластмасови седалки, поради неизпълнение на тази част от
договора от продавача и с оглед на факта, че задължението е следвало да бъде изпълнено в
срок до 21.06.2018 г., като поради забавата изпълнението е станало безполезно за купувача.
С оглед на това „КИНОПОЛИС“ ООД е поканило ЕТ „СВ-С. В.“ да му възстанови
заплатената цена на седалките в размер на 8 400 лв. Между страните по делото не се спори,
че тази сума не е била върната от ЕТ „СВ-С. В.“ на ищцовото дружество и същата е предмет
на предявения по настоящото дело осъдителен иск.
Към отговора на ответника са представени обобщена оборотна ведомост на
синтетичните сметки на ответника за м. юни 2018 г., както и три извлечения от
хронологични му регистър за м. юни 2018 г., но същите не доказват твърденията на
ответника, че процесните седалки са били предадени на ищеца.
В проведеното открито съдебно заседание са разпитани водените от ищеца свидетели
И. М. и И. Р., както и водените от ответника свидетели Д. М. и И.В..
Св. М. заявява, че познава управителите на ищцовото дружество от над 20 години,
като знае, че през 2018 г. дружеството е стопанисвало лятно кино в гр. Приморско. Твърди,
че когато са строели киното – от края на м. май 2018 г. до м. юни, той е бил в Приморско, но
с прекъсвания, тъй като се е връщал в гр. София. Свидетелят заявява, че е присъствал на
получаването на оборудването за лятното кино, като от склад в гр. Бургас е била взета
металната конструкция, а в гр. Китен са били получени кинокабината и бетонни блокчета,
служещи за основи на конструкцията. Преди откриването на киното пристигнали и чисто
нови седалки, които били доставени от служител на Я. Д. (единият от управителите на
ищцовото дружество) и които били закупени от друга фирма, тъй като до последно преди
откриването на киното е нямало седалки. Според свидетеля, когато са получили металната
конструкция, кабината и бетонните блокчета, не са им били предадени седалки за киното.
Заявява, че киното е трябвало да бъде открито около 20.06.2018 г., но се е забавило, защото
седалките са пристигнали на 20.06.2018 г. и е било необходимо време за монтирането им.
Свидетелят твърди, че е присъствал на обекта като приятел на управителите на ищцовото
дружество. Заявява, че стоките, представляващи оборудването на киното, са били получени
от О. Н., който след това е извършил монтажа, а свидетелят го е придружавал. Твърди също
3
така, че за лятното кино са били доставени нови дървени плоскости, но това не е станало с
транспорта, с който са взели металната конструкция и свидетелят не знае кой и кога ги е
доставил.
Св. Р. твърди, че се занимава с кино от 1996 г. и познава управителите на ищцовото
дружество, като през 2018 г. „Кинополис ентъртеймънт“ ЕООД е държало лятно кино в гр.
Приморско. Твърди, че един петъчен ден, около 12,00 ч. му се обадил Я. Д.и му казал, че
спешно трябва да вземе седалки за лятно кино от село до София - с. Равно поле, като
свидетелят наел товарен бус, взел седалките и ги занесъл в аквапарка в гр. Приморско.
Според свидетеля, тогава проблемът бил, че киното трябвало да се открие, а нямало седалки.
Свидетелят заявява, че през 2018 г. ищцовото дружество не е имало други летни кина, но е
имало закрити кина в гр. Търговище и в гр. Видин. При повторния му разпит заявява, че
когато е взел новите седалки, е видял мостра от тях, като не си спомня точно какви са били
на цвят, но мисли, че са били бели.
Св. М. заявява, че през 2018 г. е работил в „Скарфейс 69“, което дружество е продало
С. В. оборудване за лятно кино, като това оборудване е било съхранявано в склад на
дружеството в ж.к. „Славейков“, гр. Бургас. Твърди, че оборудването е било взето от хора на
купувача, като от склада в ж.к. „Славейков“ са взели металната конструкция и седалките за
лятното кино, а кабината и бетонните блокчета се намирали в кино на дружеството в гр.
Китен и най-вероятно са били взети от там от купувача. Свидетелят заявява, че не може да
каже точно колко седалки са били взети от склада в гр. Бургас, но знае, че предната година
същата конструкция е била поставена в Слънчев бряг и там седалките са били 350. Същият
не помни и с какви камиони е било превозено оборудването от купувача.
Св. В., който е първи братовчед на С. В. и управител и едноличен собственик на
капитала на „Скарфейс 69“ ЕООД, твърди, че неговата фирма е продала на С. В. цялостно
оборудване за лятно кино, включващо седалки, метална конструкция, шперплатове,
бетонови блокове и кабина, което тя впоследствие продала, но междувременно
конструкцията останала в склад на „Скарфейс 69“ в гр. Бургас. След като С. В. казала на
свидетеля, че е продала оборудването, той и неговият служител Д. М. предали
конструкцията на О. Н., като в склада в Бургас му предали металната конструкция и
столовете, дървеният материал купувачът взел от склад на „Лесоцентър“ – Бургас, тъй като
В. купила нов и им го предала вместо стария, а бетоновите блокчета и кинокабината взели
от лятното кино в гр. Китен, което било стопанисвано на фирмата на свидетеля. Свидетелят
заявява, че не е присъствал на предаването на всички стоки, а само показал на Напетов от
къде да ги вземе, като изнасянето на оборудването от склада в Бургас продължило 2-3 дена.
Завява, че процесните седалки са били предадени на ищеца заедно с металната конструкция,
като седалките са били 350 бр., пластмасови, бели на цвят. Впоследствие свидетелят
разбрал, че това съоръжение е било монтирано в гр. Приморско.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан по следните съображения:
В случая не се спори, че между страните е бил сключен договор за покупко-продажба
на цялостно оборудване за лятно кино, както и че ищецът (купувач) е платил цялата
продажна цена в размер на 24 000 лв., включително и тази за 350 бр. пластмасови седалки на
обща стойност 8 400 лв. с ДДС (съгласно представената фактура от 01.06.2018 г.).
Ответникът, в качеството му на продавач по договора, обаче не доказа чрез пълно и главно
доказване, че е предал на ищеца процесните пластмасови седалки. В тази насока бяха
ангажирани единствено показанията на двама свидетели, но единият от тях е в близка
родствена връзка с ответния едноличен търговец, а освен това не е присъствал при
предаването на стоките от склада в гр. Бургас, където се твърди, че са се намирали
4
процесните седалки, а вторият свидетел заявява, че е присъствал на предаването на стоките,
като са били предадени и седалките, но не помни нито какъв е бил техният брой, нито е
участвал в товаренето им, нито помни вида на камионите, с които е било превозено
оборудването, поради което съдът намира, че показанията му не следва да се кредитират
безрезервно. Същевременно единият свидетел на ищеца твърди, че е присъствал при
получаването на частта от продаденото оборудване за лятното кино, която се е намирала се
в склада в гр. Бургас, като от там е била взета само метална конструкция, но не и седалки,
като липсата на седалки е довела и до забавяне откриването на лятното кино и е наложило
ищецът да купи нови седалки от друга фирма, които са били доставени около 20 юни.
Вторият свидетел на ищеца пък установява, че лично той е взел закупените от ищеца нови
седалки от село край София и ги е транспортирал до гр. Приморско, като седалките са били
предназначени за лятното кино там, тъй като то е трябвало да бъде открито, а е нямало
седалки. Съдът намира, че така дадените от свидетелите на ищеца показания опровергават
показанията на свидетелите на ответника, че същият е предал на ищеца и процесните 350
бр. пластмасови седалки. Тези показания са опровергават, макар и косвено, и от
представената от ищцовото дружество фактура № **********/21.06.2018 г., съгласно която
то е закупило от „АРТ ПАРК“ ЕООД (склад Равно поле) 364 бр. седалки, които според
свидетеля Р. са били предназначени именно за лятното кино в гр. Приморско и са били
транспортирани лично от него до там.
Съдът намира, че при тези доказателства се налага изводът, че ответникът не е предал
на ищеца платените от него 350 бр. пластмасови седалки на обща стойност 8 400 лв.
Видно от представената по делото покана от 12.08.2020 г., която е била връчена на
ответника на 19.08.2020 г. (чрез пълномощник), ищецът е развалил сключения между тях
неформален договор за покупко- продажба в частта относно 350 бр. пластмасови седалки и е
поканил ответника да му върне платената за тях цена от 8 400 лв. Съдът намира, че така
извършеното частично разваляне на договора е валидно и е породило правното си действие,
тъй като по делото се установи, че тези седалки са били предназначени именно за лятното
кино в гр. Приморско, което е следвало да бъде открито в срок до 22.06.2018 г., поради
което следва да се приеме, че след тази дата изпълнението на ответника да предаде
седалките е станало безполезно за ищеца, още повече, че се установи, че поради допуснатото
от ответника частично неизпълнение на договора се е наложило ищецът да закупи
необходимите му за лятното кино седалки от друга фирма и това е станало на 21.06.2018 г.
Предвид горното и тъй като по делото се установи, че поради допуснато от ответника
частично неизпълнение на сключения между страните неформален договор за покупко-
продажба на цялостно оборудване за лятно кино, а именно в частта относно продажбата на
350 бр. пластмасови седалки, този договор е бил развален едностранно от ищеца в
неизпълнената му част, то на осн. чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД ответникът следва да върне на
ищеца платената от него продажна цена за тези седалки, която е в размер на 8 400 лв.
Предвид основателността на главния иск, на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на
ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 1 594 лв., представляваща
направените от него съдебно-деловодни разноски, съгласно приложения списък на
разноските и представените доказателства за извършени плащания. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 1 080 лв. с ДДС (при уговорено възнаграждение от
900 лв. без ДДС), тъй като съобразно цената на иска минималният размер на адвокатското
5
възнаграждение в случая възлиза на 750 лв. без ДДС (съответно 900 лв. с ДДС) и с оглед
фактическата и правна сложност на делото уговореното и платено от ищеца адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно, макар да надхвърля минималния размер.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „СВ – С. В.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ******, представлявано от С. С. В., да заплати на „СИНЕЛЕНД“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тракия” № 35, ет. 2, офис 3,
представлявано от Б.Н. И. и Я. П. Д., сумата от 8 400,00 лв. (осем хиляди и четиристотин
лв.), представляваща получена от ответника на отпаднало основание сума, а именно
частично развален договор за покупко-продажба на цялостно оборудване за лятно кино - в
частта относно 350 броя пластмасови седалки, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 594,00 лв.
(хиляда петстотин деветдесет и четири лв.), представляваща направените от ищеца разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Вярно с оригинала:
СА
Съдия при Районен съд – Бургас: ________/п/_______________
6