Номер 18829.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000182 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 4 от 10.01.2020 г. по т.д. № 87/2019 г., поправено по реда на чл.247 от
ГПК с решение № 30 от 18.02.2020г., постановено по същото дело, Плевенският окръжен
съд е осъдил на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД ЗАД
„Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София да заплати на З. Д. Д. сумата в размер на 25 000
лв. като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на
настъпило на 06.07.2018 г. ПТП в с. Брест, Плевенска област по вина на водача на лек
автомобил “Рено Лагуна“, с рег. № ЕН19****, по отношение на който автомобил е била
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“
АД-гр.София, с покритие към датата на произшествието, ведно със законната лихва,
считано от 01.12.2018г. - изтичане на срока по чл.497,ал.1 от КЗ, до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до претендираното обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди в размер на 45 000,00 лв., искът е отхвърлен като
неоснователен. С решението, изменено по реда на чл.248 от ГПК с определение № 206 от
15.04.2020г. постановено по делото, Плевенският окръжен съд е осъдил ЗАД „Даллбогг:
Живот и здраве“ АД-гр.София да заплати на адвокат Т. Г. адвокатско възнаграждение в
размер на 1280 лв. на основание чл.38 ал.2 от ЗА, а по сметка на Окръжен съд-Плевен да
заплати държавна такса в размер на 1000 лв. и разноски за вещи лица в размер на 300 лв.
Ищцата З. Д. е осъдена да заплати на ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София
разноски по делото в размер на 148.89 лв.
1
Въззивна жалба срещу горното решение в частта, с която съдът е отхвърлил иска по
чл. 432, ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 25 000лв. до
45 000 лв., е подадена от ищцата по делото З. Д. Д. , чрез адвокат Т. Г.. Оплакването в
жалбата е, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на обезщетението.
Определеният размер не кореспондирал със съдебната практика, не са отчетени
специфичните отражения на уврежданията върху ищцата и нейния живот. Искането е да се
отмени решението в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което
предявеният иск да бъде уважен в пълен размер.
От ответната страна ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба.
Срещу горното решение е постъпила въззивна жалба и от ответника по делото ЗАД
„Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София, с която обжалва решението в частта, с която
искът е уважен за сумата от 25 000 лв. В жалбата на застрахователното дружество е
направено оплакване, че решението е нищожно, тъй като в него като ответник са посочени
две застрахователни дружества и е осъдено дружеството ЗК „Лев инс“. Въз основа на това
оплакване се иска да се обяви решението за нищожно. Алтернативно в жалбата се поддържа
оплакване, че решението е неправилно, поради това, че присъденото обезщетение не е
съобразено с принципа за справедливост, излиза извън рамките на обезщетителната му
функция. Жалбоподателят счита, че за всички болки, неудобства и отрицателни
преживявания обезщетението не следва да надхвърля 5000 лв. Искането е да се отмени
решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният
иск за сумата над 5000 лв.
От ответната страна З. Д. не е постъпил писмен отговор по горната въззивна жалба.
Великотърновският апелативен съд като прецени направените в жалбите оплаквания,
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Пред Окръжен съд – Плевен е предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ вр.
чл.45 ЗЗД от З. Д. Д. против ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. от телесни
увреждания, настъпили вследствие на ПТП.
От фактическа страна се установява следното:
Не се спори от страните, че на 06.07.2018 г. в с.Брест, Плевенска област, е настъпило ПТП с
лек автомобил л.а. “Рено Лагуна“, с рег. № ЕН19****.
От представения по делото констативен протокол за ПТП, с пострадали лица от
26.07.2018 г. се установява, че на същата дата около 16.45 ч. в с.Брест, е настъпило ПТП с
управлявания от Н. Д. Д. лек автомобил “Рено Лагуна“, с рег. № ЕН19****, при което е
2
пострадала пътничката в него З. Д., возеща се на предна дясна седалка. В протокола е
посочено, че водачът на лекия автомобил е загубил контрола над автомобила и се е блъснал
в крайпътно дърво. Във връзка с процесното ПТП е било образувано Досъдебно
производство №119/2018г. по описа на Районна прокуратура-Никопол, приложено към
първоинстанционното дело. Досъдебното производство е приключило с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 15.11.2018г. съгласно разпоредбата на
чл.343,ал.2 от НК, по искане на пострадалата З. Д..
Не се спори от страните, че към момента на настъпване на ПТП – 06.07.2018 г. е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество за
управлявания от Н. Д. лек автомобил “Рено Лагуна“, с рег. № ЕН19****.
От заключението на назначената и изслушана от първостепенния съд автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. П., се установява механизмът на настъпване
на процесното ПТП. Според заключението механизмът на произшествието е свързан с
неконтролирано движение на автомобила в границите на пътното платно. Преди удара в
дървото на тротоара и движението на автомобила по пътното платно, водачът на
автомобила е бездействал, не е управлявал колата с волана и не е задействал спирачките.
Механизма на произшествието е свързан с отклоняване на автомобила надясно с
неконтролирано завъртане на волана и качване на автомобила на десния тротоар. При
продължаващото движение на автомобила по десния тротоар и крайпътния терен
неуправляем е последвал удар в крайпътно дърво. Причина за произшествието е
бездействието на водача при отклоняване на автомобила надясно и движението му по
тротоара с последвалия удар в дървото. Водач е бил Н. Д., а пострадалата З. Д. е била
пътник на предна дясна седалка. Автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза с поставен колан ищцата би
осъществила контакт при кос ексцентричен удар с главата и дясното рамо в страничната
средна колона на купето, стъклото на вратата и с ръце в челното стъкло, а при непоставен
колан, пострадалата е щяла да осъществи контакт с предна дясна колона на купето, челното
стъкло и таблото пред седалката. При челен удар на автомобила и без обезопасителен колан
пътникът от дясната седалка осъществява удар с главата си в челното стъкло и чупи
стъклото, а в стъклото се притискат коси от главата на пътника. С оглед на тези изводи
заключението на вещото лице е, че пострадалата З. Д. е била с поставен обезопасителен
колан при настъпване на ПТП. Съдът възприема заключението на автотехническата
експертиза като компетентно и обосновано.
От показанията на свидетеля Н. Д. Д., съпруг на З. Д. и водач на лекия автомобил по
време на ПТП, се установява, че на 06.07.2018г. двамата съпрузи се прибирали от гр.Плевен.
За да избегне удар с куче, излязло от ляво на пътното платно, Н. Д. извършил рязка маневра
надясно, след което се ударил в дърво. Свидетелят Д. установява, че съпругата му се е
возела в колата с колан. Коланът на жена му засякъл и й се счупила дясната ключица. След
3
произшествието З. Д. била откарана в болница в гр.Плевен.
От заключението на назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-
медицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила контузия
/натъртване/ на меките тъкани на гръдния кош и счупване/фрактура/ на ключицата на
дясната ръка. Съгласно същото заключение нормалния оздравителен период при такъв вид
телесни повреди е около три месеца. Предвид възрастта на пострадалата и видно от
приложената медицинска документация в конкретния случай вещото лице д-р Д. приема, че
оздравителния период при ищцата е продължил около 4 месеца. През този период
пострадалата е търпяла болки и страдания, по-силни през първите два месеца, през които
ръката е била обездвижена с мека превръзка. При прегледа вещото лице, изготвило
медицинската експертиза, е установило, че ищцата има слабо ограничени и слабо болезнени
движения в дясната раменна става и непълно възстановяване на хватателната функция на
ръката, което според вещото лице се дължи на непровеждането на физиотерапевтични и
рехабилитационни процедури след свалянето на меката превръзка. Според вещото лице Д.
след сваляне на меката превръзка на ръката за пълното възстановяване на хватателната
функция е необходимо извършване на рехабилитация. Според заключението на
медицинската експертиза, при ищцата няма данни за някакви придружаващи заболявания на
организма, които да забавят нормалния възстановителен процес. В заключението е отразено,
че при прегледа от вещото лице ищцата е съобщила, че не е провеждала рехабилитация,
защото при прегледа в гр.Плевен на 12.10.2018г. лекуващият ортопед й е казал, че не е
необходима такава и препоръчал да прави няколко упражнения за раздвижване на ръката,
които й показал. При изслушването пред първостепенния съд вещото лице д-р Д. е изяснил,
че при прегледа е установил, че действително ищцата има ограничение на движението на
ръката. Такова ограничение е било констатирано и при преглед от д-р Д.а, което е отразено в
медицинската документация представена по делото и коментирана в заключението на
медицинската експертиза.
От показанията на свидетелката Д. В. – дъщеря на ищцата, се установява, че е видяла майка
си вечерта след произшествието. Тогава майка й била на легло, цялата била в синини,
плачела, че ръката я боли. Свидетелката посочва, че лекарят казал на майка й да лежи два
месеца на легло. Ищцата три месеца била на легло, през което време свидетелката В. я
обслужвала. Свидетелката установява, че тогава ищцата не можела нищо да прави, не
можела да стане. От показанията на същата свидетелка се установява, че ищцата е ходила на
преглед при лекар и когато го попитали за някакво лечение, за раздвижване на ръката, казал,
че няма нужда и в къщи да си я раздвижва. Свидетелката В. посочва, че от четвъртия месец
след произшествието й ищцата започнала да се опитва да движи ръката, но и до този момент
не може напълно да я движи, нагоре не може да я вдига докрай, не може да носи тежко.
Свидетелката установява, че ищцата не работи, грижи се за двора си и отглеждането на
животни, но след произшествието продължава да работи, но не това, което е вършела преди,
тъй като изпитвала затруднения. Свидетелката установява, че понастоящем ищцата изпитва
болки в ръката когато я ударят по-силно децата, когато я пренатовари, когато вдига тежко.
4
Ищцата се страхувала да пътува с кола и да минава по пътя, където е станало
произшествието. Освен това се страхувала, когато децата се затичат към нея, защото я боли
ръката и не може да ги прегърне.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди направените с въззивните жалби оплаквания, намира същите за неоснователни.
Съображенията за това са следните:
Решението е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-
гр.София за нищожност на решението. Решението не е нищожно, тъй като е постановено
от законен състав, постановено е в предвидената от закона писмена форма, решението не е
абсолютно неразбираемо, тъй като волята на съда е ясна, не е налице противоречие в
мотивите на решението. В решението е допусната очевидна фактическа грешка, която с
последващото решение, постановено по реда на чл.247 от ГПК е поправена.
По делото е установено основанието на чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, при което
ответното застрахователно дружество следва да заплати обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на увреденото лице-З. Д. Д. .
Ищцата З. Д. е претърпяла неимуществени вреди, вследствие на телесни увреждания,
причинени й при ПТП. Настъпилото ПТП се дължи на виновното и противоправно
поведение на Н. Д. Д.-водач на лек автомобил “Рено Лагуна“, с рег. № ЕН19****,
застрахован при ответника-ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София. Водачът на
посочения лек автомобил е бездействал при отклоняване на автомобила надясно и
движението му по тротоара и последвалия удар в крайпътното дърво. В случая водачът на
лекия автомобил е допуснал нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъсното пътните превозни средства,
които управляват.
В случая страните спорят по размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди от ищцата.
Задължението на ответното застрахователно дружество да обезщети причинените на
ищцата неимуществени вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим
принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията съгласно чл.52 от ЗЗД.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД означава да бъде определен онзи
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено
лице, но и всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които съпътстват същите. Ето защо размерът на обезщетението следва да се определи при
преценка на конкретните обстоятелства-характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения и др. В този смисъл са разясненията, дадени с Постановление № 4/1968г. на
5
Пленума на Върховния съд. При определяне на обезщетението следва да се съобразят и
икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието.
Въззивният съд намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания, следва да се вземат
предвид следните обстоятелства: вида на уврежданията - контузия /натъртване/ на меките
тъкани на гръдния кош и счупване/фрактура/ на ключицата на дясната ръка; проведеното
лечение-два месеца ръката е била обездвижена с мека превръзка, през което време
пострадалата по препоръка на лекуващия лекар е била на легло, даже е останала на легло и
през третия месец/показанията на свидетелката Д. В./; периода на възстановяване-четири
месеца; обстоятелството, че при ищцата има непълно възстановяване на хватателната
функция на ръката; констатираното при прегледа от вещото лице, че ищцата има слабо
ограничени и слабо болезнени движения в дясната раменна става; обстоятелството, че след
уврежданията живота на ищцата се е променил и че тя не може да извършва трудова дейност
по същия начин, както преди произшествието, че е започнала да изпитва страх като тръгне
да пътува с кола; възрастта на ищцата към момента на произшествието-51 години; начина на
увреждането.
Несъмнено уврежданията са причинили физически болки и страдания
на ищцата. Ищцата е изпитвала болки и страдания през целия
възстановителен период от 4 месеца, като болките и страданията са били
силни през първите два месеца, през които ръката е била обездвижена с мека
превръзка. В продължение на три месеца ищцата е изпитвала освен болките,
също и затруднения и неудобство, тъй като се налагало да лежи и била
обслужвана от дъщеря си. Действително при ищцата има непълно
възстановяване на хватателната функция на ръката, което според вещото
лице, изготвило медицинската експертиза, се дължи на непровеждане на
физиотерапевтични и рехабилитационни процедури след свалянето на меката
превръзка, но не може да се приеме, че в случая има неположена грижа за
здравето от страна на ищцата. Последната е обяснила пред вещото лице, че не
е била насочена към рехабилитация от лекуващия лекар. В същия смисъл са и
показанията на свидетелката В.. Съдът кредитира показанията на
свидетелката В., тъй като те са последователни и без противоречия и
кореспондират със заключението на медицинската експертиза.
Съобразявайки горните обстоятелства, както и икономическите
условия в страната към момента на увреждането, и съобразно критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД въззивният съд намира, че следва да бъде
определено обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-
6
болки и страдания в размер на 25 000 лв.
Въззивният съд намира, че този размер на обезщетението е съобразен с всички релевантни
обстоятелства, изложени по-горе, съответства на обема и степента на понесените
неимуществени вреди от ищцата. Обезщетението се дължи ведно със законната лихва,
считано от 1.12.2018г./изтичане на срока по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ/ до окончателното
изплащане.
Не са налице данни и основания нито за присъждане на обезщетение в по-нисък размер от
25 000 лв., нито за присъждане на по-висок размер. Неоснователно е оплакването на
жалбоподателката Д.а, че определената от съда сума е занижена. Първостепенният съд е
съобразил всички релевантни към определяне на обезщетението обстоятелства.
Неоснователно е оплакването на застрахователното дружество, че застрахователното
обезщетение в размер на 25 000 лв. е завишено и граничи с неоснователно обогатяване.
Вярно е, че в случая няма проведена оперативна интервенция, но ищцата заради
обездвижването на ръката с мека превръзка, се е наложило да лежи и освен болките и
страданията е изпитвала и затрудненията и неудобството да бъде обслужвана на легло. При
наличието на действително ограничаване движението на ръката в дясната раменна става,
констатирано от вещото лице, и при съобразяване на всички останали обстоятелства,
посочени по-горе обезщетението от 25 000 лв. не се явява прекомерно.
С оглед на това, че първостепенният съд е съобразил всички относими към обезщетението
обстоятелства, в конкретния случай, които и въззивният съд преценява, така определеното
обезщетение в размер на 25 000 лв. е справедливо да обезщети претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Предявеният иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ следва да бъде
уважен за сумата от 25 000 лв. и отхвърлен за разликата до претендирания размер от 45 000
лв.
Първостепенният съд е достигнал до същия извод за уважаване на
исковата претенция в размер на 25 000 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди и за отхвърляне на иска за разликата над 25 000 лв. до
45 000 лв.
Поради съвпадане на изводите на първоинстанционния съд с тези на
въззивната инстанция, обжалваното решение, поправено по реда на чл.247
ал.1 от ГПК с решение № 30 от 18.02.2020г. постановено по делото, следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото на адвокат Т. Г.-процесуален представител на
ищцата З. Д., на основание чл.38 ал.2 от ЗА следва да се присъди адвокатско
7
възнаграждение в размер на 1280 лв. за производството пред тази инстанция,
съобразно уважената част от иска, което следва да се заплати ответното
застрахователно дружество.
С оглед изхода на делото жалбоподателката З. Д. следва да бъде осъдена
да заплати на ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София сумата от 222
лв. за направените деловодни разноски/заплатена ДТ/, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 133 лв. за производството пред
тази инстанция, определени съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 от 10.01.2020г. на Окръжен съд-Плевен, постановено по
т.д. № 87/2019г. по описа на същия съд, поправено по реда на чл.247 ал.1 от ГПК с решение
№ 30 от 18.02.2020г. на Окръжен съд-Плевен, постановено по т.д. № 87/2019г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата ЗАД „Даллбогг: Живот
и здраве“ АД-гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Изгрев“, бул.“Г.М.Д.“ № 1 да заплати на адвокат Т. Г. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 1280 лв. за производството пред тази инстанция.
ОСЪЖДА З. Д. Д. от с.Брест, Плевенска област, с ЕГН ********** да заплати на
ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Изгрев“, бул.“Г.М.Д.“ сумата от 222 лв. за направените от
дружеството деловодни разноски, както и сумата от 133 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за производството пред тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8