№ 647
гр. Шумен, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20213630101432 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, против Т. К. Д. от гр. Шумен, с която по реда на чл. 422
вр. чл. 415 ГПК, са предявени, в условията на първоначално обективно
кумулативно съединение, положителни установителни искове, за признаване,
като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува парично вземане, произтичащо от: Договор за заем CrеdiHome №
1192-00041382 от 27.08.2018 г.; Договор за допълнителни услуги към заем
CrediНomе № 1181-10169958; Договор за застраховка „Защита“ към
застрахователна компания „Уника Живот“ АД, между „Микро Кредит“ АД и
ответника, прехвърлени с Договор за цесия, Приложение № 1 от 10.05.2019 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.01.2015г. между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 279/2021 г.,
по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 260129/01.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание, както
следва: чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
цена 2094.62 (две хиляди и деветдесет и четири лева и шестдесет и две
стотинки) лева - главница, ведно с искане за присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.01.2021 г. до окончателно плащане; чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр.
1
99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 250.58 (двеста и петдесет лева и петдесет
и осем стотинки) лева - договорна лихва върху главницата за периода от
07.02.2019 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 07.09.2019 г. (падеж на
последната вноска); чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 280, вр. 99, ал. 4, вр.
чл. 79, ал. 1, ЗЗД и цена 211.20 (двеста и единадесет лева и двадесет стотинки)
лева – възнаграждение за услуги по Договор за допълнителни услуги за
периода oт 07.02.2019 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги/ до 07.09.2019 г. /падеж на последна вноска но договор
за допълнителни услуги/; чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240 ал. 1, вр. чл. 99, ал. 4,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1584,00 (хиляда петстотин и осемдесет и четири)
лева – плащане на застрахователна премия по Договор за застраховка
„Защита“ към застрахователна компания „Уника Живот“ АД, за периода от
07.02.2019 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги/ до 07.09.2019 г. /падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги/; чл. 86 ЗЗД и цена 182.30 (сто осемдесет и два лева и
тридесет стотинки) лева – мораторна лихва върху остатъка от главницата по
Договора за заем за периода от 08.02.2019 г. до 29.01.2021 г. /датата на
подаване на заявлението в съда/; чл. 86 ЗЗД и цена 139.55 (сто тридесет и
девет лева и петдесет и пет стотинки) лева – мораторна лихва върху остатъка
от възнаграждението по Договора за допълнителни услуги за периода от
08.02.2019 г. до 29.01.2019 г. /датата на подаване на заявлението в съда/.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 27.08.2018
г. между „Микро Кредит“ АД и ответника бил сключен Договор за заем
CrеdiHome № 1192-00041382, по силата на който му е предоставен заем в
размер на 3000.00 лева, при условия посочени във формуляр „Искане за
кредит“ и „Договор за заем”, както и „Общи условия” на кредитора.
Подписвайки Договора ответникът удостоверил, че е получил заемната сума,
като се е задължил да върне общо 3525.60 лева /чистата стойност на заема в
размер на 3000.00 лева, ведно с договорна лихва в размер на 525.60 лева/, на
12 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 293.80 лева, като
първата била платима на 07.10.2018 г., а последната на 07.09.2019 г. Между
страните бил подписан и формуляр - Искане за допълнителни услуги и на
27.08.2018 г. бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем
CrediНomе № 1192-00041382, съгласно който „Микро Кредит“ АД се
задължил да предостави на ответника пакет от допълнителни услуги описани
2
подробно в Приложение № 1 към договора, с което последният се задължил
да плати пакетна цена в размер на 316.80 лв., на 12 бр. равни месечни вноски,
всяка в размер на 26.40 лв., при първа погасителна вноска, платима на
07.10.2018 г. Страните сключили и Договор за допълнителни услуги, като
заемодателя в качеството си на застрахователен посредник предоставил на
ответника финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на
заемодателя застраховка „Защита“ към застрахователна компания „Уника
Живот“ АД, ЕИК *********, при конкретни условия посочени в
Индивидуална застрахователна полица, подписана от ответника, за което
последният се задължил да върне платената застрахователна премия, в срок
oт 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 198.00 лева,
платими считано oт 07.02.2019 г., или обща сума за застрахователна премия
била 2 376,00 лева, която покривала застрахователните рискове: смърт
вследствие на злополука; трайна пълна неработоспособност над 50%
вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на
злополука и смърт в резултат на ПТП. Длъжникът не бил платил дължимия
паричен заем. Срокът на договора изтекъл на 07.09.2019 г. с последната
погасителна вноска и кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем. На
10.05.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., между
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, с ЕИК ********* и „Микро
Кредит“ АД, с ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро
Кредит“ АД срещу ответника, произтичащи от Договора за заем и Договора
за допълнителни услуги, били прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за
заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Ищецът твърди, че по реда на
чл. 99. ал. 3 ЗЗД до ответника било изпратено Уведомително писмо от
14.05.2019 г. за извършената продажба на вземания, чрез Български пощи, с
известие за доставяме на посочения в договора за кредит постоянен адрес.
Писмото било получено лично от длъжника на 20.05.2019 г.. Поради
неплащане на дължимите суми ищецът подал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение и срещу длъжника, по образуваното ЧГД № 279/2021
г., по описа на РС Шумен, била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
3
410 ГПК. Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи по Договор за заем CrediHome № 1192-00041382/27.08.2018 г. сумите
както следва: 2094.62 лв. - главница; 250.58 лв. - договорна лихва за периода
от 07.02.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 07.09.2019
г. /падеж на последна погасителна вноска/; 211.20 лв. - възнаграждение за
услуги по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №
119200041382/27.08.2018 г., за периода от 07.02.2019 г. /падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 07.09.2019 г. /падеж
на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 1584.00 лв. - остатък
от застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги за периода от
07.02.2019 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги/ до 07.09.2019 г. /падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги/; 182.30 лв. - лихва за забава върху остатъка от
главницата по договор за заем за периода от 08.02.2019 г. до 29.01.2021 г.;
139.55 лв. - лихва за забава върху остатъка от възнаграждение за услуги по
Договор за допълнителни услуги за периода от 08.02.2019 г. до 29.01.2021 г.,
както и искане за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на
подаване заявлението 29.01.2021 г. до окончателното плащане. Претендира
разноски по заповедното и исковото производства.
Длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като
счита, че няма пряк договор с ищеца. Твърди, че не са отчетени направени
вноски по договора и застрахователно събитие ТЕЛК от 13.03.2019 г., както и
че е плащал застрахователна премия.
В срока по чл. 131 ГПК не подава писмен отговор.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се явява, като
подава молба, с която поддържа предявените исковете. Ответникът, не се
явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 27.08.2018 г., въз основа на Искане за заем от същата дата /лист 5 от
делото/, между ответника, като заемател и „Микро Кредит“ АД, като
заемодател, бил сключен Договор за заем CrediHome № 1192-
00041382/27.08.2018, /лист 5а от делото/, за сума в размер на 3 000,00 лева,
4
при Общи условия /лист 9 от делото/ и Погасителен план /лист 6 от делото/,
която длъжникът се задължил да погаси при ГПР – 50 % и фиксиран лихвен
процент – 30.91 %, на 12 равни месечни вноски, всяка по 293.80 лева, с падеж
на първа погасителна вноска 07.10.2018 г. и последна погасителна вноска
07.09.2019 г. С Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1192-
00041382/27.08.2018 г. „Кредитен консултант ШМН1-046“ от същата дата –
27.08.2018 г., /лист 7 от делото/, „Микро Кредит“ АД предоставил на
ответника, като пакет „Комфорт“ и финансиране на застраховка защита пакет
„Злополука“, за което в качеството си на застрахователен посредник към ЗК
„Уника Живот“ АД, издал Застрахователна полица за застраховка „Защита“
№ МС *********-00041382 /лист 8 от делото/. Общото възнаграждение по
този Договор за допълнителни услуги ответника се задължил да погаси на 12
равни седмични вноски всяка в размер на 224.40 лева, от която 26.40 лева по
пакет „Комфорт“ и 180 лева по застраховката.
По този начин по двата договора: Договор за заем и Договор за
допълнителни услуги, ответникът се задължил да плати 12 равни, седмични
вноски, всяка в размер на 518.20 лева.
На 10.05.2019 г., с опис – Приложение 1 /лист 16 от делото/, към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., /лист 11 от
делото/, сключен между „Микро Кредит“ АД, като продавач и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, като купувач, дължими на продавача вземания
по просрочени заеми, са цедирани на купувача, чиито правоприемник е
ищецът - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
С Известие за доставяне, обр. 243 на „Български пощи“ ЕАД, въз основа
на изрично Пълномощно /лист 20 от делото/, до длъжника от името на
цедента „Микро Кредит“ АД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е
изпратено писмо Изх. № УПЦ – П – МКР/1192-00041382/14.05.2019 г. /лист
21 от делото/, с което се уведомява, както за цесията, така и че към 14.05.2019
г. задължението му възлиза на общо 4178.64 лева. В приетата по делото
Обратна разписка /лист 22 от делото/, се установява отбелязване, че пратката
е получена лично от Т.Д. на 20.05.2019 г..
Въз основа на Заявление рег. № 2615/29.01.2021 г. от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД №
279/2021 г., по описа на РС – Шумен, като срещу ответника е издадена
5
Заповед № 260129/01.02.2021 г., за изпълнение на парично задължение /лист
13 от приобщеното ЧГД 279/2021 г., по описа на ШРС/, като длъжника в
срока по чл. 414 ГПК е подал възражение /лист 18 от приобщеното ЧГД
279/2021 г., по описа на ШРС/, за което заявителят е уведомен на 28.04.2021 г.
със съобщение /лист 25 от приобщеното ЧГД 279/2021 г., по описа на ШРС/,
който в срока по чл. 415, ал 1 ГПК е представил доказателство, че на
27.05.2021 г. е предявил настоящия иск /лист 28 от приобщеното ЧГД
279/2021 г., по описа на ШРС/.
Съгласно Заключението по допуснатата ССчЕ /л. 58/, размерът на
усвоения паричен заем по Договора за заем CrediHome №1192-
00041382/27.08.2018 г. е в размер на 3 000.00 лева, от която със сума в размер
на 2366.78 лева е рефинансиран заем и е удържана еднократна такса в размер
на 150.00 лева, като при подписване на договора реално получената сума в
брой е в размер на 483.22 лева. До 30.11.2017 г. длъжникът извършил
плащания в общ размер 2078.00 лв., с която били погасени: по главницата –
905.38 лв.; по лихвата по договора за заем – 275.02 лв.; по застраховката –
792.00 лв. и по пакета за допълнителни услуги – 105.60 лв. След 10.01.2019 г.
плащанията били преустановени, но след подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение длъжникът направил три вноски в общ
размер на 150 лв.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор
писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети
състав намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството:
От приобщеното ЧГД 279/2021 г., по описа на ШРС, се установява, че в
полза на ищеца по реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед №
260129/01.02.2021 г., за изпълнение на парично задължение, произтичащо от
Договор за заем CrеdiHome № 1192-00041382/27.08.2018 г. и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediНomе № 1192-00041382/27.08.2018 г.,
сключени между „Микро Кредит“ АД и ответника, вземанията по които са
прехвърлени от „Микро Кредит“ АД на „Агенция за събиране на вземания“
6
ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД –
понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, с Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.01.2015 г., като ответникът е осъден да плати на ищеца: 2094.62 лв. -
главница по неизпълнение на задължение по Договор за заем CrediHome+ №
119200041382 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №
119200041382; 250.58 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода от
07.02.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 07.09.2019 г.
/падеж на последна погасителна вноска/; 211.20 лв. - сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 07.02.2019 г. /падеж
на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 07.09.2019
г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; с 1584.00
лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода
от 07.02.2019 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги/ до 07.09.2019 г. /падеж на последна вноска по договор
за допълнителни услуги/; 182.30 лв. - лихва за забава по договор за заем за
периода от 08.02.2019 г. до 29.01.2021 г.; 139.55 лв. - лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 08.02.2019 г. до 29.01.2021 г. и
законната лихва от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 139.25 лв. /сто тридесет и девет лева и
двадесет и пет стотинки/ - разноски по делото, от които 89.25 лв. /осемдесет и
девет лева и двадесет и пет стотинки/ - разноски за заплатена държавна такса
и 50.00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414 ГПК,
поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена
възможност да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок,
съобщението, за което му е връчено на 28.04.2021 г. и на 27.05.2021 г., с
писмо чрез куриер, е регистрирана настоящата искова молба, поради което
производството се явява допустимо, а предявените искове подлежат на
разглеждане по същество.
Основателността на иска, с правно основание, чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл.
240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 2094.62 лева – остатък от
главница по Договор за заем CrediHome № 1192-00041382/27.08.2018 г.,
сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника, тъй като е за реално
изпълнение, е обусловено от наличието на следните елементи от фактическия
7
състав, подлежащи на установяване от ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, които, в случай на Договор по смисъла на чл. 240 и сл. ЗЗД,
са: 1/съществуване между страните на валидно облигационно
правоотношение; 2/дадена от кредитора и получена от длъжника въз основа
на Договора за заем парична сума и 3/изискуемост на поетото насрещно
задължение от длъжника да върне предоставената сума в уговорен срок, както
и 4/размера на исковата претенция. В тежест на ответника е да проведе пълно
и насрещно доказване, че задължението му е погасено – в случая чрез
установяване на плащане в уговорените срокове на дължими месечни вноски,
ведно с надбавките, респ. наличието на основания, изключващи претенцията
на ищеца.
На първо място настоящият състав приема за установено, че между
„Микро Кредит“ АД и ответника, е сключен валиден Договор за паричен за
заем CrediHome № 1192-00041382/27.08.2018 г., вземането по който е
прехвърлено от кредитора в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на
вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, за
което длъжникът е редовно уведомен лично на 20.05.2019 г., поради което
възражението на ответника, че няма договор с ищеца, съдът намира за
неоснователно поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът
или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което
цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в
облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането.
Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона
или договора за това и естеството на вземането го позволява/. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен
да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Съобразно съдебната
практика обаче изходящото от цедента Уведомление действащ чрез
пълномощник и достигнало до длъжника съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /в
този смисъл са Р. № 123/24.06.2009 г. ТД № 12/2009 г., II т. о.; Р. №
78/09.07.2014 г., ТД № 2352/2013 г., II т. о.; Р. № 3/16.04.2014 г., ТД №
1711/2013 г., I т. о./. По делото като приложение към исковата молба е
8
представено изрично Пълномощно, с което цедентът е упълномощил
цесионера да уведомява длъжниците за сключения Договор за цесия, както и
Уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземането от името на
цедента, чрез ищцовото дружество, до длъжника. Съобразно посочената по –
горе съдебна практика цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника, когато изходящото от цедента Уведомление му е връчено, което
налага извода, че законовите изисквания, залегнали в разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, са спазени и длъжникът е уведомен редовно за извършената цесия.
На второ място, с оглед твърдението на ищеца, че е изпълнил
задължението си по договора, следва по делото да се докаже даването на
сумата. Установяването на този факт е в тежест на ищеца. В самия Договор за
заем CrediHome № 1192-00041382/27.08.2018 г., заемателят е удостоверил с
подпис, че при подписването от кредитора му е предоставен кредит в размер
на 3 000 лв., посочени като „чиста стойност на заема“. Процесният Договор за
кредит не е оспорен като неавтентичен, в частта относно подписа на
заемателя, поради което, макар и частен, диспозитивен документ, има
материална доказателствена сила спрямо ответника относно отразените в него
неизгодни факти. Следователно следва да се приеме за установено, че
заемодателят е изпълнил задължението си по договора като намира, че
ищецът е доказал съществуването на твърдяното правоотношение превърнало
се в задължение на длъжник за връщане на заетата сума.
На трето място, предвид, че предмет на Заявлението по чл. 410 ГПК
следва да бъде падежирано вземане, основателността на искова претенция за
главница е предпоставено и от установяване изискуемост на задължението.
Изискуемостта на задължението по Договор за кредит може да се изведе или
от настъпила предсрочна изискуемост или от изтичане на срока за връщане на
заетата сума. В процесния случай следва да се вземе предвид
обстоятелството, че кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем, а срокът
на Договора е изтекъл на 07.09.2019 г., когато е срокът за плащане на
последната погасителна вноска, съгласно приетия и неоспорен по делото
погасителен план, което води до извода, че изискуемостта на задължението е
настъпила. Предвид изложеното следва да се приеме за установено, че
падежът на вземането е настъпил поради изтичане срока за връщане на
заетата сума и преди подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК /29.01.2021 г./
както и преди по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК да е предявен ностоящият
9
установителен иск.
Ищецът следва да установи и вземането си по размер. Съдът приема за
установено и доказано по делото, че по Договор CrediHome № 1192-
00041382/27.08.2018 г., ответникът е получил сумата от 3000 лв. като е
рефинансирал заем в размер на 2366.78 лв. и му е удържана еднократна такса
в размер на 150 лв. Така на 27.08.2018 г. заемателят е получил в брой сумата
483.22 лв.. Ответникът е погасил част от договорените вноски, с които
съгласно неоспореното заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, кредиторът е отнесъл за погасяване на главница сума в размер на
905.38 лв.. В тази връзка следва да се приеме, че ответникът не е доказал да е
изпълнил задълженията си по договора изцяло и в срок, което води до
основателност на предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, за
установяване дължимост на вземането за главница. Следователно искът е
доказан по основание, но предвид, че с част от върнатите по заема от
длъжника суми, са погасени задължения по клаузи, които по арг. от чл. 7, ал.
3 ГПК подлежат за служебна преценка за неравноправност и нищожност, то
размерът на иска за главница следва да се определи след произнасяне по
основателността на тези искови претенции.
Относно искът с основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал.
4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 250.58 лева.
Този иск е за признаване за установено, че ответникът - заемател дължи
неплатен остатък от договорна възнаградителна лихва върху главницата за
периода от 07.02.2019 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 07.09.2019 г.
(падеж на последната вноска. Уговорена в договор за кредит възнаградителна
лихва се определя еднозначно в теорията като възнаграждение за ползвания
финансов ресурс за срока на договора и се дължи наред с главното
задължение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Относно
характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че
по своята същност има характеристиката на Договор за потребителски кредит
– по смисъла на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 18/5.03.2010 г.,
в сила от 12.5.2010 г./, който урежда особени изисквания при предоставяне на
паричен заем. Към момента на сключване на процесния договор е действал и
10
Закон за защита на потребителите /обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от
10.06.2010 г./, който урежда защита на особена категория длъжници. В този
смисъл процесния договор попада в обхвата на регулация на тези два закона,
поради което и всички техни предписания го обвързват, при което подлежи на
служебна преценка за нищожност относно противоречие на закона или
нарушение на добрите нрави, в това число и клаузата за възнаградителна
лихва.
От една страна максималният размер на договорната лихва /била
възнаградителна или за забава/ е законово ограничен от размера на
годишният процент на разходите /ГПР/. По общо правило ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
които могат да включват: лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК, в сила от ДВ, бр. 35/2014 г., ГПР по кредита за потребителя не може да
бъде по – висок от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с Постановление на МС. Размерът на
законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от
01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта, а към
момента на сключване на договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е
бил 0,00 % и до настоящия момент е в същия процент, поради което най-
високата стойност, която е имала законната лихва за периода на действие на
договора от момента на сключването му е 10,00%..
От друга страна според съдебната практика /В този смисъл Р. №
906/30.12.2004 г., ГД № 1106/2003 г., ІІ г. о.; Р. № 378/18.05.2006 г., ГД №
315/2005 г., ІІ г. о.; Р. № 1270/09.01.2009 г., ГД № 5093/2007 г., ІІ г. о.; Опр. №
901/10.07.2015 г., ГД № 6295/2014 г., ІV г. о.), няма пречка страните по
договор да уговарят плащане на възнаградителна лихва над размера на
законната лихва, като е прието, че ако надвишава трикратно размера, а по
обезпечен заем - двукратния размер, то е налице неравноправие, тъй като в
този случай така определеният размер на възнаградителна лихва съществено
превишава нейната обезщетителна функция по повод предоставеното
ползване на заемната сума.
В процесния случай при преценката за неравноправност на договорната
11
клауза за възнаградителна лихва, съдът съобрази, че съгласно параметрите и
условията на договора страните са уговорили ГПР по заема в размер на 50 %
при фиксиран годишен лихвен процент в размер на – 30.91 %, при което
общият размер на възнаграждение за предоставянето и ползването на
паричната сума за срока на договора от 07.10.2018 г. до 07.09.2019 г., възлиза
на 526.60 лева. Така уговорен ГПР не надвишава ограничнието въведено с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но уговорения фиксиран годишен лихвен
процент надвишава повече от три пъти законната лихва по просрочени
задължения. С клаузата в договора, с която е уговорена възнаградителна
лихва, надвишаваща 3 пъти законната лихва по просрочени задължения, е
накърнен принципът за еквивалентност на насрещните престации, в
хипотезата на нарушение на добрите нрави, поради което се явява нищожна.
Нищожността на уговорката за възнаградителна лихва, предвид че е елемент
от същественото съдържание на договора, тъй като е основанието, поради
което кредиторът се задължава и понеже може да се предположи, че
договорът не би бил сключен без тази клауза, води до извод, че е налице
хипотезата, при която е налице неравноправна клауза, водеща до нищожност
на целия договор. Предвид европейската съдебна практика, която приема, че
когато констатира неравноправния характер на договорна клауза водеща до
нищожност на целия договор националният съд е длъжен да направи
преценка, въз основа на обективни критерии, дали съответният договор може
да се прилага без тази клауза, като възможностите са: допълване на договора
или заместване неравноправната клауза с друга. В този смисъл съдът намира,
че следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и обявената за
нищожна поради неравноправност клауза да бъде заместена по право от
повелителни правила на закона като се приеме дължимост на възнаградителна
лихва до размера на законната лихва от 10% върху заема от 3000 лева, която
за срока на договора от 07.10.2018 г. до 07.09.2019 г., възлиза на 300 лева.
Доколкото от заключението по допуснатата ССчЕ е установено, че от
платените от длъжника общо 2078.00 лв., за погасяване на възнаградителната
лихва са усвоени 275.02 лв., с което на практика се погасява почти изцяло
вземането за възнаградителна лихва (в случая намалена на 10%), поради
което ответникът дължи договорна лихва в размер на 24.98 лева, а за
разликата до предявения размер от 250.20 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
12
Относно исковете по Договор от 27.08.2018 г., за допълнителни услуги
към Договор за заем CrediHome № 1192-00041382/27.08.2018 г..
Процесният Договор за допълнителни услуги по своя характер е
ненаименован договор, който в същността си е сходен с Договора за поръчка
по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 280 ЗЗД с
договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на
доверителя възложените му от последния действия. Съгласно разпоредбата на
чл. 286 ЗЗД доверителят е длъжен да плати на довереника възнаграждение
само ако е уговорено. По силата на сключения Договор ответникът, в
качеството на доверител, като е поела насрещно задължение да плати
възнаграждение, е възложила на „Микро Кредит“ АД, в качеството на
довереник, да извърши определени действия. Съгласно разпоредбата на чл.
79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право
принадлежи само за изправната страна по договора. При исковете по
договори за реално изпълнение, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
съществуването на процесното притезателно материално право, е обусловено
от наличието на следните елементи от фактическия състав, подлежащи на
установяване, при условията на пълно и главно доказване, които, в случай на
иск от довереник по Договор за поръчка, по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, са:
1/съществуване между страните по делото на валидно облигационно
правоотношение; 2/даване на отчет от довереника - арг. от чл. 284, ал. 1 ЗЗД;
3/че доверителят дължи възнаграждение в претендирания размер. В тежест на
ответника – доверител е да проведе насрещно доказване, като установи, че
задължението за плащане на уговорено възнаграждение е погасено – в случая
чрез установяване на плащане в уговорените срокове на дължимите месечни
вноски, ведно с надбавките, респ. наличието на основания, изключващи
претенцията на ищеца.
На първо място от събраните писмени доказателства, настоящият
състав приема, че между „Микро кредит“ АД и Т. К. Д. е сключен валиден
Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome № 1192-
00041382/27.08.2018 г.. Предмет на този договор за две групи правни
действия, които довереникът - „Микро кредит“ АД се е задължил да извърши
за сметка на доверителя, изчерпателно изброени в т. 3.1: пакет „Комфорт“ и
13
„Застраховка защита пакет „Премиум Живот““.. Първата група действия са с
продължително изпълнение, а второто е действие с еднократно изпълнение.
Относно първата група действия, които са с продължително изпълнение,
даването на отчет е предпоставено от активно поведение на доверителя, а
относно второто действие, което е с еднократно изпълнение – сключване на
застраховка, която сделка по своята същност има качеството на абсолютна
търговска, то задължението за даване на отчет е изпълнено със сключване на
застраховка и предаване на полицата.
На второ място от съдържанието на процесния Договор за
допълнителни услуги се установява, че при сключването му доверителят -
ответник се е задължил да плати за срок от 12 месеца и ден на плащане: 7-мо
число възнаграждение: за пакет „Комфорт“ - вноска от 26.40 лева и за
„Застраховка защита пакет „Премиум Живот““ - вноска от 198.00 лева.
Процесният Договор не е оспорен като неавтентичен /в частта относно
подписа на ответника/, поради което, макар и частен диспозитивен документ,
има материална доказателствена сила спрямо длъжника - отразените в него
неизгодни за страната факти са верни. Така се установява, че доверителят
дължи възнаграждение. Предвид изложеното от една страна съдът намира, че
ищецът е доказал съществуването на твърдяното провоотношение по Договор
за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome № 1192-
00041382/27.08.2018 г., превърнало се в задължение на ответника за плащане
на договорената сума.
От друга страна доколкото процесният договор е към Договор за заем
CrediHome № 1192-00041382/27.08.2018 7 г., който попада в обхвата на
регулация на ЗПК и ЗЗП, следва, че и Договорът за допълнителни услуги
също подлежи на служебна преценка за нищожност поради противоречие на
закона или нарушение на добрите нрави, в това число и клаузите за
дължимост на остатъците от възнагражденията по исковете по пакет
„Комфорт“ и по „Застраховка защита пакет „Премиум Живот““.
Относно валидността на претенцията за остатък от възнаграждение по
„Застраховка защита пакет „Премиум Живот““, съдът намира следното:
От съдържанието на приложената по делото Застрахователна полица за
застраховка „Защита“ № МС *********-00041382, се установява, че ЗК
„Уника Живот“ АД в качеството си на застраховател, чрез застрахователен
14
посредник „Микро Кредит“ АД, за периода от 27.08.2018 г. до 27.08.2019 г., е
покрил следните застрахователни рискове на застрахованото лице Т. К. Д.:
Смърт, Трайна пълна неработоспособност над 50 % вследствие на заболяване
или злополука и „Хоспитализация“ вследствие на заболяване или злополука.
Процесната Застрахователна полица не е оспорена относно истинност.
Следователно по делото следва да се приеме за доказано, че
застрахователното обезщетение по сключения застрахователен договор е в
полза на застрахованото лице - ответника Т. К. Д., като по делото не бяха
представени доказателства застрахователните рискове да са настъпили, което
не е основание да се счита, че застрахователната премия от 1 584 лева, не е
платената. Съгласно неоспореното заключение на допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, от сумата 2 376.00 по застраховката са били погасени
792.00 лв. Следователно остатъкът от задължението на застрахованото лице
към заемодателя по тази част от Договор за допълнителни услуги е в размер
на 1 584,00 (хиляда петстотин и осемдесет и четири) лева, поради което
искът, с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 за
присъждане на остатък от застрахователна премия по Договор за застраховка
по Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС *********-
00041382, към застрахователна компания „Уника Живот“ АД, , е основателен
в претендирания размер.
Относно валидността на претенцията за остатък от възнаграждение по
пакет „Комфорт“, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
кредиторът не може да изисква плащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В разглежданата хипотеза
между страните са уговорени такива допълнителните услуги, които
кредиторът е поел ангажимента да предоставя на длъжника. Съгласно т. 3.1
от процесния Договор за допълнителни услуги при сключването му
доверителят се е задължил да плати възнаграждение за услуги с
продължително изпълнение - пакет „Комфорт“: „1. Посещение в къщи или
удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на клиента по банкова сметка на „Микро Кредит“ АД; 3.
Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4.
15
Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5. Без наказателна лихва за
просрочие при закъснение до 15 дни“, поради което тези клаузи пораждат
предвидените права и задължения за страните. Основателността на тази
искова претенция обаче е предпоставено от установяване, при условията на
пълно и главно доказване, от ищеца, не само основанието, от което произтича
всяко едно от претендираното вземане /наличие на валиден договор /клауза от
договор// и размера на претенцията, но и настъпването на предпоставките за
плащане, в това число че допълнителните услуги не са договорени в
противоречие на закона или в нарушение на добрите нрави, както и че
довереникът „Микро Кредит“ АД е уведомил доверителя за изпълнението на
поръчката. Основанието, от които произтича претендираното вземане са
посочената по - горе договорна клауза, в които е договорен начинът и
размерът за плащане на възнаграждението. Относно наличието на
предпоставките за плащане на възнаграждение следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит, както и, че следва да
бъдат представени доказателства за извършени конкретни фактически
действия за изпълнение на поетите насрещни задължения по всяка от
претенциите. Следователно за настъпване на предпоставките за плащане на
претенцията следва да бъдат представени доказателства за извършени
конкретни фактически действия за изпълнение на поетите насрещни
задължения, като: че кредиторът е направил конкретни действия по събиране
на вноска или, че е внасял вноски от името на клиента по посочените начини,
или че е предоговарял и разсрочвал заема. Такива доказателства не са
представени. Не са представени никакви доказателства и че довереникът
„Микро Кредит“ АД е уведомил доверителя Т. К. Д. за изпълнението на тези
поръчани действия. От друга страна част от тези действия са свързани с
управление на кредита и като такива са в противоречие с разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Изложеното води до извода, че искът с правно основание чл.
11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 280, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена
211.20 лева остатък от възнаграждение по пакет „Комфорт“ по Договор за
допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome № 1192-
00041382/27.08.2018 г., като основаващ се на клауза имаща за резултат
заобикаляне изискванията на закона, която е нищожна по смисъла на чл. 21,
16
ал. 1 ЗПК, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид че част от внесените от длъжника суми в размер 105.60 лева,
кредиторът е отнесъл за погасяване на задължение по тази неравноправна
клауза, доколкото при установяване на такава се дължи само чистата сума по
кредита, както и, че след подаване на заявлението и преди подаване на
настоящата искова молба длъжникът е внесъл за погасяване на кредита
сумата от 150 лева, то остатъчното задължение за главница е в размер 1
839.02 лева, поради което искът с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл.
240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде уважен до този
размер – 1 839.02 лева и отхвърлен до претендирания размер от 2 094.62 (две
хиляди и деветдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки) лева, като
неоснователен. Ищецът претендира присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на заявлението – 29.01.2021 г. до окончателно плащане,
което искане следва да бъде уважено от този начален момент.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД – предявени като
лихви за забава върху остатъка от главницата по договор за заем и върху
остатъка от възнаграждение за услуги по Договор за допълнителни услуги за
периода от 08.02.2019 г. до 29.01.2021 г. - подаване на заявлението в съда.
Доколкото конкретно договорно основание за начисляване на тези
искови претенции ищецът не е посочил, то следва, че по правната си природа
претендиратните лихви са обезщетения за вредите от забава поради
неизпълнение на парични задължения, тъй нар. „мораторна лихва“ - съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция
за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение
- при нормално развитие на облигационното отношение /при срочно
изпълнение на парично задължение/ мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не
се дължи. В общия случай мораторни лихви по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
се дължат, при забава в изпълнението на парични задължения, наред с
главното задължение, не само върху главния дълг, но при забава в
изпълнението на всички акцесорни вземания - както договорни лихви,
неустойка, така и върху други обезщетения, но в процесния случай съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
17
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Задължение за плащане на мораторна лихва възниква не от договора или от
закона, с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него
работа, а само при поискване - чрез самостоятелен иск за обезщетение за
вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата
– т. е. обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е
дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си,
произтичащи от забавата. Следователно при забавено изпълнение на целия
дълг, кредиторът следва да реализира по съдебен ред вземането си за лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като при липса на уговорка между страните не може да
прихваща изпълнението срещу непризнато обезщетение. В този смисъл,
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява базата, върху която се
определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение,
същата се дължи само при поискване и няма характер на лихва като
възнаграждение за изпълнение на договорни задължения. Искът за мораторна
лихва е акцесорен спрямо искът за главницата. Признатото вземане за
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е еднородно по своя характер с главницата и
от момента на неговото определяне, то не се идентифицира със законната
лихва, чрез която е изчислено. Предпоставките за уважаването на иск за
мораторна лихва са: основателност на иска за главницата и ищецът да посочи
периода, за който се претендира лихвата, чийто размер се свързва с
възникване на главното парично задължение, като началният момент е деня
на забавата на длъжника, а крайният момент - датата на предявяване на
исковата молба в съда, както и размера на претенцията.
В процесния случай основателността на обуславящия иск за остатък от
главница по Договор за заем CrediHome № 1181-10169958/31.07.2017 г.,
сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника, предпоставя основателност
и на обусловения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 182.30 лева -
мораторна лихва върху основателния остатък от главницата - 1 989.02 лева,
като се дължи от деня на забавата до подаване на заявлението в съда. Денят
на забавата се определя съобразно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, според която
при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а
ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от
кредитора. Следователно ищецът доказва, освен основанието, от което
произтича вземането му за лихва, т. е. договора, така и забавата. Доказването
18
на забавата се извършва с установяване на момента на изискуемост на
главното вземане, като, ако главното вземане е с определен срок, то
доказването се осъществява с договора /арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. В процесния
случай главното задължение е, на първо място, периодично, по смисъла на
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД – страните по Договор за заем CrediHome
№ 1181-10169958/31.07.2017 г., са се споразумели, че връщането на заема е на
месечни вноски, всяка с падеж посочен в погасителния план, от който момент
става изискуема, като датата на първото плащане е 07.10.2018 г. и на второ
място срочно - има договорен краен срок за връщане на цялата заета сума –
07.09.2019 г., на която дата е настъпила изискуемост на целия остатък от
заема. Остатъкът по заема не е обявен за предсрочно изискуем, следователно
началният момент на забавата на длъжника е денят на изискуемостта –
07.09.2019 г., а крайният момент е денят на подаване на заявление по чл. 410
ГПК в съд, което в процесния случай е 29.01.2021 г., когато в ШРС по реда на
чл. 410 ГПК под № 261515 е регистрирано Заявление от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, въз основа на което е образувано ЧГД № 279/2021 г., по
описа на същия съд. Предвид изложеното искът е основателен за времевия
период от 07.09.2019 г. до 29.01.2021 г. и неоснователен за периода от
08.02.2019 г. до 07.09.2019 г.. В този смисъл претенцията за законна лихва е
върху основателната част от главницата в размер на 1 989.02 лева, тъй като
сумата 150 лева длъжникът е внесъл за погасяване на кредита след подаване
на заявлението и преди подаване на настоящата искова молба и е за периода
от 07.09.2019 г. до 29.01.2021 г.. Изчислена от съда с програма Електронен
калкулатор размерът на тази претенция възлиза на 282.03 лева, но предвид
диспозитивното начало искът следва да бъде уважен до предявения размер от
182.30 лева.
Исковата претенция в размер на 139.55 лева, е предявена от ищеца като
законна лихва върху остатъците от възнагражденията по Договора за
допълнителни услуги, за периода от 08.02.2019 г. до 29.01.2021 г., в общ
размер 1795.20 лева, от който: 211.20 лева - по пакет „Комфорт“ и 1584 лева -
по пакет „Застраховка“. Предвид, че общия размер на главните парични
задължения са частично основателни /до 1584 лева/ и неоснователни до пълно
предявения размер от 1795.20 лева, както и че главните парични задължения
са периодични, по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с краен
срок – 05.07.2018 г., а остатъците по исковете не са обявени за предсрочно
19
изискуеми и началният момент на забавата на длъжника е денят на
изискуемостта – 07.09.2019 г., а крайният момент е денят на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК в съд – 29.01.2021 г., то искът за мораторна лихва е
частично основателен. В този смисъл размерът на претенцията за законна
лихва върху основателната част от възнагражденията по Договора за
допълнителни услуги в размер на 1584 лева, за периода от 07.09.2019 г. до
29.01.2021 г., възлиза на 224.84 лева, изчислена от съда с програма
Електронен калкулатор, като предвид диспозитивното начало искът следва да
бъде уважен до предявения размер от 139.55 лева.
Относно разноските:
Ищецът претендира разноски в общ размер 797.14 лв., от които 139.25
лева разноски в заповедното производство: 50 лева - юрисконсулстско
възнаграждение и 89.25 лв. - държавна такса и 657.89 лева - разноски в
исковото производство, от които 257.89 лв. - държавна такса; 150 лв. -
възнаграждение за вещо лице и 250 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
като за последните има представен списък по чл. 80 ГПК /л. 55/. Ответникът
не претендира разноски. При този изход на спора, предвид частична
основателност, в тежест на ответника следва да бъде присъдена сумата 673.45
лева, съобразно уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78,
ал. ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
по отношение на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, с ЕИК:
***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Петър Дертлиев”, №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че ответникът Т. К. Д., с ЕГН
********** и адрес: село С., община Х., ***, дължи по Договор за заем
CrediHome № 1192-00041382/27.08.2018 г., сключен между „Микро Кредит“
АД и ответника, прехвърлен от „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране
на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по
силата на Приложение № 01/10.05.2019 г. към Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сумата 1839.02 (хиляда осемститин
20
тридесет и девет лева и две стотинки) лева – остатък от непогасена главница,
платима по банкова сметка BG 93 UBBS 8002 1028 7464 40, BIC: UBBSBGSF,
Обединена Българска Банка АД, за която по образувано ЧГД № 279/2021г. по
описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед №
260129/01.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 29.01.2021 г. до окончателно плащане, на основание чл. 11,
ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и отхвърля иска
до претендирания размер от 2 094.62 (две хиляди и деветдесет и четири лева и
шестдесет и две стотинки) лева, като неоснователен.
Признава за установено, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
по отношение на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, с ЕИК:
***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Петър Дертлиев”, №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че ответникът Т. К. Д., с ЕГН
********** и адрес: село С., община Х., ***, дължи по Договор за заем
CrediHome № 1192-00041382/27.08.2018 г., сключен между „Микро Кредит“
АД и ответника, прехвърлен от „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране
на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по
силата на Приложение № 01/10.05.2019 г. към Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сумата 24.98 (двадесет и четири лева и
деветдесет и осем стотинки) лева – остатък от непогасена договорна лихва
върху главницата за периода от 07.02.2019 г. (падеж на първа неплатена
вноска) до 07.09.2019 г. (падеж на последната вноска), платима по банкова
сметка BG 93 UBBS 8002 1028 7464 40, BIC: UBBSBGSF, Обединена
Българска Банка АД, за която по образувано ЧГД № 279/2021 г. по описа на
РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 260129/01.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл.
240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и отхвърля иска до претендирания
размер от 250.58 лв. (двеста и петдесет лева и петдесет и осем стотинки) лева,
като неоснователен.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, гр. София, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, срещу Т. К. Д., с ЕГН ********** и адрес: село С., община Х.,
21
***, иск за признаване като установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца по Договор от 27.08.2018 г. за допълнителни услуги към заем
CrediHome № 1192-00041382/27.08.2018 г., сключен между „Микро Кредит“
АД и ответника, прехвърлен от „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране
на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по
силата на Приложение № 01/10.05.2019 г. към Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сумата 211.20 лв. (двеста и единадесет лева
и двадесет стотинки) лева – остатък от възнаграждение, за което по
образувано ЧГД № 279/2021 г. по описа на РС – Шумен, срещу ответника е
издадена Заповед № 260129/01.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 280, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, като неоснователен.
Признава за установено, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
по отношение на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, с ЕИК:
***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Петър Дертлиев”, №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че ответникът Т. К. Д., с ЕГН
********** и адрес: село С., община Х., ***, дължи по Договор от 27.08.2018
г. за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1192-00041382/27.08.2018
г., сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника, прехвърлен от „Микро
Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД
/правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД –
понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по силата на
Приложение № 01/10.05.2019 г. към Рамков договор за продажба на вземания
/цесия/ от 16.01.2015 г., сумата 1 584,00 (хиляда петстотин и осемдесет и
четири) лева – остатък от предоставена сума за плащане на застрахователна
премия по застраховка „Защита“ към застрахователна компания „Уника
Живот“ АД, дължима за периода от 07.02.2019 г. /падеж на първа неплатена
вноска по договор за допълнителни услуги/ до 07.09.2019 г. /падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги/, платима по банкова
сметка BG 93 UBBS 8002 1028 7464 40, BIC: UBBSBGSF, Обединена
Българска Банка АД, за която по образувано ЧГД № 279/2021г. по описа на
РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 260129/01.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение на основание чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
22
Признава за установено, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
по отношение на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, с ЕИК:
***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Петър Дертлиев”, №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че ответникът Т. К. Д., с ЕГН
********** и адрес: село С., Община Х., ***, дължи по Договор за заем
CrediHome № 1192-00041382/27.08.2018 г., сключен между „Микро Кредит“
АД и ответника, прехвърлен от „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране
на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по
силата на Приложение № 01/10.05.2019 г. към Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сумата 182.30 (сто осемдесет и два лева и
тридесет стотинки) лева – мораторна лихва върху главницата по Договора за
заем CrediHome № 1192-00041382/27.08.2018 г., за периода от 07.09.2019 г. до
29.01.2021 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, платима по банкова
сметка BG 93 UBBS 8002 1028 7464 40, BIC: UBBSBGSF, Обединена
Българска Банка АД, за която по образувано ЧГД № 279/2021 г. по описа на
РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 260129/01.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение, на основание чл. 86 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
по отношение на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, с ЕИК:
***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Петър Дертлиев”, №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че ответникът Т. К. Д., с ЕГН
********** и адрес: село С., Община Х., ***, дължи по Договор от 27.08.2018
г. за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1192-00041382/27.08.2018
г., сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника, прехвърлен от „Микро
Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД
/правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД –
понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по силата на
Приложение № 01/10.05.2019 г. към Рамков договор за продажба на вземания
/цесия/ от дата 16.01.2015 г., сумата 139.55 (сто тридесет и девет лева и
петдесет и пет стотинки) лева – мораторна лихва върху вземането от 1584
лева по Договора за допълнителни услуги, за периода от 07.09.2019 г. до
29.01.2021 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, платима по банкова
сметка BG 93 UBBS 8002 1028 7464 40, BIC: UBBSBGSF, Обединена
23
Българска Банка АД, за която по образувано ЧГД № 279/2021 г. по описа на
РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 260129/01.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение, на основание чл. 86 ЗЗД.
Осъжда Т. К. Д., с ЕГН ********** и адрес: село С., Община Х., ***, да
плати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, с ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Петър Дертлиев”, № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 673.45 (шестстотин седемдесет и
три лева и четиридесет и пет стотинки) лева разноски, съразмерно уважената
част от исковете, платима по банкова сметка: BG 93 UBBS 8002 1028 7464 40,
BIC: UBBSBGSF, Обединена Българска Банка АД, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 279/2021 г., по
описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
24