Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1777 12.11.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, първи състав, в публичното заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
с участието на прокурора Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2078 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и чл.87, ал.3, вр. с чл.83 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба от П.Т.М., с адрес: ***, против Решение № УРИ-302-217 от 23.07.2021г. на Началника на РУ на МВР-гр.Царево, с което е отнето разрешително за съхранение, носене и употреба на ловно ООБ № 20170327793, издадено от РУ –Царево при ОД на МВР-гр.Бургас, със срок на валидност 02.03.2022г. на името на жалбоподателя, като е иззета един брой ловна нарезна пушка- карабина „Арсенал“- кал.7,62 х 39 и един брой ловен полуавтомат марка „Армикобалт“ кал.12, с посочени серийни номера. Оспорва се наличието на фактическото основание за издаденото решение, а именно наличието на заповед за незабавна защита, издадена по гр.дело № 255 от 2021г. на РС-гр.Царево, доколкото с влязло в сила Определение № 68 от 28.06.2021г. на ЦРС по посоченото гр.дело заповедта е обезсилена, с прекратяване на това производство. Изтъква се, че заверен препис от това определение е бил изпратен на РУ на МВР-гр.Царево на 12.07.2021г., но въпреки това на 23.07.2021г. ответникът издал решението. Иска се отмяна на адм. акт и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, а се представлява от упълномощения си представител, който поддържа жалбата.
Ответникът – Началник на РУ-гр.Царево при ОД на МВР–гр.Бургас, редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата. Няма искания по доказателствата. Представя административната преписка, вкл. допълнително изискани от съда материали за нейното попълване.
Прокурорът дава заключение за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на оспорването. Не сочи нови доказателства. Дава мотивирано заключение за това, че законът се интересува единствено от факта на издаване на заповед по реда на ЗЗДН, обективираща мерки предвидени в закона, а не от нейното последващо действие във времето, поради което издаденото решение е законосъобразно.
Административен
съд- гр.Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и
становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и
съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт, по съществото си неблагоприятен за подателя. Оспореният отказ е връчен на адресата на 02.08.2021г., а жалбата е подадена на 06.08.2021г., чрез ответния административен орган, т.е. в преклузивния 14-дневен срок за обжалване на адм. акт., който подлежи на съдебен контрол. Следователно, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.
В контекста на правомощията на съда служебно да провери законосъобразността на акта, съгласно чл.146 от АПК, независимо от изложеното от страна на оспорващия, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
На 02.06.2021г. /с вх.№ 302000-559/ в РУ-гр.Царево са постъпили Определение № 53 от 01.06.2021г. и Заповед за незабавна защита № 2 от 01.06.2021г., издадена въз основа на този съдебен акт по гр.дело № 255 от 2021г. по описа на РС-гр.Царево. Видно от тяхното съдържание, по отношение на жалбоподателя П.М. са наложени мерки по реда на Закона за защита от домашното насилие, съгласно чл.18, ал.1 и чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.
След сезирането на полицейското управление, е извършен контрол отн органите на МВР, с оглед правомощията им по чл.152 от ЗОБВВПИ, като с надлежен Протокол от 01.06.2021г. служител при РУ на МВР-Царево е приел на съхранение описаните две ловни оръжия на жалбоподателя, ведно с боеприпаси /л.16 от делото/. Няма спор по делото, че същите са съхранявани от жалбоподателя, с оглед издаденото му от РУ-гр.Царево Разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно ООБ с № 20170327793 и срок на валидност до 02.03.2022г.
На 13.07.2021г. в РУ-гр.Царево постъпил заверен препис от Определение № 68 от 28.06.2021г. по гр.дело № 255 от 2021г. /л.31 от делото/, с което РС-Царево уведомява РУ на МВР, че въз основа на подадена молба с правно основание чл.233 от ГПК /отказ от иск/ от страна на молителя Кера Митрева, производството по това дело е прекратено, а издадената по реда на чл.18 от ЗЗДН заповед за незабавна защита е обезсилена. Видно от направеното отбелязване, съдебният акт е влязъл в законна сила на 07.07.2021г.
Безспорно е, че ответникът- Началник на РУ на МВР- гр.Царево се е произнесъл с оспореното решение на 23.07.2021г., т.е. две седмици след влизане в сила на съдебния акт за прекратяване на гр.дело № 255 от 2021г. и обезсилване на заповедта за незабавна защита, обективираща наложени мерки по реда на ЗЗДН.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства, съдът обосновава следните правни изводи:
По делото не се спори за компетентността на ответния орган- Началник на РУ-Царево, да издаде процесният административен акт, с който е отнето издаденото разрешение, съгласно реда предвиден в ЗОБВВПИ. Обстоятелството, че издателят на заповедта е компетентен се потвърждава и от приетата по делото Заповед № 251з-2756 от 02.07.2021г. на Директора на ОД на МВР-гр.Бургас /л.36 от делото/, според която именно гл. инспектор Димитър Чолаков изпълнява длъжността „началник на РУ- гр.Царево при ОД на МВР-гр.Бургас“ от датата на издаване заповедта /02.07.2021г./ до назначаване на титуляр, а видно от постъпилото писмо в отговор на изисканите от съда материали /л.34 от делото/ и към дата 20.09.2021г. посоченият служител изпълнява тази длъжност. Следователно, адм. акт е издаден от компетентен административен орган.
Безспорно е и обстоятелството, че предаденото в полицията ловно оръжие и боеприпаси са съхранявани от жалбоподателя по силата на издадено от РУ на МВР-гр.Царево разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие и боеприпаси, цитирано и в оспореното решение.
В случаят, отнемането на разрешението, респективно изземването на ловните оръжия и боеприпасите на жалбоподателя се основава на чл.153, т.6 и чл.155, ал.1, вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, т.е. поради наличие на мерки по реда на ЗЗДН, които са му наложени в рамките на последните три години, в случаят, с определение от 01.06.2021г.
Досежно изискуемата форма на административния акт, законодателят указва в текста на чл.87, ал.3, вр. с чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, че „Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност… “. В тази връзка и при осъществения последващ контрол на дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси, органът има право да го изземе и по реда на чл.153, т.6 от ЗОБВВПИ, какъвто е процесният случай.
Административния акт, отговаря на стандартите на чл.59, ал.2 от АПК и съдържа всички изискуеми реквизити. В случаят указанато от закона форма е спазена, тъй като ответният орган се произнесъл именно с писмен акт- решение за отнемането на разрешителното и изземване на притежаваните ловни оръжия и боеприпаси.
При служебната проверка, по реда на чл.168, вр. чл.146 от АПК съдът констатира, че при издаване на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Ответният орган се е произнесъл след като е бил сезиран с прилагане на съответните писмени доказателства установяващи факта, че са наложени на лицето конкретни мерки по реда на ЗЗДН и по-конкретно е издадена Заповед за незабавна защита по реда на чл.18 от ЗЗДН. Видно от текста на съдебния акт и на самата заповед по чл.18 от ЗЗДН същата подлежи на незабавно изпълнение, считано от издаването й на 01.06.2021г. и безспорно, е действала до обезсилването й, с влязло в сила определение на същия съд.
Не се спори по делото, а и от приложените изрични писмени доказателства се установява, че съдебният акт за обезсилване на заповедта е влязъл в сила на 07.07.2021г., респективно полицейското управление е получило този препис на 13.07.2021г., т.е. 6 дни след влизането в сила на акта за прекратяване на гр.дело № 255 от 2021г. на ЦРС. /л.34-35 от настоящото дело/.
Несъмнено, органите на МВР, в частност издателя на разрешението следва да извършва указания от законодателя контрол, съгласно чл.152, ал.1, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОБВВПИ, с оглед дейностите свързани с притежание и използване на огнестрелно оръжие. В този смисъл, съгласно чл.153, т.6 от закона може да се отнеме издаденото разрешително, респективно да се изземат оръжията, заедно с боеприпасите, а фактическото и правно основание е именно постановената заповед за незабавна защита от 01.06.2021г.
Спорът е само относно правното значение на обезсилването на заповедта. Според жалбоподателя, при положение, че актът е издаден след получаване на този препис от съдебен акт за обезсилване на издадената заповед по реда на чл.18 от ЗЗДН следва да се приеме, че издаденият административен акт е постановен на основание, което не съществува в правния мир. На противоположно становище са ответната страна и прокурора, според който законът не държи сметка за действието на заповедта за незабавна защита във времето и че самият факт на постановяването й е достатъчен за издаване на оспореното решение, което напълно съответства на материалния закон и процесуалните правила, респективно на целите на закона.
Изходът от правния спор по делото зависи от тълкуване на правната норма, послужила като основание за издаване на оспореното решение, а именно текста на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, според който отрицателна предпоставка за издаване на разрешение, респективно основание за неговото отнемане е „спрямо лицето през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН“. Действително, езиковото и логическо тълкуване на този текст води до извода, че законодателят държи сметка само на факта дали са налагани такива мерки, но не и на тяхната продължителност, нито на факта докога са действали дали преди или до постановяване на административния акт. Единственото изискване, досежно времето на постановяване на тези мерки е да бъде в рамките на период от три години от постановяване на съответния адм. акт, било за отказ да се издаде разрешение или за решение за отнемането му.
В случаят, това изискване очевидно е налице, след като мерките са наложени със съдебен акт и заповед от 01.06.2021г., а до постановяване на определението за обезсилване от 28.06.2021, влязло в сила на 07.07.2021г. тези мерки по ЗЗДН очевидно са действали във времето и спрямо лицата, адресати на съответните актове- молителя и ответника /жалбоподател по настоящото дело/.
При положение, че към датата 23.07.2021г., когато е постановен оспорения административен акт не са изминали три години от налагане на мерките по реда на ЗЗДН, не би могло да се твърди, че издаденият акт противоречи на материалния закон и неговите цели, респективно доводите на жалбоподателя са неоснователни.
В този смисъл са и изричните тълкувания на разпоредбата и дадените указания в тази насока от утвърдената съдебна практика по аналогични казуси, например Решение № 4631 от 21.04.2020г. по адм. дело № 6208 от 2019г. на ВАС на РБ, както и много други.
Обобщено, оспореното по делото решение от 23.07.2021г. на началника на РУ на МВР-гр.Царево за отнемане на разрешителното за дейностите съхранение, носене и употреба на ловно ООБ е законосъобразен административен акт, респективно подадената срещу него жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.
Искане за присъждане на разноски не е направено от ответника, поради което при този изход на спора съдът не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното, на основани чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.М., с адрес: ***, против Решение № УРИ-302-217 от 23.07.2021г. на Началника на РУ на МВР-гр.Царево, с което е отнето разрешително за съхранение, носене и употреба на ловно ООБ № 20170327793, издадено от РУ –Царево при ОД на МВР-гр.Бургас, със срок на валидност 02.03.2022г. на името на жалбоподателя, съответно е указано изземването на един брой ловна нарезна пушка- карабина „Арсенал“- кал.7,62 х 39 и един брой ловен полуавтомат марка „Армикобалт“ кал.12, с посочени серийни номера, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО може да се оспори от жалбоподателя и ответника с касационна жалба и/или да се протестира от ОП-гр.Бургас, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: