№ 210
гр. София , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Димитър
Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600545 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Постъпило е искане за възобновяване на съдебното производство по внохд
№175/2020г. на Окръжен съд гр.Видин, да бъде отменено постановеното Решение
№61/04.12.2020г. и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд.
С посоченото решение, ВОС е потвърдил Присъда №243/08.09.2020г. по нохд
№592/2020г. на РС Видин, с която подсъдимият В. Б. И. е бил признат за невиновен в това
да е извършил на 05.04.2020г. престъпление по чл.355 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Решението на ВОС е влязло в сила на 04.12.2020г. и не подлежи на касационна
проверка.
Според прокуратурата, решението на окръжния съд, с което е била потвърдена
оправдателната присъда на РС Видин, е постановено при съществени нарушения на закона
и на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК.
На 05.04.2020г., след като при влизане на територията на страната бил поставен под
карантина в жилището си в с.Н., ул.“***“№49, обл.***, подс.И. напуснал адрес и с л.а.
„БМВ“ с дк №*** се отправил към гр.Видин. При преминаване през изграденото на входа на
1
града КПП, подсъдимият бил спрян от полицейските служители св.Б. и св.Н.. Подс.И. не
носел в себе си и не представил нито документи на автомобила, нито служебна бележка,
нито декларация за причините и необходимостта от пътуването. По настояване на
полицейските служители, подсъдимият се свързал със сина си, който също живеел в с.Н. и
малко по-късно донесъл исканите от полицаите документи.
Според прокуратурата, при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд
е направил грешни правни изводи за липса на вина на подсъдимия, приемайки, че в даденото
му предписание за поставяне под карантина /л.18 от д.п./, не е била посочена изрична
забрана поставеният под карантина да напуска жилището си в с.Н., ул.“***“ №49. Заедно с
това, съдът изложил кратки доводи в насока намалена обществена опасност на стореното от
подсъдимия, изтъквайки т.5 от предписанието, че подсъдимият е можел да напуска адреса и
територията на РБ за извършването на нов международен превоз. С несъответни на фактите
правни изводи, съдът е разкъсал логическата връзка между тях, с което съществено е
нарушил процесуалните правила. За да достигне до несъответни на фактите
материалноправни изводи, ОС Видин бил игнорирал съдържанието на конкретни,
действащи, общи административни актове, с които били въведени правила или мерки със
специално предназначение – против разпространението или появяването на заразна болест
по хората. Именно те в случая запълвали бланкетния характер на нормата на чл.355 ал.2 от
НК. По-нататък, прокуратурата прави разбор и тълкуване на заповедите, издаване от
Министъра на здравеопазването на Република България от 17.03.2020г. и от 26.03.2020г.
Твърди се, че макар в предписанието спрямо подс.И. да не е имало изрично указание за
съдържанието на постановената спрямо него карантина, то мярката била дефинирана в
Заповед №РД-01-130/17.03.2020г., на която се позовавала Заповед №РД-01-158/26.03.2020г.
Навежда се довод, че в наказателното право понятията, които не са изрично обяснени в
чл.93 от НК, се възприемат с тяхното общоупотребимо значение и разбиране, а терминът
„карантина“ не бил новост в българския език и неговото значение било известно.
Обобщава се, че допуснатите от окръжния съд нарушения на материалния и
процесуалния закон са съществени по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК и са основание
по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Правният извод на
окръжния съд за липса на виновно поведение у подс.И., разкривал неправилно тълкуване на
правните норми. Установените от двете съдебни инстанции факти обуславяли виновно
извършено от подсъдимия общественоопасно и противоправно деяние, за което неправилно
той бил оправдан. Прави се искане да бъде възобновено внохд №175/2020г. на ОС Видин, да
бъде отменено постановеното Решение №61/04.12.2020г. и да бъде върнато делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание пред САС, представителят на Софийска апелативна прокуратура
поддържа искането за възобновяване по изложените в него подробни съображения. Счита,
че са налице основанията съдът да упражни правомощията си по реда на чл.25 от НПК, а
2
именно да възобнови наказателното производство, да отмени решението на ОС Видин и да
върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Лицето В. Б. И. е редовно призован, но не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по направеното искане за възобновяване от Главния прокурор.
Софийски апелативен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен материал,
необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при
спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и
възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото
факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволила
на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата
съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на
доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване
или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им
тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е
изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в
съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и
по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от
подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си.
В молбата за възобновяване според САС, са релевирани поредица от аргументи за
необоснованост на постановените съдебни актове. Посочени са доказателства, за които се
твърди, че не са били коментирани и правилно оценени от първата и въззивната инстанция,
разглеждали делото.
Така описаните оплаквания според САС биха могли да се приемат като твърдения за
нарушение в оценъчната дейност по проверка на доказателствените източници. Изразява се
несъгласие с начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите,
което обаче е суверенно право на оценяващия доказателствата съд и не подлежи на
последваща проверка, защото касае обосноваността на акта. Необосноваността обаче не е
сред основанията за възобновяване по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК, които са изброени
изчерпателно в посочената разпоредба. На контрол в настоящото производство се поставя
въпросът дали изводите на решаващия съд почиват на съвкупна преценка на
доказателствените материали, дали последните са оценени поотделно, в логическата им
връзка и съобразно действителното им съдържание, без изопачаване и дали има
3
противоречие между тях и дали е мотивирано кои противоречиви доказателствени
материали се кредитират. Това е така, защото нарушаването на тези правила ограничава
правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден, само ако обвинението е
доказано в съответствие с изискването на чл. 303 от НПК.
В този смисъл САС констатира, че при изграждане на фактическите си изводи,
първият съд се е позовал на доказателства и доказателствени средства, събрани при
стриктно спазване на нормите на НПК, като съдът подробно е описал въз основа на кои
доказателства е изградил своите изводи. Подробно съдът е изложил съображения кои
доказателства кредитира и кои не, като при извършената оценъчна дейност не са били
допуснати нарушения, т.е. установените факти не са били тълкувани превратно. Събраните
доказателства правилно и съобразно закона са били анализирани и е направен несъмнен и
категоричен извод за невиновност на лицето И.. Съдът е разгледал доказателствата както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, посочил е на кои дава вяра и на кои не и по какви
причини, отговорил е на възраженията на страните в процеса. Окръжният съд е ревизирал
първоинстанционната присъда и не е констатирал допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, поради което е постановил решение, с което е възприел фактическата
обстановка, установена с обжалвания съдебен акт.
Извършвайки собствена внимателна преценка на всички доказателствени източници,
САС намери за установено следното:
При извършената проверка САС констатира, че първостепенният съд е изяснил
фактическата обстановка по делото, съобразно процесуалните си правомощия и въз основа
на това е изградил правните си изводи. Въззивната съдебна инстанция не е констатирала
допуснати нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствения
материал. Окръжен съд гр.Видин е постановил Решение №61/04.12.2020г. по внохд
№175/2020г., с което е потвърдил Присъда №243/08.09.2020г. по нохд №592/2020г. на РС
Видин, с която подсъдимият В. Б. И. е бил признат за невиновен в това да е извършил на
05.04.2020г. престъпление по чл.355 ал.2 вр.ал.1 от НК.
На В.И. е било повдигнато обвинение за това, че на 05.04.2020г., в гр.***, по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на осн.чл.84 т.12 от
Конституцията на Република България, с Решение от 13.03.2020г. на 44-то Народно
Събрание на РБ, обн. В ДВ брой 22/13.03.2020г., нарушил предписание за поставяне под
карантина с изх.№549 ДМ 11/01.04.2020г. на Регионална здравна инспекция Видин,
издадено в изпълнение на въведените със Заповед №РД-01-130/17.03.2020г., изменена и
допълнена със Заповед №РД-01-140 от 19.03.2020г. и Заповед №РД-01-158 от 26.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването на територията на страната противоепидемични мерки
против разпространението на заразна болест по хората, като след пристигане на 01.04.2020г.
от „държава с регистрирани случаи на COVID-19 – Норвегия, не спазил срока на 14-
дневната карантина – да пребивава на адрес: с.Н., ул.“***“№49 и след като напуснал адреса
4
на който се изпълнява карантината, излязъл с л.а.“БМВ“, модел „525 ТДС“ с рег.№***,
собственост на сина му Е. В. Б. и бил спрян от служители на ОДМВР Видин, в гр.Видин, на
КПП, изградено на входа на града откъм с.Н., обл.***, в близост до базата на „Водстрой“ –
престъпление по чл.355 ал.2 вр.ал.1 от НК.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, първостепенният съд
установил, че на 01.04.2020г., при влизане на територията на страната на връщане от
Норвегия, В.И. /който е международен шофьор/ бил поставен за 14 дни под карантина в
жилището си в с.Н., ул.“***“№49, обл.***. На 05.04.2020г., И. напуснал адреса си и с л.а.
„БМВ“ с ДК №*** се отправил към гр.Видин. При преминаване през изграденото на входа
на града КПП, И. бил спрян от полицейските служители св.Б. и св.Н.. Подс.И. не носел в
себе си и не представил нито документи на автомобила, нито служебна бележка, нито
декларация за причините и необходимостта от пътуването. По настояване на полицейските
служители, подсъдимият се свързал със сина си, който също живеел в с.Н., но на друг адрес
и малко по-късно донесъл исканите от полицаите документи. На въпрос на служителите
дали е поставен под карантина, В.И. отговорил, че на влизане в страната му били дали
някакъв лист, който той не прочел. Въпросният лист бил донесен от сина на И. и било
установено, че той представлява предписание от РЗИ Видин за поставяне под карантина на
В.И. за срок от 14 дни, считано от 01.04.2020г. на адрес с.Н., ул.“***“№49.
По делото било приложено „Предписание за поставяне под карантина“, издадено от РЗИ
Видин с изх.№549 ДМ11/01.04.2020г., с което било предписано на В. Б. И. да се постави за
14 дни под карантина на следния адрес:с.Н., ул.“***“№49, камион ВН 24-09 АА фирма
Стефитранс-гр.Видин. Предписанието било издадено в изпълнение на въведените със
Заповед №РД-01-130/17.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед №РД-01-140 от
19.03.2020г. и Заповед №РД-01-158 от 26.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, на
територията на страната противоепидемични мерки против разпространението на заразна
болест по хората. Според цитираните заповеди, лицата по т.1 – всички граждани,
пристигащи от държава с регистрирани случаи на “COVID-19”, каквато държава към
05.04.2020г. е Норвегия, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома си или на друго
място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на
органите на граничния здравен контрол. Специални мерки се въвеждат за водачи на
тежкотоварни автомобили в т.1.1 б.а от Заповед №РД-01-130/17.03.2020г., изменена и
допълнена със Заповед №РД-01-140 от 19.03.2020г. и Заповед №РД-01-158 от 26.03.2020г.,
които по време на карантинния период имат право да се намират в кабината на
тежкотоварния автомобил, да го управляват, да извършват товаро-разтоварни дейности, да
напускат територията на Република България преди да е изтекъл карантинния период, когато
напускат територията за извършването на международен превоз.
5
Описаните факти, първостепенният съд приел за установени въз основа на събраните
гласни доказателства – разпитаните свидетели К. Б., Н. Н. и Л. К., както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Правилно първостепенният съд посочил в мотивите си, че нормата на престъплението, за
което е ангажирана наказателната отговорност на лицето И. е бланкетна и съдържанието й
следва да бъде запълнено с конкретен нормативен акт. В конкретния случай, законодателят
е разширил актовете, чието нарушаване осъществява изпълнителното деяние, а именно като
е въвел нарушаването на наредби, правила и мерки. Изложеното означава, че при повдигане
на обвинението, за да може обвиняемото лице да разбере в какво точно го обвиняват, е
необходимо да бъде цитиран точно нарушения нормативен акт, ако са нарушени правила – с
какво са въведени, ако са нарушени мерки – с какъв акт са въведени и кои точно мерки са
нарушени. В обвинителния акт е посочено, че В.И. е нарушил противоепидемичните мерки,
въведени със заповед на Министъра на здравеопазването от 17.03.2020г., изменена и
допълнена със Заповед от 19.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед от 26.03.2020г., но
какви точно правила и мерки са били нарушени не е било конкретизирано.
Освен това обстоятелство, което прави негодно повдигнатото обвинение, доколкото
нарушава правото на обвиняемото лице да разбере в какво го обвиняват и да организира
защитата си, следва да бъде посочено, че в предписанието за поставяне под карантина се
съдържат противоречиви изисквания – „лицето се поставя под карантина на адрес: с.Н.,
ул.“***“№49 и в камион ВН 24909 АА, фирма Стефитранс – гр.Видин“. При това
положение, дори да е разбирал напълно съдържанието на думата „карантина“, лицето В.И.
не е имало как да разбере какво поведение е изисквано от него и с кои свои действия той е
нарушил дължимото поведение.
Не на последно по значение място, по делото не са били събрани доказателства,
установяващи, че лицето В.И. е бил наясно със съдържанието на трите заповеди, издадени от
министъра на здравеопазването – от 17.03.2020г., от 19.03.2020г. и от 26.03.2020г., което от
своя страна води до липса на субективна страна на деянието, в чието извършване е обвинен
В.И..
Настоящата съдебна инстанция не споделя становището на прокуратурата, че въз основа
на законосъобразно събрани доказателства, съдилищата са направили незаконосъобразни
изводи.
Двете съдебни инстанции са описали подробно доказателствата, въз основа на които са
изградили фактическата обстановка и са направили правните си изводи. Настоящата съдебна
инстанция счита, че материалният закон е бил приложен правилно от съдилищата.
От своя страна, Окръжен съд Видин е ревизирал първоинстанционната присъда и не е
констатирал допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което е
постановил законосъобразно решение, с което е потвърдил обжалвания съдебен акт.
6
Софийски апелативен съд не констатира допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да покриват изискванията на чл.422 ал.1 т.5 от НПК като
основание за възобновяване, поради което и направеното искане от Главния прокурор на РБ
за отмяна на решението на ОС Видин, с което се потвърждава присъдата, постановена от РС
Видин и за възобновяване на наказателното производство, следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед на гореизложеното Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България
за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №175/2020г. по описа на
Окръжен съд Видин и отмяна на Решение №61/04.12.2020г., с което е била потвърдена
Присъда №243/08.09.2020г. по нохд №592/2020г. по описа на РС Видин и да бъде върнато
делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ВРЪЩА делото на районен съд гр.Видин.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8