Р Е Ш Е Н И Е
№ 260103
гр.Ботевград, 17.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №160 по описа за 2021година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Б.И.К. с ЕГН**********
*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***г., издадено от Началник
отдел към ОДМВР – София, отдел Пътна полиция, упълномощен със заповед № ***. на
МВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300.00лева и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. В жалбата се излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП, и се иска същото да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззивната страна – ОДМВР - София,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и в писмена
защита изразява становище по жалбата,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: пощенски
плик; картон на НП №***г.; АУАН №***г.; ЗППАМ № ***г.; ЗППАМ № ***г.; справка
от КАТ за първоначална регистрация и собственици на МПС; заповед № ***г.;заповед
№ ***г.; заповед № ***. на АПИ;справка за нарушител /водач и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите Н.Д.Д. и Ф.Ц.В. се установява следната фактическа обстановка:
На 28.06.2020г.
около 14.33ч. свидетелите Н.Д.Д.
и Ф.Ц.В. - полицейски служители при
ОДМВР – София били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала
„Хемус”, като в участъка на 39-ти км.
в пътното платно, в посока гр.В., спрели
за проверка движещия се по същото платно
влекач м.“Волво” с рег.№***управляван от жалбоподателя Б.И.К.. Тъй като двамата полицейски служители
знаели, че в района на 31-ви км. на АМ Хемус/***/ е поставен знак
В-4 с оглед въведена временна
организация за движение на МПС над 12т. със заповед на АПИ №***., а
управляваното ППС от К. било с максимално допустима техническа маса над 12т., св.Д.
съставил АУАН ***г на
жалбоподателя в присъствието на св. В.. Съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя за
запознаване със съдържанието и същият го
подписал.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***г..
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена от показанията на свидетелите Д. и В.,
както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и помежду си.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съдът
намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин,
че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Видно от показанията на свидетелите и
съставения АУАН, е че те са спрели ППС, управлявано от К. в района на 39-ти км.
на АМ „Хемус”, в посока гр.В., като тогава те не са имали видимост до 31-ви км. на АМ Хемус/***/, където е следвало
да се намира горецитирания пътен знак, въвеждащ забрана за преминаване в посока
гр.В. на товарни автомобил с технически допустима максимална маса над 12т. видно
от показанията на свидетелите е, че те не са имали видимост към мястото на забранителния знак и не е било възможно да се види навлизането на
процесния товарен автомобил в района на
31-ви км. на АМ „Хемус”, не са установили по това време /на навлизането в
забранения за ППС над 12т. участък/ кой е управлявал влекача м.“Волво” с рег.№***както и дали в
действителност знака В-4 не е бил временно отстранен, или същият да е в такова
състояние, че да не е видим за водачите на МПС. Съдът счита, че по делото липсват, а и от АНО не са ангажирани
доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че К. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна нарушението по чл.6,
т.1 от ЗДвП.
При този изход на делото на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на
46.51лв. следва да останат за сметка на държавата / БРС.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***г., издадено от Началник отдел към
ОДМВР – София, отдел Пътна полиция, упълномощен със заповед № ***. на МВР
против Б.И.К. с ЕГН********** ***, като
неправилно и незаконосъобразно.
Постановява на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на
46.51лв. да останат за сметка на държавата / БРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: