Решение по дело №143/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 40
Дата: 21 април 2021 г. (в сила от 19 април 2021 г.)
Съдия: Свилен Сирманов
Дело: 20214500600143
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Русе , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:П. Балков

Милена Пейчева
при участието на секретаря Ева Димитрова
в присъствието на прокурора Добромира Рачева Кожухарова (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600143 по описа за 2021 година
Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 26050 от 05.11.2020г., постановена по НОХД №
779/2019г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия В. В. Д., род. на ***г. в
гр.П., Област - Търговище, български гражданин, неженен, с основно
образование, работи, осъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на
08.04.2018г. в гр.Ветово, Област - Русе, при условията на опасен рецидив,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - на обществено място, на ул.
„*** и № 3, викал, крещял, псувал и обиждал униформени полицейски
служители - В. Р. Ц. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна
полиция“ при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе и А. Н. Д. -
полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД
на МВР - Русе, като им казал: „***, „вие не сте никакви полицаи“, заявил им,
че нямали никакво право да идват в дома му и да го притесняват преди 23:00
часа, взел мобилния телефон от ръцете на полицая А. Н. Д., докато докладвал
на Х.Й.К. - младши оперативен дежурен при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД
1
на МВР - Русе, за създалата се обстановка, като по този начин попречил да
изпълни служебните си задължения по уведомяване на оперативния дежурен,
като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост,
поради което и на основание чл.325 ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК, го
осъдил на лишаване от свобода за две години.
Със същата присъда Районен съд - Русе признал подсъдимия
В.Д. за виновен и в това, по същото време и място се заканил с убийство
спрямо длъжностно лице - В. Р. Ц. - младши автоконтрольор I степен в група
„Охранителна полиция" при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе,
при изпълнение на службата му, като му заявил: „Един от нас, днес ще
умре“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.З, вр. ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за две години. По
отношение изразите „Ще те убия“, „Ще ви убия аз, ще съжалявате“, съдът
признал подсъдимия за невинен и го оправдал за обвинението по чл.144 ал.З,
вр. ал.2, вр. ал.1 от НК в тази му част.
С присъдата си, Русенският районен съд осъдил подсъдимия
В.Д. да заплати на В. Р. Ц. сумата 1500 лв., ведно със законната лихва,
считано от 08.04.2018г., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като отхвърлил иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 5000 лв., като неоснователен и недоказан.
С посочената присъда, Районен съд - Русе признал подсъдимия
В.Д. за виновен и в това, че по същото време и място се заканил с
престъпление против личността на длъжностно лице - А. Н. Д., полицай в
група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР -
Русе, при изпълнение на службата му - такова по чл.131 ал.2 от НК и против
личността на неговите ближни - семейството му - такова по чл.128, чл.129 и
чл.130 от НК, като му заявил, че ако брат му влезе в затвора ще нарани него и
семейството му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за две години.
С посочената присъда Районният съд признал подсъдимия В.Д.
2
за невинен, че на 08.04.2018г. в гр. Ветово, се заканил с убийство спрямо
длъжностно лице - А. Н. Д. - полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ
на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе, при изпълнение на службата му,
като му заявил: „Ако брат ми, Т., влезе в затвора, ще съжаляваш, че си се
родил“, „Ще нараня и семейството ти“, „ще ви убия аз“, „Ще съжалявате“ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал за обвинението в
престъпление по чл.144 ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.
С тази присъда Районен съд - Русе осъдил подсъдимия В. Д. да
заплати на А. Н. Д. сумата 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от
08.04.2018г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 5000 лв.
На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът групирал наказанията,
като наложил най-тежкото, а именно две години лишаване от свобода, за
изтърпяване на което определил първоначален строг режим.
Недоволен от присъдата останал адв.Д.С., от АК - Русе,
упълномощен защитник на подсъдимия В.Д.. Подадената от него въззивна
жалба съдържа неаргументирани оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност. Защитникът счита, че присъдата е неправилна и моли
да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат за невинен по всички
обвинения, а гражданските искове отхвърлени като неоснователни. Подробни
допълнителни съображения със същото искане са постъпили от адв.О.Б.,
упълномощен впоследствие защитник на подсъдимия.
В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият В.Д.
и неговият защитник, поддържат жалбата и допълнителните съображения, на
съдържащите се в тях основания.
В последната си дума, подсъдимият В.Д. иска да бъде оправдан,
като заявява, че не се чувства виновен.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че
жалбата е частично основателна и предлага присъдата да се измени в
частта относно правната квалификация на престъплението по чл.325 от НК. В
3
останалата част моли присъдата да се потвърди.
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐
сочени в жалбата и изцяло служебно на осно‐
вание чл.314 ал.1 от НПК, констатира:
Жалбата е допустима, тъй като е изхожда от процесуално ле‐
гитимирано към момента на подаването лице, в срока по чл.319 ал.1 от
НПК. Разгледана по същество е частично основателна по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за
правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за
установени следните фактически положения:
Свид.В. Р. Ц. заемал длъжността „младши автоконтрольор I
степен” в група „Охранителна полиция" при РУ на МВР - гр.Ветово. Свид.А.
Н. Д. бил полицай в същата група. На 08.04.2018г. двамата изпълнявали
служебните си задължения по охрана на обществения ред на територията на
Община - Ветово. В същото време дежурен по ОДЧ към РУ - Ветово бил
свид.Х.К..
Докато извършвали обход в гр.Ветово, свидетелите устано‐
вили, че в двора на свид.П. Д., на ул.„***, свирел оркестър и имало много
празнуващи хора. Тъй като било около 21:00 часа полицаите решили да
издадат разпореждане на свид.П. Д., да спази установения ред за
ненарушаване на нощната тишина след 23:00 часа. Спрели с полицейския
автомобил пред дома му и го извикали. Изготвили и му връчили писмено
разпореждане за спазване на обществения ред след този час. Полицейските
служители били възприети от всички присъстващи, в това число
подсъдимия, който бил брат на свид.П. Д. и баща им В.В.. Част от гостите,
включително П. В. наобиколили полицаите. Последният им отправил обиди,
закани за убийство и ударил с юмрук свид.В. Ц.. Подсъдимият също започнал
да обижда както него, така и свид.А.Д.. Викал им „***, „вие не сте никакви
полицаи“. Претендирал, че нямат право да идват в дома му и да го
притесняват преди 23:00 часа. Подсъдимият се приближил до свид.В.Ц.,
блъснал го в гърдите и му казал „Един от нас, днес ще умре“, „Ще те убия“,
4
„Ще ви убия аз, ще съжалявате“. В това време свид.А.Д. се приближил, за да
предпази колегата си и позвънил от мобилния си телефон на свид.Х.К..
Докладвал му за създалата се обстановка и поискал съдействие. Тогава
подс.В. Д. издърпал телефона от ръцете му и връзката била прекъсната.
След това подсъдимият заявил на свид.А.Д., че ако брат му влезе в затвора ще
нарани него и семейството му. Тогава се намесил свид.И.И., който бил един
от празнуващите и с негова помощ обстановката се успокоила.
Като анализирал така установените фактически положения,
първоинстанционният съд приел, че подсъдимият В.Д. е осъществил
обективните признаци на следните престъпни състави:
1. по чл.325 ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК, тъй като на 08.04.2018г.
в гр.Ветово, Област - Русе, при условията на опасен рецидив, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, а именно на обществено място, на ул.„***“
пред дом № 1 и № 3, викал, крещял, псувал и обиждал униформени
полицейски служители - В. Р. Ц. - младши автоконтрольор I степен в група
„Охранителна полиция“ при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе и
А. Н. Д. - полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР -
гр.Ветово при ОДМВР - Русе, като им казал: „***, „вие не сте никакви
полицаи“, заявил им, че нямали никакво право да идват в дома му и да го
притесняват преди 23:00 часа, взел мобилния телефон от ръцете на полицая
А. Н. Д., докато докладвал на Х.Й.К. - младши оперативен дежурен при РУ на
МВР - гр.Ветово при ОДМВР - Русе, за създалата се обстановка, като по този
начин му попречил да изпълни служебните си задължения по уведомяване на
оперативния дежурен, като деянието по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост,
2. по чл.144, ал.З вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54 от НК, за това, че по
същото време и място се заканил с убийство спрямо длъжностно лице - В. Р.
Ц. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция" при РУ
на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе, при изпълнение на службата му,
като му заявил: „Един от нас, днес ще умре“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му и
5
3. по чл.144 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК, за това, че по същото време и
място се заканил с престъпление против личността на длъжностно лице - А.
Н. Д., полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР - гр.Ветово
при ОД на МВР - Русе, при изпълнение на службата му - такова по чл.131 ал.2
от НК и против личността на неговите ближни - семейството му - такова по
чл.128, чл.129 и чл.130 от НК, като му заявил, че ако брат му влезе в затвора
ще нарани него и семейството му и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че
деянията са осъществени от подсъдимия при условията на пряк умисъл и
отмерил следните наказания лишаване от свобода: две години, за
престъплението по чл.325 ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, две години за
престъплението по чл.144 ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, с пострадал свид.В.Ц.
и две години за престъплението по чл.144 ал.2, вр. ал.1 от НК, с пострадал
свид.А.Д..
С присъдата си Районният съд признал подсъдимия за невинен
и го оправдал за част от изразите, включени в обвиненията по чл.144 ал.3, вр.
ал.2 от НК.
На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът групирал наказанията,
като наложил най-тежкото - две години лишаване от свобода, за изтърпяване
на което определил първоначален строг режим.
С присъдата си, първоинстанционният съд осъдил подсъдимия
Валентин Д. да заплати на всеки от свидетелите В.Ц. и А.Д., в качеството
им на граждански ищци, по 1500 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта, като отхвърлил исковете до пълния им предявен размер
като неоснователни и недоказани.
Въззивната жалба е бланкетна, а конкретни оплаквания са
аргументирани само в допълнителните съображения. На първо място
защитникът възразява против приетата квалификация „при условията на
опасен рецидив“, като посочва, че не са налице предпоставките по чл.29 ал.1
б.„б“, вр. чл.30 ал.1 от НК.
6
Изложените от жалбоподателя доводи, сочещи на
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, се споделят напълно
от въззивния съд, каквото е становището и на представителя на Окръжна
прокуратура - Русе. Подсъдимият е осъждан два пъти на лишаване от свобода
и не е реабилитиран. Срокът по чл.30 ал.1 от НК е изтекъл на 11.09.2017г. за
осъждането по ЧНД № 170/2007г. на Районен съд - Тутракан и изтича на
21.09.2019г. за осъждането по НОХД № 2639/013г. на Районен съд - Русе.
Следователно деянието извършено на 08.04.2018г., попада в срока по чл.30
ал.1 от НК само на второто осъждане, но не и за първото. Този въпрос е
обсъден накратко в мотивите, където първоинстанционният съд приел, че за
квалификация във връзка с чл.29 ал.1 б.„б“ е достатъчно срокът по чл.30 ал.1
от НК, да не е изтекъл и само за едно от осъжданията. Такова разширително
тълкуване, при което се влошава положението на подсъдимия е по принцип
недопустимо в наказателното право. Освен това в конкретния случай изводът
е напълно е лишен от мотиви и което е най-съществено - противоречи на
задължителната съдебна практика, цитирана от защитника - ППВС №
2/1970г., изменено и допълнено с ППВС № 7/1987г.
На следващо място защитникът възразява против
квалифициращите признаци по чл.325 ал.2 от НК - деянието е придружено със
„съпротива срещу орган на власт“ и „изключителна дързост“, асъщо и въобще
против останалите елементи от обективния състав на престъплението по
чл.325 ал.1. В допълнителните съображения се твърди, че отправените закани
спрямо свидетелите В.Ц. и А.Д. не следва да се отчитат, тъй като са предмет
на други обвинения. Не следвало да се взема предвид и извършеното от
бащата на подсъдимия - В.В., който след като бил обвинен в това
производство се признал за виновен и сключил споразумение с
прокуратурата, тъй като нямало обвинение за съучастие помежду им.
Отнемането на мобилния телефон на свид.А.Д. съдържало квалифициращите
признаци на престъпление по чл.269-270 от НК, каквото обвинение не било
повдигнато и нямало възможност подсъдимият да бъде привлечен за първи
път пред въззивната инстанция. Защитникът твърди още, че подсъдимият
само заявил на полицаите, че нямат право да го притесняват в дома му преди
23:00 часа, което било негово лично право да изрази позиция. Отнемането на
телефона от свид.А.Д., било за съвсем кратко време и след това бил върнат от
подсъдимия доброволно.
Според защитника деянието въобще не било съставомерно, тъй
като (в жалбата) е сведено само до три израза и отнемане за кратко на
мобилен телефон. Деяние не било „в много груба форма“ и от него никой не
бил скандализиран. Нещо повече, в жалбата се намеква, че свидетелите А.Д. и
В.Ц. са заинтересовани от изхода на делото, предвид предявените граждански
искове, а за първия и поради влошените им отношения, предшестващи
деянието. Защитникът заявява дори, че действията на полицаите били
неправомерни, тъй като компанията на подсъдимия била предупредена да се
7
въздържа нарушаване на обществения ред след 23:00 часа „сравнително рано”
и „ненужно в писмена форма”.
Тези оплаквания, без изключение са неоснователни. В правната
теория и публикуваната съдебна практика, за престъплението по чл.325 от НК
(хулиганство) не е възприет принципът на поглъщане. С изключение
единствено на състава по чл.116 т.10 от НК, когато с деянието, сочещо
престъплението хулиганство са осъществени признаците още на едно или
няколко други престъпления, е налице идеална съвкупност и деецът следва да
носи отговорност за всяко едно от престъпленията, чиито състав е
осъществил. В този смисъл е задължителната съдебна практика в ПВС № 2
от 29.06.1974г. постановено по НД № 4/1974г. т.I.7. Следователно,
действията, с които подсъдимият е осъществил съставите по чл.144 ал.3 от
НК, по отношение свидетелите В.Ц. и А.Д. не могат да бъдат изключени при
преценката за извършено престъпление по чл.325 от НК. Същото се отнася
и за действията на подсъдимия, насочени към препятстване на свид.А. Д. да
осъществи служебните си функции. Против подсъдимия не е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.269-270 от НК и вече няма процесуална
възможност да бъде привлечен. Обсъждането на този въпрос обаче е
безпредметно защото при липса на поглъщане, съставомерността по друг
престъпен състав не изключва отговорността за престъплението
хулиганство.
С оглед горното, съдът счита, че относими към преценката за
съставомерността по чл.325 от НК, са всички действия на подсъдимия В.Д.,
извършването на които е доказано.
Преценявайки отново съставомерността на извършеното от
подсъдимия, съдът счита, че изводите в първоинстанционната присъда са
обосновани. Действително са налице две групи противоречиви доказателства,
което е типично за този вид престъпления. Не отговаря на истината обаче
твърдението в жалбата, че показанията на свидетелите В.Ц. и А.Д. са
кредитирани необосновано. Напротив, Районният съд е изложил подробни
мотиви (л.216-217), които настоящият състав напълно споделя.
Не намира подкрепа в доказателствата по делото и отправеното
в допълнителните съображения към жалбата, твърдение, че свид.А.Д. е имал
неуредени отношения с бащата на подсъдимия и неговия брат. Убедително, в
мотивите на обжалваната присъда са разобличени опитите на група
свидетели, без изключение близки на подсъдимия, свидетелят да бъде уличен
в предходни корупционни практики.
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал
показанията на свидетелите Д.Д. и А.А.. Техните показания са опровергани от
тези на свидетелите В.Ц., А.Д. и Х.К., а като част от оркестъра, на който са
платили подсъдимия и неговите близки, са заинтересовани от изхода на
8
делото.
Не може да се приеме и доводът, че свидетелите В.Ц. и А.Д., са
заинтересовани от изхода на делото, само поради факта, че са предявили
граждански искове (за свид.А.Д. и в предходно производство против брат на
подсъдимия). Като пострадали от престъпление, съдържащо признаците на
непозволено увреждане, те имат конституционно право да потърсят
обезщетение за претърпените вреди, без това само по себе си да се тълкува в
тяхна вреда. Показанията им следва да се анализират заедно и поотделно и
едва, когато са подкрепени с други доказателства да се кредитират. В случая,
както стана реч по-горе, това е извършено, а изводите достигнати от
предходната инстанция са обосновани и убедителни.
Окръжният съд не споделя и предположението в жалбата,
относно правомерността на предприетите от полицаите действия. Твърде‐
нието, че отправеното предупреждение е „сравнително ранно” и „ненужно в
писмена форма” трудно се поддава на анализ, предвид неясните критерии,
използвани от жалбоподателя. Не може да се приеме обаче, че полицаите са
били длъжни да изчакат 23:00 часа, преди да „обезпокоят” празнуващите. От
самото естество на предупреждението следва, че трябва да бъде отправено
преди, а не след извършване на нарушението. Колко по-рано, може да
прецени единствено полицейският орган на самото място. В случая този срок
е по-кратък от два часа и по преценка на съда, напълно съответен на
мащабите на празненството и данните за личността на подсъдимия, неговия
баща и останалите участници. Жалбоподателят е пропуснал да посочи и какви
забележки има спрямо употребената писмена форма. Наред с устната, тя е
предвидена в чл.65 от ЗМВР, като при съществуващата правна уредба,
действието на двете форми е равностойно. Преценката, коя да използва е
предоставена изцяло на полицейският орган. В допълнителните съображения
се прокрадва твърдението, че подсъдимият е бил предизвикан от писмената
форма, което дори да е вярно, няма отношение към предмета на делото,
доколкото действията на полицаите са съобразени със закона. Тук трябва да
се посочи още и обстоятелството, пропуснато в мотивите на обжалваната
присъда, че подсъдимият, не е бил предупреждаван от пострадалите.
Предупреден е само неговият брат - свид.П. Д., който обаче очевидно не е бил
афектиран от използваната форма.
Въззивният съд не споделя опитът в жалбата да се омаловажи
извършеното от подсъдимия, сведено в допълнителните съображения до три
израза и отнемане за кратко време телефона на свид.Д. Освен посоченото по-
горе за наличие на идеална съвкупност, дори посочените в присъдата три
израза са изключително цинични и брутални. Употребата им на публично
място е морално укорима, а спрямо полицейски служители, изпълняващи
функции по опазване на обществения ред - и престъпна. Отново
жалбоподателят не е посочил критерий да доводите си във връзка с
9
отнемането на мобилния телефон. Въззивният съд счита, че краткият срок на
отнемането и последвалото връщане, нямат отражение върху
съставомерността. Свид.А. Д. е докладвал на дежурния по ОДЧ при РУ -
гр.Ветово за агресията на подсъдимия и неговия баща, с цел да потърси
подкрепа. С отнемането на мобилния телефон, подсъдимият е попречил на
това и довършил състава на престъплението. Периодът от време, в който
свидетелят е загубил владение върху вещта си няма отношение върху
съставомерността. Що се отнася до доброволното му връщане, това действие
е предприето след довършване на престъплението и също няма отношение
към съставомерността на деянието.
Оплакването, че в обжалванат присъда липсват мотиви по
отношение престъпленията по чл.144 ал.3 от НК, с пострадали свидетелите
В.Ц. и А.Д. не е лишено от известно основание. Действително
първостепенният съд не е обсъдил изрично доказателствените средства на
които е изградил вътрешното си убеждение. Този пропуск обаче не е
съществен, доколкото показанията на двамата пострадали са обсъдени по
повод престъплението по чл.325 от НК, където съдът е аргументирал
оказаното доверие. Като се отчете наличието на идеална съвкупност,
изложеното следва да се отнесе и до обвиненията по чл.144 ал.3 от НК. Както
бе посочено и преди, Окръжният съд преценява, че противоречията в техните
показания са незначителни, поради което правилно са кредитирани в
мотивите на обжалваната присъда.
Не могат да се споделят и принципните възражения на
защитника, изложени в допълнителните съображения. Несериозно е пред‐
положението, дискретно прокарано в жалбата, че с думите „един от нас ще
умре”, подсъдимият може да е имал предвид себе си. Като един от лидерите
на агресивна тълпа, който отнел мобилния телефон на свид. А. Д., за да му
попречи да поиска подкрепление, подс.В. Д. трудно може да бъде заподозрян
в суицидни намерения. Напротив агресията му е била недвусмислено
насочена към органите на реда и би могла да възбуди у свидетелите
основателен страх за живота им.
При индивидуализацията на наказанията първостепенният съд е
съобразил всички относими обстоятелства. Въззивният съд не споделя
възраженията в жалбата против приетата упоритост в умисъла. Извършени
са множество деяния, осъществяващи в идеална съвкупност различни
престъпления, като агресията на подсъдимия е овладяна трудно и едва след
намесата на други лица. С оглед промяната в правната квалификация на
престъплението по чл.325 от НК, предходните осъждания на подсъдимия,
вече следва да се отчетат като отегчаващо вината обстоятелство, с
относително голяма тежест. Съдът не счита, че срокът от две години и
10
половина (към момента на постановяване на присъдата) изминал от
извършване на деянието е продължителен, поради което правилно не е
съобразен като смекчаващо вината обстоятелство.
Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че
авторството и вината на подсъдимия са доказани по несъмнен начин. При
разглеждане на делото не са допуснати отстраними съществени нару‐
шения на процесуалните правила. Наложените наказания са справедливи.
Законът е приложен неправилно единствено при определяне правната
квалификация на престъплението „хулиганство”, поради което в тази част
присъдата следва да се измени. В останалата част присъдата е
законосъобразна и трябва да се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл.337 ал.1 т.2 и чл.338
от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 26050 от 05.11.2020г., постановена по
НОХД № 779/2019г., Районен съд - Русе, в частта, с която подсъдимият В. В.
Д., ЕГН ********** е признат за виновен по чл.325 ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 от
НК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. В. Д., род. на ***г. в гр.П., Област -
Търговище, български гражданин, неженен, с основно образование, работи,
осъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 08.04.2018г. в гр.Ветово,
Област - Русе, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на
обществено място, на ул.„*** и № 3, викал, крещял, псувал и обиждал
униформени полицейски служители - В. Р. Ц. - младши автоконтрольор I
степен в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на
МВР - Русе и А. Н. Д. - полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ на
МВР - гр.Ветово при ОДМВР - Русе, като им казал: „***, „вие не сте никакви
полицаи“, заявил им, че нямали никакво право да идват в дома му и да го
притесняват преди 23:00 часа, взел мобилния телефон от ръцете на полицая
А. Н. Д., докато докладвал на Х.Й.К. - младши оперативен дежурен при РУ на
11
МВР - гр.Ветово при ОДМВР - Русе, за създалата се обстановка, като по този
начин попречил да изпълни служебните си задължения по уведомяване на
оперативния дежурен, като деянието по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост, престъпление по чл.325 ал.2, вр. ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. В. Д., със снета по-горе
самоличност за невинен да е извършил престъплението при условията на
опасен рецидив, като го оправдава за обвинението по чл.325 ал.5, вр. ал.2, вр.
ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12

Съдържание на мотивите

Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 26050 от 05.11.2020г., постановена по НОХД №
779/2019г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия В. В. Д., род. на ***г. в
гр.П., Област - Търговище, български гражданин, неженен, с основно
образование, работи, осъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на
08.04.2018г. в гр.Ветово, Област - Русе, при условията на опасен рецидив,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - на обществено място, на ул.
„***, викал, крещял, псувал и обиждал униформени полицейски служители -
В. Р. Ц. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“
при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе и А. Н. Д. - полицай в
група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР -
Русе, като им казал: „***вие не сте никакви полицаи“, заявил им, че нямали
никакво право да идват в дома му и да го притесняват преди 23:00 часа, взел
мобилния телефон от ръцете на полицая А. Н. Д., докато докладвал на ХЙК -
младши оперативен дежурен при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР -
Русе, за създалата се обстановка, като по този начин попречил да изпълни
служебните си задължения по уведомяване на оперативния дежурен, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради
което и на основание чл.325 ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК, го осъдил на
лишаване от свобода за две години.
Със същата присъда Районен съд - Русе признал подсъдимия
В.Д. за виновен и в това, по същото време и място се заканил с убийство
спрямо длъжностно лице - В. Р. Ц. - младши автоконтрольор I степен в група
„Охранителна полиция" при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе,
при изпълнение на службата му, като му заявил: „Един от нас, днес ще
умре“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.З, вр. ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за две години. По
отношение изразите „Ще те убия“, „Ще ви убия аз, ще съжалявате“, съдът
признал подсъдимия за невинен и го оправдал за обвинението по чл.144 ал.З,
вр. ал.2, вр. ал.1 от НК в тази му част.
С присъдата си, Русенският районен съд осъдил подсъдимия
В.Д. да заплати на В. Р. Ц. сумата 1500 лв., ведно със законната лихва,
считано от 08.04.2018г., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като отхвърлил иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 5000 лв., като неоснователен и недоказан.
С посочената присъда, Районен съд - Русе признал подсъдимия
В.Д. за виновен и в това, че по същото време и място се заканил с
престъпление против личността на длъжностно лице - А. Н. Д., полицай в
група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР -
1
Русе, при изпълнение на службата му - такова по чл.131 ал.2 от НК и против
личността на неговите ближни - семейството му - такова по чл.128, чл.129 и
чл.130 от НК, като му заявил, че ако брат му влезе в затвора ще нарани него и
семейството му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за две години.
С посочената присъда Районният съд признал подсъдимия В.Д.
за невинен, че на 08.04.2018г. в гр. Ветово, се заканил с убийство спрямо
длъжностно лице - А. Н. Д. - полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ
на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе, при изпълнение на службата му,
като му заявил: „Ако брат ми, Т., влезе в затвора, ще съжаляваш, че си се
родил“, „Ще нараня и семейството ти“, „ще ви убия аз“, „Ще съжалявате“ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал за обвинението в
престъпление по чл.144 ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.
С тази присъда Районен съд - Русе осъдил подсъдимия В. Д. да
заплати на А. Н. Д. сумата 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от
08.04.2018г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 5000 лв.
На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът групирал наказанията,
като наложил най-тежкото, а именно две години лишаване от свобода, за
изтърпяване на което определил първоначален строг режим.
Недоволен от присъдата останал адв.Д.С., от АК - Русе,
упълномощен защитник на подсъдимия В.Д.. Подадената от него въззивна
жалба съдържа неаргументирани оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност. Защитникът счита, че присъдата е неправилна и моли
да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат за невинен по всички
обвинения, а гражданските искове отхвърлени като неоснователни. Подробни
допълнителни съображения със същото искане са постъпили от адвО.Б.,
упълномощен впоследствие защитник на подсъдимия.
В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият В.Д.
и неговият защитник, поддържат жалбата и допълнителните съображения, на
съдържащите се в тях основания.
В последната си дума, подсъдимият В.Д. иска да бъде оправдан,
като заявява, че не се чувства виновен.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че
жалбата е частично основателна и предлага присъдата да се измени в
частта относно правната квалификация на престъплението по чл.325 от НК. В
останалата част моли присъдата да се потвърди.
2
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐
сочени в жалбата и изцяло служебно на осно‐
вание чл.314 ал.1 от НПК, констатира:
Жалбата е допустима, тъй като е изхожда от процесуално ле‐
гитимирано към момента на подаването лице, в срока по чл.319 ал.1 от
НПК. Разгледана по същество е частично основателна по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за
правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за
установени следните фактически положения:
Свид.В. Р. Ц. заемал длъжността „младши автоконтрольор I
степен” в група „Охранителна полиция" при РУ на МВР - гр.Ветово. Свид.А.
Н. Д. бил полицай в същата група. На 08.04.2018г. двамата изпълнявали
служебните си задължения по охрана на обществения ред на територията на
Община - Ветово. В същото време дежурен по ОДЧ към РУ - Ветово бил
свид.Х.К.
Докато извършвали обход в гр.Ветово, свидетелите устано‐
вили, че в двора на свид.П. Д., на ул.*** свирел оркестър и имало много
празнуващи хора. Тъй като било около 21:00 часа полицаите решили да
издадат разпореждане на свид.П. Д., да спази установения ред за
ненарушаване на нощната тишина след 23:00 часа. Спрели с полицейския
автомобил пред дома му и го извикали. Изготвили и му връчили писмено
разпореждане за спазване на обществения ред след този час. Полицейските
служители били възприети от всички присъстващи, в това число
подсъдимия, който бил брат на свид.П. Д. и баща им В.В. Част от гостите,
включително П. В. наобиколили полицаите. Последният им отправил обиди,
закани за убийство и ударил с юмрук свид.В. Ц.. Подсъдимият също започнал
да обижда както него, така и свид.А.Д.. Викал им „***вие не сте никакви
полицаи“. Претендирал, че нямат право да идват в дома му и да го
притесняват преди 23:00 часа. Подсъдимият се приближил до свид.В.Ц.,
блъснал го в гърдите и му казал „Един от нас, днес ще умре“, „Ще те убия“,
„Ще ви убия аз, ще съжалявате“. В това време свид.А.Д. се приближил, за да
предпази колегата си и позвънил от мобилния си телефон на свид.Х.К.
Докладвал му за създалата се обстановка и поискал съдействие. Тогава
подс.В. Д. издърпал телефона от ръцете му и връзката била прекъсната.
След това подсъдимият заявил на свид.А.Д., че ако брат му влезе в затвора ще
нарани него и семейството му. Тогава се намесил свид.И.И., който бил един
от празнуващите и с негова помощ обстановката се успокоила.
Като анализирал така установените фактически положения,
първоинстанционният съд приел, че подсъдимият В.Д. е осъществил
3
обективните признаци на следните престъпни състави:
1. по чл.325 ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК, тъй като на 08.04.2018г.
в гр.Ветово, Област - Русе, при условията на опасен рецидив, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, а именно на обществено място, на ул.„***“
пред дом № 1 и № 3, викал, крещял, псувал и обиждал униформени
полицейски служители - В. Р. Ц. - младши автоконтрольор I степен в група
„Охранителна полиция“ при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе и
А. Н. Д. - полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР -
гр.Ветово при ОДМВР - Русе, като им казал: „***вие не сте никакви
полицаи“, заявил им, че нямали никакво право да идват в дома му и да го
притесняват преди 23:00 часа, взел мобилния телефон от ръцете на полицая
А. Н. Д., докато докладвал на ХЙК - младши оперативен дежурен при РУ на
МВР - гр.Ветово при ОДМВР - Русе, за създалата се обстановка, като по този
начин му попречил да изпълни служебните си задължения по уведомяване на
оперативния дежурен, като деянието по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост,
2. по чл.144, ал.З вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54 от НК, за това, че по
същото време и място се заканил с убийство спрямо длъжностно лице - В. Р.
Ц. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция" при РУ
на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе, при изпълнение на службата му,
като му заявил: „Един от нас, днес ще умре“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му и
3. по чл.144 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК, за това, че по същото време и
място се заканил с престъпление против личността на длъжностно лице - А.
Н. Д., полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР - гр.Ветово
при ОД на МВР - Русе, при изпълнение на службата му - такова по чл.131 ал.2
от НК и против личността на неговите ближни - семейството му - такова по
чл.128, чл.129 и чл.130 от НК, като му заявил, че ако брат му влезе в затвора
ще нарани него и семейството му и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че
деянията са осъществени от подсъдимия при условията на пряк умисъл и
отмерил следните наказания лишаване от свобода: две години, за
престъплението по чл.325 ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, две години за
престъплението по чл.144 ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, с пострадал свид.В.Ц.
и две години за престъплението по чл.144 ал.2, вр. ал.1 от НК, с пострадал
свид.А.Д..
С присъдата си Районният съд признал подсъдимия за невинен
и го оправдал за част от изразите, включени в обвиненията по чл.144 ал.3, вр.
4
ал.2 от НК.
На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът групирал наказанията,
като наложил най-тежкото - две години лишаване от свобода, за изтърпяване
на което определил първоначален строг режим.
С присъдата си, първоинстанционният съд осъдил подсъдимия
В. Д. да заплати на всеки от свидетелите В.Ц. и А.Д., в качеството им на
граждански ищци, по 1500 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта, като отхвърлил исковете до пълния им предявен размер като
неоснователни и недоказани.
Въззивната жалба е бланкетна, а конкретни оплаквания са
аргументирани само в допълнителните съображения. На първо място
защитникът възразява против приетата квалификация „при условията на
опасен рецидив“, като посочва, че не са налице предпоставките по чл.29 ал.1
б.„б“, вр. чл.30 ал.1 от НК.
Изложените от жалбоподателя доводи, сочещи на
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, се споделят напълно
от въззивния съд, каквото е становището и на представителя на Окръжна
прокуратура - Русе. Подсъдимият е осъждан два пъти на лишаване от свобода
и не е реабилитиран. Срокът по чл.30 ал.1 от НК е изтекъл на 11.09.2017г. за
осъждането по ЧНД № 170/2007г. на Районен съд - Тутракан и изтича на
21.09.2019г. за осъждането по НОХД № 2639/013г. на Районен съд - Русе.
Следователно деянието извършено на 08.04.2018г., попада в срока по чл.30
ал.1 от НК само на второто осъждане, но не и за първото. Този въпрос е
обсъден накратко в мотивите, където първоинстанционният съд приел, че за
квалификация във връзка с чл.29 ал.1 б.„б“ е достатъчно срокът по чл.30 ал.1
от НК, да не е изтекъл и само за едно от осъжданията. Такова разширително
тълкуване, при което се влошава положението на подсъдимия е по принцип
недопустимо в наказателното право. Освен това в конкретния случай изводът
е напълно е лишен от мотиви и което е най-съществено - противоречи на
задължителната съдебна практика, цитирана от защитника - ППВС №
2/1970г., изменено и допълнено с ППВС № 7/1987г.
На следващо място защитникът възразява против
квалифициращите признаци по чл.325 ал.2 от НК - деянието е придружено със
„съпротива срещу орган на власт“ и „изключителна дързост“, асъщо и въобще
против останалите елементи от обективния състав на престъплението по
чл.325 ал.1. В допълнителните съображения се твърди, че отправените закани
спрямо свидетелите В.Ц. и А.Д. не следва да се отчитат, тъй като са предмет
на други обвинения. Не следвало да се взема предвид и извършеното от
бащата на подсъдимия - В.В. който след като бил обвинен в това
5
производство се признал за виновен и сключил споразумение с
прокуратурата, тъй като нямало обвинение за съучастие помежду им.
Отнемането на мобилния телефон на свид.А.Д. съдържало квалифициращите
признаци на престъпление по чл.269-270 от НК, каквото обвинение не било
повдигнато и нямало възможност подсъдимият да бъде привлечен за първи
път пред въззивната инстанция. Защитникът твърди още, че подсъдимият
само заявил на полицаите, че нямат право да го притесняват в дома му преди
23:00 часа, което било негово лично право да изрази позиция. Отнемането на
телефона от свид.А.Д., било за съвсем кратко време и след това бил върнат от
подсъдимия доброволно.
Според защитника деянието въобще не било съставомерно, тъй
като (в жалбата) е сведено само до три израза и отнемане за кратко на
мобилен телефон. Деяние не било „в много груба форма“ и от него никой не
бил скандализиран. Нещо повече, в жалбата се намеква, че свидетелите А.Д. и
В.Ц. са заинтересовани от изхода на делото, предвид предявените граждански
искове, а за първия и поради влошените им отношения, предшестващи
деянието. Защитникът заявява дори, че действията на полицаите били
неправомерни, тъй като компанията на подсъдимия била предупредена да се
въздържа нарушаване на обществения ред след 23:00 часа „сравнително рано”
и „ненужно в писмена форма”.
Тези оплаквания, без изключение са неоснователни. В правната
теория и публикуваната съдебна практика, за престъплението по чл.325 от НК
(хулиганство) не е възприет принципът на поглъщане. С изключение
единствено на състава по чл.116 т.10 от НК, когато с деянието, сочещо
престъплението хулиганство са осъществени признаците още на едно или
няколко други престъпления, е налице идеална съвкупност и деецът следва да
носи отговорност за всяко едно от престъпленията, чиито състав е
осъществил. В този смисъл е задължителната съдебна практика в ПВС № 2
от 29.06.1974г. постановено по НД № 4/1974г. т.I.7. Следователно,
действията, с които подсъдимият е осъществил съставите по чл.144 ал.3 от
НК, по отношение свидетелите В.Ц. и А.Д. не могат да бъдат изключени при
преценката за извършено престъпление по чл.325 от НК. Същото се отнася
и за действията на подсъдимия, насочени към препятстване на свид.А. Д. да
осъществи служебните си функции. Против подсъдимия не е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.269-270 от НК и вече няма процесуална
възможност да бъде привлечен. Обсъждането на този въпрос обаче е
безпредметно защото при липса на поглъщане, съставомерността по друг
престъпен състав не изключва отговорността за престъплението
хулиганство.
С оглед горното, съдът счита, че относими към преценката за
съставомерността по чл.325 от НК, са всички действия на подсъдимия В.Д.,
извършването на които е доказано.
6
Преценявайки отново съставомерността на извършеното от
подсъдимия, съдът счита, че изводите в първоинстанционната присъда са
обосновани. Действително са налице две групи противоречиви доказателства,
което е типично за този вид престъпления. Не отговаря на истината обаче
твърдението в жалбата, че показанията на свидетелите В.Ц. и А.Д. са
кредитирани необосновано. Напротив, Районният съд е изложил подробни
мотиви (л.216-217), които настоящият състав напълно споделя.
Не намира подкрепа в доказателствата по делото и отправеното
в допълнителните съображения към жалбата, твърдение, че свид.А.Д. е имал
неуредени отношения с бащата на подсъдимия и неговия брат. Убедително, в
мотивите на обжалваната присъда са разобличени опитите на група
свидетели, без изключение близки на подсъдимия, свидетелят да бъде уличен
в предходни корупционни практики.
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал
показанията на свидетелите Д.Д. и А.А.. Техните показания са опровергани от
тези на свидетелите В.Ц., А.Д. и Х.К. а като част от оркестъра, на който са
платили подсъдимия и неговите близки, са заинтересовани от изхода на
делото.
Не може да се приеме и доводът, че свидетелите В.Ц. и А.Д., са
заинтересовани от изхода на делото, само поради факта, че са предявили
граждански искове (за свид.А.Д. и в предходно производство против брат на
подсъдимия). Като пострадали от престъпление, съдържащо признаците на
непозволено увреждане, те имат конституционно право да потърсят
обезщетение за претърпените вреди, без това само по себе си да се тълкува в
тяхна вреда. Показанията им следва да се анализират заедно и поотделно и
едва, когато са подкрепени с други доказателства да се кредитират. В случая,
както стана реч по-горе, това е извършено, а изводите достигнати от
предходната инстанция са обосновани и убедителни.
Окръжният съд не споделя и предположението в жалбата,
относно правомерността на предприетите от полицаите действия. Твърде‐
нието, че отправеното предупреждение е „сравнително ранно” и „ненужно в
писмена форма” трудно се поддава на анализ, предвид неясните критерии,
използвани от жалбоподателя. Не може да се приеме обаче, че полицаите са
били длъжни да изчакат 23:00 часа, преди да „обезпокоят” празнуващите. От
самото естество на предупреждението следва, че трябва да бъде отправено
преди, а не след извършване на нарушението. Колко по-рано, може да
прецени единствено полицейският орган на самото място. В случая този срок
е по-кратък от два часа и по преценка на съда, напълно съответен на
мащабите на празненството и данните за личността на подсъдимия, неговия
баща и останалите участници. Жалбоподателят е пропуснал да посочи и какви
забележки има спрямо употребената писмена форма. Наред с устната, тя е
7
предвидена в чл.65 от ЗМВР, като при съществуващата правна уредба,
действието на двете форми е равностойно. Преценката, коя да използва е
предоставена изцяло на полицейският орган. В допълнителните съображения
се прокрадва твърдението, че подсъдимият е бил предизвикан от писмената
форма, което дори да е вярно, няма отношение към предмета на делото,
доколкото действията на полицаите са съобразени със закона. Тук трябва да
се посочи още и обстоятелството, пропуснато в мотивите на обжалваната
присъда, че подсъдимият, не е бил предупреждаван от пострадалите.
Предупреден е само неговият брат - свид.П. Д., който обаче очевидно не е бил
афектиран от използваната форма.
Въззивният съд не споделя опитът в жалбата да се омаловажи
извършеното от подсъдимия, сведено в допълнителните съображения до три
израза и отнемане за кратко време телефона на свид.Д. Освен посоченото по-
горе за наличие на идеална съвкупност, дори посочените в присъдата три
израза са изключително цинични и брутални. Употребата им на публично
място е морално укорима, а спрямо полицейски служители, изпълняващи
функции по опазване на обществения ред - и престъпна. Отново
жалбоподателят не е посочил критерий да доводите си във връзка с
отнемането на мобилния телефон. Въззивният съд счита, че краткият срок на
отнемането и последвалото връщане, нямат отражение върху
съставомерността. Свид.А. Д. е докладвал на дежурния по ОДЧ при РУ -
гр.Ветово за агресията на подсъдимия и неговия баща, с цел да потърси
подкрепа. С отнемането на мобилния телефон, подсъдимият е попречил на
това и довършил състава на престъплението. Периодът от време, в който
свидетелят е загубил владение върху вещта си няма отношение върху
съставомерността. Що се отнася до доброволното му връщане, това действие
е предприето след довършване на престъплението и също няма отношение
към съставомерността на деянието.
Оплакването, че в обжалванат присъда липсват мотиви по
отношение престъпленията по чл.144 ал.3 от НК, с пострадали свидетелите
В.Ц. и А.Д. не е лишено от известно основание. Действително
първостепенният съд не е обсъдил изрично доказателствените средства на
които е изградил вътрешното си убеждение. Този пропуск обаче не е
съществен, доколкото показанията на двамата пострадали са обсъдени по
повод престъплението по чл.325 от НК, където съдът е аргументирал
оказаното доверие. Като се отчете наличието на идеална съвкупност,
изложеното следва да се отнесе и до обвиненията по чл.144 ал.3 от НК. Както
бе посочено и преди, Окръжният съд преценява, че противоречията в техните
показания са незначителни, поради което правилно са кредитирани в
мотивите на обжалваната присъда.
Не могат да се споделят и принципните възражения на
защитника, изложени в допълнителните съображения. Несериозно е пред‐
8
положението, дискретно прокарано в жалбата, че с думите „един от нас ще
умре”, подсъдимият може да е имал предвид себе си. Като един от лидерите
на агресивна тълпа, който отнел мобилния телефон на свид. А. Д., за да му
попречи да поиска подкрепление, подс.В. Д. трудно може да бъде заподозрян
в суицидни намерения. Напротив агресията му е била недвусмислено
насочена към органите на реда и би могла да възбуди у свидетелите
основателен страх за живота им.
При индивидуализацията на наказанията първостепенният съд е
съобразил всички относими обстоятелства. Въззивният съд не споделя
възраженията в жалбата против приетата упоритост в умисъла. Извършени
са множество деяния, осъществяващи в идеална съвкупност различни
престъпления, като агресията на подсъдимия е овладяна трудно и едва след
намесата на други лица. С оглед промяната в правната квалификация на
престъплението по чл.325 от НК, предходните осъждания на подсъдимия,
вече следва да се отчетат като отегчаващо вината обстоятелство, с
относително голяма тежест. Съдът не счита, че срокът от две години и
половина (към момента на постановяване на присъдата) изминал от
извършване на деянието е продължителен, поради което правилно не е
съобразен като смекчаващо вината обстоятелство.
Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че
авторството и вината на подсъдимия са доказани по несъмнен начин. При
разглеждане на делото не са допуснати отстраними съществени нару‐
шения на процесуалните правила. Наложените наказания са справедливи.
Законът е приложен неправилно единствено при определяне правната
квалификация на престъплението „хулиганство”, поради което в тази част
присъдата следва да се измени. В останалата част присъдата е
законосъобразна и трябва да се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл.337 ал.1 т.2 и чл.338
от НПК, съдът
9