гр.София, 01.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, състав, в открито съдебно заседание на първи
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Йовка Панайотова
като
разгледа докладваното от съдията
Георгиева
гражд.дело №
16290 по описа за 2018 година, съобрази, че:
Предявен е иск по чл.226,
ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) вр. с §22 от ДР на КЗ, обн.ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г.
Софийският градски съд е сезиран с предявен от К.Р.К., чрез адв. П.Ш. против Застрахователно акционерно дружество ОЗК
застраховане“ АД иск за присъждане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на неговия баща Р.К.К. в резултат на ПТП, настъпило на 14.11.2014 г., по вина
на водача на лек автомобил марка „Крайслер“, модел
„Неон“ с рег.№ *******, застрахован при ответното дружество по задължителна
застраховка „ГО“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 14.11.2014 г. до окончателното й изплащане. Претендира
се присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
С исковата молба се твърди, че водачът на лекия автомобил Д.Х.,
движейки се по главен път I-9 в посока към гр.Варна е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, като се движел с превишена и несъобразена с конкретните пътни условия
скорост (тъмнина), реализирал е удар с движещ се по пътния банкет пешеходец и е
причинил смъртта му. По повод на деянието било образувано досъдебно
производство №2357/2014 г. по описа на VI РПУ – Варна
и пр.пр.№ 4636/2014 г. на ОП Варна, което било
прекратено. В резултат на смъртта на своя баща, ищецът претърпял и ще търпи и
занапред морални болки и страдания, психическа травма, страдание и скръб по
така нелепо загиналия негов родител.
Тъй като за увреждащия автомобил е имало
валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” при ответния
застраховател със срок на действие към датата на ПТП, то са налице основания да
се ангажира неговата пряка имуществена отговорност за обезщетяване на
настъпилите вреди и правен
интерес да предяви иска си, на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), пряко срещу застрахователя.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска по основание и размер. С отговора на исковата молба
се поддържа, че не са осъществени всички елементи от фактическия състав на
непозволено увреждане, като предпоставка за уважаване на предявения иск, тъй
като не е установена вината на водача на лекия автомобил. Поддържа се, че не е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил и
причинно следствена връзка с настъпилите вреди, като в тази връзка оспорва и
механизма на произшествието, описан в съставения констативен протокол. Изтъква, че
образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че е налице
случайно деяние по см. на чл.15 от НК и че причина за ПТП е единствено
неправомерното поведение на пострадалия, който се е движел на място, което не е
предназначено и обозначено за движение на пешеходци и е навлязъл в пътното платно, без да се съобрази с разстоянието и
движението на пътните превозни средства. Твърди се, че водачът на лекия автомобил не е възприел и
не могъл да възприеме ищеца и ударът е бил непредотвратим, което изключва
неговата отговорност. Прави и евентуално възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите
на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
От
събраните по делото писмени доказателства - констативен протокол № 3633 от 14.11.2014 на ОД на МВР –
Варна, IV РУ, съдържащите се в приложената пр.преписка №
2357/2014 г. на ОП Варна и заключението на тричленната Съдебно автотехническата експертиза, се установи, че на 14.11.2014 г. около 18,30 вечерта по главен път 1-9, посока
Бургас-Варна, около местността „Харамията“ се е движел л.а. „Крайслер Неон“ с ДК № *******, управляван от Д.Х. със
скорост около 70 км/ч. В този участък от пътя, извън населено място, пътното
платно е от две ленти за движение, няма предвидени места пресичане от
пешеходци. В същата лента, пред лекия автомобил, а и в лентата за насрещно
движение, в колона, са се движели и други автомобили. Поради това, и в такива
случаи, движението се осъществява на къси светлини. Освен това от материалите
по досъдебното производство също е видно, че водачът се е движил на къси
светлини, зад други автомобили. В същото
време по десния банкет с помощта на патерици се е движил пешеходецът Р.К., на
възраст 67 години. По неизяснена причина пешеходецът е предприел пресичане на
пътното платно от дясно на ляво, като траекторията му на движение е била под ъгъл
от 90 градуса спрямо траекторията на движение на автомобила. Настъпил е удар с
предния ляв край на предната лява част на автомобила, с лява броня, вследствие на което пешеходецът е
достигнал до челното стъкло, където се е ударил, след това се е отблъснал
напред и настрани наляво от автомобила и паднал странично без да е прегазен от
автомобила. В този смисъл са и показанията на свид.Х.,
които напълно кореспондират с другите събрани по делото доказателства и въпреки
тяхната заинтересованост, съдът счита същите за достоверни и обективни. От
заключението на съдебно медицинската експертиза с вещо лице съдебен лекар се
установява, на база описаните травми и съобразно с констатациите за
уврежданията по процесния автомобил и за механизма на
ПТП, че в момента на ПТП пешеходецът е бил в изправено положение. Водачът на
л.а. „Крайслер Неон“ е възприел обект на пътя, но не
е видял ясно пешеходеца. В момента на възприемането му (като „сянка“ според
показанията му) той е задейства спирачките, но въпреки това не успява да
предотврати удара. Вещите лица изясняват, че водачът е предприел спирането при закъснение
на реакцията му, но дори и при своевременна такава, той не е могъл да
предотврати удара. Това е така, тъй като опасната зона на спиране (72, 9 м.) е по-голяма от разстоянието, на
което се е намирал автомобила когато пешеходецът е предприел пресичането (45,
29 м.). Той е щял да спре на около 27, 61 метра след мястото на удара. Причината
за настъпване на произшествието е в действията на пешеходеца, който е навлязъл
в платното за движение в опасна близост на приближаващия се към него л.а. Крайслер. Поведението на пешеходеца за навлизане
и пресичане на пътното платно на място, което е извън границите на населено
място и което не е обозначено за преминаване на пешеходци, не е било очаквано
от водача на лекия автомобил и това обективно намалява времето за реакцията му.
В конкретния случай водачът не е имал възможност да
предотврати удара, чрез аварийно спиране или да пропусне пешеходеца да премине
вляво, извън коридора на движение на автомобила. От заключението на вещите лица
автоексперти се установява, че съгласно изискването
на европейските норми за видимост при управление на къси светлини осветеното
пространство пред фронта на автомобила между фаровете напред е 45-55 метра,
вляво от оста на левия фар странично е до 4 м. и напред 40-45 метра, вдясно от
автомобила напред около 70 метра и странично до 5 и повече метра. При слаб
дъжд, видимостта е намалена от горе указаната с около 5-10 % , не по-малка от
64 метра. Вещите лица сочат, че на мястото на произшествието пътното платно има
банкет с ширина 1, 50 метра, а в дясно има канавка и след това храсти, поради
което пешеходецът би бил видим, ако е стоял на десния банкет. По делото обаче
се установява, че той вече е бил предприел навлизане в пътното платно. Ударът би
бил предотвратим, ако пешеходецът е възприел приближаващия автомобил и се е съобразил
с разстоянието, на което се намира, като не предприема пресичане на пътното
платно.
От
заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза с вещо лице съдебен
лекар се установява, че при удара, на пострадалия са причинени тежка открита
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата в лява
теменно-слепоочна и тилна области, контузия на мозъка с кръвоизливи под меките
мозъчно обвивки двустранно, кръв в мозъчните стомахчета,
счупване на черепа в ляво тилно, продължаващо и по черепната основа на задна и
средна черепна ямки двустранно, кръвоизлив по
капсулата на хипофизата, мозъчен оток; лицева травма изразяваща се в разкъсно-контузни рани в дясната лицева половина, кръвонасядания по клепачите на дясното око; тежка гръдна
травма изразяваща се в счупване на 1 - 9 леви ребра, като от 1-во до 3-то по
средна ключечна линия, а 4- 9-то по предна мишнична линия, кръвоизлив в плевралните
кухини и контузия на бял дроб двустранно с характерни инерцинно
увреждане двустранни кръвоизливи в хилусите; Травма
на опорно двигателен апарат изразяваща се в контузи и охлузвания на крайниците
и счупване на лява ключица и изкълчване на дясна гръдно-ключична
става; тежко екстензионно счупване на гръбначен стълб
на ниво 2-3 гръдни прешлени с отзяване; вдишана кръв
в трахеята, бронхите, белите дробове и Контузии и на двата бъбрека с кръвонасядане на мастните им капсули. Заключението му е
категорично, че описаните травматични вреждания се дължат на действие на твърди
предмети с голяма кинетична енергия и причиняването им отговаря да се е осъществило
и по механизма на удар от лек автомобил, като пешеходец. Видно от акт за смърт
на същата дата е настъпила и смъртта на пострадалия.
С допълнителното
заключение на тричленната автотехническа експертиза е
установено, че при условие, че водачът предприеме аварийно спиране на
автомобила, в момент в който пешеходецът е попаднал в осветената зона на
фаровете на автомобила, скоростта му в момента на удара би била 20 км/час, а от
заключението на допълнителната СМЕ е видно, че при такава скорост не биха били
причинени травматични увреждания, като тези настъпили при ищеца и не е възможно
да се реализира ПТП по описания механизъм с достигане на главата на пострадалия
до лявата част на челното стъкло, респ. до травма на главата. Предвид на установения
механизъм вида, характера и морфологията им, увреждания като описаните са
изключени при движение със скорост от 20-30 км /час - в този смисъл е
допълнителното си заключение на вещото лице съдебен лекар. Изводите на вещите
лица автоексперти
относно техническата възможност на водача да спре автомобила преди
мястото на удара, са дадени при условие, че автомобилът е управляван при
включени дълги светлини, но по делото не се установяват такива данни.
От изложеното по-горе
е видно, че пешеходецът не е бил на банкета, а на пътното платно, и водачът е
управлявал автомобила при осветеност от къси светлини, поради което тези изводи
на вещите лица не съответстват на конкретната фактическа обстановка по делото и
съдът не следва да ги възприема.
Образуваното наказателно производство за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК водено за процесното
ПТП е приключило, тъй като е прекратено с постановление на прокурор от ОП –
Варна поради това, че се касае за случайно деяние по см. на чл.15 от НК. За
гражданския съд е задължителна за съобразяване само присъдата на наказателния
съд и то по въпросите, изрично посочени в чл.300 ГПК (извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца),
като само в тези случаи законодателят е ограничил приложението на принципите на
непосредственост (чл.11 ГПК) и свободно формиране на вътрешното съдийско
убеждение (чл.12 ГПК). Обстоятелството, че наказателното производство е прекратено,
поради липса на вина на ответника, не обвързва гражданския съд, тъй като
наказателното производство не е приключило с присъда, поради което цитираната
разпоредба е неприложима.
За да бъде уважен иска обаче, всички
факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред
гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани
доказателства в хода на наказателното производство (в този смисъл Решение №
43/16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 648/2008 г., II т. о., Решение № 36/28.02.2012
г. на ВКС по т. д. № 319/2011 г., II т. о.)
От обсъдените по-горе доказателства,
съдът намира за доказано по несъмнен начин настъпването на ПТП при описания
механизъм и настъпването на вредоносния резултат, но не се доказа вината на
водача на лекия автомобил. Презумпцията за виновност при непозволено увреждане
се опроверга от събраните по делото доказателства, сочещи че водачът не е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата установени в чл.5, ал. 2, т.1 от ЗДвП, задължаващ го да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, чл.116 от ЗДвП, задължаваща го да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към деца и хора, които са
затруднено придвижване (с трайни увреждания, незрящи, престарели и др.) и чл.21
от ЗДвП, защото не се установи да е управлявал автомобила с превишена скорост.
За да се приеме, че
водач на МПС не действа виновно, при настъпване на общественоопасни
последици е необходимо деецът да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната
дейност, която осъществява при управлението на моторното превозно средство и
да
са налице условия, при които той да е бил поставен в положение на невъзможност
да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия.
В случая се установи, че водачът на лекия автомобил не е допуснал нарушение на
ЗДвП и същевременно, че такава възможност за него не е съществувала, поради
нерегламентираното навлизане на пешеходецът на пътното платно в участък от
пътя, който не е предназначен за преминаване на пешеходци. Водачът не е длъжен да очаква преминаване на
пешеходци, на места, където не се пресичат пътища, извън населено място и
където в близост няма пешеходна пътека или места за движение на пешеходци. ПТП
е станало на главен път, в условията на интензивен график и движение на
автомобили, поради което вниманието на водачите е насочено към тези участници в
движението - МПС.
От своя страна
пешеходецът е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
установени в чл.
113, ал. 2 и чл.
114 от ЗДвП и чл.108, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП. Както
е разяснено в Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
2/2016 г., ОСНК, правото на пешеходеца
при пресичане на пътното платно не е абсолютно, и дори когато то е предприето
на нерегламентирано за тази цел място пешеходецът трябва да съобразява
правилата на чл.
113, т.т. 1, 2
и 4
и чл.
114 от ЗДвП. Вина за настъпването на ПТП има пешеходецът, който въпреки, че
знаел и е могъл да предвиди настъпването на вредите, е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата и сам се е поставила в опасност.
Безспорно е установено по делото обстоятелството,
че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател по валиден договор за
задължителна застраховка „ГО“ на водача на лек увреждащия лек автомобил от констативния
протокол и от представена и справка от ИЦ на ГФ.
От
удостоверението за наследници е видно, че ищецът е син на загиналия при ПТП
пешеходец. Преди ПТП те живеели заедно с него и с майка му, в една къща. От свидетелските
показания на свид.И. се установи, че ищецът тежко
понася внезапната му и нелепа смърт. Все още не е преодолял стреса и
психическия срив и усеща липсата му.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.), предявен пряко срещу
застрахователя, която възможност е предоставена на увреденото лице от закона.
За да бъдат уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна
трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. Управляваният от виновния водач лек автомобил е бил
застрахован по риска гражданска отговорност при ответника по застраховка
“Гражданска отговорност”, валидна за релевантния период към момента на
настъпване на ПТП. Обект на застраховане по посочената задължителната
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят, съгласно чл.257, ал.1 КЗ. Застрахователното
правоотношение е възникнало и съществуващо към датата на конкретното ПТП,
поради което застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното
събитие.
От друга страна следва да са налице обаче
и кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД: извършено виновно от деликвента
противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. Съдът намира, че искът е
неоснователен, тъй като по делото не се установи, посредством ангажираните от
страните доказателства, наличието на всички елементи от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД. Установи се, че
водачът на лекия автомобил не е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, установени ЗДвП и деянието не извършено виновно, тъй като деецът не е
бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици (случайно деяние), поради което настоящият съдебен състав намира за
недоказано противоправно поведение на водача. Константна
е съдебната практика, че деецът не носи отговорност за настъпилите общественоопасни последици, когато опасността за движението
възникне внезапно и непредвидено в опасната зона за спиране на управлявания от
него автомобил, какъвто е и настоящия случай. Ето защо, той не носи отговорност
за настъпилите в резултат на ПТП вреди - болките и страдания за ищеца, каквито
несъмнено е претърпял и каквито се доказаха от свидетелските показания.
Действително е налице застрахователно
правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия
причинител на увреждането в качеството на застрахован, но отговорността на
застрахователя е функционална и при изключване на деликтната
отговорност на застрахования деликвент тя не може да
бъде ангажирана.
Ето защо, предявеният иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан и съдът не следва да разглежда направените евентуални възражения за намаляване на размера на обезщетението за вреди, тъй като такова не се дължи от ответника.
С оглед изход на делото, следва на
ответника да се присъдят разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на
общо 1000 лв. и за свидетел 30 лв.. Също така и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 вр.
с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2 вр.
с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от К.Р.К. с ЕГН ********** против Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК *******иск за присъждане на
сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на неговия баща Р.К.К. в резултат на ПТП, настъпило на 14.11.2014 г., по вина
на водача на лек автомобил марка „Крайслер“, модел
„Неон“ с рег.№ *******, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
К.Р.К. с ЕГН **********
да заплати на Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК *******разноски за водене на делото в размер на 1030
лв. и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: