№ 635
гр. Плевен, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430107328 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл.220 ал.1 КТ с цена 1950 лева и чл.221 ал.2
КТ с цена 650 лева.
Делото е образувано по искова молба от „**** със седалище и адрес на
управление гр.П****, представлявано от **** представлявана от адв.Н. от
***** против Р. Д. АС. с ЕГН ********** от гр.****.
Ищецът твърди, че ответникът работил в ищцовото дружество с трудов
договор като шофьор с основно месечно възнаграждение в размер на 650 лева.
На 02.08.2021г. не се явил на работа и до 23.08.2021г. работодателят не успял
да се свърже с него. С писмо от 23.08.2021г. поканил ответника да даде
обяснения, но писмото било върнато поради отказ за получаване. Със заповед
№61/0809.2021г. прекратил трудовото правоотношение като му наложил
дисциплинарно наказание „****“. Съгласно уговореното в трудовия договор
срокът на предизвестие бил 90 дни.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати обезщетение в размер на 650 лева на основание чл.221 ал.2 КТ и в
размер на 1950 лева на основание чл.220 ал.1 КТ.
В едномесечния срок ответникът не представя писмен отговор.
1
В съдебно заседание ищцовото дружество, представлявано от
процесуалния си представител поддържа подадената искова молба. Прави
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът не се явява и не изразява становище по исковете.
Съдът счита, че не са налице условия за постановяване на
неприсъствено решение. Съгласно чл.238 ГПК, такова се постановява при
наличие на следните кумулативни условия : на страните да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа от
неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед направените възражения
и подкрепящите ги доказателства. В случая, съдът счита, че не са налице
условията на чл.239 ал.1 т.2 ГПК, тъй като по същество искът по чл.220 ал.1
КТ с цена на иска 1950 лева се явява неоснователен.
От фактическа страна, съдът приема следното : Установява се от
представения по делото трудов договор, че считано от 15.03.2021г. страните
са сключили такъв, по силата на който ответникът Р. Д. АС. е приел да
изпълнява в ищцовото дружество длъжността „шофьор на тежкотоварен
автомобил 12 и повече тона“, с безсрочен трудов договор и основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 650 лева.
Представен е акт за встъпване в длъжност, подписан от страните.
Представена е заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.330 ал.2 т.6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание
„****“ на основание чл.187 т.1, т.8 и т.10 КТ и чл.190 ал.1 т.2 и т.7 КТ вр.
чл.188 т.3 КТ.
В заповедта е отразено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
обезщетение на основание чл.220 ал.1 КТ в размер на 3 месечни брутни
трудови възнаграждение за срока на предизвестието и на основание чл.221
ал.2 КТ в размер на 1 месечно брутно трудово възнаграждение.
Спорно по делото е дължи ли ответникът обезщетенията, на какво
основание и в какъв размер.
Видно от представения по делото трудов договор, страните са
уговорили, че срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия
договор от всяка от страните се определя на 90 дни.
След като се установи по безспорен и категоричен начин, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено поради наложено на работника
дисицплинарно наказание „****“, предвид разпоредбата на чл.221 ал.2 КТ, то
работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В случая срокът на
предизвестие е три месеца, но след като ищецът е претендирал за един месец,
то следва ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на
едно брутно трудово възнаграждение, което е в размер на 650 лева.
2
По отношение на втория иск за присъждане на обезщетение от три
брутни трудови възнаграждение в размер на 1950 лева на основание чл.220
ал.1 КТ, съдът счита, че тази претенция е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. В случая не е налице конкуренция между основанията за
прекратяване на трудовото правоотношение, в който случай би съществувал
спор какво обезщетение се дължи – по чл.221 ал.2 КТ или по чл.220 ал.1 КТ.
Двете обезщетения се дължат при прекратяване на трудово правоотношение в
различни хипотези. Обезщетението по чл.220 ал.1 се дължи при прекратяване
на трудовото правоотношение с неспазен срок на предизвестие. Страната
може да прекрати трудовото правоотношение преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
БТВ за неспазения срок на предизвестие. В случая, обаче трудовото
правоотношение не е прекратено с предизвестие, а поради наложено
дисциплинарно наказание и в тази хипотеза не стои въпроса за предизвестие,
защото такова не се дължи от никоя от страните. Предвид императивната
разпоредба на чл.220 ал.1 КТ, обезщетение за неспазено предизвестие се
дължи само когато трудовото правоотношение е прекратено на някое от
изрично предвидените в закона основания за прекратяване с предизвестие. В
практиката си ВКС приема, че общата приложимост на основанията за
прекратяване на трудовия договор се отнася до основанията на чл.325, чл.326,
чл.328, чл.330 ал.1 и 2 т.1-4, както и чл.331 КТ, като изрично е изключено
само приложението на дисциплинарното **** (В този смисъл Р.
№408/26.07.2010г. по гр.д.№168/2009г., III г.о.) Обобщено може да се
заключи, че в случаите, когато на работника или служителя е наложено
дисциплинарно наказание „****“, трудовото правоотношение не може да
бъде прекратено с предизвестие, поради което в тази хипотеза не се дължи
обезщетение за неспазено предизвестие. Затова законодателят е предвидил в
този случай, че само работникът дължи обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
При така изложеното, съдът приема, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество – работодател сумата от 650 лева
представляваща обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието поради прекратяване на
трудовото правоотношение с наложено дисциплинарно наказание „****“,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неспазен срок на предизвестие в размер на 1950 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 132 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
ОСЪЖДА Р. Д. АС. с ЕГН ********** от гр.**** да заплати на „****
със седалище и адрес на управление гр.П****, представлявано от ****
представлявана от адв.Н. от ***** сумата от 650 лева, представляваща
обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.11.2021г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „**** със
седалище и адрес на управление гр.П****, представлявано от ****
представлявана от адв.Н. от ***** против Р. Д. АС. с ЕГН ********** от
гр.**** иск с правно основание чл.220 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение
за неспазено предизвестие с цена 1950 лева.
ОСЪЖДА Р. Д. АС. с ЕГН ********** от гр.**** да заплати на „****
със седалище и адрес на управление гр.П****, представлявано от ****
представлявана от адв.Н. от ***** разноски в размер на 132 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
гр. Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4