Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003
10.08.2020
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на шести август две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Михаела Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
Гр. дело № 986 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от от Д.С.И., ЕГН: **********,***, в качеството си на баща и законен представител на малолетните деца:Мариян Данаилов С., ЕГН: ********** и Десислава Данаилова Степанова, ЕГН: **********, действащ чрез пълномощника си Васил Лазов, адвокат от АК - Хасково, съдебен адрес:*** срещу М.А.А., ЕГН: **********, с адрес ***, с която е отправено до съда искане по чл. 127а, ал., 2 от Семейния кодекс за заместване на съгласието на другия родител и разрешаване издаването на паспорти за задгранично пътуване на малолетните деца Мариян Данаилов С., ЕГН: **********, на 12 години и на детето Десислава Данаилова Степанова, ЕГН: **********, на 10 години със съгласието на бащата Д.С.И., ЕГН: **********, без да е необходимо за целта съгласието на майката М.А.А., ЕГН: **********, на основание чл. 127а от СК, вр. чл. 76, т. 9 и чл. 45 от ЗБЛД и да бъде разрешено малолетните деца Мариян Данаилов С., ЕГН: **********, на 12 години и на детето Десислава Данаилова Степанова, ЕГН: **********, на 10 години, да пътуват извън пределите на Република България в страните от ЕС, Сърбия, Македония,Турция и Русия, придружавани от баща им Д.С.И., ЕГН: ********** /или от упълномощен от бащата представител/, без за това да е необходимо съгласието на майката М.А.А., ЕГН: **********, за срок от 5 години до навършване на 17 годишна възраст на детето Мариян Данаилов С., ЕГН: ********** и до навършване на 15 годишна възраст на детето Десислава Данаилова Степанова, ЕГН: **********, считано от влизането на решението в сила, без тези пътувания да засягат учебните ангажименти на децата и без да се променя местоживеенето им в Република България, за срок от пет години. Претендират се и направените разноски по делото, като се отправя и особено искане на основание чл. 127а, ал. 4 от СК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Ищецът Д.С.И. твърди в исковата молба, че с ответницата М.А.А., ЕГН: ********** живели в съвместно фактическо съпружеско съжителстване до края на 2015г. в гр. Гълъбово. От края на месец декември - 2015г., поради настъпило отчуждение и различни виждания за живота от двамата, фактическото съпружеско съжителстване между страните е прекратено. Ответницата напуснала жилището, което обитавали в град Гълъбово и се прибрала да живее при родителите си в гр. Симеоновград, на адрес: ул. „Стефан Караджа“ № 6 и от тогава престанала да се интересува за децата си и за ищеца. След прекратяване на съжителстването си в края на месец декември 2015г. с ответницата, ищецът заедно с двете си малолетни деца: Мариян Данаилов С., ЕГН: **********, род. на ***г. в гр. Гълъбово, към момента на завеждане на иска е на 12 години и Десислава Данаилова Степанова, ЕГН: **********, род. на *** г. в гр. Гълъбово и към момента на завеждане на иска е на 10 години се били преместили да живеят в гр. Сопот в жилище, собственост на последния. Там децата посещавали и продължават да посещават /вече дистанционно/ СОУ „Иван Вазов“ - гр. Сопот, като Мариян Данаилов С. бил ученик в 5-ти клас, а Десислава Данаилова Степанова била ученичка в 3-ти клас за учебната 2019/2020г. Ищецът живеел заедно с малолетните си деца в жилището си в гр. Сопот до края на месец януари 2020г. В началото на месец февруари - 2020г., ищецът заедно с двете си малолетни деца се преместил да живее в гр. Хасково под наем на адрес: ул. „Узунджово“, № 1, ет. 2, ап. 8, като на 01.06.2020г. депозирал пред PC - Хасково с правно основание по чл. 127, ал. 2 от СК. Ищецът често пътувал до гр. Одрин - Р. Турция да пазарува и желаел да заведе децата си също с цел да им купи, дрехи, обувки и др., които също искали да пътуват заедно с ищеца/баща им/ когато ходи до гр. Одрин да пазарува. Отделно от това, ищецът имал възможност да води децата си през летните месеци на почивка на море в Р. Гърция и Р. Турция, но поради липса на съгласие от страна на ответницата, децата не можели да напускат пределите на страната. Наред с това, децата били ученици и при организиране на екскурзии от училището с опознавателна и образователна цел, не можели да участват. Освен това, след завършване на учебната година, децата щели да продължат да учат в училище в гр. Хасково. Въпреки, че на няколко пъти ищецът молел ответницата в лицето на майката М.А.А. да даде съгласие, малолетните им деца да пътуват заедно с ищеца в чужбина, в страните от ЕС, включително Сърбия, Македония, Турция и Русия, като за целта им бъдат издадени задгранични паспорти, последната отказвала да даде съгласие за пътуване и разрешение за издаване на задгранични паспорти на децата. след като акцентира, че подобно правно действие било в интерес на децата, ищецът отбелязва, че даването на разрешение, децата да пътуват извън пределите на България нямало да дерогира за в бъдеще наличието на влязло в сила съдебно решение, с което евентуално бъде определен режим на лични контакти с майката или бащата. Всеки един от родителите бил задължен по силата на решението за упражняване на родителските права да спазва режима на лични отношения. При неизпълнение или нарушение на този режим, съществувало законен механизъм да бъде търсена отговорност за неизпълнение на съдебно решение. В настоящия случай били налице основанията за даване на исканите две разрешения, заместващи съгласията на майката М.А.А., ЕГН: **********, за издаването на паспортите за задгранично пътуване на малолетните деца - Мариян и Десислава и за пътуване, с придружаване от бащата Д.С.И., ЕГН ********** или упълномощено от него лице, извън границите на Република България, за срок от 5 години или до навършване на 17 годишна възраст за Мариян и 15 годишна възраст за Десислава (Решение на ВКС, № 244 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г. IVг.о и Решение № 86/13.09.2016г. по гр.д. № 4685/2015г. на IV-mo г.о., ГК, ВКС), които не съвпадат със съдебно определения режим на лични отношения между родителя и децата, за срок от пет години. Претендират се и направените в производството разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения на ответника М.А.А., ЕГН: **********, с адрес *** чрез упълномощения процесуален представител – адв. Веселина Динева от АК - Хасково, с който искът се счита за допустим и се признава факта на признание на фактическото съжителство с ищеца, раждането в резултат на това на двете малолетни деца, настъпването на фактическата раздяла и местоживеенето на децата, но се изразява несъгласие с изложените от ищеца фактически твърдения, обосноваващи претенцията по чл. 127а от СК. Счита обаче, че в интерес на децата било исканото от техния баща разрешение да бъде дадено, но последният никога не бил разговарял с ответника, като тяхна майка по този въпрос. Въпреки това било постигнато споразумение, което щели да представят пред съда.
В хода проведеното по делото съдебно заседание на 06.08.2020 г., пред съда е формулирано искане от страните за решаване на делото със споразумение между тях относно всички въпроси, предмет на предявените искове, като представят писмено споразумение с уточнения относно разноските по делото, а с определение на съда, постановено в същото съдебно заседание, искането за изменение в реда на съдебното производство е уважено.
Ищецът по предявените искове – Д.С.И., в съдебно заседание - чрез упълномощения по делото процесуален представител в лицето на адв. Васил Лазов от АК - Хасково заявява, че поддържа и изложеното споразумение, заедно с направеното допълнение и уточнение в него.
Ответникът по предявените искове М.А.А., в съдебно заседание чрез пълномощника си – адв. Веселина Динева заявява, че поддържа споразумението по чл. 127, ал. 1 от СК и относно издръжката и моли с решението на съда то да бъде утвърдено.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становищата на страните, и прецени събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното и прието като писмени доказателства: Удостоверение за раждане, издадено от Община Гълъбово, въз основа на Акт за раждане № 0021 от 04.03.2009 г. съставен в град Гълъбово и Удостоверение за раждане, издадено от Община Гълъбово, въз основа на Акт за раждане № 0051 от 30.08.2010 г. съставен в град Хасково се установява, че от съвместното им съжителство, молителите имат родени две непълнолетни към момента деца – Мариян Данаилов С., роден на *** г. и Десислава данаилова Степанова, родена на *** г.
В молба, заявена на 06.08.2020 г. – по време на насроченото съдебно заседание, проведено на същата дата, молителите заявяват, че са постигнали взаимно съгласие относно упражняването на родителските права и местоживеенето на малолетното дете и режима на лични отношения на другия родител, както и относно издръжката.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
От доказателствата по делото и от изявленията на страните, направени както в в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали взаимно съгласие относно един аспект от упражняване на родителските права по отношение на общите им деца, свързан с издаване на международен паспорт за всяко от тях и пътувания в чужнина за определен срок, до определени страни и при определени условия. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички засегнато въпроси, предмет на делото, съгласно разпоредбата на чл. 127а от Семейния кодекс, допълнено в съдебно заседание, включително и относно разноските по делото. В този смисъл, съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда, като страните не си дължат разноски, а така също дължимите държавни такси за разглеждане на производството пред съда са внесени по сметка на РС - Хасково.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между М.А.А. с ЕГН: ********** *** и Д.С.И., ЕГН: ********** ***
споразумение по чл. 127а, ал. 1 от Семейния кодекс, в следния смисъл:
1. Родителите М.А.А. ЕГН: ********** и Д.С.И., ЕГН: ********** дават своето съгласие да бъдат издадени паспорти за задгранично пътуване на малолетните им деца Мариян Данаилов С., ЕГН: ********** и Десислава Данаилова Степанова, ЕГН: **********.
2. Майката М.А.А. ЕГН: ********** дава своето съгласие малолетните деца Мариян Данаилов С., ЕГН: ********** и Десислава Данаилова Степанова, ЕГН: ********** да пътуват извън пределите на Република България в страните от ЕС, Сърбия, Северна Македония, Турция и Русия придружавани от баща им Д.С.И., ЕГН: ********** или от упълномощен от бащата представител за срок от 5 години до навършване на 17 - годишна възраст на детето Мариян Данаилов С. и до навършване на 15 - годишна възраст на детето Десислава Данаилова Степанова, считано от датата на решението на съда, с което е утвърдено настоящото споразумение.
3. Бащата Д.С.И., ЕГН: ********** дава своето съгласие малолетните му деца Мариян Данаилов С., ЕГН: ********** и Десислава Данаилова Степанова, ЕГН: ********** да пътуват извън пределите на Република България в страните от ЕС, Сърбия, Северна Македония, Турция и Русия придружавани от своята майка М.А.А., ЕГН: ********** или от упълномощен от майката представител за срок от 5 години до навършване на 17 - годишна възраст на детето Мариян Данаилов С. и до навършване на 15 - годишна възраст на детето Десислава Данаилова Степанова, считано от датата на решението на съда, с което е утвърдено настоящото споразумение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: