Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 316 13.10.2017 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 13 септември две хиляди и седемнадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ПЕНКА В.
като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 1353 по
описа за
Производството е образувано по въззивната жалба на Ж.Х.М.,
подадена от адв. И.П., против решение № 503 от 05.06.2017г., постановено по
гр.дело № 5287/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Въззивницата счита, че решението на първоинстанционния
съд е постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано, както и че обжалваната заповед №
119/24.10.2017г. на Регионален център за подкрепа на приобщаващото образование
– Стара Загора с правно основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена като такава. Съдът неправилно и незаконосъобразно е
интерпретирал фактите и доказателствата по делото приемайки, че уволнението е
законосъобразно, както и че тя не притежава необходимото образование и
квалификация. Намира изводите на съда за неправилни и незаконосъобразни, тъй
като по делото били представени убедителни писмени доказателства, доказващи
обстоятелството, че тя притежава
необходимото образование и квалификация за заемане на длъжността. Излага
подробни съображения. Намира, че е нарушена и процедурата по извършване на уволнението,
като работодателят не е изпълнил задължението си по чл.328, ал.1, вр. чл.326,
ал.2 от КТ- да отправи писмено предизвестие преди прекратяване на трудовото
правоотношение.
Моли съдът да уважи подадената жалба като отмени
обжалваната заповед № 119/24.10.2017 г., както и да й присъди направените
разноски по делото.
Въззиваемият Регионален център за подкрепа на
приобщаващото образование – Стара Загора, чрез пълномощника си адв. П.В., взема
становище, че въззивната жалба е изцяло неоснователна, а решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства. Наведените във въззивната жалба аргументи и твърдения не
били въведени в първоинстанционното производство, поради което за ищцата е
преклудирана възможността да релевира твърденията си във въззивното
производство. Излага подробни съображения относно оплакванията в жалбата. Моли
съдът да остави без уважение жалбата на ищцата и да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което
всички искове на същата са изцяло
отхвърлени като неоснователни, както и
да му бъдат присъдени направените разноски във въззивното производство.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271
ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени три
обективно съединени иска с правно основание чл. 344, ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ – за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на преди заеманата работа, за
изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Ищцата Ж.Х.М. твърди в исковата
си молба, че е работила при ответника от 23.10.2006г. първоначално по трудов
договор на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ на длъжност „Ресурсен учител",
а от 30.08.2007г. с допълнително споразумение по чл.119 от КТ, трудовия й
договор бил трансформиран в такъв на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ, т.е
безсрочен на същата длъжност „Ресурсен учител". На 12.11.2007г. била
преназначена с допълнително споразумение от длъжност „Ресурсен учител" на
длъжност „Слухов - рехабилитатор", като трудовият й договор бил
трансформиран в такъв по чл.68,ал.1,т.1 от КТ, със срок до 31.08.2008г. От 07.04.2008г., била преназначена на същата
длъжност, но на основание чл.67.ал.1, т.1 от КТ. На 09.08.2016г. със Заповед №
РД- 731/09.08.2016г.била преназначена от длъжност "старши учител,
слухово-речеви рехабилитатор на деца с увреден слух в РЦПИОВДУСОП-Стара
Загора" на длъжност „старши учител, слухово-речеви рехабилитатор на деца с
увреден слух в РЦПППО-Стара Загора", като заповедта й била връчена на
07.09.2016г. Сочи, че тази длъжност отпадала от 01.08.2016г. от НКПД, като това
обстоятелство не й било известно към 07.09.2016г., тоест била назначена на вече
несъществуваща длъжност, която заемала
до прекратяване на трудовите й отношения с ответника. На 23.08.2016г.
подала до ответника заявление за преназначение от длъжността "Старши учител,слухово-речеви рехабилитатор
на деца с увреден слух" на длъжност "Рехабилитатор на слуха и говора
в институция в системата на ПУО", което се налагало поради промяна на
нормативната база. На 09.09.2016г. получила отговор от ответника с негово
съгласие за преназначение на новата длъжност с изх.№13/09.09.2016г. На
12.09.2016г. отправила искане до ответника с вх.№126/12.09.2016г., с което
настоявала на основание чл.128а,ал.1 от КТ да й бъде предоставено копие на ново
щатно разписание на РЦПППО гр.Стара Загора, заедно с длъжностна характеристика,
тъй като имала съмнение, че щатното не е променено поради спецификата на
учебната дейност на годишен цикъл, а именно щатните се правели година за година
и това е станало повече от половин година преди закона да влезе в сила и ще са
валидни до следващата учебна година. На
15.09.2016г., без да получи поисканата по надлежен ред информация, получила
отговор, с който я поканили да се яви за уреждане на трудовите правоотношения
между нея и ответника. Сочи, че в периода 17.09.2016г. - 22.10.2016г. била в
болнични, като лечението й се провеждало в болнично заведение, което я
поставило в обективна невъзможност да се яви. В последствие ответникът оспорил
автентичността на предоставените му болнични листове, които били потвърдени с
Еспертни решения на ТЕЛК. Въпреки, че била в болнични на 27.09.2016г. се явила
за уреждане на трудово-правните взаимоотношения с ответника. Била й връчена
само длъжностна характеристика, без допълнително споразумение за
преназначаване, като приела обяснението, че допълнително споразумение ще й бъде
предоставено по-късно, като се върне от болнични. На 27.09.2016г. получила
искане с изх.№89/27.09.2016г. подписано от директора на РЦПППО- Стара Загора,
да предостави диплома за Висше образование и удостоверение за владеене на български
жестомимичен език, категория В, като й се предоставил срок от 3 дни, въпреки че
на ответника му било известно, че е в болнични до 22.10.2016г., за което
писмено уведомила ответника. На 24.10.2016г. преди изтичане на 3 дневния срок
от датата на връщането й от болнични, предоставила изискуемите документи на
ответника. Твърди, че на 24.10.2016г. й била предоставена Заповед
№119/24.10.2016г. с която на основание чл.328,ал.1,т.6 от КТ трудовото й
правоотношение било прекратено. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и моли
съда да я отмени по следните съображения: сочи, че не й било предоставено
предизвестие по начина , формата и срок преди прекратяването на трудовото
правоотношение, което я прави незаконосъобразна. Твърди, че все още заемала
длъжността „старши учител, слухово-речеви рехабилитатор на деца с увреден
слух", която заемала дълго време и ответника по никакъв начин не
протестирал относно притежаваното от нея образование и квалификация за заемане
на длъжността, както и не я задължил и осигурил условия съгласно чл.228а от КТ
да придобие съответната професионална квалификация за заемане на длъжността с
код по НКПД 23525014. Екземпляр от Заповед №119/24.10.2016г. не й била
предоставена след отказа й да я подпише. Със заявление вх.№697/24.10.2016г. изрично поискала от ответника да получи
екземпляр от заповедта, както е по закон, но не получила отговор, поради което
отново със Заявление вх.№700/24.10,2016г. изискала да й бъде предоставен
екземпляр от Заповед №119/24.10.2016г. Такъв й бил предоставен на 28.10.2016г.,
когато й бил връчен и екземпляр от Допълнително споразумение №22/24.10.2016г.
за преназначаването на длъжност
„Рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на ПУО" с дата
24.10.2016г., подписана от свидетели Н.И. и М.Ц.. Такова споразумение не й е
било предоставено и не била подписвала такова. Счита, че свидетелите Н.И. и М.Ц.,
в пълно съзнание и осъзнавайки характера и последиците от своето действие, са
удостоверили невярна дата на официален документ. Сочи, че в настоящия момент на
длъжността "рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на
ПУО" е назначено лице, което не отговаря на изискванията за заемане на
длъжността, предявени в длъжностна характеристика предоставена й за същата
длъжност.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае уволнението й за незаконно и да постанови отмяната на Заповед
№ 119/24.20.2016г.; Да постанови
възстановяването й на предишната работа „старши учител, слухово-речеви
рехабилитатор на деца с увреден слух", която заемала до момента на
връчване на незаконосъобразната заповед за прекратяване на трудовите й
правоотношения; както и да й присъди обезщетение за времето, през което е
останала без работа, равняващо се на 6 месечни брутни работни заплати, както и
за времето, когато е работила на по-ниско платена работа равняващо се на
размера установен с приетата от съда и страните по делото съдебно-икономическа
експертиза.
В отговора си по чл. 131 от ГПК
ответника РЦПППО гр. Стара Загора заявява, че оспорва изцяло предявените
искове. Считат, че издадената Заповед № 119/24.10.2016 г. на Директора на
РЦПППО - Стара Загора е правилна и законосъобразна, същата била подробно
мотивирана, издадена при спазване на процедурните правила, съобразно Кодекса на
труда, при наличие на основания за издаването й. В исковата си молба ищцата не
сочила конкретни свои възражения срещу процедурата по издаването й,
мотивирането й, както и относно липсата на покриване на изискванията от нейна
страна за заемана на длъжността. Считат,
изложената фактическа обстановка за непълна и едностранчива, а по
същество ирелевантна. Твърдят, че считано от 01.08.2016 г. е влязъл в сила
Закона за предучилищното и училищното образование. Съгласно пар. 21, ал. 1 от
Преходните и заключителните разпоредби на Закона за предучилищното и училищното
образование /в сила от 01.08.2016 г., ресурсните центрове за подпомагане на
интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални
образователни потребности се преобразуват в регионални центрове за подкрепа на
процеса на приобщаващото образование. Съобразно горното, наименованието на
Работодателя е променено на Регионален център за подкрепа на процеса на
приобщаващото образование /РЦПППО/- Стара Загора.Със Заповед №
РД01-489/28.07.2016 г. на Министъра на труда и социалната политика, издадена на
основание чл. 66, ал. 4 от Кодекса на труда, длъжността „Слухово речев
рехабилитатор", с код по НКПД 2011-2352-5015 е променена на „Рехабилитатор
на слуха и говора в институция в системата на предучилищното и училищното
образование", с код по НКПД 2352-5014. Промяната била автоматична и не
било необходимо сключване на допълнително споразумение. Горното било видно и от
самата Заповед, където в т. 5 било посочено, че измененията в Националната
класификация на професиите и длъжностите влизат в сила от 01.08.2016 г. Горното
следва и при анализ на разпоредбата на чл. 66, ал.4 от Кодекса на труда.Предвид
настъпилите промени в структурно-организационната форма и необходимостта от
оптимизиране на длъжностите на ищцата първоначално било направено предложение
на ищцата да заеме длъжността „ресурсен учител". Тъй като ищцата не
заявила позиция по това предложение, както и предвид необходимостта от уреждане
на трудово-правните отношения, същата била поканена да подпише необходимите
документи във връзка с промяната на наименованието на длъжността, посочено
по-горе, с оглед документалната изрядност. Със Заповед № РД-835/14.09.2016 г.
на Директора на РЦПППО-Стара Загора била утвърдена длъжностна характеристика на
длъжността.Оспорват твърдението на ищцата, че същата отговоря на изискванията
за заемане на длъжността.Оспорената заповед била издадена на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6, предл. първо и второ от Кодекса на труда - липса на необходимото
образование за заемане на длъжността. До същата се стигнало след утвърждаване
нова длъжностна характеристика за длъжността, заемана от ищцата. В новата
длъжностна характеристика било променено изискването за висше образование,
диплома за висше образование бакалавър или магистър по специална педагогика, с
модул „слухово-речева рехабилитация", както и изискванията за притежавана
квалификация - удостоверение за владеене на български жестомимичен език,
категория В.Счита, че преценката какви да са изискванията за дадена длъжност е
преценка на работодателя по целесъобразност, която не подлежи на съдебен
контрол. Независимо от горното, счита, че промяната е необходима и
целесъобразна, тъй като повишава и конкретизира изискванията за заемане на
длъжността, с оглед специалните образователни потребности на учениците,
ползващи ресурсна подкрепа.
Ищцата не притежавала
необходимото образование и квалификация, като в дадения й срок не е представила
необходимите документи. Документи били представени едва след като ищцата
разбрала, че ще й бъде връчена Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Възраженията, че документите не са представени защото е била в
болнични били неоснователни, тъй като били съставени след изтичане на
предоставения на ищцата срок. Твърдят, че дори след връчване на Заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата не била представила
доказателства, че притежава необходимото образование и квалификация за заемане
на длъжността. Оспорват твърдението на ищцата, че притежава необходимото
образование за заемане на длъжността, както и че представената бележка, че
ищцата е започнала курс по придобиването на посочената квалификация е
ирелевантно. Считат, че ирелевантно и неотносимо е направеното твърдение
относно обстоятелството дали новият служител Е.Д. отговаря на изискванията на
длъжността, тъй като това не било предмет на настоящия спор. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробни
съображения излага в отговора си. Претендира за направените по делото разноски.
По делото не се спори, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение. От приложените писмени
доказателства е видно, че първоначалния трудов договор, сключен между ищцата Ж.Х.
***.2006г., като тогава наименованието на ответника е било Ресурсен център за
подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със
специални образователни потребности – Стара Загора, а длъжността, която е
заемала ищцата е била „ресурсен учител“. С допълнително споразумение към трудов
договор от 12.11.2007г. е преназначена на длъжността „слухов – рехабилитатор“.
С допълнително споразумение към трудовия договор №32/23.10.2006г. от
09.08.2016г. ищцата е преназначена от длъжността „ старши –учител, сл.-реч. рехабилитатор
на деца с увреден слух“ в РЦПИОВДУСОП Стара Загора на длъжността „ старши
–учител, сл.-реч. рехабилитатор на деца с увреден слух“ в РЦПППО Стара Загора.
То й е връчено на 07.09.2016г.
На 09.09.2016г. ответника е
изпратил до ищцата писмо, в което й предлага във връзка с промените в ЗПУО и на
основание пар. 21 ал.1 от ПЗР на ЗПУО , както и предвид длъжностните и
организационни промени в структурата на работодателя и във вр. с чл.123 т.5 от КТ да подпишат необходимите документи във връзка с преназначаването и на
длъжност „старши ресурсен учител „ в РЦПППО
- Стара Загора. Връчено й е на 09.09.2016г.
По делото е приложена длъжностна характеристика за длъжността
„рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на предучилищното и
училищното образование“, връчена на ищцата на 27.09.2016г. при наличието на
двама свидетели. В същата като изисквания за заемане на длъжността е посочено
образование: висше – бакалавър, магистър по специална педагогика –
слухово-речева рехабилитация; специалност: специален педагог – слухово-речеви
рехабилитатор; друга квалификация: удостоверение за владеене на български
жестомимичен език Категория В; професионален опит 10 години педагогически стаж.
С писмо от 29.09.2016г. ищцата е съобщила
на работодателя, че тъй като в момента тя се намира във временна
нетрудоспособност, за което работодателя е уведомен от представените от нея
болнични листове, тя ще може в тридневен срок след изтичане на времето, през
което е във временна нетрудоспособност - до 22.10.2016г., да представи исканите
от работодателя документи.
Със Заповед №119/24.10.2016г. на
Директора на РЦПППО – Стара Загора трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено, считано от 24.10.2016г. – датата на връчване на заповедта, на
основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ – поради липса на образование и професионална
квалификация за изпълняваната работа.
В мотивите на заповедта е
посочено, че служителката не притежава необходимото образование /удостоверено с
диплома за висше образование бакалавър или магистър на специална педагогика –
слухово-речева рехабилитация/ и професионална квалификация /необходимо
удостоверение за владеене на български жестомимичен език, категория В/ за
заемане на длъжността. Заповедта е мотивирана с оглед настъпилите изменения в
Закона за предучилищното и училищното образование.
От приложеното заверено
ксерокопие на диплома за завършено висше образование на
образователно-квалификационна степен магистър, издадена от СУ „Св.Климент
Охридски“ РБ е видно, че ищцата е получила тази степен за специалност „ специална
педагогика“ и има професионална квалификация Магистър по специална педагогика.
Магистърската й програма е „Диагностика и терапия на тежки комуникативни
нарушения“.
От издадената служебна бележка от
СУ „Св.Кл. Охридски“ Факултет по начална и предучилищна педагогика изх.№
175/10.10.2016г. и адресирана до работодателя на ищцата – ответника по делото,
се установява, че магистърската програма,
която е завършила ищцата влиза в рамките на професионалната квалификация за
рехабилитатор на слуха и говора, като магистрите, които са завършили програмата
имат компетенции да работят с глухи и слабочуващи деца.
За изясняване на обстоятелствата
по делото са допуснати и разпитани свидетели, които са подписали протокол на
24.10.2016г., в който е отразено, че ищцата е отказала да получи допълнително
споразумение №22 от 24.10.2016г. и заповед № РД-119 от 24.10.2016г. на
директора на Регионален център за ПППО –Стара Загора. От показанията на
свидетелката Надя И. се установява, че същата е служител в отдел “Човешки ресурси“
от 2009г. при ответника. Същата обяснява, че на 24.10.2016г. тя е била
извикана от директора, който й дал подписана длъжностна характеристика на г-жа
М.– ищцата и й било казано да издаде допълнително споразумение за тази
длъжностна характеристика и свидетелката изготвила допълнително споразумение за
преназначаване на тази длъжност съобразно длъжностната характеристика. Свидетелката
сочи, че е имало и заявление, подадено от ищцата в същия смисъл. Свидетелката
изготвила и другите документи, необходими за НАП, друго не е изготвяла.
Свидетелката не знае кой е изготвил акта за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата, тъй като тя самата не е изготвяла такъв.
Другата свидетелка М.Ц. работи
като психолог от 2009г. при ответника и установява, че трудовото правоотношение
с ищцата е било прекратено на 24.10.2016г. и тя е била длъжна да присъства при
връчването на документите за освобождаване на ищцата. Свидетелката сочи, че не
помни точно какви документи са връчили на ищцата, но ищцата заявила, че не е
съгласна и това те отразили в протокола.
По делото е представено
допълнително споразумение към трудов договор №32 от 23.10.2006г., което е от 24.10.2016г., в което се посочва, че ищцата
е преназначена от длъжност „старши учител, сл.-реч. рехабилитатор на деца с
увреден слух“ на длъжност „рехабилитатор на слуха и говора в институция в
системата на ПУО“. Това споразумение е посочено, че ищцата е отказала да
подпише и затова е отбелязано, че й е връчено при отказ в присъствието на двама
свидетели.
В конкретния случай основанието,
на което работодателя е прекратил трудовото правоотношение с ищцата е чл.328
ал.1 т.6 от КТ – когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, като са
посочени и двете хипотези на горната разпоредба.
Видно от представените по делото
доказателства не е налице промяна на изискванията в длъжностната характеристика,
свързани с вида на професионалното направление на висшето образование и
съответстващата професионална квалификация, на които служителят не отговаря. С
писмо № 89/27.09.2016г., връчено на служителката на 27.09.2016г., което
връчване е удостоверено с подписите на двама свидетели, ищцата е уведомена, че
с оглед на новата длъжностна характеристика са й изискани необходимите за
заемането й документи, които тя не е представила в посоченият срок, поради
което трудовото й правоотношение е било прекратено.
Видно от представената Длъжностна характеристика на длъжността
„Рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на предучилищното и
училищното образование“, утвърдена от работодателя на 27.09.2016г., екземпляр
от която е връчена на ищцата при неин отказ се установява, че за длъжността
„Рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на предучилищното и
училищното образование“ в РЦПППО – Стара Загора се изисква Висше образование с
образователна степен „бакалавър“ или „магистър“ по Специална педагогика-слухово-речева
рехабилитация, както и друга квалификация, а именно Удостоверение за владеене
на български жестомимичен език категория В.
Въззивният съд намира, че ищцата
притежава изискуемите се образование и квалификация за посочената длъжност.
Съдът намира, че в случая е налице единствено промяна в наименованието на
длъжността, както и на наименованието на ответника с оглед измененията в
законодателната уредба. В продължение на
Съгласно § 2. Завършилите висше
образование с присъдена професионална квалификация "специалист по
педагогика", "преподавател по...", "специалист по... и
преподавател", "педагог на... и преподавател по ..." имат
правата на придобили професионална квалификация "учител". Също така
лицата, заварени на длъжност на педагогически специалист, които не отговарят на
изискванията на тази наредба, запазват трудовите си правоотношение , ако са
имали право да заемат съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението.
Съобразно § 4. Ал.1 от Държавен
стандарт за определяне статута на пед.специалисти, директори и т.н. предвиден в
ЗПУО, лицата, които към влизането в сила на тази наредба заемат учителски
длъжности "учител - слухово-речев рехабилитатор на деца с увреден
слух", "старши учител - слухово-речев рехабилитатор на деца с увреден
слух" или "главен учител - слухово-речев рехабилитатор на деца с
увреден слух" след влизането в сила се преназначават на длъжност
"рехабилитатор на слуха и говора.", а в ал.2 се посочва, че След
влизането в сила на тази наредба лицата по ал. 1, преназначени от длъжност
"старши учител - слухово-речев рехабилитатор на деца с увреден слух"
на длъжност "рехабилитатор на слуха и говора", ползват правата на
придобилите втора степен по чл. 73, ал. 2, а лицата, преназначени от длъжност
"главен учител - слухово-речев рехабилитатор на деца с увреден
слух"на длъжност "рехабилитатор на слуха и говора", ползват
правата на придобилите първа степен по чл. 74. С оглед на това съдът намира, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна и на това основание, тъй като промените
в Закона за предучилищното и училищното образование са довели до промени в
Единия класификатор на длъжностите, което пък е довело и до промени в
длъжностната характеристика, което обстоятелство самия работодател е посочил в
обжалваната заповед.
Като основание за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата в заповедта за уволнение е посочена
разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Тази разпоредба предвижда прекратяване
на трудовото правоотношение, ако работникът или служителят не притежава
необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа. Касае се за несъответствие между изискуемото и притежаваното от работника или служителя образование, настъпило
по начало в резултат на изменение в изискванията за заемане на длъжността след
възникване на трудовото правоотношение. Налице е обаче и задължителна практика
на ВКС, изразена в решение № 436/23.08.2010 г. по гр.д.№ 441/2009 г., ІV г.о.,
ГК на ВКС по чл.290 ГПК, съобразно която работодателят може едностранно да
прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, след като
работникът или служителят нямат изискуемото се образование, както при сключване
на трудовия договор, така и след това.
В случая, съдът намира, че след възникване
на трудовото правоотношение с ищцата не е настъпило изменение в изискванията за
заемане на длъжността „Рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата
на предучилищното и училищното образование“ в РЦПППО – Стара Загора, относно
професионалното направление на изискуемото образование и изискуемата
образователна степен.
Безспорно, с връчването на
предизвестието на ищцата, работодателят е изпълнил задължението си по чл.328, ал.1, вр. с
чл.326, ал.2 от КТ – да отправи писмено предизвестие преди прекратяване на
трудовото правоотношение, поради което това възражение на ищцата въззивният съд
намира за неоснователно.
Съобразно трайната практика на
ВКС правото на работодателя да променя изискванията за образование за
определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, тъй като тези преценка се
извършва по целесъобразност. Недопустимо е обаче работодателят да злоупотребява
с това си правомощие по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, като установява изисквания,
които са напълно неотносими към характера на работата /в този смисъл са Решение
№ 8 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 598/2009 г., III г. о., ГК и Решение №
1355 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г., IV г. о., ГК, двете по
чл.290 ГПК/. Според посочената съдебна практика следва да е налице фрапиращо
несъответствие между логично относимите изисквания за заемане на определена
длъжност и въведените нови такива, сочещо на използване на правната възможност
по чл.328, ал.1, т.6 КТ целенасочено за уволнение на конкретен служител.
В конкретния случай обаче
въззивният съд намира, че по делото е установено, че в действителност няма
никаква абсолютна промяна в дейността, която ищцата в продължение на 10 години
е изпълнявала като е заемала длъжността“слухово-речеви рехабилитатор“ и същата
притежава необходимото образование и квалификация. На работодателя е било
известно какво образование притежава ищцата
тъй като дипломата й за завършена магистърска степен е била при него.
По отношение на допълнително
въведеното изискване за професионална квалификация /удостоверение за владеене
на български жестомимичен език, категория В/, което няма спор, че ищцата не
притежава, следва да се отбележи, че ищцата има диплома № 181620 СУ“СВ.Климент
Охридски“, издадена на 16.04.2007г. с най-високата образователна квалификационна
степен – магистър по специална педагогика и професионална квалификация Магистър
по специална педагогика, Магистърска програма: Диагностика и терапия на тежки
комуникативни нарушения, както и Диплома за висше образование ОКС Магистър
№173602 професионална квалификация Магистър по специална педагогика по
специалност „Специална педагогика“, специализация „рехабилитация на
нервносоматични заболявания от 31.08.2005г. Видно от приложението към дипломата
за завършено висше образование ищцата е
преминала курса на обучение „формиране способности за невербална комуникация“ ,
включващо Български жестов език и Дактилна реч, МАКАТОН, което включва в себе
си и обучение по български жестомимичен език. Видно от дипломата за висше
образование ищцата е изучавала дисциплината – „Методи на обучение и възпитание на деца със слухово-речеви
нарушения“ –Диплома №044428,ОКС Бакалавър, Тракийски университет, 2003г.,
специалност „Специална педагогика“ с професионална квалификация „учител в специално
училище“, притежава и Свидетелство № 27455/10.11.2009г. за ІV
професионално-квалификационна степен учител.
С оглед на гореизложеното
въззивният съд намира, че се установява по делото, че ищцата има съответното
образование и квалификация за заемане на
длъжността. Изискването на допълнителна квалификация - удостоверение за
владеене на български жестомимичен език, категория В, не е необходимо, тъй като
това обучение ищцата е преминала през курса на обучение в Софийски университет,
за което същата притежава магистърска степен на образование. Въпреки това
работодателя е приел, че ищцата не притежава необходимото образование и
професионална квалификация и е прекратил трудовото и правоотношение на това
основание.
Предвид гореизложените
съображения въззивният съд намира, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ищцата притежава необходимото образование и квалификация за
заемане на длъжността, като същата притежава най-високата степен „магистър“ по
съответната специалност. С оглед на това не става ясно в какво точно се изразява
липсата на необходимото образование и в какво точно се изразява липсата на
необходимата професионална квалификация, т.е. при настъпилите промени в образователните
и квалификационните изисквания, на кои нови критерии служителят не отговаря.
Такива критерии в конкретния случай не са посочени, поради което не става ясно
на кое точно изискване ищцата не отговаря при положение, че същата има
необходимото образование степен магистър с включено обучение по български
жестов език.
Предвид гореизложените съображения въззивният
съд намира, че обжалваната заповед, с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като
такава.
Предвид гореизложените съображения,
въззивният съд намира, че изводите на
първоинстанционният съд, които са в обратен смисъл са неправилни и
незаконосъобразни. При така установената фактическа обстановка, съдът намира,
че предявеният иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
С оглед на това основателни се явяват и
другите два обективно съединени искове – за възстановяване на преди заеманата
длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ.
Правото на ищеца да бъде възстановен на преди заеманата длъжност предпоставя
признаване за незаконна заповедта за уволнение и нейната отмяна. Искът за
признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна имат преюдициален
характер по отношение на останалите два обективно съединени иска. /В този
смисъл Решение № 625-
Ето защо по иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ, въззивният съд намира, че предвид основателността на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се уважи и искът за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност. Въззивният съд намира, че това е
длъжността „старши учител, слухово-речеви рехабилитатор на деца с увреден
слух", а не посочената в обжалваната заповед длъжност „Рехабилитатор на
слуха и говора в институция в системата на предучилищното и училищно
образование“. От представените по делото доказателства е видно, че последната
длъжност, която ищцата е заемала преди прекратяване на трудовото й
правоотношение с ответника е именно тази, посочена по-горе. По отношение на
длъжността „Рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на предучилищното
и училищно образование“ не се установи по делото ищцата да е подписвала трудов
договор с ответника преди уволнението й за нея, поради което въззивният съд
намира, че ищцата не е била назначавана на тази длъжност, а съобразно
разпоредбата на чл.344 ал.1 т.2 съдът следва да възстанови незаконно уволнения
работник или служител на „предишната работа“.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира,
че ищцата следва да бъде възстановена на длъжността „старши учител,
слухово-речеви рехабилитатор на деца с увреден слух", така както и самата
тя е поискала в исковата си молба.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ във вр. чл. 225 КТ:
Този иск също е обусловен от основателността
на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се
установи да е основателен. По делото са събрани доказателства, че действително
ищцата е останала без работа след прекратяване на трудовото й правоотношение за
периода от 24.10.2016г. до 21.02.2017г., като считано от 22.02.2017г. същата е
започнала работа в Център за обществена подкрепа гр.Раднево с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 660 лв. За изясняване на претенцията на ищцата по
този иск е била назначена съдебно- икономическа експертиза, която е депозирала
писмени основно и допълнително заключения. От същите се установява, че размера
на брутното трудово възнаграждение на ищцата за определяне на обезщетенията по
чл.228 от КТ е в размер на 860.37 лв. или това е размера, въз основа на който
следва да се определи дължимото й от работодателя обезщетение по чл.344 ал.1
т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал. 1 и ал.2 от КТ. С оглед на това и предвид
заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните по делото въззивният
съд намира, че за периода от 24.10.2016г. до 21.02.2017г. дължимото й се обезщетение е в размер на
3 441.48 лв., а за периода след като започва работа на друго място, но с
по-ниско възнаграждение дължимото й се обезщетения възлиза на 58.72лв. за
периода от 22.02.2017г. до 24.04.2017г. С оглед на гореизложеното въззивният
съд намира, че работодателят следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение
в размер общо на 3500.20 лв.
Предвид гореизложените съображения,
настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено
изцяло. При постановяването му са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите не съответстват
на събраните по делото доказателства. С оглед на това следва да бъде
постановено друго решение, с което бъдат уважени изцяло предявените искове.
С оглед изхода на делото следва
ответника да бъде осъден да заплати на ищцата и направените от същата разноски
по делото за двете съдебни инстанции, които са общо в размер на 1450лв.
Следва също така ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС-Стара Загора, държавна такса за производството в размер на 200лв. и
сумата 180 лв. /сто и осемдесет лева/ заплатено от бюджета на съда възнаграждение
на вещо лице.
Водим от горните мотиви,
Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 503 от 05.06.2017г., постановено по гр.дело № 5287/2016 г. по описа
на Старозагорския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Ж.Х.М. ЕГН-********** ***…., съдебен адрес:***
х.к-с „ВЕРЕЯ“ офис 306 адв. И.П. ***, и
ОТМЕНЯ Заповед № 119/24.10.2016г. на Директора на РЦПППО – Стара Загора, с
която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 т.6 предл.
първо и второ КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Ж.Х.М.
ЕГН-********** на предишната работа на длъжност„старши учител, слухово-речеви
рехабилитатор на деца с увреден слух" в РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА НА
ПРОЦЕСА НА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ /РЦПППО/ ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. Г.Столетов № 183, представляван от Директора
П.И.
ОСЪЖДА
РЕГИОНАЛЕН
ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА НА ПРОЦЕСА НА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ /РЦПППО/ ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Г.Столетов №
183, представляван от Директора П.И., ДА ЗАПЛАТИ НА Ж.Х.М. ЕГН-********** ***….сумата
от 3500,20 лв. /три хиляди и петстотин лева и 20 ст./, представляваща обезщетение
по чл. 225, ал.1 и 2 от КТ за оставане без работа след незаконно уволнение за
периода 24.10.2016г. – 24.04.2017г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаването на исковата молба в съда-18.11.2016г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 1450 лв. /хиляда четиристотин и
петдесет лева/, представляваща направените разноски по делото за двете съдебни
инстанции – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА НА ПРОЦЕСА НА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ /РЦПППО/
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Г.Столетов
№ 183, представляван от Директора П.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС-Стара Загора, държавна такса за производството в размер на 200лв.
/ двеста лева / както и сумата 180 лв. /сто и осемдесет лева/ заплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: