РЕШЕНИЕ
№ 10915
гр. С., 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110131894 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. А. К. и Х. П. Г. срещу „Д.Л.” АД, Г.,
с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“
от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за заплащане на всеки един
ищец сумата 250,00 евро – главница, представляваща обезщетение за отменен
полет №*****/25.03.2023 г. от летище М. до летище С.; по чл. 82 от ЗЗД, вр. чл.
8 от Регламента, за заплащане на всеки един ищец 103,50 евро – главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойност
на допълнително закупен билет за влак от летище М. до алтернативно летище Ц.;
по чл. 82 от ЗЗД, за заплащане на ищеца Н. К. сумата 4000,00 лева – главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди настъпили в
резултат от неизпълнение по договора за въздушен превоз за премаршрутиране
при сравними транспортни условия, изразяващи се в болки и страдания от
настъпила физическа травма на лява ръка на 26.03.2023 г. и сумата 3000,00 лева-
за изпитани негативни емоции при извънсъдебни преговори за уреждане на
спора, ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на
искова молба до окончателното им изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че между страните е
сключен договор за въздушен превоз за полет №*****/25.03.2023 г. Твърди се,
че на 25.03.2023 г., когато трябва да се осъществи полетът М.-С., последният е
отменен, за което ищците не са информирани. Пояснява се, че отмяната е поради
стачка на служители. Превозвачът е пренасочил ищците за алтернативен полет
****/26.03.2023г. от летище Ц. до летище С. на следващия ден, за което е
1
отказан транспорт до алтернативното летище отново поради стачка, а ищците
сторили разноски за закупуване на билети за влак. Пристигнали на летище С. с
14 часа закъснение. Поддържат, че извънсъдебно, макар ответникът да е признал
първоначално претенциите на ищците, неоснователно е отказал да възстанови
сторените разноски и заплати обезщетение по чл.7, пар.1,б. а от Регламента,
доколкото не е имало извънредно обстоятелство, а именно стачката не е обявена
и проведена в деня на процесния полет. Ищецът Н. Г.а поддържа, че е получила
физическа травма по време на нощния преход с влак до алтернативното летище
и се намира в пряка връзка с неизпълнението на ответното дружество да осигури
сравними транспортни условия. Твърди, че при пътуването с влак на първото
рисково прекачване сутринта на 26.03.2023 г. на гара „С.М.“, Ш., тя получава
силна болка в лява ръка от физическото напрягане при бягането с куфар и
раница за заминаващия влак, като двигателните функции на ръката отказват.
Пояснява, че пътуването с влак била единствената възможност да се придвижи
до летище Ц., като пътниците са предупредени, че ще има пет смени на влакове
на различни гари, а две от връзките са с кратък интервал и на различни коловози,
респ. с риск да се изпусне заминаващия влак. Твърди се, че физическата болка не
е отшумяла и се наложило да посети травматолог и рехабилитатор. Поставена е
диагноза „частично скъсване и инсерционит на сухожилието на мускулус
субскапуларис“.
Ответникът не спори, че е сключен с ищцовата страна договор за
въздушен превоз за полет №*****/25.03.2023 г.; премаршрутирането с полет
****/26.03.2023г. Ц.-С.. Възразява по твърденията, че е във виновно
неизпълнение на договора и за липсата на извънредни обстоятелства, които
освобождават превозвачът от отговорност. Счита, че не са представени
доказателства за явяване на пътниците навреме преди заминаването на полета.
Поддържа, че информация за организираната стачка превозвачът е получил в
деня на полета – 25.03.2023 г., както и че ще продължи до 27.03.2023 г., а
управлението на наземния персонал на летище М. не е подвластно на ответника
и отказа да бъдат обслужени полети е довело до невъзможност на изпълнението
им. Предвид това намира, че е настъпило извънредно обстоятелство по чл. 5, ал.
3 от Регламента, което го освобождава от отговорност. Ответникът твърди, че на
пътниците /ищци/ са предложени няколко полета и те са избрали този по
направление Ц.-С., поради което претенциите им свързани с пътуването по
алтернативния маршрут са неоснователни, вкл. че отговорността на превозвача
за неимуществени вреди е ограничена в контекста на фиксираните обезщетения,
предвидени Регламента.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1,т.3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за въздушен
превоз за полет №*****/25.03.2023 г. от летище М. до летище С., който е
отменен; предложено и прието е премаршрутиране с полет **** на следващия
ден -26.03.2023г. от летище Ц. до летище С.; разстоянието на полета определено
по реда на чл. 7, пар. 4 от Регламента е до 1500 км. От гласни и писмени
доказателства се установява, че ищците за заплатили за билет по 103,50 евро, за
да се придвижат с влак от летище М. до летище Ц., както и че въздушният
превозвач не е предложил и не е осигурил разноските за жп транспортa.
По реда на чл. 192 от ГПК Летище М. ГмбХ предоставя справка за това,
че със съобщение до медиите от 24.03.2023 г. Обединеният синдикат на
работниците и служителите в сферата на услугите призовал служителите от
2
Летище М. ГмбХ (ЛМГ) и други предприятия на Летище М., включително
Дружеството за сигурност на Летище М., осъществяващо проверка за сигурност
на пътниците на летището, на стачка от неделя - 26.03.2023 г., 00:00 часа, до
понеделник -27.03.2023 г., 24:00 часа. Синдикатът обявил стачка на 27.03.2023 г.
в предприятията от обществения транспорт в района на М., а заедно със
Синдиката на работниците и служителите в железопътната и транспортната
промишленост – и в предприятията от железопътния транспорт. Затова ЛМГ,
съгласувано с авиокомпанията и другите заинтересовани страни, решило да
преустанови изцяло търговските полети по редовни линии. Стачка е имало на
26.03.2023 г., когато на летище М. са осъществени 7 полета и отменени 740
полета, и на 27.03.2023 г., когато били осъществени 12 полета, а 777 са
анулирани. На 25.03.2023 г. (събота) все още не е имало стачка, като се сочи, че
са възникнали сериозни технически проблеми при Дружеството за сигурност на
летище М.. На посочената дата са осъществени 649 полета, а 100 са отменени.
Според чл. 5, пар. 3 от Регламент № 261/2004, опериращ въздушен
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже,
че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат
ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при
вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат в
случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани
дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние
върху дейността на въздушния превозвач. Извънредни обстоятелства
съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния
трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо
закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или
повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от
съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени
полети. Извънредните обстоятелства могат да се отнасят само за определен
самолет в определен ден, което не е така в случай на достъп на борда, отказан на
пътник поради реорганизация на полетите, вследствие на това, че подобни
обстоятелства са засегнали предходен полет. Понятието „извънредни
обстоятелства“ цели да ограничи задълженията на въздушния превозвач, даже да
го освободи от тях, когато въпросното събитие не е могло да бъде избегнато,
дори да са били взети всички необходими мерки. Например, превозвачът може
да отмени полет, който е предвиден в деня на стачка на персонала на летището.
Извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на
решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в
определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия
ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети
необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на
закъснения или отменени полети.
Чл. 5 от Регламент № 261/2004 предвижда, че засегнатите пътници имат
право на обезщетение за сметка на опериращия въздушен превозвач в
съответствие с член 7, параграф 1 от този регламент, освен ако предварително не
бъдат уведомени за отмяната при спазване на сроковете по параграф 1, буква в),
подточки i)—iii) от този член 5, за което по делото доказателства от ответника
не се представиха. Член 5, параграф 3 от посочения регламент обаче позволява
този превозвач да бъде освободен задължението да изплаща обезщетение, ако
докаже, че отмяната се дължи на „извънредни обстоятелства“. Понятието
3
„извънредни обстоятелства“ трябва да се тълкува стриктно, да се обозначават
събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и
спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай. В
тази връзка според т. 42 от решение от 23 март 2021 г., Airhelp
(C‑28/20, EU:C:2021:226), извънредни обстоятелства може да възникнат по-
конкретно в случаи на стачки, които оказват въздействие върху дейността на
опериращия въздушен превозвач, но законодателят на Съюза е имал предвид
стачките, които са външни за дейността на съответния въздушен превозвач.
Следователно именно стачни движения, започнати и последвани от
ръководители на полети или от персонала на летище, може да представляват
„извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от регламента. За
сметка на това стачка, започната и последвана от членове на персонала на
опериращ въздушен превозвач, представлява „вътрешно“ за това предприятие
събитие, включително когато става въпрос за стачка, започнала по призив на
синдикални организации, при положение че същите действат в интерес на
работниците на посоченото предприятие. Същевременно, ако такава стачка
намира източника си в искания, които само публичните органи могат да
изпълнят и които поради това са извън ефективния контрол на съответния
въздушен превозвач, тя може да представлява „извънредно обстоятелство“ по
смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. При тези правни
съображения в конкретния случай процесната стачка е външно събитие за
въздушния превозвач. Поддържаното от ответника правоизключващо
възражение обаче остана недоказано, тъй като не се установява по делото, че
отмяната на процесния полет е настъпила в резултат на твърдените
непредвидени обстоятелства и е налице основание да се приложи изключението
по чл. 5, § 3 от Регламента – не се доказва отмяната на процесния полет да е в
пряка-причинна връзка с стачни действия в летище М. на 25.03.2023 г.
Напротив, от събраните по делото писмени доказателства категорично се
установява и се оборва тезата на ответника, че на посочената дата не е имало
стачка в летище М., като в същия ден били реализирани множество полети от
летището. Въпреки че в деня на полета не е имало основание за неговата отмяна,
превозвачът е предложил алтернативен полет, което е прието от ищците.
При отмяна на полет съответните пътници получават помощ от
опериращия въздушен превозвач по член 8; и имат право на обезщетение от
опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако са информирани за
отмяната при условията на регламента. Когато пътниците са информирани за
отмяната, се дава обяснение относно възможния алтернативен транспорт.
Съгласно член 8, параграф 1 от посочения регламент съответните пътници имат
право на избор между три възможности: или възстановяване на стойността на
билета при определени условия, заедно с, когато е уместно, организиране на
обратен полет до първоначалния пункт на излитане при първа възможност, или
премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на
пристигане при първа възможност, или, накрая, премаршрутиране, при сравними
транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане на по-късна дата,
удобна за пътника, в зависимост от наличността на свободни места. По делото се
изясни, че ответникът е предложил премаршрутиране към крайния пункт на
пристигане, но не е поел разходите за прехвърляне от летището, за което е
направена резервацията, до летището на пристигане, каквото задължение има по
чл. 8, пар. 3 от регламента, поради което ищците имат право на допълнително
обезщетяване за разходите, които е трябвало да понесат поради неизпълнението
от страна на въздушния превозвач на задълженията за помощ и грижа, а именно
– разходите за билети за влак.
4
Понятието „премаршрутиране“ не е дефинирано нито в член 8, параграф
1 от Регламент № 261/2004, нито в някоя друга негова разпоредба. При тези
условия значението и обхватът на това понятие трябва да се определят в
съответствие с обичайното му значение в разговорния език, като се държи
сметка за контекста, в който то се използва, и за целите, преследвани от правната
уредба, от която то е част (вж. в този смисъл решение от 31 януари 2013 г.,
McDonagh, C‑12/11, EU:C:2013:43, т. 28). Понятието „премаршрутиране“ май-
общо препраща към идеята за алтернативен маршрут на първоначално
предвидения, по-специално по отношение на маршрута или разписанието, който
обаче води до същия краен пункт на пристигане.
Отпадането на полет ***** от М. за С., за който ищците са имали
потвърдена резервация от разписанието на превозвача, несъмнено покрива
определението за отмяна по чл. 2, б. "л" от Регламента, като поражда правото им
на три различни форми на помощ, а именно възстановяване на стойността на
билета заедно с обратен полет до първоначалния пункт на излитане,
премаршрутиране до неговия краен пункт на пристигане при първа възможност
или премаршрутиране до неговия краен пункт на пристигане на по-късна,
удобна за него дата, в зависимост от наличността на свободни места, съгласно
чл. 8 от Регламента, право на грижа, съгласно чл. 9 от Регламента, а в
съответствие с чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламента и право на обезщетение
/съгласно чл. 7/, ако пътникът не е бил информиран за отмяната достатъчно рано.
В случая е било предприето премаршрутиране на ищците с полет №
****/26.03.2023 г. по направление Ц.-С.. Разпоредбата на чл. 5, пар. 1, б. „в“ от
Регламента предвижда, че при отмяна на полет съответните пътници имат право
на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са: i)
информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по
разписание; или ii) информирани за отмяната между две седмици и седем дни
преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране,
което им позволява да заминат най-рано два часа преди началото на полета по
разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от
четири часа след времето за пристигане по разписание; или iii) информирани за
отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е
предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат най-рано един час
преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на
пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.
Тежестта на доказване на посоченото обстоятелство е на превозвача. В
конкретния случай нито се твърди, нито са ангажирани доказателства (въпреки
дадените с доклада по делото указания), че ищците са били уведомени за
отмяната на полета две седмици преди датата, на която последният е трябвало да
бъде изпълнен. Напротив, от показанията на св. Станкулова се установява, че
същите са узнали за отмяната на процесния полет едва при пристигането им на
летище М., като превозвачът първоначално е предложил премаршрутиране с
полет след 3-5 дни, а след изразено недоволство от страна на пътниците (в т.ч.
свидетелката) е предложил полет от летище Ц. до летище С. на 26.03.2023 г.,
приблизително към 09:00 часа, поради което, видно от показанията на
свидетелката, ищците били принудени още същия ден да отпътуват с влак от М.
за Ц.. Същите потеглили около 20:30 часа и пристигнали около 07:00 часа
сутринта. При това положение, настоящият съдебен състав намира, че не е
налице нито една от горепосочените хипотези по чл. 5, пар. 1, б. „в“, i), ii) или
iii), освобождаващи въздушния превозвач от заплащане на обезщетение,
доколкото всички посочени хипотези предвиждат като кумулативна
предпоставка уведомяване на пътника определено време преди началото на
полета по разписание, каквото в случая не се установява.
При изискването за разумно премаршрутиране ответникът по принцип не
5
би могъл да се ограничи само с предлагането на премаршрутиране на ищците
към неговия краен пункт на пристигане със следващия опериран от самия него
или от който и да е друг въздушен превозвач полет, който пристига в крайния
пункт на следващия ден спрямо първоначално предвиденото за пристигането му
(в т. 61 на решение от 11 юни 2020 г. на Съда на ЕС по дело C-74/19, LE срещу
Transportes Aereos Portugueses SA, е прието, че чл. 5, пар. 3 във вр. със
съображение 14 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че
премаршрутирането на пътник – извършено от въздушен превозвач с друг
опериран от самия него полет поради извънредно обстоятелство, засегнало
превозващото пътника въздухоплавателно средство /вследствие на което този
пътник е пристигнал на следващия ден спрямо първоначално предвиденото/, не
представлява „разумна мярка“, освобождаваща този превозвач от задължението
му за плащане на обезщетение, предвидено в чл. 5, пар.1, б. „в“ и чл. 7, пар. 1 от
този регламент, освен ако не е съществувала никаква друга възможност за
премаршрутиране, директно или с връзка, с полет, опериран от самия него или от
който и да е друг въздушен превозвач и с не толкова късно време на пристигане
като следващия полет на съответния въздушен превозвач, или ако извършването
на такова премаршрутиране представлява за последния жертва, непоносима с
оглед на капацитета на предприятието му към релевантния момент, което следва
да се прецени от запитващата юрисдикция/. Всъщност грижата, която се изисква
да положи въздушният превозвач, за да може да се освободи от задължението си
за плащане на обезщетение, предполага той да използва всички средства, с които
разполага, за да осигури разумно премаршрутиране при задоволителни условия
и при първа възможност, едно от които е да потърси други полети, директни или
с връзка, евентуално оперирани от други въздушни превозвачи от същия или
друг въздушен алианс и с не толкова късно време на пристигане като това на
следващия полет на съответния въздушен превозвач. Следователно, доколкото
по делото не се спори, че процесният полет е бил отменен и при липса на
доказателства за настъпване на някое от обстоятелствата, които освобождават
превозвача от отговорност, при доказателствена тежест възложена по Регламента
върху него, то следва да се приеме, че той дължи обезщетението по чл. 7 – 250
евро за отменен полет ***** на всеки от ищците, ведно със законната лихва от
датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендираните от ищците обезщетения за имуществени вреди намират
правно основание в разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, вр. чл. 8 от Регламента.
Отговорността на превозвача за овъзмездяване на вредите, настъпили поради
неизпълнение на задълженията му по договора за въздушен превоз, е договорна.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 от ЗЗД, освен реално
изпълнение на договорно задължение кредиторът може да иска и обезщетение за
вредите, които са му причинени от неизпълнението – пряка и непосредствена
последица от неизпълнението, ако са могли да бъдат предвидени при пораждане
на задължението, а при установена недобросъвестност на длъжника – всички
преки и непосредствени вреди. Във връзка с установяване на имуществените
вреди, настъпили в резултат на неосъществения полет № *****/25.03.2023 г. от
летище М. до летище С., са ангажирани писмени и гласни доказателства, от
които се установява, че предвид отмяната на процесния полет ищците били
принудени още същия ден да отпътуват от летище М. до летище Ц. за полет №
**** по направление Ц.-С., на 26.03.2023 г. от 09:40 часа, за който били
премаршрутирани от превозвача. От показанията на св. Станкулова се
установява, че тя и ищците, заедно с останалите членове от групата им, закупили
групови билети за влак, като при предявяване на приложения на л. 11 от делото
документ, свидетелката заявява, че същият съответства на закупените от тях
билети. От показанията й се установява, че стойността на един билет възлизала
на 107 евро. Това е сумата, която представлява вреда за неосъществения полет,
6
доколкото превозвачът не е изпълнил задължението си по чл. 8 от Регламента и
не е обезпечил разходите за транспорт. Съдът намира, че ответникът не е
положил грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач. Разумните
мерки по смисъла на съображение 14 от преамбюла на Регламента обхващат
проверка от страна на превозвача относно възможностите за премаршрутиране
на полета, така че пътниците да пристигнат в крайната дестинация с минимално
забавяне, като се ползват полети, изпълнявани от самия превозвач или от други
превозвачи. Едва при доказана липса на други директни полети или полети с
връзка до същата дестинация, пристигащи по-рано от фактически извършения
полет, или при доказана липса на възможност за премаршрутиране поради
запълване на местата за тези полети, превозвачът може да се освободи от
отговорност. В случая от показанията на св. Станкулова се установява, че
ответникът е извършил проверка за наличие на други полети по същото
направление и предложил на ищците премаршрутиране с полет след 3-5 дни, а
при отказ от страна на ищците – полет ****/26.03.2023г. от летище Ц. до летище
С.. Същевременно от приложената по делото справка относно това какви полети
са били налични от М. до С. на 25.03.2023 г., на кои авиокомпании и с какви
часове на пристигане, се установява, че на посочената дата са били налични
други полети по същото направление на други авиокомпании, но няма данни за
налични места на тези полети, за да е налице възможност за преценка от страна
на съда относно положената от ответника грижа за осигуряване на разумно
премаршрутиране. Ето защо съдът намира иска за доказан по основание и в
предявения размер.
С исковата молба ищцата Г.а претендира обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат от неизпълнение по договора за въздушен превоз за
премаршрутиране при сравними транспортни условия, изразяващи се в болки и
страдания от настъпила физическа травма на лява ръка на 26.03.2023 г. и
изпитани негативни емоции от изгубено ценно време за водене на съдебни
дела. За да възникне правото на обезщетение на основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД,
следва в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти: наличие на действително облигационно правоотношение между страните;
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника; настъпването на
имуществени и/или неимуществени вреди и причинна връзка между виновното
неизпълнение на договорното задължение и настъпването на вредоносен
резултат за ищеца. С Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК се прие, че отговорността на обществения
снабдител - енергийно предприятие, е договорна и на това основание може да
бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени
при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на
длъжника - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени
вреди. Това тълкувателно решение има по-общо значение, като признава
възможността, която е безспорна в правната доктрина да се предяви иск за
неимуществени вреди, претърпени в следствие на неизпълнение на договорно
задължение. Възстановяването на неимуществени вреди е правило, а не
изключение. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно
въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би
претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на
съконтрахента, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално
настъпваща, необходима, естествена последица от вредоносния резултат, тоест
без противодоговорното поведение на страната вредите никога не биха
настъпили точно те и точно в този им вид. Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства се установява неизпълнение на договора от ответника.
7
Действително, от гласните доказателства се изясни, че телесното увреждане на
ищцата е настъпило при екстремни условия, поради необходимостта от
прекачвания и изключително малкото време за придвижване между коловозите,
но не и между летище М. и летище Ц.. Установява се, че закупените по избор на
ищците влакови билети от М. до Ц. не са директни, а с прекачвания, както и че
ищцата, както и останалите членове от групата, е следвало да тичат от един
коловоз на друг, за да успея да хванат влака при съответното прекачване,
вследствие на което по време на едно от прекачванията ищцата Г.а претърпява
травма на ръката при носене на багажа си. От установената фактическа
обстановка обаче не се доказа, че изключителна причина за твърдените
неимуществени вреди да е поведението на ответника. Съдът намира, че
наличието на причинна връзка е само теоретична и хипотетична. Не всяко
обстоятелство или поведение, което предшества вредите, е тяхна причина.
Нужно е още предшествуващите вредите обстоятелства да имат, от една страна,
пряка и непосредствена връзка с вредите, и, от друга - тази връзка да е
съществена и необходима, за да се признае, че те са причина за вредите. Съдът
счита, че вредата не може да бъде пряко следствие и обективна предпоставка,
условие, за настъпването на твърдените неимуществени вреди, защото този
резултат би настъпил и не само при отменен полет. Вредата не е предвидима и
искът за заплащане на паричен еквивалент на неимуществени вреди от
физическата травма като неоснователен следва да се отхвърли. Що се касае до
претенцията за неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани негативни
емоции от изгубено ценно време за водене на съдебни дела, освен че по делото
не се установи тяхното настъпване, то поначало липсва противоправно
поведение на ответника, доколкото извънсъдебният отказ да се плати
обезщетение е право на превозвача, а неговата основателност или не е относима
за претенцията по чл.7 от регламента, предвид което искът подлежи на
отхвърляне.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане им. На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищците съдебни разноски за уважените
искове – сумата 100,00 лв. за платена държавна такса. Ответникът претендира и
доказва сторени разноски за адвокатско възнаграждение по 250 лв. защита
срещу всеки ищец. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на
разноски относими за отхвърлените искове на ищеца Г.а – сумата 125,00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.Л.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Ф. р.
Г., действащо чрез търговско представителство в Р.Б., вписано в ТР при БТТП -
„Д.Л.“, Булстат: *************, с адрес: гр. *************, да заплати на Н. А.
К., с ЕГН:**********, с адрес: ************, на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, сумата 250,00 евро –
главница, представляваща обезщетение по договор за въздушен превоз за
отменен полет №*****/25.03.2023 г. от летище М. до летище С.; и на основание
чл. 82 от ЗЗД, вр. чл. 8 от Регламента, сумата 103,50 евро – главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойност
на допълнително закупен билет за влак от летище М. до алтернативно летище Ц.,
ведно със законна лихва върху главниците от 09.06.2023 г. до окончателното им
8
изплащане.
ОСЪЖДА „Д.Л.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Ф. р.
Г., действащо чрез търговско представителство в Р.Б., вписано в ТР при БТТП -
„Д.Л.“, Булстат: *************, с адрес: гр. *************, да заплати на Х. П.
Г., с ЕГН:**********, с адрес: ************, на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, сумата 250,00 евро –
главница, представляваща обезщетение по договор за въздушен превоз за
отменен полет №*****/25.03.2023 г. от летище М. до летище С.; и на основание
чл. 82 от ЗЗД, вр. чл. 8 от Регламента, сумата 103,50 евро – главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойност
на допълнително закупен билет за влак от летище М. до алтернативно летище Ц.,
ведно със законна лихва върху главниците от 09.06.2023 г. до окончателното им
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. А. К., с ЕГН:**********, с адрес:
************, срещу „Д.Л.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на
Ф. р. Г., действащо чрез търговско представителство в Р.Б., вписано в ТР при
БТТП - „Д.Л.“, Булстат: *************, с адрес: гр. *************, осъдителни
искове по чл. 82, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 4000,00 лева – главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по договор за
въздушен превоз, във вр. отменен полет №*****/25.03.2023 г. от летище М. до
летище С., настъпили в резултат от неизпълнение по договора за
премаршрутиране при сравними транспортни условия, изразяващи се в болки и
страдания от настъпила физическа травма на лява ръка на 26.03.2023 г.; както и
за заплащане на сумата 3000,00 лева – главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по договор за въздушен превоз, във вр.
отменен полет №*****/25.03.2023 г. от летище М. до летище С., настъпили в
резултат от неизпълнение по договора за премаршрутиране при сравними
транспортни условия, за изпитани негативни емоции от изгубено ценно време
при извънсъдебно доброволно уреждане на спора за отменен полет
№*****/25.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от 09.06.2023 г.
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Д.Л.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Ф. р.
Г., действащо чрез търговско представителство в Р.Б., вписано в ТР при БТТП -
„Д.Л.“, Булстат: *************, с адрес: гр. *************, да заплати на Н. А.
К., с ЕГН:**********, с адрес: ************, и Х. П. Г., с ЕГН:**********, с
адрес: ************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 100,00 лева –
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Н. А. К., с ЕГН:**********, с адрес: ************, да заплати
на „Д.Л.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Ф. р. Г., действащо
чрез търговско представителство в Р.Б., вписано в ТР при БТТП - „Д.Л.“,
Булстат: *************, с адрес: гр. *************, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, сумата 125,00 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „Д.Л.“ АД на Н. А. К. и Х.
П. Г. по банкова сметка на с №IBAN:.............., **********, F.BG.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10