Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Пазарджик, 14.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            Пазарджишкият районен съд , гражданска колегия, в открито   съдебно заседание , проведено на първи юли  , през две хиляди и двадесета   година , в състав :

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА П.

при секретаря Д. Буюклиева  и в присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от районен съдия Н. П.  гражданско дело № 715  по описа   за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по  делото е образувано по предявена искова молба от  А.И.Ц. с ЕГН:********** с адрес ***, със съдебен адресат: М.П.П.,*** срещу  Р.А.И. с ЕГН:********** с адрес ***, с цена на иска 3000,00 лв.

В исковата молба се излагат твърдения, че  през м.юни 2019 г. ответницата, с която ищцата работела  много години, поискала да  й даде на заем 4000,00 лева, тъй като по нейни думи, синът й спешно се нуждаел от лечение и тя трябвало възможно най-бързо да събере сумата за лечението му. Твърди се, че ответницата била обещала на ищцата, че ще й върне заетите средства до края на следващия месец, като включително щяла да поеме и лихвите и таксите по овърдрафта на ищцата, тъй като не разполагала с налични средства в брой, а трябвало да изтегли от банката от нейната овърдрафт сметка посочената сума. Твърди се още, че на 18.06.2019 г. ищцата изтеглила сумата от 4000,00 лева, която още същия ден била предадена на ответницата и  писмено били оформили както получаването на сумата от нейна страна, така и правното основание за предаването на тази сума, а именно заем на сума в размер на 4000,00 лева с падеж на 30.07.2019 г. В  същия документ ответницата се била задължила да поеме лихвата и таксите по овърдрафта на ответницата във връзка с тази сума. Ищцата твърди, че след изтичане на падежа, няколко пъти напомняла на ответницата, че трябвало да й върне парите, но тя отговаряла, че щяла да го направи в най-скоро време, като всичко това продължило няколко месеца, и ответницата внесла на два пъти сумата от 500,00 лева – на 11.10.2019 г. и на 05.11.2019 г. Били уговорили, че тези суми щели да погасят част от главницата, а след поредната молба на ищцата да уредят отношенията си на 12.02.2020 г. ответинцата внесла и сумата от 200 лева, с която се били уговорили, че ще се погасят сумите за таксите и лихвите по овърдрафта до тази дата, с оглед на което, ищцата приемала, че й се дължала само неразплатената до момента главница в размер на 3000,00 лева. Твърди се още, че ищцата продължила да моли ответницата да й върне и остатъка от парите, но тя само обещавала и не изпълнявала, като последно обещала да й върне парите до края на м.февруари тази година, но за пореден път не спазила обещанието си, което мотивирало ищцата да подаде настоящия иск. Моли се съдът, да осъдите ответницата да заплати на ищцата сума в размер на 3000,00 лева, представляваща неиздължена главница по договор за заем от 18.06.2019г., както и законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Сочат се доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК, от ответницата е постъпил писмен отговор, в който изразява становище, че потвърждава получената сума в размер на 4000,00 лв. на 18.06.2019 г. от А.И.Ц., като излага твърдения, че сумата била поискана за лечение на сина й Георги Иванов, за което в прилага писмени доказателства.

 

Излага твърдения, че месечно сумата за лекарства на сина й варирала от 350,00 лв. до 600,00 лв., плюс специален хранителен режим и грижи при епизодични кризи. Ответницата твърди, че полагала грижи и за възрастните си родители на 87 г. баща, и майка на 82 г., като през м. януари 2020 г. на баща й била направена животоспасяваща операция и в момента състоянието му било много тревожно, на легло, с постоянни грижи. Твърди се още, че едномесечния срок за връщане на сумата от 4000,00 лв. от нейна страна се базирала на факта, че имало купувач на недвижим имот „вилна сграда“ гр. Батак, местност „**“, който, за нейно съжаление се отказал. Твърди, че имотът продължил да се предлага за продан от Агенция за недвижими имоти ДОМ- КО гр. Пазарджик до момента, в който получила Уведомление за наложена възбрана на имота и, че от Агенцията били извършени над 20 бр. огледи на имота, във връзка с евентуална покупка. Твърди, че гореописаното била споделяла с А.Ц., като междувременно преценила, че продажбата на въпросния имот не се случвала и започнала да погасява заема на части. Ответницата потвърждава в отговора си и остатъка за връщане от заема в размер на 3000.00 лв., изразява благодарности, на колежката си А. за проявеното разбиране и помощ в много важен момент. Твърди, че в момента била отстранена от длъжност, но не била освободена от работа в НАП, като след евентуално освобождаване, щяла да се възползва от правото на трудова борса и щяла да започне да получава обезщетение. Излага становище, че независимо от образуваното досъдебно производство, вината й не била доказана по безспорен начин, което според нея нямало отношение към случая. Поради лошото финансово състояние, в което се намирала ответницата и човечността, която А. била проявила, е направено предложение погасяването на остатъка от 3000.00 лв. да станело на разсрочено плащане по следния начин: от м.05.2020г. до м.10.2020г. /шест месеца/ по 500.00 лв. до последно число на месеца. Моли съдът, да бъде вдигната наложената възбрана на недвижимия имот вилна сграда гр. Батак, местност „**“, за да се продължала продажбата на имота, и да имала възможността за по-ранно издължаване на заема, както и моли, делото да бъде прекратено и да бъдат приети нейните предложения. Сочат се доказателства.

В първото съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си е поискала да бъде постановено решение съобразно направеното признание на иска. Претендират се  разноските по делото за заплатена държавна такса и възнаграждение на пълномощника на ищцата , като адвокатски хонорар.  

След така направеното изявление е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Предявените искови претенции са с правно основание чл. 240 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 86 ЗЗД. Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявените искове да бъдат уважени до размера на извършеното признание  , а именно  за сумата в размер на 3000,00 лв. представляваща остатък от  паричен заем даден от ищцата на ответницата на 18.06.2019 г.  От представените по делото доказателства  - заверено копие от разписка и извлечение от банкова сметка *** А.Ц. , безспорно се установява, че на 18.06.2019 г. ищцата е предоставила в заем на ответницата парична сума в размер на 4000,00 лв. , като ответницата се е  задължила да я върне  до 30.07.2019 г. ведно с дължимата лихва и такси  по получения от ищцата овърдрафт.

 

Не е спорно и се установява , че ответницата  е допуснала забава при плащането, макар , че към момента на подаване на исковата молба вече е била погасила 1000,00 лв. от дължимата главница. В настоящото производство е  направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за  основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237,ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения. Признато е право, с което страната може да се разпорежда, като  признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск. Поради допусната забава в плащанията , основателна се явява акцесорната претенция за плащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска в посочения по - горе размер  , поради което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да бъдат уважени . 

Съдът намира, че не са налице основания за разсрочване изпълнението на вземанията, предмет на съдебното решение. Съгласно чл.241, ал.1 ГПК разсрочване е допустимо с оглед имотното състояние на страната или други обстоятелства. В тази връзка по делото не са събрани доказателства за конкретното имотно състояние на страната, като следва да се подчертае, че последното включва не само притежаваните от нея недвижими имоти, но и движими вещи на висока стойност, като моторни превозни средство и пр., както и получаваните от страната – физическо лице, доходи. Във връзка с последното се твърди, че ответницата не е безработна,а в момента е отстранена от длъжност,  но не са представени доказателства за това. Единствените представени доказателства по делото относно  здравословното състояние на лице, за което се твърди, че е син на ответницата, не доказват твърдени от нея обстоятелства относно влошено финансово състояние, още повече, че тези документи касаят период от около година преди завеждане на настоящото дело. Ето защо съдът намира, че ответницата не доказва предпоставки, свързани с имотното си състояние, налагащи разсрочване на задълженията. Не са налице и други обстоятелства по смисъла на чл.241 ГПК, за това искането се явява неоснователно.

Ищцата претендира разноските, заплатени за държавна такса в исковото производство – 120,00 лева и  възнаграждение на адвокат в размер на 320,00 лв., като тези разноски  фигурират в писмените данни по делото и са описани в  представения по делото списък по чл. 80 ГПК. С оглед на изхода от спора  ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сторените по делото разноски в общ размер от 440,00 лв.

Водим от изложеното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  :

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

            ОСЪЖДА Р.А.И. с ЕГН:********** с адрес *** да заплати на А.И.Ц. с ЕГН:********** с адрес ***, със съдебен адресат: М.П.П.,*** сумата в размер на 3000,00 лв. представляваща неиздължен остатък от получен на 18.06.2019 г. паричен заем , ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2020 г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото съдебно –деловодни разноски в размер на 440,00 лв.

ОСТАВЯ без уважение искането на ответницата Р.А.И. по чл. 241 ал.1 ГПК за разсрочване на паричното задължение – като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: