РЕШЕНИЕ
№277
17.03. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ДАФИНКА БОРИСОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №34 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от В.Ц.Г. чрез адв. И.В. срещу Решение № 414/ 27. 11. 2019 г. по гр. д. № 812/ 2019 г. по описа на Районен съд – Червен бряг.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бракът между страните бъде прекратен не по вина на въззивника и бъде предоставено семейното жилище за ползване от него с оглед на това, че в жилището живеят неговите родители, налице са влошени отношения с въззиваемата и е възпрепятствана възможността на въззивника да полага грижи за родителите си. Посочено е, че въззиваемата е продала жилище нейна лична собственост, като по този начин се е лишила съзнателно от възможността да притежава друго жилище.
Въззиваемата страна Н.Т.Г. е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Следва да се уточни, че независимо от това, че въззивникът е отправил искане за отмяна на цялото решение на първоинстанционния съд, то по същество решението се обжалва досежно вината за прекратяване на брака и досежно ползването на семейното жилище. Страните не спорят затова, че следва бракът на страните да бъде прекратен.
С обжалваното решение районният съд и постановил следното:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 СК брака между В.Ц.Г. с ЕГН **********, адрес: *** и Н.Т.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, на 17.09.1993г. в Койнаре, общ.Червен бряг, за което бил издаден акт за сключен граждански брак №17/17.09.1993г. на длъжностното лице по гражданско състояние в Кметство Койнаре, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ОБЯВЯВА на основание чл.49, ал.3 СК, че ВИНАТА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на В.Ц.Г. с ЕГН **********, адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.56 СК ползването на семейното жилище, находящо се в град **, ул. „**“ № ** в урегулиран поземлен имот с площ от 920 кв.м. , парцел I – 1344 в стр. кв. 74 по ЗРП на града, на Н.Т.Г. с ЕГН **********, адрес: ***.
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 ГПК В.Ц.Г. с ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Г. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 600 / шестстотин/ лв. направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
За да постанови решението си районният съд в мотивите е приел, че между страните са изчезнали доверието и уважението, лишили са се от чувство за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Посочено е, че от гласните доказателства в показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че страните са разделени от около година, като са престанали да поддържат нормални семейни отношения, основани на любов, разбирателство и взаимно уважение. Бракът им вече е изпразнен от съдържание и запазването на формалното му съществуване не е в интерес на съпрузите, низходящата им и обществото.
По иска с правно основание чл. 49, ал. 3 СК относно вината за разстройството на брака районният съд въз основа на събраните по делото гласни доказателства е приел, че вина има въззивникът, който е започнал и поддържал извънбрачна връзка по време на брака си и по този начин очевидно не е положил необходимите усилия за изграждането на спокойни и стабилни съпружески отношения, проявявайки толерантност един към друг, грижа и заинтересованост към семейните задължения Районният съд е приел, че съпругът е позволил да настъпи влошаване на отношенията и разкъсване на брачната връзка, не е положил достатъчно усилия за постигане на съгласие досежно отношения в семейството, семейните задължения и отговорности, и изглаждане на противоречията във връзка с брачния живот.
По иска с правно основание чл. 56 СК районният съд е приел, че семейното жилище, което е СИО, следва да бъде предоставено за ползване на съпругата. Съдът въз основа на събраните доказателства е приел, че съпругата не притежава друго жилище, същата е вложила всичките си средства от продажбата на бащиния си дом в ремонта на семейното жилище и не разполага с друга възможност, за да живее извън семейното жилище. Посочено е, че съпругът живее при приятелката си и липсват доказателства за жилищна нужда на въззивника.
Въззивният съд счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Въззивният съд възприема мотивите на първоинстанционния съд досежно вината за разстройството на брака на страните. От събраните по делото гласни доказателства става ясно, че по време на брака въззивникът е започнал и поддържал извънбрачна връзка с лицето .. Това се твърди от всички разпитани свидетели, като неговите родители са останали изненадани от наличието на такава връзка. От разпита на свидетелите се установява, че въззивникът е напуснал семейното жилище и е заживял заедно с Д. на друго място. По делото липсват каквито и да са данни след излизането на въззивника от семейното жилище същият да е живял или да живее отделно от Д., за да се направи обоснован извод, че извънбрачната връзка не е причина за разстройството на брака на страните. Действително по делото се твърди от майката на въззивника, че страните не са живеели добре заедно, че е имало скандали между тях често, че въззиваемата не се е отнасяла добре с родителите на въззивника, но тези показания не се установяват от останалите свидетели. Напротив свидетелката Д. Н., която е първа братовчедка на майката на въззивника твърди, че не е чула да се карат страните и не е присъствала на скандали. Свидетелките В.Д. и И.П. твърдят, че страните са били в добри отношения, живеели са заедно с родителите на въззивника и не е имало конфликти между тях. Следователно правилно районният съд е приел, че причината за разстройството на брака е извънбрачната връзка на въззивника, който е напуснал семейното жилище и е заживял с друга жена на семейни начала. Във въззивната жалба се твърди, че въззивникът е заживял с друга жена след фактическата раздяла на съпрузите, но тези твърдения не са доказани от събраните по делото доказателства. единствено се установява по безспорен начин от свидетелите и на двете страни, че след напускането на семейното жилище въззивникът е заживял с друга жена на семейни начала, което означава, че същият е започнал извънбрачна връзка преди фактическата раздяла на съпрузите. Това се установява и от показанията на свидетелката А. К., която твърди, че въззиваемата е била съкрушена когато е научила за извънбрачната връзка на съпруга си, която е започнала на работното му място. Същата свидетелка твърди, че въззиваемата не е очаквала такова поведение от съпруга си и го е приела много драматично. Свидетелката посочва, че някои хора са започнали да коментират връзката на въззивника с Д., за честите им срещи и дългото време, което са прекарвали заедно. Показанията на свидетелите в съвкупност водят до логичния извод, че с поведението си и извънбрачната си връзка въззивникът изцяло е допринесъл за разстройството на брака си с въззиваемата.
По отношение на искането за предоставяне ползването на семейното жилище въззивният съд счита, че решението на районния съд също е правилно и законосъобразно. От доказателствата по делото става ясно, че семейното жилище е било собственост на родителите на въззивника и е стара семейна къща, в която въззивникът е отраснал. От представения нотариален акт е видно, че жилището е прехвърлено с договор за покупко- продажба по време на брака, поради което е семейна имуществена общност. От събраните по делото доказателства се установява, че съпругата не притежава друго жилище, продала е преди години бащиния си дом, като получените пари е вложила в ремонт на семейното жилище и не разполага с други възможности да живее. Свидетелите посочват, че жилището има обособени помещения, които се ползват от въззиваемата и от родителите на въззивника, поради което не е налице липса на възможност въззиваемата да ползва пълноценно семейното жилище с оглед присъствието в него на родителите на въззивника. От друга страна въззивникът не е заявил, че не разполага с възможност за живее на друго място, напротив същият живее на друго място заедно с Д..
Въззивникът е изразил доводи, че следва да се грижи за родителите си и поради това, че не живее в семейното жилище е значително затруднен да прави това. Твърди, че родителите на въззивника и въззиваемата са във влошени отношения. Въззивният съд счита, че въззивникът не е доказал твърденията си. От доказателствата по делото се установява, че въззиваемата е с равни права на собственост в семейното жилище, като родителите се намират в това жилище въз основа на добрата воля на двамата съпрузи, тъй като с договора за покупко- продажба липсва учредено право на ползване докато са живи. От друга страна допускането на родителите на въззивника в жилището от въззиваемата означава, че същата възприема наличието на морална страна за родителите на въззивника да останат да живеят в жилището без да е налице правно основание за това. От показанията на майката на въззивника става ясно, че родителите на въззивника и въззиваемата са в добри отношения след фактическата раздяла на съпрузите и не са налице конфликтни ситуации между тях. Свидетелите твърдят, че след фактическата раздяла въззивникът е посещавал многократно семейното жилище, за да посети родителите си и не е налице ограничение за това от страна на въззиваемата. Свидетелите твърдят за възникнал скандал при такова посещение, породено от въззиваемата, което е било свързано с появата на приятелката на въззивника . заедно с него, но не и пряко с ограничение от страна на въззиваемата за срещи на въззивника с родителите му. Следователно ползването на семейното жилище от съпругата не възпрепятства правото и възможността на въззивника да полага грижи за родителите си, като едновременно с това не е налице установена жилищна нужда или здравословно състояние от страна на въззивника, която да обосновава предоставяне ползването на семейното жилище на същия. Такова решение би довело до лишаване на въззиваемата от жилище при условие, че същата не разполага с друго такова и съответно липсват данни същата да може да живее при свои близки, тъй като същите се намират в друг отдалечен град и в чужбина.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 и чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените деловодни разноски в настоящата инстанция в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 272 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно
Решение № 414/ 27. 11. 2019 г. по гр. д.
№ 812/ 2019 г. по описа на Районен съд – Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 и чл. 80 ГПК ВЯАЛЕРИ Ц.Г. с ЕГН********** да заплати
на Н.Т.Г. С ЕГН********** направените по
делото разноски във въззивната инстанция в размер на 200 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.2 ГПК не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :