Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание
на 29 юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д. № 188 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно, по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на В.Л.А. ***,
чрез процесуален представител – адв. Н.Р. срещу Решение № 110/27.01.2020 г. на
РРС по АНД № 2180/2019 г от гр.Русе, с което e потвърдено НП №38-0001195/05.09.2019
г. на началник ОО“АА“ – Русе при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание
чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 1500 лева. В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда
е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и и
съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на
обжалваното решение и съответно отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – РД „Автомобилна
администрация“ –Русе, като правоприемник на ОО“АА“ – Русе, не изразява
становище.
Представителят на прокуратурата
счита жалбата за неоснователна.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С оспорваното в настоящото производство решение
Районен съд - Русе е потвърдил НП №38-0001195/05.09.2019 г. на началник ОО“АА“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лева. Като основание за
налагане на това наказание е посочена санкционната норма на чл. 178а, ал. 7, т.
1, предл. 1 от ЗДвП. Деянието, за което е наказан нарушителят, е свързано с
неизпълнение на задължението му по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС – като председател на комисия от технически
специалисти в „Мотор Сервиз“ ООД,
участващ в извършване на преглед за проверка на техническата изправност
на ППС от категория М 1 марка „*****“, с рег. № *****, в протокол от извършен периодичен
преглед за техническата изправност на ППС, не е въвел действителните данни за
собственика на това превозно средство, като вместо собственика С. Г. С. е въвел В. Г.
Това деяние според актосъставителя
нарушавало разпоредбите на чл. 43 ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, което дало основание за съставяне
на АУАН. Началникът на ОО „АА“
- Русе също приел,
че е налице описаното по-горе нарушение, липсват основания за отпадане на
административнонаказателната отговорност или за приложение на чл. 28 от ЗАНН и
издал оспореното пред районния съд НП. Възприел и възпроизвел изцяло изложеното
от фактическа страна в АУАН, както и направената в акта квалификация на
нарушението, като го е подвел под санкционната разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.
Русенският районен съд e изяснил
изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. За да стигне до извода за законосъобразност на
оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната инстанция е приела, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. На следващо място, съдът счел, че деянието е безспорно
установено и доказано. Налице е нарушение на реда, въведен с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, тъй като нарушителят, в качеството му на председател на комисия за извършване на
периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, не
е въвел в протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на посоченото
в НП ППС действителните данни за собственика на превозното средство.
Решението е неправилно.
Касационният състав
не споделя доводите на районния съд за правилното приложение на материалния
закон в процесното НП и по-конкретно за приложението на санкционната норма.
Категорично от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, която вменява задължение на председателя на комисията
от технически лица да следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на
ППС от страна на техническите специалисти, като въвежда в протокола (приложения
№ 9, 10 или 11) техническите данни, идентифициращи превозното средство,
показанията на километропоказателя на ППС, данни за собственика на превозното
средство, за лицето, представило ППС на преглед, и за номера на разрешението на
техническия пункт, и за члена на комисията и когато в свидетелството за
регистрация на МПС е отразено оборудването с уредба, която позволява работата
на двигателя с ВНГ или СПГ – вписва данните за лице, монтирало бутилката,
марка, сериен номер, вид гориво, номер на типово одобряване и година на
производство на бутилката, в този случай за позиция "лице, монтирало
бутилката" се вписва номерът на свидетелството за регистрация. Неоснователно
е възражението на касатора за недоказан умисъл в деятелността му. Законът
вменява на председателя на комисията задължението да следи за качествено и
пълнообемно провеждане на периодичните прегледи, като в това задължение е
включено и въвеждането в протокола на съответните данни за собственика на
превозното средство, които следва да се верни. Доколкото в състава на процесното
административно нарушение липсва изрично посочване, че не подлежат на
санкциониране непредпазливите деяния, то по аргумент от чл. 7, ал. 2
от ЗАНН
административното нарушение може да бъде както умишлено, така и непредпазливо,
т. е. деецът следва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал
настъпването на тези последици (при умишлено деяние) или деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, е мислил да
ги предотврати (при непредпазливо деяние). В тази връзка неправилно касаторът
твърди, че в конкретния случай административнонаказателна отговорност не следва
да се носи, тъй като не е установен умисъл като форма на вина на наказаното
лице.
При така изяснената фактическа обстановка
и правилно приложение на материалната норма, която е нарушена, АНО неправилно е
приложил съответната санкционна норма – тази по чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1
от ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 1 500 лв. за председател на комисия,
извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно
средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал.
1, или със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на
изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1. От съдържанието на
последната разпоредба се установява, че тя касае случаите, в които
председателят на комисията допусне извършване на периодичен преглед в нарушение
на изискванията, определени с Наредбата. В настоящия случай нито в АУАН, нито в
НП е посочено като елемент от изпълнителното деяние допустителството, т. е.
никъде не се твърди председателят на комисията да е "допуснал извършването
на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно
средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал.
1". Поради това и неправилно жалбоподателят е санкциониран на основание
посочената норма. Доколкото констатираното нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС не се подвежда под нито един от
съставите в санкционната норма на чл.178а, ал. 1-9 и 11, приложима в настоящия
случай е нормата на чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП, според която за нарушения на
изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на
пътните превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях
документация, за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с
глоба или с имуществена санкция в размер 500 лв. Предвид изложеното, обжалваното решение
следва да се отмени, а наказателното постановление да се измени,
като за извършеното от жалбоподателя нарушение бъде
наложено наказание глоба в размер 500 лв. на основание чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото жалбоподателят от издаване на АУАН до настоящия момент е
организирал защитата си само срещу нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, с изменение на НП неговото право на защита не е
нарушено, тъй като фактите и квалификацията им не търпят промяна; наказанието
остава същото по вид, променя се единствено размерът му, но в по-благоприятна
за наказаното лице посока.
Воден от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. ІІ-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 110/27.01.2020 г. на РРС
по АНД № 2180/2019 г от гр.Русе, с което e потвърдено НП №38-0001195/05.09.2019 г. на
началник ОО“АА“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ НП №38-0001195/05.09.2019 г. на началник
ОО“АА“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр.София, ,
с което на В.Л. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 4,
предл. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл.178а,
ал. 7, т. 1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 1500 лева, като за същото нарушение му определя
административно наказание на основание чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП - „глоба“ в
размер 500 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.