Р Е Ш Е Н И Е
№ 447 / 10.7.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова и участието на
прокурора Георги Кацаров, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 284
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба, подадена от В.Т.А.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за
сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от действия и бездействия на администрацията на Затвора-гр. София
за периода от 22.02.2023 г. до 27.02.2023 г.
В исковата молба се твърди, че в периода от 22.02.2023
г. до 27.02.2023 г. В.А. е бил в Затвора-гр. София като „чужда делегация“.
Настанен е в килия № 24, която не отговаря на условията за достатъчна жилищна
площ. Посочва, че санитарният възел представлява тоалетна върху изграден
фундамент с височина 80 см. от подовата настилка, до която се достъпва по две
стъпала и няма изградена преграда. Твърди, че в килиите на 1-ва група няма
бутон за сигнализация на надзорния състав, поради което сънят му не можел да
продължи повече от един час без да бъде събуден. Сочи, че страда от диабет,
като по време на престоя му като „чужда делегация“ не му е била осигурена подходяща
диетична храна съобразно неговото заболяване. Твърди, че от незаконосъобразните
действия и бездействия е претърпял неимуществени вреди поради поставянето му в нечовешки
и унизителни условия, уронващи човешкото достойнство, пораждащи чувство на
страх, незащитеност и малоценност.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.Р., оспорва изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер.
Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик счита
исковата претенция за неоснователна и недоказана.
Административен съд-Пазарджик като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите
и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Исковата претенция е с правно основание чл. 284,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС),
и касае претърпени неимуществени вреди от действия и бездействия на органи по
изпълнение на наказанията по този закон в периода от 22.02.2023 г. до 27.02.2023
г.
Във връзка с твърденията на ищеца от Затвора-гр. София
е изискана информация, като в справка от ИСДВР 1-ва група се сочи, че В.А. е
бил настанен в 24-то спално помещение „чужда делегация“ в периода от 22.02.2023
г. до 27.02.2023 г. заедно с Г.И.Р. ***. Посочено е, че спалните помещения в
1-ва група са идентични, с квадратура 8 кв.м., пригодени за настаняване на
двама човека и отговарят на изискванията на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС. Оборудвани са
с две легла тип вишки, санитарен възел с клекало и мивка с течаща вода, 1 бр.
маса, 1 бр. стол и прозорец за достъп на пряка дневна светлина и възможност за
проветряване. Санитарните възли са в единия ъгъл на помещенията и са отделени с
висока стена. В групата има общо санитарно помещение с няколко душа и тоалетни,
които се ползват от пребиваващите по график след изявено от тях желание. Лишените
от свобода ползват собствено спално бельо, като ако не разполагат с такова им
се предоставя. Групата е на централно отопление и спалните помещения през
студените месеци се отопляват посредством радиатори. Храната на лишените от
свобода е съобразена със здравословното им състояние, религиозна принадлежност
и др. Представени са и приемателно-предавателни протоколи за извършена ДДД
обработка.
Представена е докладна от готвача при Затвора-гр.
София, в която е посочено, че всеки лишен от свобода, който постъпва е длъжен
да декларира заболяване ако има такова, за което му се издава медицинска
бележка с назначената му диета от СБАЛЛС гр. София. Сочи, че В.А. не е запознал
ръководството на затвора, че има диабет, съответно не му е издадена бележка с
диабетна диета.
По делото е представена и справка от ръководител
звено при Затвора-гр. София, в която е посочено, че спално помещение № 24 е с
размери 4х2 м. = 8 кв.м. В помещението е обособен санитарен възел (WC) с размери 0,80м.х0,75м.=0,60кв.м., който е върху
фундамент, издигнат от нивото на пода на определена височина. Достъпът до него
се осъществява посредством 2 бр. стъпала с размери 0,75м.х0,33м.х2=0,50кв.м.
Последният освежителен ремонт на спалното помещение е направен през м. март
2022 г.
От Затвора-гр. Пазарджик са представени копие от
конвойни документи – призовка, медицински журнал, конвойна книга и справка за
медицински преглед от Затвора-гр. София.
По искане на ищеца по делото е разпитан в
качеството му на свидетел Д.Г.А.. Същият заявява, че е настаняван многократно в
килия „чужда делегация“ в Затвора-гр. София, която е изключително малка, но
никога не са били по едно и също време с ищеца. Сочи, че от леглото до стената
има 20 см., колкото да се изправи човек, като в единия ъгъл има клекало. Посочва,
че в килията няма бутон-сигнализация за връзка в надзорния състав, чукат по
вратата и крещят докато някой им обърне внимание.
Свидетелят Г.И.Р. заявява, че познава ищеца от
престоя им заедно в една килия в Затвора-гр. София. Сочи, че в нея не е имало кофа
и парцал, било мръсно. До тоалетната се стигало по стъпала, като нямало
преграда, всичко било открито. Твърди, че са искали да ползват друга тоалетна,
но не са ги пускали. Сочи, че в килията не е имало течаща вода, нямало е кранче
на батерията, нито бутон за сигнализация, не могли да спят.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от
процесуално легитимирано лице, което твърди, че в периода от 22.02.2023 г. до 27.02.2023
г., през който е бил конвоиран като „чужда делегация“ в Затвора-гр. София, е
претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на
правосъдието, с териториални структури, включващи затворите - чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС.
Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл.
205 АПК във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби,
каквито са затворите.
Материалноправната уредба на твърдяното право се
съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, регламентиращ
изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица.
Основателността на предявения иск предполага
установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
които се нарушава чл. 3 ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) в пряка причинна връзка от нарушението.
Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на
оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС предвижда забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, за такова
се смятат и действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, като изброяването
е неизчерпателно.
Отговорността на държавата за причинените вреди по
чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва
вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че
държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
виновно причинени.
Предмет на разглежданата искова претенция е обезщетяване
на претърпени от В.А. неимуществени вреди – болки и страдания, като последица от проявните форми на нарушения
на чл. 3 ЗИНЗС: бездействие на администрацията на Затвора-гр. София за зачитане
правото на личен живот и поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ и подходяща
храна.
По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за
извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това
основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. На това право
на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при
изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането
на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им
(чл. 2, т. 3 ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“ отношение предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките
за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент,
като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са
съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на
изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност,
която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.
Съгласно чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4
кв.м. Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Както е видно от събраните по делото писмени
доказателства, за периода от 22.02.2023-27.02.2023 г.- т.е. за 6 дни ищецът е
живял при условията на пренаселеност, като е пребивавал на по-малко от 4 кв.м.
жилищна площ. Видно от представените справки спално помещение № 24 е с обща
площ от 8.00 кв.м. като в нея се включва и обособения санитарен възел върху фундамент
достъпът, до който се осъществява посредством два броя стъпала. През процесния
период ищецът е бил настанен с Г.Р., поради което не е спазена разпоредбата на
чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м. В
справка рег.№ 2693/11.04.2023 г. на ИСДВР,
1-ва група е посочено, че в зоната за повишена сигурност , обособените
санитарни възли в спалните помещения са в единия ъгъл на помещението и са
отделени с висока стена. Такава стена обаче не фигурира в справката на
ръководителя на звеното, поради което следва да се приеме, че ако е налице
такава преграда, то тя отнема някаква площ допълнително от спалното помещение,
поради което съдът кредитира показанията на свидетелите, че помещението е малко
и тясно и не отговаря на условията за минимална жилищна площ.
По отношение твърденията на ищеца, че не му е
предоставяна специална храна, отговаряща на здравословното му състояние следва
да се отбележи, че съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС конвоирането при
преместване на лишени от свобода от един затвор в друг се осъществява от Главна
дирекция „Охрана“ след получаване на медицинска справка за здравословното
състояние на лицето и назначеното му лечение. От представените конвойни документи
е видно, че такава справка от медицинско лице от Затвора-гр. Пазарджик не е
била издавана, а е изпратен част от медицински журнал, в който срещу името на
ищеца липсва каквото и да било отбелязване. Посоченото от готвача при Затвора-гр.
София е ирелевантно, доколкото нормата на чл. 39, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС задължава
за всеки конвоиран да бъде издадена медицинска справка за здравословното му
заболява.
Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския
комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание, съгласно който относно жилищната площ на задържан в
затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на
санитарния възел, се стига до извода, че ищецът в период от 6 дни е пребивавал
в килия № 24 и е живял в условия на пренаселеност. Площта, която може да
обитава един човек в тези помещения е по-малка от минимално допустимата в
размер на 4 кв.м., а видно от обсъдените по-горе писмени доказателства, ищецът
е пребивавал на площ под 4 кв.м. Този факт, сам по себе си е достатъчен, за да
се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите
задължения и не е осигурил на лишените от свобода и в частност на ищеца
минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за
необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки
своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане,
преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ,
надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се
касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.
Неоснователни са доводите на ответната страна за
недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на
събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС,
неимуществените вреди се предполагат до доказване на противното. След като е
доказано нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, по силата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е налице и
втората предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, а именно
настъпването на неимуществени вреди, тъй като извършените действия от
администрацията на Затвора-гр. София представляват административна дейност, доколкото
осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по
изпълнение на наложените наказания „лишаване от свобода“ не се ограничава с
прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изтърпяването на
наказанията, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването
на правата от лишените от свобода и изпълнението на техните задължения,
съобразно правното им положение и статут. От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че у ищеца се породили чувство на страх,
незащитеност и малоценност, като поставянето му в нечовешки и унизителни
условия е уронило човешкото му достойнство. Посочените от свидетелите негативни
чувства, емоции и състояния несъмнено представляват претърпени от ищеца
неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от действията
на затворническата администрация.
Между незаконосъобразното бездействие и вредите
има пряка и непосредствена връзка. От установеното по делото неизпълнение не
следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и
усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията
и договорите. При отчитане на интензитета на негативните преживявания,
продължителността от 6 дни за исковия период, при съобразяване на стандарта на
живот в страната, съдът счита, че обезщетението следва да бъде определено в
размер от 100 лева за целия исков период. За разликата до пълния предявен
размер от 5 000 лв. искът следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното, Административен
съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на В.Т.А.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, обезщетение в размер на 100
(сто) лева за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно
унизително и недостойно отношение, вследствие нарушения на чл. 3 ЗИНЗС за периода
22.02.2023-27.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълно
предявения размер от 5 000 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред тричленен състав на Административен съд-Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването
му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
(П)