№ 63
гр. Елин Пелин, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20241820100980 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът С. Д. Н., ЕГН ********** от с...., Община
Елин Пелин, Софийска област, ул. „...“ № 3 чрез пълномощника си адв..... със
съдебен адрес: гр....., ул. “...“ № 3 е предявила срещу ответника „КРЕДИ ЙЕС“
ООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр....., ул. „Лозарска“ № 12
иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение,
с което да приеме, че клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем № .... от ... г.
сключен между ищеца и ответника предвиждаща заплащане на неустойка е
нищожна поради противоречие с принципа на добрите нрави и заобикаляща
материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския
кредит, накърняващи договорното равноправие между страните и в
нарушение предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от Закона за потребителския
кредит относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
Излага твърдения, че въз основа на процесния Договор за паричен
заем № .... от ... г. ищцата е получила заемна сума от 300.00 лева при годишен
процент на разходите – 47,813 %.
1
Ищцата е усвоила изцяло предоставения й кредитен ресурс.
В чл.6 от договора за паричен заем е предвидено, че същият следва да
бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на
чл.10 от Общите условия към договора, а именно едно или две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен
доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна
заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния
доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем,
сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени
договори за заем със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размерът на получавания от тях доход.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на
условията визирани в чл.6 от договора, респективно на чл.10 от Общите
условия към договора за кредит се дължи неустойката визирана в чл.8 на
кредитора в размер на 159,38 лева, която той следва да престира разсрочено
заедно с погасителната вноска към която се кумулира месечна вноска за
неустойка.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата й
обезщетителна функция по договора, защото чрез нея не се обезщетяват вреди
от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като
щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила
неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по
договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество. В случая
предвидената неустойка е в размер на близо 60 % от заетата сума в размер на
300.00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договореното
задължение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнение. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по
договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на
изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва
2
по дълга, за неизпълнено условие по отпускането на кредита. Кумулирането на
неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита
и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за
договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Няма житейска
и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение и да
изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено
обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу
неизпълнението. Логично е след като кредитора поставя такива условия за
заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на изпълнение на някое от
условията, той да не отпусне заема.
В този смисъл претендираната неустойка е в разрез с
добросъвестността извън присъщите й функции.
Поради невключването на неустойката в посочения в потребителския
договор размер на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния
лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък
от неустойката.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са изпратени на ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, който в срока
по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор чрез пълномощника си адв. С. М. –
АК ...., с който изразява становище за допустимост на предявения иск, но го
намира за изцяло неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.
Излага аргументи във връзка с неоснователността на иска.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните по делото не спорят, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на ... г. са сключили договор за паричен заем
№ ...., въз основа на който „Креди Йес“ ООД е отпуснало на С. Д. Н. заемна
сума в размер на 300.00 лева, усвоен от ищцата. Годишният процент на
разходите по договора възлиза на 47,813 %, с размер на вноските пет, всяка
една от които възлиза на 66,12 лева, а месечният лихвен процент е 3,330 %.
Общата дължима сума по договора възлиза на 330,62 лева, като последното
3
плащане се дължи на 16.08.2024 г.
Към договора е изготвен погасителен план, като в него е посочен и
размерът на разсрочената неустойка по чл.8 от Договора за заем при липса
осигурено обезпечение в размер на 31,88 лева месечно, като общият размер на
месечната погасителна вноска с включена неустойка по чл.8 от договора е
98.00 лева.
Видно от договора за заем съгласно чл.6 заемателят следва да обезпечи
договора с гарант/и, отговарящи на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите
условия към договора за заем – ипотека върху недвижим имот, особен залог
върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга издадена в полза
на заемодателя.
В чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към процесния договор за заем е
предвидено обезпечение в полза на кредитора с поръчителство на едно или
две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
нетен осигурителен доход в размер над 1000.00 лева, съгласно справочните
данни на НСИ, да работят по безсрочен трудов договор, да не е заемател по
договор за заем, сключен със Заемодателя, да нямат неплатени осигуровки за
последните две години, да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.
Видно от чл.8 от процесния договор за заем, заемателят е уведомен, че
ако не представи в тридневен срок от сключването на договора уговореното в
чл.6 или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, дължи на
заемодателя неустойка в размер на 159,38 лева с начин на разсрочено плащане
подробно посочен в Погасителния план към договора. В случаите по
предходното изречение, задължението по договора за паричен заем ще бъде в
общ размер от 490.00 лева.
Не е спорно между страните, че ищцата по делото има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона
за защита на потребителите, тъй като е физическо лице, ползващо финансови
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
Не е спорно, че ответното дружество е небанкова финансова
4
институция по смисъла на чл.3 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/,
което му предоставя правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, което го прави кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.
От своя страна договорът за кредит сключен между страните по своята
правна характеристика и съдържание се квалифицира като потребителски
кредит по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗПК, поради което се прилага специалната
уредба на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и общата уредба на
Закона за защита на потребителите (ЗЗП), включително разпоредбите относно
неравноправните клаузи (чл.143–147 от ЗЗП) и принципите на добрите нрави,
законоустановени в чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите за
кредит са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а в ал.2 е прието,
че клаузите по сключените договори не са индивидуално уговорени, когато са
предварително изготвени от доставчика, поради което потребителят не е имал
възможност да влияе върху тяхното съдържание.
В случая оспорената като нищожна клауза на чл.8 от Договора за
кредит, според която заемодателя дължи неустойка в размер на 159,38 лева
при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на
договора, сочи, че уговорената неустойка е в размер около 60 % от получената
от ищцата заемна сума от 300.00 лева.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 1 от
15.07.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Според приетото с тълкувателното решение, условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1.
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на
5
задължението е обезпечено с други правни способи поръчителство, залог,
ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Следва да се
посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция,
неустойката може да има и санкционен характер.
В процесния случай с клаузата на чл.8 от договора, заемателят е
санкциониран с неустойка за виновното неизпълнение на договореното
задължение за предоставяне на обезпечение. Това задължение за осигуряване
на обезпечение на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху погасяването на главното
задължение по договора за паричен заем, а цели едно допълнително
възнаграждение за кредитора. Уговорената неустойка с фиксиран размер
представляващ почти 60 % от заемната сума очевидно е в разрез с добрите
нрави, тъй като по този начин кредиторът цели да получи едно допълнително
възнаграждение, извън установения и уговорен с договора годишен процент
на разходите, който предвид дължимостта на уговорената неустойка още при
сключване на договора, очевидно не е съобразен със законоустановения
размер. Това е видно и от погасителния план, в който неустойката изначално е
уговорена и индивидуализирана в него, като се дължи разсрочено
едновременно с останалите суми по договора.
Вменяването на кредитополучателя да изпълни изискването на чл.6 от
договора във връзка с чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към него,
предвиждащи осигуряване на поръчителство на едно или две физически лица
за обезпечаване на вземането, особено в уговорения кратък срок от три дни е
почти невъзможно за изпълнение от лице, което е очевидно в затруднено
финансово състояние, което автоматично води до дължимост на уговорената
неустойка, която се престира с останалите месечни погасителни вноски.
По този начин уговорената неустойка по чл.8 води до оскъпяване на
кредита и размерите на годишния процент на разходите и годишният лихвен
процент посочени в договора за кредит, поради което те не съответстват на
действителните такива, които заемополучателят дължи по кредита.
По изложените съображения, клаузата на чл.8 от договора за заем
6
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй
като по този начин е нарушен основния принцип на справедливостта и
несъмнено излиза извън обсега на своята обезпечителна и обезщетителна
функции, които законодателят й е придал.
Ищцата не е имала възможност да договаря индивидуално посочените
клаузи. При сключване на договора те са представени чрез стандартен
формуляр и не подлежат на изменение, което ги прави непрозрачни и
наложени едностранно от страна на кредитора. Това води до нарушаване
нормите на чл.143, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, които изискват равноправие между
страните при договарянето на условията по договорите за кредит.
Съгласно чл.143 от Закона за защита на потребителите, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а в т.5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя при
неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка.
Несъмнено уговореното в случая заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечение поставя потребителя в
неравностойно положение, тъй като е довело до неблагоприятни последици в
правната му сфера, които са по-големи от законоустановените. Правната
същност на неустойката има санкционен характер за една от страните по
договора във връзка с изпълнението на самия договор, а уговарянето на
неустойка за неизпълнение на задължения във връзка с обезпечаване на
вземането на кредитора несъмнено е в противоречие със закона, тъй като
законодателят е предвидил достатъчно други гаранции и механизми, които
гарантират възможностите на кредитодателя да реализира вземанията си от
длъжника. Съгласно чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се
удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.
Нищожността на уговорената неустойка произтича и от факта, че за да
бъде уговорена тази неустойка още към момента на сключване на договора,
както в случая е сторено и тя да бъде определена по размер и в погасителния
план, то вредите за кредитодателя следва предварително да са били известни,
7
а не да касаят едно бъдещо събитие. В случая кредиторът не е изпълнил
задължението си за предварителна оценка на финансовата обезпеченост на
вземането си към момента на предоставяне на заема и не може да обоснове и
изведе интерес въз основа на който да претендира процесната неустойка още
към момента на сключване на договора.
Неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени от кредитора вреди, несъмнено излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и води до
неоснователно обогатяване на кредитора, поради което клаузата, с която е
уговорена процесната неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ето защо с уговарянето на процесната неустойка, с която кредиторът е
поставил на заемателя условие, след получаването на заема в тридневен срок
да осигури поръчители е нарушение на чл.138, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите, тъй като договорът за поръчителство между поръчителя и
кредитора, следва да бъде сключен в писмена форма, а в случая се иска
отговорност от длъжника за действия на трети лица, каквато отговорност
съгласно договора те не могат да носят. Тези доводи касаят и исканата
алтернативно банкова гаранция, което отново представлява ангажиране на
трети лица - банкови институции с ангажименти по изпълнение на договор, по
който те не са страни.
С оглед изложеното, съдът намира, че така договорената неустойка по
чл.8 от договора за кредит е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
По разноските:
В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. ....,
поради което на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди минималния размер
адвокатско възнаграждение от 400.00 лева или 480.00 лева с включен ДДС.
Доколкото ищцата С. Д. Н. е освободена от съда от дължимите
държавни такси и разноски, то с оглед изхода на спора, ответното дружество
„....." АД следва да заплати по сметка на Районен съд Елин Пелин дължимата
държавна такса по иска в размер на 50.00 лева.
8
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл.8 от Договор за
потребителски кредит № .... от ... г. предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 159.38 лева сключен между ищцата С. Д. Н., ЕГН ********** от
с...., Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „...“ № 3 чрез пълномощника
си адв..... със съдебен адрес: гр....., ул. “...“ № 3 и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК ....
със седалище и адрес на управление гр....., ул. „Лозарска“ № 12 на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК .... ДА ЗАПЛАТИ на адв..... със
съдебен адрес: гр....., ул. “...“ № 3 разноски в размер на 480.00 лева
/четиристотин и осемдесет лева/ представляващи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК .... ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Елин Пелин дължимата държавна такса и разноски по делото в
размер на 50.00 лева /петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
9