Определение по дело №407/2019 на Районен съд - Казанлък

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№                                                  28.10.2019 г.                              гр. К.КАЗАНЛЪШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на 28.10.2019 година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова гражданско дело № 407 по описа на РС-К.за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С Определение № 924/21.10.2019 г., постановено по въззивно гр. дело № 1509 по описа за 2019 г., състав на ОС-С.З. е констатирал, че производството пред него е образувано по въззивна жалба на М.В.Б., подадена чрез адв. Ивелина Минчева от АК-С.З. против Решение № 556/09.08.2019 г., постановено по гр. д. № 407/2019 г. на Казанлъшкия районен съд. Във въззивната жалба въззивницата е направила особено искане – въззивният съд да допълни определените привременни мерки по отношение на дължимата от ищеца издръжка, като осъди бащата Д.Е.Б., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на детето Д. Д. Б., роден на *** г. в размер на 200,00 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт, в който окончателно се решава въпроса за местоживеенето, упражняването на родителските права и режима на лични контакти спрямо детето, както и размера на издръжката.

Въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 323, ал. 1 от ГПК по молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. Според ал. 2 по тази молба съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок. Съобразно ал. 3 определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд. Гореизложеното налагало категоричния извод, че компетентен да разгледа и да се произнесе по молбата за допълването и изменението на привременните мерки е първоинстанционният съд, който вече е постановил тези мерки, съгласно чл. 323, ал. 3, предл. последно от ГПК, а именно РС-К.. Водим от горните мотиви съдът е прекратил производството по въззивно гр. дело № 1509/2019 г. по описа на ОС-С.З. и е изпратил делото на надлежния и компетентен съд за произнасяне по молбата за допълването и изменението на привременните мерки по чл. 323 от ГПК, а именно на първоинстанционния РС-К..

Настоящият първоинстанционен съд, след като прецени данните по делото намира следното:

Производството по гр. д. № 407/2019 г. по описа на КРС, към което е присъединено гр. д. № 427/2019 г. по описа на КРС, е образувано по предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК, съответно от Д.Е.Б. против М.В.Б. и от М.В.Б. против Д.Е.Б..

В исковата молба Д.Е.Б. е поискал на осн. чл. 323 от ГПК съдът да определи привременни мерки относно грижите за детето Д. Б.. Спазвайки разпоредбата на чл. 323 от ГПК съдът е насрочил открито съдебно заседание за произнасяне по искането за определяне на привременни мерки. Съдебното заседание по привременните мерки е проведено на 25.02.2019 г. Процесуалният представител на Д.Б. е уточнил и конкретните привременни мерки, които желае от съда да постанови, а именно: да  предостави родителските права по отношение на детето Д. Д. Богоевна бащата Д.Е.Б., като детето да живее с него на адрес: ***, а на майката да бъде определен по-разширен режим на лични контакти с детето; да осъди ответницата да заплаща на Д.Е.Б. месечна издръжка в размер на 160,00 лв., считано от датата на съдебното заседание, до настъпване на законни основания за промяната или прекратяването ѝ, до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта, до изплащането на всяка закъсняла издръжка.

В това съдебно заседание процесуалният представител на М.Б., адв. Д. е оспорила искането на Д.Б. за определяне на посочените по-горе привременни мерки, като е направено искане за определяне на следните привременни мерки в полза на М.Б., както следва: до влизане в сила на решението упражняването на родителските права върху детето Д. да бъде предоставено на майката М.В.Б. и детето да живее при нея, на адрес, на който живеело и в момента: ***.

Съдът е уважил искането на М.Б. и е определил следните привременни мерки: предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Д. Б. на майката М.В.Б.; местоживеенето на детето Д. Д. Б. е определено да бъде при майката на адрес: с. Р., общ. К., ул. „Трапезица“ № 3; на бащата Д.Е.Б. е определил режим на лични контакти с детето Д. Д. Б., както следва: всяка сряда бащата да взема детето от детска градина от 17,00 до 19,00 часа, като майката се задължава в 19,00 часа да вземе детето пред жилището на бащата, ***; всеки петък бащата да взема детето от детска градина „Еделвайс“, като петък вечер, събота и неделя детето да прекарва при бащата на адрес: ***, като бащата се задължава да води детето в понеделник сутрин на детска градина. Съдът е постановил, че така определените привременни мерки имат действие, считано от датата на постановяването им до датата на приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт, в който окончателно се решава въпроса за местоживеенето, упражняването на родителските права и режима на лични контакти спрямо детето. На основание чл. 323, ал. 3 от ГПК съдът е указал, че определението му не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд при наличие на промяна в обстоятелствата.

Съдът не се е произнесъл относно издръжката на детето, тъй като М.Б., на която по привременните мерки е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д. не е направила изрично искане да бъде постановена привременна мярка за издръжката.

В съдебно заседание от 24.04.2019 г. М.Б. се е възползвала от възможността, която ѝ предоставя чл. 323, ал. 3 от ГПК и е поискала изменение на постановените в предходното съдебно заседание привременни мерки, тъй като твърди, че времето, определено от съда да прекарва с детето си е недостатъчно, а на бащата са предоставени повече възможности да бъде с детето, поради което моли да се ограничи режима на лични контакти на бащата с детето. Съдът е уважил това нейно искане и е изменил постановените преди това привременни мерки относно режима на личните контакти на бащата с детето, както следва: на бащата Д.Е. Богоеве определен режим на лични контакти с детето Д. Д. Б., ЕГН **********, както следва: всяка сряда бащата да взема детето от детска градина от 17,00 до 19,00 часа, като майката се е задължила в 19,00 часа да взема детето пред жилището на бащата, ***; всеки петък бащата да взема детето от детска градина „Еделвайс“, като петък вечер и събота вечер детето да прекарва при бащата на адрес: ***, като бащата се е задължил да връща детето в 10,30 часа в неделя в жилището на майката в ***; на рождения ден на детето, 30.05.2019 г., бащата може да взема детето от 17,00 до 19,00 часа. Съдът отново е посочил, че на основание чл. 323, ал. 3 от ГПК, определението не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд при наличие на промяна в обстоятелствата.

Първоинстанционното производство е приключило с постановяването на Решение № 556/09.08.2019 г., постановено по гр. д. № 407 по описа за 2019 г. на КРС. Срещу решението в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от М.В.Б. с вх. № 11596 от 09.09.2019 г. до ОС-С.З..

Когато е подадена в срок, жалбата има суспенсивен ефект. Тя пречи решението да влезе в сила, а когато е своевременно подадена и е редовна, респ. нейните недостатъци бъдат отстранени своевременно, тя проявява и своя деволутивен ефект. Той се състои в пренасяне на делото от първоинстанционния пред въззивния съд. Въззивният съд е длъжен да разгледа жалбата по същество, т.е. да се произнесе дали тя е основателна, или неоснователна. С оглед гореизложеното, с подаване на въззивната жалба и по силата на девулативния ефект, разглеждането на спора е пренесено пред въззивния съд, който следва да се произнесе по изменението на привременните мерки или по тези, които за първи път са предявени пред него, а именно по привременните мерки за издръжката. В този смисъл е и практиката на ВКС /Определение № 430/26.09.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3109/2016 г., IV ГО, ГК, докладчик съдията Любка Андонова; Определение № 418/30.09.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2990/2019 г., IV ГО, ГК, докладчик съдията Веска Райчева/.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 122 от ГПК настоящият състав на КРС повдига препирня за подсъдност с ОС-С.З. относно компетентния съд, пред който трябва да се разгледа особеното искане за изменение на постановените привременни мерки по чл. 323, ал. 3 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОВДИГА спор за подсъдност между РС-К.и ОС-С.З. за определяне на компетентния съд да се произнесе по особеното искане, направено във въззивна жалба на М.В.Б. с ЕГН ********** ***/09.09.2019 г. за допълнение и изменение на постановените привременни мерки по гр. д. № 407/2019 г. по описа на РС-К..

ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд-Пловдив за разрешаване на така възникналия спор.

Определението е окончателно.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: