Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 23.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Ваня ***
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 1966 по
описа за
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по иск за делба във фазата на извършването й.
С влязло
в сила решение № 1079 от 07.11.2018г. постановено по настоящото дело е
допусната делба на процесния недвижим имот, находящ се в ***, ведно с
построените в него жилищни сгради, подробно
описан в нотариален акт за собственост ***. на ВТРС и в приложените с исковата
молба скици от СГКК гр. В. Търново, при равни права на страните.
Ищецът, с нарочна молба преди първото съдебно
заседание след допускане на делбата, е заявил възлагателна
претенция по чл. 349 ал. 2 ГПК относно делбения жилищен имот и сметна претенция
за заплащане на необходими разноски за поддържане на имота в размер на 160, 49
лв., представляваща половината от начислената в имота ел. енергия по счетоводни
документи издадени в периода 20.12.2017г. – 05.01.2019г. В съдебно заседание
ищецът е уточнил, че част от платените разходи за ел. енергия, касаят месеците
ноември и декември 2017г., когато наследодателя на страните е бил жив, а
другата част – са за ел. енергия потребена при помени и струвания на
починалата. По реда и в срока по чл. 346 ГПК ответницата е предявила срещу
ищеца сметна претенция по чл. 59 ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4000 лв.,
представляваща общия размер на сторените от нея разходите за гледане на
наследодателя, изразяващи се в закупуване на лекарства, храни, поддържане
хигиената в дома и грижи за обслужване на починалата за периода от пет години
преди смъртта й, както и сметна претенция по чл. 12 ал. 2 ЗН за заплащане на
сумата от 4000 лв., представляваща увеличената стойност на делбения имот,
вследствие на извършени от нея подобрения приживе на наследодателя, изразяващи
се в изливане на бетон в двора около 100 кв.м., замазка на стени – вътрешна и
външна около 300 кв.м., изцяло подменена канализация в къщата, бетонови пътеки
с площ 40 кв.м., поставяне на теракот вътре в помещение на къщата с площ около
30 кв.м.
За доказване основателността на заявените претенции
по чл. 346 ГПК и по чл. 349 ал. 2 ГПК в настоящото производство страните са
ангажирали писмени и гласни доказателства и е изслушана съдебно – техническа експертиза.
Между страните не е спорно, а и от признанията на
ищеца се установява, че същият към момента на откриване на наследството не
живял в делбения имот, както и че притежава друго жилище в с. ***.
От представените от ищеца писмени доказателства /листи
79-82/ е видно, че за потребена в делбения имот ел. енергия за периода
22.10.2017г. – 21.11.2017г. е заплатена сумата от 103, 46 лв. /49, 95 лв. с
квитанцията от 28.12.2017г. и 53, 51 лв. с разписката от 23.01.2018г. на „Изи
Пей”/, за периода 22.11.2017г. – 21.12.2017г. сумата от 103, 34 лв. /50 лв. с
квитанция от 01.02.2018г. и 53, 65 лв. с разписка от 08.02.2018г. на „Изи
Пей”/, за периода 22.12.2017г. – 21.01.2018г. сумата от 9, 59 лв., както и
сумата от 4, 65 лв. по фактури от 13.03.2018г. и от 05.04.2018г.
От показанията на свид. Г. *** – внучка на общия
наследодател се установява, че две години и половина преди смъртта на баба си е
поела грижите за нея, тъй като ответница /майка й/ нямала време и финансови
възможности за това. Чувствала се длъжна да се грижи за нея, тъй като я била
отгледала. Когато баба й била ухапана от куче я водила на лекар и й купувала
лекарства, а след като получила инфаркт й осигурявала храна, лекарства, както и
грижи от наето за това лице. Свидетелката сочи, че за тези години е дала около
2000 лв. за грижи по баба си, като уточнява, че е правила тези разходи от чисто
човешка гледна точка.
От показанията на свид. ***се установява, че е
съсед на наследодателката на страните и че е виждал свидетелката *** и съпруга
й да се грижат за нея. Лично й е носил по 50 – 100 лв., храна и дрехи давани му
от свид. ***. Помагал е на същата да чистят къщата и да лепят тапети.
От показанията на свид. ***– съпруга на ищеца се
установява, че в периода януари – март 2017г. са се грижили за наследодателката
в дома си, поради влошеното й здравословно състояние. От месец май 2017г.
същата се прибрала в делбения имот и те продължили да се грижат за нея, като
поддържали хигиената й, носели й храна и я записали на социалния патронаж.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът
изцяло кредитира, се установява, че съобразно изискванията на чл. 19 ал. 1 и
чл. 40 ал. 1 ЗУТ, както и на основание чл. 110 ал. 1 от Наредба № 7 от
13.01.2004г., процесният недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ***с
площ от 91 кв.м. и построените в него постройки
с идентификатор ***и площ 34 кв.м. и с идентификатор *** и с площ 17 кв.м. не могат да се обособят в самостоятелни имоти и са
неподеляем според правата на страните. Вещото лице е дало заключение, че
справедливата пазарна оценка на делбения имот е в размер на 19400 лв., с оглед
на което стойността на дяла на всеки от съделителите възлиза на 9700 лв. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че двете жилищните постройки са
съединени и всички стаи в тях са преходни.
По
делото са представени и други писмени доказателства, но същите не са относими
към спорния предмет, поради което не следва да се обсъждат от съда.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните доказателства, намира следното:
Основен принцип при извършването на делбата е всеки
съделител да получи реален дял от допуснатите до делба имоти, съответстващ на
правата му в съсобствеността, а при неравенство в дяловете се изравняват в пари
– чл. 69 ал. 2 ЗН. В процесуалния закон са регламентирани няколко способа за
извършване на делбата - теглене на жребий, разпределяне на имотите по реда на
чл. 353 ГПК, възлагане по реда на чл. 349 ГПК или изнасяне на имота на публична
продан. При избора на способ съдът изхожда от броя на имотите, техния вид,
стойност и характеристики, съответно възможната поделяемост, както и от броя на
съделителите и притежаваните от тях права.
Ищецът е заявил възлагателна претенция по чл. 349
ал. 2 ГПК и е поискал делбния жилищен имот да му бъде поставен дял с парично
уравняване дела на другия съделител. Ответникът изрично е оспорил така
предявената възлагателна претенция. Съгласно разпоредбата на чл. 349 ал. 2 ГПК,
когато делбения имот е неподеляемо жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище може да
поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите
съделителите с уравняват с друг имот или с пари. В случая целият делбен имот,
включващ дворно място, заедно с построената в него жилищна сграда /постройки/
представлява жилищен имот по смисъла на
чл. 349 ал. 2 ГПК, тъй като водещо значение тук има жилищната постройка,
доколкото дворното място съставлява поземлен имот, предназначен за извършеното
в него жилищно застрояване. От
заключение на изслушаната СТЕ категорично се установява, че въпросният
жилищен имот е реално неподелям, доколкото от него не могат да бъдат обособени
самостоятелни обекти на правото на собственост, които да отговарят на
нормативните за това изисквания /чл. 40 ал. 1 ЗУТ и § 5 т. 30 от ДР на ЗУТ/ и
на броя на съделителите. Съсобствеността върху жилищния имот е възникнала по
наследяване, тъй като всички съделители участват в съсобствеността на основание
наследствено правоприемство от общия им наследодател ***. Възлагателната претенция на ищеца по чл. 349 ал. 2 ГПК обаче е неоснователна, тъй като не са налице другите кумулативно уредени
предпоставки на фактическия й състав – сънаследника да е живял в имота към
датата на откриване на наследството и да няма друго жилище. В тази връзка по
делото е безспорно доказано, за което е налице и признание на ищеца, че той не
е живял в делбния жилищен имот към смъртта на наследодателя /07.12.2017г./,
когато съгласно чл. 1 ЗН се открива наследството му. Безспорно е доказано и че
ищецът има друго жилище в с. ***, което обитава понастоящем. Предвид на това
възлагателната му претенция по чл. 349 ал. 2 ГПК следва да се отхвърли.
По тези съображения и доколкото до делба е допуснат
един недвижим имот, което прави невъзможно приключването й чрез теглене на
жребий или разпределяне по реда на чл. 353 ГПК, същата следва да се извърши,
чрез изнасянето му на публична продан. Вещото лице е категорично, че оглед
площта на поземления имот /91 кв.м./ не е възможно обособяването на два
поземлени имота, които да отговарят на изискването на чл. 19 ал. 1 ЗУТ за
минимална площ и лице. От построената в него жилищна сграда /две свързани
жилищни постройки/, с оглед на площта й и вида и броя помещенията в нея, не
могат да се обособят самостоятелни жилища съгласно правата на страните, при спазване
на нормативните изисквания на чл. 40 ал. 1 ЗУТ и на чл. 110 ал. 1 от Наредба №
7 от 13.01.2004г. Публичната продан на имота следва да се извърши по актуалната
справедлива пазарна стойност на имота, която според вещото лице възлиза на 19
400 лв.
Сметната претенция на ищеца за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 160, 49 лв., представляваща
половината от начислената в имота ел. енергия по счетоводни документи издадени
в периода 20.12.2017г. – 05.01.2019г., с уточнението, че част от платените разходи
за ел. енергия, касаят месеците ноември и декември 2017г., когато наследодателя
на страните е бил жив, а другата част – са за ел. енергия потребена при помени
и струвания на починалата, има своето правно основание в нормата на чл. 59 ал. 1 ЗЗД, а не както я е квалифицирал съда по чл. 30 ал. 3 ЗС, при приемането й за
съвместно разглеждане. Доколкото произнасянето на съда касае едни и същи
релевантни факти, няма пречка правната квалификация на иска да бъде изправена
със съдебното решение. С оглед направените от ищеца уточнения предявената от
него претенция е осъждане на ответника да плати припадащата му се част от изплатените
задължения на наследството и от разходите направени по повод смъртта на
наследодателя. Безспорно стойността на консумираната от наследодателя ел.
енергия в делбения имот преди смъртта му е задължение на наследството, като е
без значение, че същата е осчетоводена и фактурирана от доставчика след този
момент. За задълженията, с които е обременено наследството, наследниците
отговарят, съобразно с получените от него дялове /чл. 60 ал. 1 ЗН/. Заплащането
на тези задължения изцяло от един от наследниците, води до неговото обедняване
респ. до обогатяването на другия наследник, тъй като са му спестени разходи. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че за периода 22.10.2017г. - 21.12.2017г. ищецът е заплатил за
консумирана в делбения имот ел. енергия общо сумата от 206, 80 лв. Макар и
крайния момент на този период да е след откриване на наследството, доколкото по
делото е безспорно, че след него момент жилището не е обитавано от някой от
съделителите или от друго трето лице, съдът приема, че сумата от 206, 80 лв.
представлява стойността на потребената в имота ел. енергия приживе на
наследодателя. С оглед равните права на страните в съсобствеността ответника
дължи на ищеца половината от тази сума, а именно 103, 40 лв., до който размер
сметната претенция на ищеца се явява основателна. Ищецът обаче не доказа
останалата платена от него стойност на ел. енергията в общ размер на 14, 24 лв.
да е потребена във връзка със смъртта на наследодателя и в частност проведени в
процесното жилище помени и струвания. Доказателства за това изобщо не са
ангажирани по делото от страна на ищеца. Същият не е доказал и извършването на други
разходи за ел. енергия различни от горепосочените, поради което за разликата
над 103, 40 лв. до пълния предявен размер от 160, 49 лв. сметната му претенция
подлежи на отхвърляне.
Като неоснователна и недоказана следва да бъде
отхвърлена сметната претенция на ответника по чл. 59 ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 4000 лв., представляваща общ размер на разходите за гледане на
наследодателя. От събраните по делото доказателства не се установи същият да е
извършвал каквито и да е било разходи във връзка с грижи за наследодателя,
докато е бил жив. От показанията на доведените от него свидетели се установява
категорично, че такива разходи са извършени единствено и само от свид. ***. Не
се доказа твърдението на ответника, че същата е извършвала разходите по негово
възлагане, а и това е без значение на плоскостта на неоснователното обогатяване,
при което се изиска реално обедняване на ищеца по иска по чл. 59 ал. 1 ЗЗД т.е.
действително сторени от него разходи, който са довели до обогатяване на
ответника по иска, тъй като си е спестил разноски, които е следвало да извърши.
След като ответникът не успя да докаже, че е действително е извършил разходи
във връзка с грижите за наследодателя претенцията му по чл. 59 ал. 1 ЗЗД
подлежи на отхвърля, тъй като не се установи да е обеднял за сметка на
обогатяването на ищеца.
Сметната
претенцията на ответницата по чл. 12 ал. 2 ЗН за заплащане на сумата от 4000
лв., представляваща увеличената стойност на делбения имот, вследствие на
извършени от ответника подобрения приживе на наследодателя също подлежи на
отхвърляне като неоснователна и недоказана. С ангажираните от нея доказателства
нито се установи преди смъртта на наследодателя ответницата да е извършила твърдените
от нея строителни дейности - изливане на бетон в двора около 100 кв.м., замазка
на стени – вътрешна и външна около 300 кв.м., изцяло подменена канализация в
къщата, бетонови пътеки с площ 40 кв.м., поставяне на теракот вътре в помещение
на къщата с площ около 30 кв.м., нито че те представляват подобрения, довели до
увеличаване стойността на делбения имот, а оттам и до увеличаване актива на
наследството.
По въпроса за разноските, съгласно
общото правило на чл. 355 ГПК, страните в делбеното производство
заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват
заплатените такси за свидетели, вещи лица и др. подобни свързани с ликвидиране
на съсобствеността,
но не и платеното адвокатско възнаграждение. Правилата
за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за
един адвокат, намират приложение в делбеното производство само по отношение на
предявените претенции по сметки. В този смисъл Определение № 335/01.07.2015г. по
ч.гр.д. № 2020/2015г. на I г.о., на ВКС. Понастоящем
ищеца е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв. относно предявените от него две претенции във втората фаза на
делбата. С оглед изхода на спора по тях /изцяло отхвърляне на тази по чл. 349
ал. 2 ГПК и частично уважаване на претенцията по чл. 59 ал. 1 ЗЗД/ ищецът има
право на разноски в размер на 193, 28 лв. Ответникът няма право на разноски,
тъй като сметните му претенции са изцяло отхвърлени, а и същият не е доказал
реално заплащане на адвокатско възнаграждение. В договора за правна помощ и
съдействие не е отразено заплащането на уговорения размер на адвокатския
хонорар и по аргумент от т. 1 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК извършването на
разноски от ответника за адвокат се явява недоказано.
Отделно от това всеки от съделителите на
основание чл. 8 от ТДТГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса от 4 % върху стойността на
дела си т.е. по 388 лв. Наред с това ищецът следва заплати и държавна такса от
50 лв. във връзка с отхвърлената му възлагателна претенция по чл. 349 ал. 2 ГПК, а ответникът 50 лв. относно уваженото спрямо него искане по сметки с
правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД, както и такса от по 160 лв. за всяка от
отхвърлените му сметни претенции по чл. 59 ал. 1 ЗЗД и чл. 12 ал. 2 ЗН.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до делба между
М.А.К., ЕГН: ********** *** и Н.А.О., ЕГН: **********,***, НЕДВИЖИМ ИМОТ - дворно място от около 50 кв.м., ведно с построената в него къща, съставляващо
дворище пл. № 3419, в кв. 193 по регулационния план на гр. В. Търново, квартал
– „Трудов фронт”, при граници: *** /подробно описан в нотариален акт за
собственост ***. на ВТРС/, които имот съгласно КККР на гр. В. Търново, одобрени със Заповед
РД-18-86/19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор ***с площ 91 кв.м., с административен адрес: гр. ***, със съседи: 10447.510.416,
10447.510.409, 10447.510.414 и 10447.510.433, ведно с построените в него две
жилищни сгради с идентификатор ***и площ 34 кв.м. и с идентификатор *** и с
площ 17 кв.м., с ПАЗАРНА СТОЙНОСТ 19 400 лв. /деветнадесет
хиляди и четиристотин лева/, като след извършване на проданта получената сума
бъде разпределена между съделителите съобразно правата им – 1/2 ид. част за
М.А.К., ЕГН: ********** и 1/2 ид. част за Н.А.О., ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ предявената от М.А.К., ЕГН: ********** *** против Н.А.О., ЕГН: **********,***
възлагателна претенция по чл. 349 ал. 2 ГПК за възлагане в дял на М.А.К. на
делбения имот - дворно място от около 50 кв.м., ведно с построената в него
къща, съставляващо дворище пл. № 3419, в кв. 193 по
регулационния план на гр. В. Търново, квартал – „Трудов фронт”, при граници: ***
/подробно описан в нотариален акт за собственост ***. на ВТРС/, които имот съгласно КККР на гр. В. Търново,
одобрени със Заповед РД-18-86/19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, представлява поземлен имот с
идентификатор ***с площ 91 кв.м., с административен адрес:
гр. ***, със съседи: 10447.510.416, 10447.510.409, 10447.510.414 и
10447.510.433, ведно с построените в него две жилищни сгради с идентификатор ***и
площ 34 кв.м. и с идентификатор *** и с площ 17 кв.м., КАТО неоснователна.
ОСЪЖДА Н.А.О., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.А.К.,
ЕГН: ********** *** СУМАТА от 103, 40 лв. /сто и три лева и 40 стотинки/,
представляваща припадащата се на ответника част, съобразно дела му в
наследството, от платените от ищеца задължения на наследодателя за потребена
ел. енергия в делбения имот, като отхвърля иска за разликата над уважения
размер от 103, 40 лв. до пълния предявен размер от 160, 49 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.О., ЕГН: **********,*** против М.А.К., ЕГН: **********
*** иск с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4000 лв.,
представляваща общ размер на разходите за гледане на наследодателя,
изразяващи се в закупуване на лекарства, храни, поддържане хигиената в дома и
грижи за обслужването му за периода от пет години преди смъртта му, КАТО
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.О., ЕГН: **********,*** против М.А.К., ЕГН: **********
*** иск с правно основание чл. 12 ал. 2 ЗН за заплащане на сумата от
4000 лв., представляваща увеличената стойност на делбения имот, вследствие на
извършени от ответника подобрения приживе на наследодателя, изразяващи се в изливане
на бетон в двора около 100 кв.м., замазка на стени – вътрешна и външна около
300 кв.м., изцяло подменена канализация в къщата, бетонови пътеки с площ 40
кв.м., поставяне на теракот вътре в помещение на къщата с площ около 30 кв.м., КАТО неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН: **********
***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС държавна такса в размер на 438 лв. /четиристотин тридесет и осем
лева/.
ОСЪЖДА Н.А.О., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС държавна такса в размер на 758 лв. /седемстотин петдесет и осем
лева/.
ОСЪЖДА Н.А.О., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.К., ЕГН: ********** ***, СУМАТА от 193, 28 лв. /сто деветдесет и три лева и
28 стотинки/ - представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение
относно исканията по сметки, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: