Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………07.2022г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, трети тричленен състав, в публично съдебно заседание
на тридесети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при участието на секретаря Теодора
Чавдарова
и прокурора Мирослав Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 1350/2022г.
по описа на
съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от началник Отдел
„Рибарство и контрол – Черно море“ гр. Бургас към Главна Дирекция „Рибарство и
контрол“ към Изпълнителната Агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, чрез ст. юриск. С. И. срещу
решение № 519 от 15.04.2022 г. на Районен съд -
Варна, постановено по н.а.х.д. № 2022**********/2022 г., по описа на ВРС, 44 състав, в частта, с която е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03 - 17 от 21.02.2022 г.,
издадено от Началник на отдел „Рибарство и контрол -
Черно море“ гр. Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ към Изпълнителната агенция
по рибарство и аквакултури, с което на Т.И.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
С касационната
жалба решението на РС - Варна в оспорената част се атакува с доводи за
материална незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. Оспорва се
изводът на ВРС, че нарушението, за извършване на което е ангажирана
административнонаказателата отговорност на Р., представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Позовава се на ТР № 1/2007 г. по т.н.д. №1/ 2007
г. на ВКС, което по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН налага
критериите за определяне наличието на маловажен случай да се извлича от
разпоредбата на чл. 93, т.9 от ДР на НПК. Във връзка с това се посочва, че едно
административно нарушение би представлявало маловажен случай ако липсват вредни
последици от него или, дори и да са налице такива последици, то те са
незначителни, или ако са налице други смекчаващи вината обстоятелства, които
могат да обосноват извод, че конкретното деяние се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от
същия вид. Застъпва се становище, че конкретният казус не е такъв, доколкото
използвания от нарушителя способ за ловене на риба /чрез т. нар. „косене“ или
„тралене“/ съществено нарушава обществените отношения, свързани с устойчивото
развитие на рибните ресурси, доколкото използването му реално води до
нараняване/увреждане на много повече на брой рибни екземпляри отколкото биват
уловени, и в този смисъл това води до увреждане на екосистемата и рибните
ресурси. Липсата на данни за реално нараняване
на конкретни екземпляри риба от деянието на
Р., както и фактът, че към момента на проверката той не е имал улов, не
следва да повлияват на преценката за това дали случаят се явява маловажен или
не, тъй като този вид административни нарушения се отнасят към т.нар. формални
нарушения, за съставомерността на които законодателят не е предвидил да е
налице вредоносен резултат. Освен изложеното, е посочено, че към момента на
извършване на нарушението санкционираният не е разполагал и с валиден билет за
любителски риболов. Посочва се също, че затрудненото материално положение на Р.
не следва да се цени от съда като обстоятелство, обосноваващо приложимостта на
института „маловажен случай“ в посочения по-горе смисъл. В заключение настоява
пред касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени решението
на РС – Варна като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да
потвърди процесното наказателно постановление в оспорената част. Разноски не се
претендират. В открито съдебно заседание представител на касатора не се явява.
Ответникът по
касация – Т.И.Р. – редовно призован, не се явява, не се представлява и не
изразява становище по съществото на касационния спор.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и настоява решението на РС – Варна да се остави в сила като
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
основателна, по следните съображения:
Производството
пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на Т.И.Р. с ЕГН **********,
срещу наказателно постановление № 03 - 17 от 21.02.2022 г., издадено от Началник
на отдел „Рибарство и контрол - Черно море“, гр. Бургас към ГД „Рибарство и
контрол“ към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с което на ответника
по касация Р. на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА, е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, и на основание чл. 90, ал.1
от същия закон в полза на държавата са отнети: пръчка с дължина 2,70 м. и без
марка, с макара, с влакно и с три бр. двойно заточени куки. Във втората част
решението на ВРС не е оспорено и е влязло в законна сила, поради което не е
предмет на настоящото касационно производство.
Административнонаказателната
отговорност на Т.И.Р. е ангажирана за това, че на 17.09.2021 г. около 19:20
часа същият е забелязан от служители на
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да извършва риболов по метода
„косене“ с помощта на пръчка с дължина 2,70 метра (без марка), с макара, влакно
и три броя двойно заточени куки във водите на Канал 1 на Черно море, на около
100 метра източно от стъкларската фабрика в гр. Белослав, обл. Варна. Деянието
на Т. Р. е квалифицирано от С. Ц Н - гл.
специалист в сектор „РК“ гр. Варна, Отдел „Рибарство и контрол – Черно
море“, като нарушение на чл. 37 от ЗРА,
за което срещу дееца е съставен акт за установяване на административно
нарушение № В 00201153 от 17.09.2021 година. Въз основа на акта на 21.02.2022
г. Началникът на отдел „Рибарство и контрол - Черно море“ гр. Бургас към ГД
„Рибарство и контрол“ към ИАРА издал оспореното наказателно постановление. В
него изцяло са възприети както описаните в АУАН факти, така и правната им
квалификация, дадена от актосъставителя. На основание чл. 73, ал.1 от ЗРА на
нарушителя Т. Р. е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 /хиляда/ лева. В отделен диспозитив, на основание чл. 90, ал.1 от ЗРА е
разпоредено от нарушителя да бъдат иззети вещите, послужили му за извършване на
описаното в АУАН административно нарушение.
За да постанови
решението си, първостепенният съд е събрал относимите и допустими доказателства
и след задълбочения им анализ е достигнал до извод, че АУАН и НП са съставени и
издадени от компетентни лица, при спазване на процесуалните правила и на
материалния закон. Приел е за доказано, че санкционираният от обективна и
субективна страна е осъществил състава на посоченото в АУАН и в НП
административно нарушение на чл. 37 от ЗРА. Независимо от това, е приел, че
деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
въпреки че законът не сочи конкретни критерии за това кое деяние следва да се
третира като такова. Изводът за маловажност на деянието на Р. е мотивиран от
съда с това, че от него не са настъпили вредни последици – не са установени
данни конкретни екземпляри риба да са били наранени от действията на санкционираното лице. Не е установен улов на
риба. В мотивите на въззивното решение е цитирано писмо вх. № 18 668/ 21.03.2022 г. на Началник отдел РК
„Черно море“ към ИАРА, от което става ясно, че липсват данни Р. да е извършвал
и други нарушения от същия вид или на същия закон, което мотивира съда да
приеме, че деецът се отличава с по-ниска степен на обществената опасност от останалите извършители на подобни
нарушения. Съдът се позовава и на ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г.,
ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.
28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на наказателното постановление. Мотивиран така, решаващият състав при
ВРС е постановил решението си, с което на основание чл. 63, ал.2, т.2 /изм., ДВ
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ от ЗАНН е отменил като
незаконосъобразно наказателно постановление № 03 - 17 от 21.02.2022 г. в
частта, с която на Т.И.Р. е наложено административно наказание глоба в размер
на 1000 /хиляда/ лева и е предупредил нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Разгледана
по същество, касационната жалба против решението на ВРС в оспорената част е основателна.
При
постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84
от ЗАНН.
Атакуваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Изводът на районния съд, че санкционираният Т.И.Р.
е осъществил състава на описаното в НП административно нарушение, е правилен и
обоснован. Още повече, че от страна на Р. не е оспорено обстоятелството, че в
посочените в НП място, ден и час действително е извършвал риболов чрез метода
„косене“, забранен съгласно чл. 37 от ЗРА. Според цитираната разпоредба на чл.
37 от ЗРА, забранява се извършването на стопански и любителски риболов в
обектите по чл. 3, ал.1 чрез косене /търмъчене/. Според дадената в § 1, т.15 от
ДР на ЗРА легална дефиниция на понятието, "косене /търмъчене/" е
риболов чрез използване на малоразмерни мрежени уреди или куки, при който с
резки движения се улавят или пробождат и закачват отделни екземпляри риби.
Съдът
споделя изводите на ВРС, че НП е издадено от компетентен орган – началника на
Отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр. Бургас към Главна Дирекция
„Рибарство и контрол“ към ИАРА на основание чл. 91, ал.4 от ЗРА и представената
с административнонаказателната преписка Заповед № РД 09-131/ 16.02.2021 г. на
Министъра на земеделието, храните и горите.
Настоящият
тричленен състав на Административен съд – Варна не споделя основния извод на
въззивната инстанция, че извършеното от Т.И.Р. деяние представлява маловажен
случай на административно нарушение на чл. 37 от ЗРА, което налага
оспореното НП да бъде отменено като незаконосъобразно в частта, с която на
нарушителя е наложено административно наказание глоба в размер на
1000,00 /хиляда/ лева и вместо това нарушителят да се предупреди на основание
чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН. Основателни са твърденията на
административнонаказващия орган – касатор в настоящото производство, че липсата
на улов е ирелевантен факт за съставомерността на деянието, тъй като съставът
на нарушението не го предвижда като обективен признак. От друга страна, се
споделя становището, че се касае за вид риболов, който е много вероятно да
предизвика нараняване и увреждане на риба, с което се влошава състоянието на
местната популация, обстоятелство, което законодателят се стреми да предотврати
чрез правната норма на чл. 37 от ЗРА. Материалното положение на нарушителя също
не е предвиден от закона критерий за преценка дали деянието може да се
квалифицира като маловажен случай или не. За нарушение от типа на процесното
санкционната разпоредба на чл. 73, ал. 1 от ЗРА предвижда глоба в размер между
1000,00 лв. и 2000,00 лева. В разглеждания случай обстоятелствата, изложени от ВРС като
основания за отмяна на наложената глоба, каквито са липсата на данни за
извършени предходни нарушения от същия вид от санкционираното лице, неговото
затруднено материално положение както и липсата на улов, са съобразени от
административнонаказващия орган и това го е мотивирало при индивидуализация на
наказанието да наложи на нарушителя глоба в минимален размер - 1000/хиляда/
лева.
С
оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени в оспорената част, като се
потвърди НП.
Водим
от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 519
от 15.04.2022 г. на Районен съд - Варна, постановено по н.а.х.д. № 20223110200974/2022
г., по описа на ВРС, 44 състав, в частта, с която е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 03 - 17 от 21.02.2022 г., издадено от Началник на отдел
„Рибарство и контрол - Черно море“ гр. Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ към
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с което на Т.И.Р., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и
аквакултурите /ЗРА/, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на
1000,00 /хиляда/ лева и нарушителя е предупреден и вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 03 - 17 от
21.02.2022 г., издадено от Началник на отдел „Рибарство и контрол - Черно море“
гр. Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ към Изпълнителната агенция по рибарство
и аквакултури, в частта, с която на Т.И.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: