№ 316
гр. Стара Загора, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20225501000362 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260018/04.04.2022 г., постановено по гр.д.
№945/2021 г. по описа на Районен съд – К., с което „Е.“ ЕООД е осъдено да
заплати на „Д.“ ООД сумата 4248лв. с ДДС, представляваща неизплатена
продажна цена по фактура **********/08.01.2021г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 18.03.2021г. до окончателното й изплащане и
са присъдени разноските по делото.
Въззивникът „Е.“ ЕООД счита, че решението е незаконосъобразно и
необосновано, като излага подробни съображения. Направено е искане да се
отмени решението като неправилно, необосновано, немотивирано и да се
постанови друго, с което да се отхвърли иска на въвззиваемото дружество
като неоснователен. Претендират се направените разноски по делото.
Въззиваемият „Д.“ ООД оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна. Моли съда да остави в сила решението в обжалваната му част.
Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
УСТАНОВИ:
От представения по делото превозен билет №10859/22.06.2020г.,
издаден въз основа на позволително за сеч се установява, че е транспортирана
1
дървесина 60 пространствени кубика или 30 плътни кубика, дървесен вид
„бял бор“ от отдел 106, идентификатор 53895.575.7, землище „О.“, Община
Т.. Посочен като продавач е „Д.“ ООД, а купувач „Е. ЕООД. Посочено е, че
дървесината пътува до село Бузовград, община К., с товарно моторна
превозно средства с per. №А 7040 КТ и per. на ремарке А 1589 ЕК и се
превозва от А.П.. Превозният билет е издаден от С.С..
Видно от фактура №**********/08.01.2021 г., ищецът е издал
фактурата с получател ответното дружество за доставката на 60
пространствени кубика дървесина, съгласно превозен билет
№10859/22.06.2020г. ед. цена 59 лева, на стойност 3 540 лева без ДДС или 4
248 лева с ДДС.
С покана за доброволно изпълнение от 16.02.2021г. от ищеца до
ответника /л.63 от първоинстанционното дело/, ищецът е поканил ответника
да заплати сумата от 4 248 лева по фактура №**********/08.01.2021 г., като
поканата е получена на 18.02.2021 г.
На 24.02.2021 г. ответникът е изпратил отговор на поканата за
доброволно изпълнение, в която заявява, че оспорва задължението, тъй като
стоката е напълно негодно за употреба. Отговорът на поканата за доброволно
изпълнение е получена на 27.02.2021.
В производството пред РС са били разпитани свидетели за
установяване на спорните обстоятелства по делото- св. С.И.С., А.А.П., Г.П.Ф.,
М.В.Т..
От показанията на свидетеля С. се установява, че той е издал превозния
билет на 22.06.2020 г. „аз съм горския на терена“. Билета бил издаден за 30
кубика плътни, бял бор или 60 кубика пространствени. Дървесината била
предназначена за „Е.. Заявява, че материалът бил бял бор, суха дървесина, за
която имало уговорка между двете фирми. Цената била 59 лева, такава била
уговорката. Било му наредено да издаде превозния билет. Работата му във
фира „Д.“ се състояла в товарене разтоварване и горска работа бил „техник
лесовъд“.
Свидетелят П. заявява, че на 22.06. с камиона си превозил дървесината.
Камионът бил натоварен на О.. Сочи, че след като камионът бъде натоварен
„идва горският - мери дървесината, издава превозен билет с адрес“. Пояснява,
че билетът е неразделна част от документите - за къде е дървесината, колко
кубика е, чия е дървесината, кубатура, номер на превозното средство и адрес
на доставката. Сочи, че присъствал на самото товарене на камиона с
дървесина, бял бор, нямало изгнили дървета. Предния ден му дали телефон
„за връзка с някой си М.. Той ме води на адреса“. Когато дошъл в К. го
посрещнали и друг камион с кран го разтоварил.
От показанията на свидетеля Ф. се установява, че познава Д.Р.,
управителката на „Е.“ защото работил там. Знаел, че миналата година през
лятото са карали дървесина 2-3 пъти, „обаче стана малък проблем“. Заявява,
2
че дървесината в последният камион, който той разтоварвал била изгнила,
мухлясала изобщо не ставала за пелети. Лично той получавал дървесината
„само аз я разтоварвах“. Обадил се на управителката на фирмата, а тя от своя
страна на приятеля си М.. Когато дошъл М. и започнал да нарежда
дървесината „веднага се обади и каза да дойдат да си вземат дървата“.
Заявява, че той само разтоварвал и не се занимавал с фирмите. „Този тир го
разтоварихме на ръце и с мотокар“. Освен него нямало никой друг в склада.
Не му били давали документ.
Свидетелят Т. живее във фактическо съпружеско съжителство с Д.Р.,
като същият посочва, че се занимава изцяло с фирмите. Познавал изцяло
работата на фирма „Е.“. Занимавал се с производство на пелети. Заявява, че
имало проблем с дървесина, доставена от ищеца. Управителката на ищцовото
дружество била уведомена от него лично, били й изпратени съобщения за
тези обстоятелства. Проблемът бил, че дървесината е „доста нагнила, цялата
натръпнала и угнила в сърцевината, което я прави негодна за пелети“.
Веднага се обадил на Х., която му казала, „че с течение на времето ще си я
вземат и ще докарат нова дървесина“. Според свидетеля, се разбрали да не се
фактурира. Това, което трябвало да платят не било платено, защото трябвало
да си приберат дървесината. Заявява, че Ф. е разтоварил сам дървесината от
камиона на ръка. При разтоварването, тъй като шофьорът на камиона е
бързал, момчето е нахвърляло дървесината и не е забелязало, че същата е
натръпнала. Спомнял си, че това било през лятото на 2020г. Тази дървесина
още се намирала над базата.
В производството пред РС е била назначена и приета съдебно -
счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че за месец
януари 2021г. в дневника за продажби на фирма „Д.“ ООД на ред 2 има
включена фактура №********** от дата 08.01.2021 г. на обща стойност 4 248
лева данъчна основа 3540 лева и ДДС - 708 лева. Фактурата не била
осчетоводена в счетоводството на фирма „Е.“ ЕООД. Според експертизата,
процесната фактура е включена в дневника за продажби по ЗДДС за месец
януари 2021 г. на ищцовото дружество.
Настоящата съдебна инстанция намира, че между страните е налице
облигационно правоотношение по повод осъществена покупко-продажба и е
предоставена услуга, за които е издадена процесната фактура, а именно по
договор за търговска продажба чл. 327 и сл. от ТЗ. Договорът е двустранен и
възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от насрещната,
само в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно.
Фактурата не е основание за заплащане на цената на дадена стока, но служи
като доказателство за сключен договор, само ако същата съдържа подписите
на надлежни представители на страните, което обстоятелство не е оспорено
от ответника. Основание за плащане е доставката на стоката, като фактурата
само удостоверява този факт. Цената по договора за търговска продажба,
сключен между страните, се дължи, не защото е издадена фактура, а защото е
извършено доставянето на описаните в нея стоки.
3
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
стоките, описани в процесната фактура са получени от купувача, поради
което същият дължи заплащане на цената за тях.
С поредица свои решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК и
следователно представляващи задължителна практика по смисъла на чл. 280
ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г.
на ВКС, ІІ т.о. и цитираните в него: решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. №
380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г.
на ВКС , ІІ т.о. , както и решение № 42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г.
на ВКС, ІІ т.о., съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме
като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и
време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника-купувач, включването и в дневника за
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват
признание на задължението и доказват неговото съществуване/ решение № 42
от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./.
Възражението по чл. 195, във вр. с чл. 193 от ЗЗД на купувача е
неоснователно.
Съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, когато не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на
получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи
или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката
или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на
стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са
отпреди това.
Съгласно чл. 303а, ал. 4 от ТЗ, когато договорът или закон предвижда
преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по ал. 3 започва да
тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата
или поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане или
приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. По изключение
може да бъде договорен по-дълъг срок за преглеждане или приемане, когато
това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна
причина.
Доколкото ТЗ не съдържа правила при продажбата на вещи с
недостатъци, в случая са приложими съответно правилата на ЗЗД в тази му
част - чл. 193 - 198 ЗЗД. От съдържанието на отговора на исковата молба не
става ясно коя от възможностите, уредени в чл.195, ал.1 от ЗЗД, е избрал
ответникът. Основно задължение на купувача във връзка с отговорността за
недостатъци е да прегледа стоката. При всички случаи, обаче, след откриване
на недостатъци - явни или скрити - купувачът трябва незабавно да уведоми
4
продавача за тях. Няма значение кога са открити недостатъците - веднага,
понеже са явни, или по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат
забелязани веднага. Същественото в разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗЗД е
задължението за незабавно уведомяване, тъй като ако уведомяването не е
незабавно, правата на купувача се преклудират. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 324 ТЗ. Законът не презумира знание на продавача за
недостатъка на вещта, а посочва, че такова уведомяване не е необходимо само
ако продавачът е знаел за недостатъка чл.194, ал.2 от ЗЗД. В тежест на ищеца-
купувач, съобразно чл.154, ал.1 от ГПК е да установи знанието на продавача
за недостатъка на вещта /в този смисъл са: Решение № 1816 от 4.I.1995 г. по
гр. д. №699/1994 г., V г.о. на ВКС, Решение № 1585 от 17.10.2002 г. по гр. д.
№113/2002 г., V г. о. на ВКС, Решение № 1699 от 8.11.2002 г. по гр. д. №
234/2002 г., V г. о. на ВКС, Решение № 811 от 13.10.2006 г. по т. д. №
336/2006 г., ТК, II т. о. на ВКС и др./. Видно от данните по делото,
дървесината е била предадена на ответника на 22.06.2020 г. /видно от
свидетелските показания и превозния билет/, а фактурата била издадена на
08.01.2021 г.
По делото е представен отговор на нотариална покана, от която е видно,
че ищецът е бил известен за недостатъците едва на 24.02.2021 г.
Следователно, известяването на продавача е станало след един
продължителен период от време и не може да бъде квалифицирано като
незабавно по смисъла на чл.194, ал.1 от ЗЗД. Изложеното налага извода, че
съобразно разпоредбата на чл.194, ал.1, изр.3 от ЗЗД поради закъснялото
уведомяване ищецът е загубил правата си по чл.195, ал.1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС
–К. в е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемия сумата от 600 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260018/04.04.2022 г., постановено по
гр.д. №945/2021 г. по описа на Районен съд – К.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД със седалище и адрес на управление град К.,
улица ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.В.Р. да заплати на „Д.“
ООД със седалище и адрес на управление: село Х., община Т., ЕИК ***,
представлявано от управителя С.Л. Х. сумата от 600 лева /шестотин лева/,
представляваща разноски пред настоящата инстанция.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6