Решение по дело №49/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 91
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20207120700049
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 22.07.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                                     АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на зам.-окръжен прокурор Делчева от ОП - Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 49  по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от С.И.И. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение №62/14.02.2020 г. постановено по анд1338/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът сочи нарушения на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изразяващи се в липса на безспорно установяване на мястото на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено деянието. Счита, че неизпълнението на горните изисквания е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. Иска отмяна на  обжалваното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. В писмено становище, представено от пълномощник, поддържа подадената жалба, като излага и подробни съображения. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Началник на РУ към ОДМВР Кърджали, РУ-Кърджали,  не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна. Счита, че нарушението на чл.638, ал.3 Кодекса за застраховането КЗ/ е доказано по несъмнен начин и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По горните съображения счита, че  оспореното решение следва да се остави в сила.

Административният съд, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

С оспореното решение РС-Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 19-1947-000440 от 25.11.2019 г., изд.  от началник на РУ-Кърджали, с което, на основание чл.638, ал.3 от КЗ на С.И.И. от ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв., за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, за това, че на 14.11.2019 г., около *** часа, на път *** на КПП-***, о***, управлявал МПС „Фолксваген Транспортер” с рег.№ ***, без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

За да постанови решението си, предвид приетите писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели, районният съд намерил за безспорно установено, че към датата на извършване на проверката, жалбоподателят е управлявал горното МПС, без валидно сключена застраховка „ГО“ и с това осъществил състав на нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Затова правилно била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. При извършената служебна проверка съдът не констатирал твърдяните от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Приел, че АУАН и НП били съставени от компетентни длъжностни лица съгласно чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ, съдържащи  необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано с всички относими към състава на чл.638, ал.3 от КЗ признаци. Посочени били времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответствали на посочената като нарушена правна норма на чл.638, ал.3 от КЗ. Жалбоподателят имал качеството „водач“ на моторното превозно средство, което с оглед дефиницията дадена в § 6, т.25 от ДР на ЗДвП означава, че е управлявал автомобила „Фолксваген Транспортер” с рег.№ ***. Безспорно било също, че за моторното превозно средство не е имало сключена и действаща застраховка Гражданска отговорност”, които съставомерни факти били описани. Допуснатата в АУАН неточност при описание на мястото на нарушението, като вместо общърджали на път *** на КПП-*** било посочено, че нарушението е извършено в *** на път *** на КПП-***, била отстранена по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Освен това е прието, че посочения порок би бил съществен само ако пречи на определянето на компетентния орган за издаване на наказателно постановление, а също така и на местната компетентност на съда. В случая било доказано по безспорен и категоричен начин, че нарушението е извършено на територията, обслужвана от РУ-Кърджали, както и в района на местна подсъдност на РС-Кърджали.Районният съд е счел също така, че  не е съществен пропуск и не опорочава цялото административнонаказателно производство и отразяването, още в началото на атакуваното постановление, че жалбоподателят е водач на лек, вместо товарен автомобил. Последното по никакъв начин не внасяло колебание относно моторното превозно средство, което е индивидуализирано като марка, модел и точен регистрационен номер. По отношение на възражението на жалбоподателя, че в акта и наказателното постановление не било посочено, че моторното превозно средство е чужда собственост е посочено, че както актосъставителят, така и наказващият орган са описали ясно, че моторното превозно средство е собственост на „***“ ООД, ***, което не е идентично с жалбоподателя. По горните съображения съдът стигнал до извода, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон. Не се установиха  при постановяването му да са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила.

В решението са изложени подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя напълно.

Според текста на чл.638, ал.3 КЗ, въз основа на който е наложена процесната санкция, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

От приложената справка от регистрите на КАТ се установява, че моторното превозно средство е собственост на „***“ ООД, ***, като последното обстоятелство е било отбелязано както в съставения акт, така и в издаденото НП.

По делото няма спор, че процесното МПС, рег.№ *** е регистрирано на територията на Република България, и е в движение, както и че на 14.11.2019 г., именно касаторът-лице различно от собственика,  отбелязан в АУАН и в НП,  е управлявал горното МПС.

Видно от приложената застрахователна полица за застраховка „ГО“ на автомобилистите, такава за МПС с рег.№ ***, собствено на „***“ ООД, е била сключена на 14.11.2019 г., в 15:13 ч. Или, към момента на извършване на проверката – 13:10 часа на 14.11.2019 г.,  не е налице действащ договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност” за горното МПС, и с това е нарушена нормата на чл.638, ал.3 КЗ, каквато е и квалификацията на деянието в АУАН и в НП.

По отношение на допуснатата в АУАН неточност при описание на мястото на нарушението, оспореното решение съдържа подробни съображения, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да се повтарят.

Предвид изложеното, съдът намира, че подадената жалба е неоснователна, а оспореното решение на РС - Кърджали е законосъобразно, поради което ще следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №62/14.02.2020 г. постановено по анд1338/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                  

                                                                                          2.