Р Е Ш Е Н И Е № 361
гр.Пловдив, 18.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 17.02.2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
51/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от Д.Ф., в качеството му на ответник по гр.д.№ 19295/2017г., против
решение № 3147/23.07.2019г. на ПдРС, V гр.с. в частта, с която в производство
по чл. 422 ГПК е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „НИС петрол“ЕООД
сумата от 3297 лева- главница по запис на заповед от 02.02.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2017г.. Твърди се, че
решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно и по-конкретно
че първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил правилно всички събрани
доказателства във връзка с каузалното правоотношение, по повод на което е
издаден записът на заповед. Твърди се, че са представени доказателства, че
всички задължения по това каузално правоотношение са погасени и погрешно РС не
е приел за установен този факт.
От въззиваемото дружество е подаден
отговор, с който се поддържа, че решението в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно, като са изложени подробни доводи за това.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с
материалите по делото, намира следното:
Първоинстанционното дело е образувано
по искова молба от „НИС петрол“ ЕООД, против
Д.Д.Ф., с която е предявен установителен иск по чл. 422, ал.1, вр. чл.
415, ал.1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за признаване на установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 3560 лева- главница по запис на заповед от 02.02.2016 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.09.2017 г. до
окончателното й изплащане, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 15000/2017г. на РС- Пловдив. В исковата молба се твърди, че на
02.02.2016г., „Ексист България“ЕООД издало в полза на ищеца запис на заповед,
по силата на който се задължило да плати
на предявяване сумата от 12000 лева.
Записът на заповед бил авалиран от Д.Ф.. Менителничният ефект бил
предявен за плащане на датата на издаването, както на издателя, така и на
авалиста. С оглед липсата на плащане било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за част от сумата по записа на
заповед, а именно за сумата от 3560 лева. Била издадена исканата заповед,
против която постъпило възражение от авалиста, поради което възникнал правен
интерес от установяване на вземането по исков ред.
В подадения от Д.Ф. отговор на исковата молба
се твърди, че записът на заповед обезпечавал сключен между „НИС петрол“ЕООД и „Екосист
България“ ЕООД договор за продажба на нефтопродукти чрез кредитни карти от
16.12.2015г.. При подписване на договора по искане на продавача бил издаден
запис на заповед, авалиран от управителя на дружеството- купувач, който към онзи
момент бил третото лице Х.С.Н.. След като през януари 2016г. ответникът станал
управител на „Екосист България“ЕООД отново по настояване на продавача бил
подписан запис на заповед- този от 02.02.2016г.. Предходният запис на заповед
от 16.12.2015 г. бил върнат. Записът на заповед от 02.02.2016г. не бил подписан
на самостоятелно основание, а като обезпечение на задълженията по горепосочения
договор. Твърди се, че всички задължения по договора за продажба на
нефтопродукти са изпълнени, като изплатените суми надхвърлят сумата от 12000 лева
по записа на заповед. Освен това се
сочи, че ответникът имал качеството на поръчител и по отношение на него следвало
да се приложи разпоредбата на чл.147 от ЗЗД
и съответно искът да се отхвърли с оглед непредявяването му в
преклузивния шестмесечен срок от падежа на задължението.
Безспорно между страните е, че на
02.02.2016г. от „Ексист България“ЕООД е издаден запис на заповед за сумата от
12000 лева в полза на „НИС петрол“ЕООД, че този запис на заповед е авалиран от
жалбоподателя и същият е предявен за плащане на датата на издаването му.
Тъй като във въззивната жалба не са
развити доводи във връзка с довода на жалбоподателя, че отговорността му е
отпаднала с изтичане на шестмесечния срок по чл.147 от ЗЗД, по отношение на
този довод следва само да се отбележи, че съгласно съществуваща съдебна
практика на ВКС- решение
№ 120/30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009г. на ВКС, ТК и решение № 185/22.11.2010 г. по т. д. № 136/2010 г.
на ВКС, ТК „поради съществените разлики между задължението на авалиста в
сравнение с поръчителството, към менителничното поръчителство не се прилага
принципът на акцесорност на договора за поръчителство, установен от чл. 147 и
148 ЗЗД, с изключението по чл. 485 ал.2 in fine ТЗ и разпоредбите на чл. 146
ал. 3, чл. 147 и чл. 148 ЗЗД не намират приложение при авала“.
От приетите по първоинстанционното
дело писмени доказателства се установява, че на 16.12.2015г. между „НИС петрол“ЕООД, в качеството на продавач, и „Екосист България“ЕООД,
в качеството на купувач, е сключен договор за продажба на нефтопродукти чрез
кредитни карти, издавани от продавача. Срокът на договора е една година. Предвидено
е, че, ако никоя от страните не информира другата страна, преди изтичането на
едногодишния срок, за желанието си договорът да не бъде продължен, срокът на
същия се удължава с още една година. Не са налице твърдения и доказателства за
изявление от някоя от страните за несъгласие срокът на договора да бъде
продължен. Ето защо следва да се приеме, че срокът на договора е изтекъл на
16.12.2017г..
На 16.12.2015г. „Екосист
България“ЕООД е издало в полза на ищцовото дружество запис на заповед за сумата
от 12000 лева. Същият е авалирани от тогавашния управител на дружеството–
издател, Х.С.Н.. На 28.12.2015г. ищцовото дружество е изпратило до Екосист
България ЕООД писмо, с което удостоверява, че към договора от 16.12.2015 г.
Екосист България ЕООД е предоставил в полза на „Нис Петрол“ ЕООД подписан запис
на заповед с дата 16.12.2015 г. за сумата от 12 000 лв. или 120 % от
кредитния лимит. Посочва, че записът на заповед е единственото обезпечение по
договора и не се изисква предоставяне на банкова гаранция, депозит или какво и
да е друго обезпечение. В писмото се
съдържа изявление, че записът на заповед може да бъде предявен само при възникване
на просрочени задължения по договор за продажба на горива от 16.12.2015г.. От
съдържанието на това писмо пряко се потвърждава, че записите на заповед са
издадени като обезпечение на вземанията на продавача по договора за продажба на
нефтопродукти- горива. Същото обстоятелство се потвърждава и от показанията на
разпитания по първоинстанционното дело свидетел Х.Н..
Въззиваемото дружество е
оспорило твърдението на жалбоподателя, че по договора за доставка на горива са
заплатени всички дължими суми, като е заявило, че са дължими суми по фактури №№
**********/31.10.2016г., **********/30.11.2016г., **********/30.11.2016г. и **********/31.12.2016г..
По първоинстанционното дело са приети вноски бележки за извършени от „Екосист
България“ЕООД в полза на ищцовото дружество плащания през периода 01.03.2016г.- 23.05.2017г., както и фактури,
кредитни известия и др. относно извършените доставки на горива. Приетото е и заключение
по ССЕ, изготвено от вещо лице М.М., от което се установява, че горепосочените
фактури са осчетоводени надлежно в счетоводствата и на продавача и на купувача
по договора за продажба на нефтопродукти- горива, като „Екосист България“ЕООД е
ползвало и данъчен кредит по ЗДДС върху пълния размер на сумите по фактурите.
Установява се също така, че общият размер на вземанията е 17671,26 лева,
извършените плащания са в размер от 14108,96 лева и непогасеният остатък е в
размер от 3297 лева.
Липсва законова пречка записът
на заповед да бъде предявен за плащане на датата на издаването му. Падежът в
записа на заповед от 02.02.2016г. е определен на предявяване и от момента, в
който издателят е подписал менителничния ефект той може да му бъде предявен за
плащане, доколкото не е предвиден изрично някакъв срок за предявяване след
издаването. Текстът в писмото от 28.12.2015г., отнасящ се до записа на заповед
от 16.12.2015г., в смисъл, че записът на заповед може да бъде предявен само при
възникване на просрочени задължения по договор за продажба на горива от
16.12.2015г. не следва да се възприема буквално. Към датата на изпращане на
писмото този запис на заповед формално вече е бил предявен за плащане на датата
на издаването му. Ето защо, същият следва да се тълкува в смисъл, че цялата или
част от сумата по записа на заповед ще бъде търсена при просрочване на
задълженията по договора за доставка на горива.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че той, в качеството му на авалист, не може да отговаря за
задължения по каузалното правоотношение, възникнали след датата на настъпване
на изискуемостта на задължението по записа на заповед. Този негов довод
противоречи на твърдението му, че записът на заповед от 02.02.2016г., както и
този от 16.12.2015г., са издадени като обезпечение на задълженията по договора
за доставка на горива, тъй като става дума за конкретни по размер задължения,
които не са възникнали със сключване на договора, а с извършване впоследствие
на всяка една доставка в изпълнение на задълженията на продавача по договора.
Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваната му част ще следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като в полза на въззиваемата
дружество бъдат присъдени направените от същото съдебни разноски за процесуално
представителство по настоящето дело в размер от 350 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3147/23.07.2019г. на ПдРС, V гр.с. в частта,
с която в производство по чл. 422 ГПК е признато за установено, че
жалбоподателят Д.Д.Ф. ***, ЕГН: ********** дължи на „НИС петрол“ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Никола Вапцаров“№
51А, сумата от 3297 лева- главница по запис на заповед от 02.02.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2017г..
ОСЪЖДА
Д.Д.Ф. ***, ЕГН: ********** да заплати на „НИС петрол“ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Никола Вапцаров“№ 51А, сумата от
350 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: