№ 444 / 14.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 14.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря…Николинка Александрова…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 1389 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-002333/22.07.2019г. на Началник Група при Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР - Монтана са наложени на И.Д.Л. с посочен адрес xxx административни наказания - глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Спрямо водача Л. са отнети 10 /десет/ контролни точки на основание Наредба № Із – 2539/2017г. на МВР.
Недоволен от наказателното постановление Л. лично и чрез пълномощник моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана Сектор ПП не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 18.06.2019г. около 16:00 ч. на път ІІ-81 км 102 + 300 било установено, че водача на товарен автомобил "С. Д." с рег. № XXXX го управлява, въпреки, че е била служебно прекратена регистрацията му на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. За установеното чрез таблет от система, която се ползва служебно от МВР, св.Г.Г. Й. – З. – мл. авто-контрольор в Сектор ПП при ОД МВР – Монтана в присъствието на св.С.Е.И. – неин колега, съставила АУАН № 2333/832409/18.06.2019г. за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП спрямо жалбоподателя Л. като водач на л.а. В АУАН като възражения Л. посочил, че автомобилът не е негов.
При съставяне на АУАН, от водача Л. били отнети контролния талон към СУМПС, свидетелство за регистрация на мпс и 2 бр. регистрационни табели.
По случая била заведена преписка № 1375/2019г. по описа на Районна прокуратура - Монтана, респ. БП № 697/2019г. по описа на РУ – Монтана. С постановление на РП – Монтана от 28.06.2019г. производството по БП било прекратено, приемайки, че липсва престъпление от общ характер. РП Монтана разпоредила на Началник Сектор ПП при ОД МВР – Монтана да прецени следва ли да се реализира АНО спрямо жалбоподателя. В контекста на прокурорското разпореждане било издадено процесното НП от административно наказващия орган.
В хода на съдебното следствие св.Г.Г. Й. - З. и св.С.Е.И. потвърждават изложеното в АУАН. Видно от писмо рег. № 953000-7702/24.09.2019г. на Сектор ПП при ОД МВР – Видин на 19.05.2019г. регистрацията на процесния т.а. е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, респ. към 18.06.2019г. т.а. не е имал регистрация, а на 22.07.2019г. т.а. е бил пререгистриран в ОП СДВР с рег. № СВ 54 72 НТ със собственик Т. В. А.. Т.а. "С. Д." с рег. № XXXX преди прекратяване на регистрацията му е бил собственост на лице с имена К. Е. П. и с ползвател М. С. М..
В хода на съдебното следствие пред въззивния съд /имайки предвид вида дело/ жалбоподателят И.Д.Л. и св.В. А. А. дават показания в контекста на изложеното в жалбата, с уточнението, че нито Л., нито спътника му св.А. /негов зет/ са знаели, че регистрацията на процесното мпс е служебно прекратена. Жалбоподателят Л. е бил нает от лице на име Ц. /./ да управлява процесния т.а., предоставяйки му всички документи, в т.ч. и свидетелство за регистрация на т.а. и договор за покупко – продажба. Л. трябвало да пътува от РБ – гр.София до Кралство Дания с цел превозване на автомобили. След като бил спрян за полицейска проверка, Л. провел телефонен разговор с лицето Ц., който му казал да покаже на мл. авто-контрольори договор за покупко – продажба, за който Л. впоследствие бил разбрал, че не е отразен в системата на МВР. След сваляне на регистрационните табели на т.а., Л. и св.А. били освободени след завършване на полицейската проверка и съставяне на АУАН спрямо Л..
Този вид дерегистрация на мпс /по чл.143, ал.15 от ЗДвП/ се извършва автоматично, след прехвърляне право на собственост върху автомобила, без да се уведоми новия правоприемник или упълномощения водач. И.Д.Л. не се явява нито продавач, нито купувач по сделката, поради което не е безспорно доказано, че той е знаел за настъпилата дерегистрация на автомобила в момента, в който го е управлявал към 18.06.2019г. В Сектор ПП при ОД МВР – Монтана Л. представил договори за покупко – продажба, с твърдението, че е трето лице, което не е знаело, че управлява мпс с прекратена регистрация. В подкрепа на твърдението на жалбоподателя са и показанията на св.С.Е.И. и писмените данни изложени в писмо рег. № 953000-7702/24.09.2019г. на Сектор ПП при ОД МВР – Видин. Настоящият съд не вижда причина, поради която да не кредитира като правдиви обясненията на Л. и показанията на св.А., тъй като същите са в контекста на останалите писмени и гласни доказателства по делото.
След анализ на непосредствено събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящия съд намира, че формално жалбоподателя Л. е извършил нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, но обстоятелствата на нарушението са давали основание на наказващия орган да обсъди дали не следва да бъде приложен чл.28 от ЗАНН. Нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е било установено, но видно от писмените и гласни доказателства, по които няма спор, регистрацията на мпс е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като собственикът в двумесечен срок от придобиването му, не е изпълнил задължението да регистрира превозното средство. Жалбоподателят Л. е нает водач на процесния т.а., но като такъв е бил длъжен да е запознат със статута на управляваното мпс, в т.ч. чия собственост е и с действаща регистрация ли е, при условие, че е поел да управлява т.а. до Кралство Дания. Прекратената регистрация съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП е равнозначно на липса на регистрация, като настоящия съд не споделя наведените доводи от пълномощника на Л. в посочения аспект. Според настоящият съд няма равнозначност и от вида на посочената в жалбата на Л. касаеща деянието по чл.345, ал.2 от НК и административното нарушение, санкционирано на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП.
Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е личност с обществена опасност, като на процесната дата е управлявал т.а., нает от лице с име Ц., за да извърши платен превоз от РБ до Кралство Дания. Тези обстоятелства се потвърждават и от данните по БП № 697/2019г. по описа на РУ – Монтана, посочени в постановлението на РП Монтана. С оглед на това от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, нито е налице липса на регистрация на процесното мпс и управление на същото по РПМ. Тези обстоятелства, както и фактът, че нарушението е извършено за пръв път, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Видно от справката за нарушител/водач на л.22 – 26 от делото, Л. макар и да е допускал други нарушения по ЗДвП, които не са малко на брой, нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП не е извършвал до 18.06.2019г., и затова процесното му е за първи път. Настоящият съд намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки последно цитираната справка за нарушител/водач, защото макар и Л. да е извършвал и други нарушения по ЗДвП, процесното не се отличава с обществена опасност, напротив, всички обсъдени доказателства по – горе дават правното основание да се заключи от настоящия съд, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Предвид установените факти, се извежда извода, че наложените административни наказания съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП, очевидно са силно завишени, както и че не съответстват на тежестта на нарушението. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС преценката на административно наказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са осъществени, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
С отмяната на НП, отпада основанието и за отнемане на десетте контролни точки спрямо водача Л..
Съгласно възприетата съдебна практика в настоящето производство разноски за адвокатска защита не се присъждат, поради което искането на защитата за присъждане на 300 /триста/ лева деловодни разноски за адвокатска защита, следва да се остави без уважение.
В подобен смисъл е Решение № 94/25.02.2019г. по КАНД № 36/2019г. на АС – Монтана, което има за предмет идентичен казус. Не такъв е бил по КАНД № 143/2019г., обсъден с Решение № 203/24.04.2019г. на АС – Монтана, където се приема от мнозинството административни съдии, че е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, респ. не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0996-002333/22.07.2019г. на Началник Група при Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Монтана, с което на И.Д.Л. с посочен адрес xxx са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.) и са отнети 10 /десет/ контролни точки на основание Наредба № Із – 2539/2017г. на МВР.
Оставя без уважение искането на жалбоподателя Л. чрез пълномощника му - адв.Ц. от МАК за присъждане на 300 /триста/ лева деловодни разноски за упълномощен адвокат.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: