№ 220
гр. София , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М в закрито заседание на двадесет и
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100506536 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 22915 от 29.03.2021 г. по описа на ЧСИ М.П.,
подадена от длъжника “С.”ЕООД, представляван от управителя – Ч.Г., срещу отказ на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.П. да намали разноските за адвокатско
възнаграждение и пропорционална такса по изпълнително дело № 20218510400437,
обективиран в разпореждане от 01.03.2021 г.
Жалбоподателят поддържа, не е доказано реалното заплащане на адвокатския
хонорар. При условията на евентуалност навежда доводи, че приетото за събиране по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да се дължи такова
само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (наричана по-нататък Наредба № 1 от 09.07.2004 г.) Сочи, че вземанията на
взискателя са платени в деня, следващ този на получаване на поканата за доброволно
изпълнение (ПДИ), поради което не са извършвани действия по процесуално
представителство по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Поддържа, че
пропорционалната такса е определена неправилно, като същата следва да се изчислява
единствено въз основа на сумите, присъдени по изпълнителния лист. Искането е да се
отмени обжалвания отказ и да се намалят разноските за адвокатски хонорар и
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Не претендира разноски за настоящото
производство.
1
Взискателят Й.П.Р. , чрез пълномощник – адвокат С.Т., е взела становище по
жалбата, с което е оспорила същата изцяло като неоснователна по изложените в нея
оплаквания за неправилност на действията на ЧСИ. Не претендира присъждане на разноски
за настоящото производство.
ЧСИ М.П. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3
ГПК, в които излага становище, че жалбата е допустима, но е неоснователна.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и възражението, и
прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна
– длъжникът по изпълнението, и е насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително
действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Изпълнителното дело № 20218510400437 по описа на ЧСИ М.П. е образувано по
молба на Й.П.Р., подадена чрез пълномощник – адвокат С.Т., въз основа на два
изпълнителни листа, издадени срещу длъжника – “С.”ЕООД, за следните вземания: сума в
размер на 3 304.26 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2019 г.
до окончателното плащане, и сума в размер на 1 036.29 лева – съдебно–деловодни разноски
за исковото производство. С молбата е посочен способ на принудително изпълнение –
налагане на запори върху откритите банкови сметки на “С.“ЕООД, като се започне от
сметката на длъжника в “Б. ДСК“АД. В молбата липсва възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Поискано
е събиране на разноски за адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело в размер на
750.00 лева. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие, от чието
съдържание настоящият състав на съда формира извод, че договореното възнаграждение е
реално заплатено – в брой и при подписване на договора, който в тази му част е годен да
служи като разписка. Ето защо е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е
доказано реалното плащане на сумата от 750.00 лева.
Независимо, че в молбата е посочен начина на изпълнението “запори“ по сметките на
длъжника само в “Б. ДСК“АД и е липсвало овластяване на ЧСИ П. по чл. 18 ЗЧСИ, по
изпълнителното дело служебно са наложени още два броя запори на банкови сметки на
длъжника, открити в “О.Б. Б.”АД и в “О.Б.”АД (л. 18 и л. 19 от изп. дело).
На длъжника “С.”ЕООД е връчена на 22.02.2021 г. ПДИ, съгласно която по
изпълнителното дело са дължими следните суми: главница в размер на 3 304.26 лева;
законна лихва в размер на 395.59 лева за периода 30.12.2019 г. – 05.03.2021 г.; разноски за
исковото производство възлизащи на 1 036.29 лева; разноски по изпълнителното дело в
размер на 753.50 лева и 749.00 лева такси по ТТРЗЧСИ. Общият размер на сумите по
2
двата изпълнителни листа възлиза на 4 736.14 лева. Това е и материалният интерес,
съобразно който следва да се изчислява пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
От платежно нареждане (на л. 23 от изп. дело) се установи, че на 23.02.2021 г. – ден
след връчване на ПДИ, по специалната сметка на ЧСИ П. длъжникът “С.“ЕООД е превел
сумата от 6 229.47 лева. Съдебният изпълнител е вдигнал наложените ден по – рано запори.
Съобразно Сметка № ********** от 12.03.2021 г., изготвена на основание чл. 79
ЗЧСИ, и след извършеното плащане и отразяване на размера на разноските в ПДИ, се
установи, че ЧСИ М.П. е начислил по т. 26 ТТРЗЧСИ един път сума върху вземането по
първия изпълнителен лист в размер на 316.28 лева (без ДДС), един път такса по т. 26
ТТРЗЧСИ върху сумата по втория изпълнителен лист за съдебно- деловодни разноски в
размер на 94.80 (без ДДС) и други такси по ТТРЗЧСИ (чиито размер не се оспорва от
жалбоподателя и съдът не ги разглежда), които такси са в общ размер на 155.00 лева (без
ДДС), а с добавения данък – 186.00 лева. Сумарно така начислените пропорционални такси
възлизат на сумата от 411.08 лева, към които след прибавяне на дължимия ДДС се получава
сумата 493.29 лева. Общо дължимите според изчисленията на ЧСИ такси по посочения
документ са 679.30 лева.
Със сметка, изготвена по–рано – на 19.02.2021 г. (преди връчване на ПДИ), ЧСИ П. е
определил такса по т. 1 ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело в размер на 24.00
лева, с ДДС, и по т. 5 ТТРЗЧСИ – също в размер на 24.00 лева, с ДДС.
Общият размер на така изчислените такси (по двете изготвени сметки) е сума от
727.30 лева – в ПДИ е посочено, че се дължат такси по ТТРЗЧСИ в размер 749.00 лева.
При тази фактическа установеност и съобразно посочения релевантен
доказателствен материал се налага извода, че единствените усилия на представляващия
взискателя адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело.
Формалното посочване на способ за принудително изпълнение не представлява отделно
действие по защита, защото е част от съдържанието на молбата, съгласно чл. 426 ГПК.
Задължението на длъжника е изпълнено доброволно не просто в рамките на
законовия двуседмичен срок, а ден след връчване на ПДИ. Предвид което не се е налагало
извършването на други действия от пълномощника на взискателя, извън подаването на
молбата по чл. 426 ГПК. Ето защо настоящият състав на съда приема, че не са били
осъществени значими процесуални действия по защита и съдействие, респ. не са
извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в чл. 10, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски
хонорар следва да бъде намален до минимума определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. в размер на 200.00 лева за подаване на молба за образуване на
изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на взискателя,
който се е съгласил да го заплати при свобода на договарянето.
3
Неправилно е определен и размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Пропорционалната такса се изчислява само върху размера на присъденото вземане по
изпълнителния лист без да включва такси и разноски по самото принудително изпълнение,
включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение. В процесния случай
сумите по двата изпълнителни листа са в общ размер на 4 736.14 лева. Съгласно т. 26, б.“в“
ТТРЗЧСИ при материален интерес от 1 000.00 лева до 10 000.00 лева - размерът на
пропорционалната такса е 100.00 лева + 8 на сто за горницата над 1 000.00 лева. Предвид
сочената разпоредба размерът на пропорционалната такса, изчислен по реда на т. 26, б.“в“
ТТРЗЧСИ, възлиза на сумата 398.89 лева, върху която следва да се начисли 20% ДДС (79.77
лева) и като краен размер дължимата пропорционална такса по изпълнителното дело
възлиза на сумата от 478.66 лева, с ДДС, а не както неправилно е приел ЧСИ П. сумата
493.29 лева.
По изложените съображения обжалваният отказ на ЧСИ М.П. относно разноските,
обективиран в разпореждане от 01.03.2021 г., се явява неправилен и следва да бъде
отменен, като се намалят разноските и таксите, както следва: адвокатско възнаграждение
в полза на взискателя Й.П.Р. – до размера на сумата 200.00 лева, и пропорционална такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ - до размера на сумата 478.66 лева, с ДДС.
По разноските за настоящото производство.
Жалбоподателят и взискателят не са заявили претенции за разноски и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, район на действие Софийски
градски съд, да намали разноските за адвокатско възнаграждение и пропорционалната
такса по изпълнително дело № 20218510400437, обективиран в разпореждане от
01.03.2021 г., като вместо него ПОСТАНОВИ:
НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение и таксите по изпълнително дело №
20218510400437 по описа на ЧСИ М.П., както следва: адвокатско възнаграждение в полза
на взискателя Й.П.Р. – до размера на сумата 200.00 лева, и пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ - до размера на сумата 478.66 лева, с ДДС.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5