№ 2051
гр. Бургас,
26.11.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Марина Николова
при секретаря Г.С., като разгледа
докладваното от съдията Николова административно дело № 2345 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху
добавената стойност.
Образувано е по жалба на „ДД
ИНВЕСТ ГРУП 2“ ООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Д.П.П., чрез адв. Г.Д.
против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК -
429-0340959/19.08.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, с която за извършено нарушение на чл. 3, ал. 9 от НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл.
изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС, е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски
обект – клетка 2 автомивка „Джани“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“,
паркинга на „Кауфланд“, стопанисван от „ДД ИНВЕСТ ГРУП 2“ ООД, ЕИК: *** и
забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни на основание чл. 186,
ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Заявено е твърдение, че така
постановената заповед е незаконосъобразна, немотивирана и необоснована,
постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в
противоречие с целта на закона. Посочва се, че АНО не е отчел факта, че
приложимата в случая разпоредба следва да бъде чл. 3, ал. 8 от НАРЕДБА № Н-18
от 13.12.2006 г., а не чл. 3, ал. 9 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. Моли се
за отмяна на заповедта.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът – Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, предоставя административната
преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява
от юрисконсулт, който моли за оставянето на заповедта в сила като правилна и
законосъобразна.
Бургаският
административен съд, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От
съставения по повод на проверката Протокол за извършена
проверка (ПИП) № 0340959/10.06.2019 год. се установява, че на 10.06.2019
год., в 10.00 часа е извършена оперативна проверка на търговския обект – автомивка „Джани“,
находящ се в гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, паркинга на „Кауфланд“, стопанисван от
„ДД ИНВЕСТ ГРУП “ ООД. Установено е, че обектът разполага с 5 клетки за
почистване на автомобили, в 2 от които се предлага услугата почистване от
служител, а в другите 3 клетки - почистване на самообслужване. Направени са
контролни покупки и в трите клетки като е
констатирано, че в клетките на самообслужване има поставени три броя ФУВАС,
като фискалния бон от регистрираните продажби се визуализира само на дисплея,
без да се издава хартиен документ. На 09.07.2019 год. е извършена повторна проверка, за която е съставен Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0398165/09.07.2019 год., в хода на която е установено, че обект клетка 2 автомивка
„Джани“ се стопанисва от „ДД ИНВЕСТ ГРУП 2“ ООД, ЕИК: ***.
Във
връзка с така установената фактическа обстановка, на 19.08.2019 год., административният
орган – началник отдел „Оперативни дейност“ – Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ е приел, че с посоченото деяние са осъществени признаците
на административно нарушение на чл. 3, ал. 9 от НАРЕДБА №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) във вр. с
чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС. С
оглед на това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от е издал и оспорения в
настоящото производство административен акт – Заповед
за налагане на принудителна административна
мярка № ФК - 429-0340959/19.08.2019 год., с
която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
запечатване на търговски обект – клетка 2 автомивка „Джани“, находящ се в гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, паркинга на „Кауфланд“, стопанисван от „ДД ИНВЕСТ ГРУП 2“ ООД,
ЕИК: *** и забрана за достъп до него
за срок от 30 (тридесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. На основание чл. 60 от АПК, е допуснато предварително
изпълнение. Изложени са мотиви, че при извършената проверка е констатирано, че
търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006
г., не използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, които да отговарят на изискванията за
одобрен тип от 01.04.2019 г., т.е. използва фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят
на изискванията за одобрен тип. Посочено е също така, че: лицето е длъжно да
използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, съгласно техническите и функционалните
изисквания на Наредба № Н-18/2006г.; задълженото лице е регистрирано по ЗДДС;
стойността на средно-дневния оборот е 184,58 лева; декларираните финансови
резултати от дейността на дружеството по години са: данъчна печалба за 2018-та
година - 45153,40 лв., 2017г. - 00,00 лв., 2016г. - 00,00 лева, като е
посочено, че същият е нереално нисък.
При тези данни органът е формирал
извод, че създадената организация на работа, която позволява оборота да не се
отчита през одобрен тип ФУ, липсата на организация за създаване на условия
търговския обект да се ръководи и да се организира дейността в него в
съответствие с изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. и използването на
неодобрен тип ФУ, създават възможността за укриване или затрудняване на проследяване
на реализираните обороти на продажба на стоки и/или услуги, обосновава
необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Посочено е, че лицата по чл. 3 от
Наредба № Н-18/2006г. са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ от одобрен тип от датата на започване на дейността, като
неспазването на това задължение, винаги води до отрицателни последици за фиска,
тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и по този начин се
стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно
облагане.
Налагането на ПАМ е обосновано с
вредата от нарушенията по чл. 118 от ЗДДС във връзка с чл.8, ал.1 и ал.2 от
Наредба Н-18/2006 год., изразяващо се в неизползването на ФУВАС от одобрен тип,
което отговаря на техническите и функционалните изисквания на Наредба Н-18/2006
год. за документиране на извършените услуги, е и определено в размера на
дължимият корпоративен данък и данък върху добавената стойност, който не се
внася върху стойността на неотчетените приходи от продажбите.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 26.08.2019 г., а жалбата е подадена на 09.09.2019 г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят
е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати
от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като заповедта е връчена на 26.08.2019
г., а жалбата е подадена на 09.09.2019 г. По изложените съображения съдът счита жалбата за
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На
първо място, по въпроса за валидността на оспорената заповед, съдът намира, че заповедта за
налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на изпълнителния директор на НАП /л. 46/, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за НАП и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на
обект“ по чл. 186 от ЗДДС. Поради изложеното заповедта е издадена от компетентен орган.
По
съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства,
съдебният състав достига до следните правни изводи:
Съгласно
АПК, когато административния орган действа при
условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността
на издадения административен акт. Съдът не констатира при издаването на
атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на ПАМ.
От
представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по
време на проверката в обекта – клетка 2 автомивка
„Джани“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, паркинга на „Кауфланд“,
стопанисван от „ДД ИНВЕСТ ГРУП 2“ ООД, ЕИК: ***, има поставено ФУВАС, като фискалния бон от регистрираните
продажби се визуализира само на дисплея, без да се издава хартиен документ. В жалбата този факт не се отрича от
жалбоподателя, като се сочи, че спорът между страните е дали продажбата следва да се отчита
с апарат, който визуализира касовата бележка на дисплей и подава информация до
НАП (разпоредба на чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/2006 год.) или следва да се
издава касова бележка на хартиен носител, съгласно чл. 3, ал. 9 от Наредба Н-18/2006 год., т.е. дали се касае за
предоставяне на услуга или стока.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите, е
регламентиран принципа, според който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от
търговски обект, чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
Чл. 3,
ал. 8 гласи: „Лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер
или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да
регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като
фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да
се издава хартиен документ.“
Според
чл. 3, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006г. – „Лице, което извършва продажби на
услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение
на услугите с развлекателен характер, е длъжно да регистрира и отчита всяка
продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 (чрез ЕКАФП) или 2 (чрез фискален принтер),
което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител.“
Съгласно
§1, т.12 от ДР на Наредба Н-18 "автомат на самообслужване" е
устройство, позволяващо на потребител да получи от автомата срещу заплащане на
принципа на самообслужване стоки и/или услуги, включително и услуги с
развлекателен характер.
Предвид
посочените правни норми и установените по делото факти, които се подкрепят от
представените с административната преписка доказателства, вкл. и протокола,
отразяващ извършената проверка, който е официален свидетелстващ документ,
притежаващ обвързваща съда материална доказателствена
сила и не е оспорен в съдебното производство по реда на чл.193 от ГПК, съдът
намира, че в случая са налице материалноправните предпоставки за налагане на
процесната ПАМ. Налице е извършеното плащане в брой на контролна покупка на услуга почистване на автомобил в клетка № 2 на
10.06.2019г. в 10,00 часа, като търговецът не е издал фискален бон от одобрен
тип фискално устройство ФУВАС, респ. не е монтирал и въвел в експлоатация,
регистрирано в НАП ФУ от одобрен тип от датата на
започване на дейността в обекта, с което е допуснал нарушение на изискванията
на Наредба Н-18 от 13 декември 2006г. на МФ.
Законодателят
е предвидил отчитането на приходите от различните услуги да се извършва с
различни устройства, с оглед техния характер, поради
което правилното отчитане на приходите от тези услуги предполага използване на
конкретно устройство за отчитане. В конкретния случай,
настоящият съдебен състав намира, че в търговския обект се предлага услуга –
почистване на автомобил, на самообслужване, като твърдението, изложено в жалбата, че се касае за
предлагане на стока, е несъстоятелно. От факта, че касае се за получаване
на услуга от автомат на самообслужване, но услугата не е с развлекателен
характер, следва извод, че е
приложима разпоредбата на чл.3, ал.9 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., като употребата на устройство,
различно от допустимото от закона, води до възможност за неточно отчитане
на извършените продажби, както и до
възможност за укриване на приходи и незаплащане на дължими данъци, с което се застрашава фиска на държавата.
За
налагане на процесния вид принудителна
административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен
орган използване на неодобрен тип ФУ,
каквото в случая е налице – констатирано е, че при
проверка на дисплея на монтираното и въведено в експлоатация ФУВАС се
визуализира фискален бон, но не се издава касова
бележка на хартиен носител. При тези обстоятелства и при наличие предпоставките на
чл.186, ал.1, т. 2 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. отделно от ангажирането на административнонаказателната
отговорност по реда на ЗАНН на този търговец за същото нарушение. Заповедта е
мотивирана именно с наличие предпоставките за
прилагане на ПАМ –използва на фискално
устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен
тип.
В
разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност,
принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок
до 30 дни. В конкретния случай, административният орган е определил срок от 30
дни, като са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на
наложената ПАМ. Административният орган е посочил
целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Така посочените мотиви в достатъчна степен
обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се
споделят от настоящия съдебен
състав, като съответстващи на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба
на ПАМ. Съгласно същата, принудителните
административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции:
превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната
ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна.
Влияние
върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не
само на преустановителната, но и на превантивната функция. Продължително
упражняваната търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални
познания по отношение на фискалното законодателство и
разколебава всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение.
С оглед
на всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че при
постановяване на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК -
429-0340959/19.08.2019 год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които да
водят до нейната незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на закона.
По
делото не е направено искане от ответната страна за присъждане на разноски,
поради което такива не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДД ИНВЕСТ ГРУП 2“ ООД, ЕИК: ***,
представлявано от управителя Д.П.П., чрез адв. Г.Д. против заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК - 429-0340959/19.08.2019 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която за извършено
нарушение на чл. 3, ал. 9 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.)
във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – клетка 2 автомивка
„Джани“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, паркинга на „Кауфланд“,
стопанисван от „ДД ИНВЕСТ ГРУП 2“ ООД, ЕИК: *** и забрана за достъп до него за
срок от 30 (тридесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: