РЕШЕНИЕ
№ 3545
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330117560 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Овергаз Капитал“ АД, ЕИК *********
против Г. Т. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11,
т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит №.......от 30.10.2019 г., с отпусната сума от 8000 лева, платима ведно с
договорна лихва. Поради липса на погасяване в срок, вземанията били предсрочно
изискуеми, считано от 28.12.2020 г., за което ответникът следвало да се счита уведомен
в хода на процеса.
Претендира се за присъждане на непогасените суми по договора от – 7122,65
лева - главница; 610,27 лева- договорна лихва за периода 30.06.2020 г. – 28.12.2020 г.,
681 лева – обезщетение за забава за периода 13.07.2020 г. - 02.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на ИМ в съда – 05.11.2021 г.
до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
1
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Според договора за кредит са предоставени 8000 лева /за рефинансиране на
предходни задължения и удържана такса/, при ГЛП 15 % фиксиран за първите 12
месеца, след което променлива лихва, формирана от референтен лихвен процент плюс
договорна надбавка в размер на 15 % пункта за оставащия срок на кредита; ГПР 17,49
%; срок – 48 месеца; такса за определяне степента на кредитния риск 1,5 % от общия
размер на разрешения кредит, мин. 60 лв.; обща стойност на плащанията 10875,44 лева.
Налице са общи условия и погасителен план. Всички документи носят подписи за
ответника, като не са оспорени по никакъв начин, вкл. откъм авторство, поради което
обвързват кредитополучателя с предвидените права и задължения, съобразно
подписания договор.
Налице са доказателства за предоставяне на сумата по договора, предвид
представените платежни нареждания, които също не са оспорени.
Относно действителността на договора:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на
императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата
държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като
основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата
да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на
точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и
на ненаведени от страните основания в следните хипотези:
1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение №
252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011
г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. №
4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т.
д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г.
на ВКС, II т.о.
3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване
на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на
нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018
г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/
2
2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за
недействителност на договора, за които съдът, дори и без довод по предявения иск,
следи служебно.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на
последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но
той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема /само за първите
12 месеца/ и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият/. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
В случая не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя,
как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
3
Потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Непосочването на
допусканията, които са взети предвид при изчисляването на ГПР, не позволява да се
прецени как е получена неговата стойност при лихва само първоначална от 15,85 %, за
останалия срок – неясна и такса за определяне на кредитния риск от 1,5 % от
разрешения лимит.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната
разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали
да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в
положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на
Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д.
№ 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
С оглед изложеното, съдът приема, че поради неспазване на посоченото
изискване, договорът за потребителски кредит е недействителен. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът
следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и
лихви или други разходи.
Искът за главница е доказан до претендирания размер, който се установява от
погасителния план и сочените за неплатени вноски. Ответникът, чиято е док. тежест да
установи плащане, не провежда такова. Обективният факт на неплащане на няколко
вноски е установен, като ответникът следва да се счита уведомен за настъпилата,
съгласно договора и ОУ /чл.14/, предсрочна изискуемост на кредита с получаване на
уведомлението и поканите към ИМ в хода на процеса. Ето защо и искът за главница
следва да бъде уважен, като доказан по основание и размер, ведно със законната лихва
от постъпване на ИМ в съда до окончателното плащане, а претенциите за дог. лихва и
обезщетение за забава – отхвърлени, поради недължимостта им, съгл. чл. 23 ЗПК.
4
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил
искане, представил списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на ДТ, като се претендира
и юрк. възнаграждение, което съдът определя на минимума от 100 лева, съобразно чл.
78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. По съразмерност се дължат 495,14 лева. Ответникът не е направил
искане и представил док. за сторени разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Т. К., ЕГН **********, с адрес: ......да плати на „Овергаз
Капитал“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“, ул. „Филип Кутев“ № 1, следните суми: 7122,65 лева /седем хиляди сто
двадесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ - главница във връзка с договор за
кредит № ..... от 30.10.2019 г., предсрочно изискуем, ведно със законната лихва,
считано от постъпване на исковата молба в съда – 05.11.2021 г. до окончателното
погасяване, както и общо 495,14 лева /четиристотин деветдесет и пет лева и
четиринадесет стотинки/ - разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за присъждане на: 610,27 лева- договорна лихва за периода 30.06.2020 г. –
28.12.2020 г. и 681 лева – обезщетение за забава за периода 13.07.2020 г. - 02.11.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7
ГПК /л.36/:
......................................................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5