№ 985
гр. Пазарджик, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20205220102437 по описа за 2020 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД –
София срещу Н. С. СТ. от с. *****, общ. Пазарджик, за установяване по реда на чл. 422 от
ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата 9888,46 лв., от които 5168 лв. главница, 3769,20
лв. възнаградителна лихва и 951,26 лв. лихва за забава за периода от 20.12.2017 г. (падежът
на втората непогасена вноска) до 11.10.2019 г. – задължение по договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта от
29.11.2017 г., както и разноските по делото. В исковата молба се сочи, че задължението
следвало да се погаси на 40 месечни вноски, всяка по 247,23 лв., но ответникът не е
заплатил нито една вноска, затова след падежа на втората непогасена вноска кредитодателят
му изпратил покана за плащане и обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо.
Предявен е осъдителен иск за същата сума при условията на евентуалност - ако съдът счете,
че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена.
Искът е с правна квалификация по чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит.
Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва с отговора иска по
основателност. Излага подробни доводи за недействителност на договора за кредит поради
нарушаване според него на редица императивни норми на ЗПК, и счита, че дължи връщане
само на чистата стойност на кредита. Сочи още, че договорът в частта си за отпускане на
револвиращ кредит и издаване на кредитна карта е неконкретен - липсват съществени
елементи от съдържанието на този вид договори, те се съдържат в приложението към чл. 21
от договора, което обаче не е подписано от длъжника, т.е. в тази част изобщо липсва
1
договор, обвързващ ответника. Заявява, че когато договорът не отговаря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, той е недействителен и потребителят дължи само чистата
стойност на кредита. Според него обаче "в случая чистата стойност на кредита би се
дължала при наличие на действителен договор за револвиращ потребителски кредит,
какъвто не е доказан", затова и искът е изцяло неоснователен.
По делото се установява следното от фактическа страна, въз основа на представените
писмени доказателства:
На 29.09.2017 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД - София, чийто универсален
правоприемник е дружеството ищец, и ответника е сключен договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-15281184. В него е уговорено, че на длъжника се отпуска като
потребителски кредит сумата 5000 лв. (с удържане на "такса ангажимент от 175 лв.), която
сума той следва да върне заедно със застрахователна премия "защита на плащанията" и
възнаградителна лихва (общо 9889,20 лв. заедно с главницата) на 40 месечни вноски с
падежи между 20.11.2017 г. и 20.02.2021 г., всяка вноска с размер 247,23 лв.
Договорът е подписан и от двете страни и на първата страница от него във вид на таблица са
посочени размерите на главницата, таксата ангажимент, застрахователната премия,
годишният процент на разходите, общата сума за връщане и пр., както и под формата на
друга таблица - погасителен план - броят, размерът и падежите на погасителните вноски.
Като отделна възможност е уговорена възможността за получаване на кредитна карта с
кредитен лимит до 10000 лв. В чл. 21 от договора се сочи, че кредитната карта ще бъде
доставена от кредитора на кредитополучателя, заедно с доставен документ - приложение,
неразделна част от този договор, съдържащо условията на револвиращия кредит по
кредитната карта, а задължения за плащания по кредитната карта ще възникнат за
кредитополучателя след активирането и. Приложение по чл. 21 от договора изобщо не е
представено по делото, няма данни да е активирана кредитна карта и суми по револвиращ
кредит не се претендират - претенцията на кредитора е единствено за връщане на
първоначално отпуснатия заем от 5000 лв., който е отделен от този по кредитната карта и не
е револвиращ.
Уговорено е да се дължи обезщетение в размер законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Уговорено е и че задължението става предсрочно изискуемо при пропускане на две
месечни вноски, считано от падежа на втората от тях.
С исковата молба е представено копие от уведомление, озаглавено "последна покана", до
длъжника Н.С. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но липсват доказателства за
неговото връчване или дори само до достигането до адреса на длъжника. В самото
уведомление се сочи дата на издаването му 22.05.2018 г.
Заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК е подадено в съда на 25.10.2019 г. и
издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на
уведомление на адреса му, където той не е открит. По същия начин е залепено уведомление
2
и в исковото производство. Препис от исковата молба е връчен на особения представител на
13.05.2021 г.
Длъжникът не е извършил нито едно плащане по кредита.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Неоснователно е възражението, че договорът няма минимално необходимото според ЗПК
съдържание и поради това е недействителен. Още в заглавната му част (на листове 8 и 9 от
делото) се сочи цялата изисквана информация и двете страници носят подписа на ответника.
Чл. 21 от договора няма отношение към това задължение - той урежда възможността да се
получи кредитна карта и нов кредит по нея, от която възможност не се твърди ответникът да
се е възползвал.
Само за пълнота - за да се дължи чистата стойност на кредита, не е необходимо да е налице
действителен договор за кредит, а напротив - тя се дължи като връщане на получено без
основание, когато липсва какъвто и да било действителен договор за кредит, вкл. поради
нарушаване на изискванията на ЗПК; за да се дължи тази чиста стойност на кредита, следва
само да се установи, че сумата по кредита е била предоставена на ответника
(кредитополучателя). Така или иначе, в настоящия случай съдът не счита договора за
недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК и тези
съображения са неотносими.
За началната дата на предсрочната изискуемост обаче не се прилага уговорката за
настъпването и по право, а важи разрешението, дадено от ТР 8/2017 г., което в същата
степен се отнася и за небанковите кредитни институции - за настъпване на предсрочна
изискуемост е нужно нейното обявяване на длъжника. Няма обаче доказателства за такова
обявяване - не се доказва приложеното писмо, адресирано до длъжника, да му е било
изпратено и да е достигнало до него или поне до адреса му.
По тази причина съдът намира, че предсрочна изискуемост не е настъпила и всички вноски
са станали изискуеми на съответните си падежи по погасителния план - последната от тях на
21.02.2021 г. Настъпването на редовната изискуемост следва да се вземе предвид на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК и установителният иск да се уважи за цялата главница и
възнаградителна лихва, но лихвата за забава се дължи в по-малък размер, вкл. за
недължимата част от нея е неоснователен и предявеният при условията на евентуалност
осъдителен иск.
Лихвата за забава следва да се изчисли към 11.10.2019 г. (крайната дата на претендираната
по заповедното производство лихва за забава) поотделно за всяка просрочена вноска с
падеж, настъпил до тази дата - общо 23 вноски в общ размер 5686,29 лв. За разликата над
сбора от тези лихви искът за нея следва да се отхвърли. Изчислен по този начин, размерът
на лихвата за забава за вноските с настъпил падеж до 20.09.2019 г. за периода 20.12.2017 г. -
11.10.2019 г. е в размер 561,87 лв. Искът, вкл. осъдителният, е неоснователен за разликата
над този размер на обезщетението за забава до претендираните 951,26 лв.
Също поотделно за всяка вноска, считано от нейния падеж, се дължи и законната лихва за
3
времето след подаването на заявлението, т.е. за вноските с падеж след 25.10.2019 г.
законната лихва се дължи не от подаването на заявлението, а от падежа им, който е на по-
късна дата. Искането за присъждане на законната лихва обаче е направено за цялата сума за
връщане по договора, считано от подаването на заявлението, затова съдът счита, че не
следва да го отхвърля за отделни периоди и за отделни части от сумата, а следва да присъди
законната лихва върху цялата сума от главница и възнаградителна лихва (начисляване на
лихва за забава върху възнаградителна лихва е напълно допустимо), считано от падежа на
последната вноска - 20.02.2021 г.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът Н. С. СТ., ЕГН **********, от с. *****, общ.
Пазарджик, ул. "Седемдесета" № 14, дължи на ищеца "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А." - Париж, рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." - клон
България, ЕИК *********, сумите по заповед за изпълнение № 2400 от 29.10.2019 г.,
издадена по ч. гр. дело № 4283/2019 г., произтичащи от договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта от 29.11.2017
г., с кредитодател "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД - София, както следва: 5168 лв.
главница, 3769,20 лв. възнаградителна лихва и 561,87 лв. лихва за забава за периода от
20.12.2017 г. до 11.10.2019 г., като отхвърля иска за лихвата за забава за разликата над
561,87 лв. главница до пълния предявен размер от 1951,26 лв., както и законната лихва
върху главницата и възнаградителната лихва, считано от 20.02.2021 г. до изплащането на
сумите, като отхвърля искането за законната лихва за периода от 24.10.2019 г. до 19.02.2021
г..
Осъжда Н. С. СТ. да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." - Париж чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А." - клон България, сумата 1063,88 лв., представляваща
разноски по настоящото дело.
Осъжда Н. С. СТ. да заплати на а "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." - Париж чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А." - клон България, сумата 238,01 лв., представляваща
разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4