МОТИВИ
към присъда № 86/04.07.2019 г. по НОХД № 121/2019
г. по описа на РС-Ихтиман.
Срещу подсъдимия Е.Й.Г., родена на ***г***, българка, българско гражданство, начално
образование, неомъжена, безработна, неосъждана, с адрес с.Вакарел,
обл.Софийска, кв.”..а” № ., ЕГН **********, е повдигнато обвинение затова, че
от неустановена дата през м.септември 2015год. в с.Вакарел, обл.Софийска, кв.”…”
№ ., като пълнолетно лице и в съучастие
с пълнолетните В.М.А. и М.Н.А., като извършител, е улеснила /като е дала
съгласието си, пренебрегнала е
родителските си задължения, свързани с грижи, възпитание и надзор над детето си
и предоставила помещение в дома си/ непълнолетно лице от мъжки пол – И.Е.Й.
(роден на *** г.), на 16 години и лице
от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, а именно Н.М.А. (родена
на ***г.), на 14 години, да заживеят съпружески, без да са сключили брак-
престъпление по чл.191, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия М.Н.А., роден на ***г.
в с.Алеко Константиново, обл.Пазарджик, българин, български гражданин, женен, с
основно образование, безработен, с адрес с.Алеко Константиново, ул.”……..” № ..,
осъждан, ЕГН **********, е повдигнато обвинение затова, че от неустановена дата
през м.септември 2015год. в с.Вакарел, обл.Софийска, кв.”..” № ., като пълнолетно лице и в съучастие с
пълнолетните Е.Й.Г. и В.М.А., като извършител, е улеснил /като е дал съгласието
си, пренебрегнал е родителските си задължения, свързани с грижи, възпитание и
надзор над детето си/, непълнолетно лице от мъжки пол – И.Е.Й. (роден на ***
г.), на 16 години и лице от женски пол,
което не е навършило 16 годишна възраст, а именно Н.М.А. (родена на ***г.), на
14 години, да заживеят съпружески, без да са сключили брак - престъпление по
чл.191, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия В.М.А., родена на ***г***,
българка, български гражданин, омъжена, с начално образование, безработна, с адрес с.Алеко Константиново, ул.”………” № .,
неосъждана , ЕГН **********, е повдигнато обвинение затова, че неустановена
дата през м.септември 2015г. в с.Вакарел, обл.Софийска, кв.”….” №.., като пълнолетно лице и в съучастие с
пълнолетните Е.Й.Г. и М.Н.А., като извършител, е улеснила /като е дала
съгласието си, пренебрегнала е
родителските си задължения, свързани с грижи, възпитание и надзор над детето
си/, непълнолетно лице от мъжки пол – И.Е.Й. (роден на *** г.), на 16 години и
лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, а именно Н.М.А.
(родена на ***г.), на 14 години, да
заживеят съпружески, без да са сключили брак - престъпление по чл.191, ал.2,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по реда на глава
XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимите признаха
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласиха да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът
на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си
ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че от направените самопризнания и от събраните доказателства
се установява, че всеки от подсъдимите е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение. Пледира, че за двама от подсъдимите са налице
предпоставките по чл. 78а от НК, а за третия подсъдим намира, че наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 2 от НК, като бъде
наложено наказание „пробация“.
Повереникът на пострадалата А. също
намира, че по отношение на двама от подсъдимите са налице предпоставките по чл.
78а от НК, а по отношение на третия следва да бъде определено наказание
„пробация“.
Пострадалата А. се присъединява към
казаното от своя повереник.
Пострадалият Й. моли за налагане на
наказание в минимален размер по отношение на подсъдимите.
Защитникът на подсъдимите се
присъединява към казаното от представителя на държавното обвинение, като
допълва, че подсъдимите помагат на младото семейство и участват в грижите за
детето на пострадалите.
В хода на съдебните прения подсъдимите
се присъединяват от казаното от техния защитник, като в последната си дума
молят за минимално наказание.
Съдът, като взе под внимание направените
от подсъдимите по реда на чл. 371, т.2 от НПК признания в с.з., и след като
прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на
страните, по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, и на осн. чл. 373, ал.3 вр. чл.
372, ал.4 от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Е.Й.Г., родена на ***г***, българка, българско гражданство, начално
образование, неомъжена, безработна, неосъждана, с адрес с.Вакарел,
обл.Софийска, кв.”…” №., ЕГН **********.
Подсъдимият М.Н.А., роден на ***г. в с.А.
К., обл.Пазарджик, българин, български гражданин, женен, с основно образование,
безработен, с адрес с……., ул.”…….” № .., осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият В.М.А., родена на ***г***, българка,
български гражданин, омъжена, с начално образование, безработна, с адрес с.А. К., ул.”……….” № ., неосъждана ,
ЕГН **********.
Свидетелят И.Е.Й. е роден на ***г***
заедно с майка си – обв. Е.Й.Г.. Биологичният му баща изоставил семейството си
преди повече от десет години.
Н.М.А., родена на ***год. в гр.Пазарджик и до м.септември 2015г. живеела
на адрес с.А. К.., общ. Пазарджик, ул.“…… № . заедно с родителите си – обв. М.Н.А.
и В.М.А..
През лятото на 2015г. И.Е.Й.
се запознал с Н.М.А. в гр.Пазарджик, като двамата били гаджета за
известно време. През месец септември 2015г., когато свидетелят И.Е.Й. бил навършил шестнадесет години, а свидетеля Н.М.А.
тринадесет годни, двамата решили да заживеят заедно. Разговаряли с родителите
си – обвиняемите М.Н.А., В.М.А. и Е.Й.Г.,
за взетото от тях решение да заживеят заедно, като последните първоначално
изразили несъгласие, защото И. и Н. били малки. След като навършила 14 години, Н.А.
избягала от дома на родителите си и на неустановена дата през месец септември
2015г. се преместила да живее в дома на обв. Е.Г.,***. Там обвиняемата Е.Й.Г.
предоставила отделна стая от жилището на двете деца, които се установили и по
собствено желание започнали да се държат като отделно семейство, включително
като имали редовни полови контакти, от които свидетелката Н.А. забременяла и
родила момиче на 15.06.2016 г. , а на 15.04.2018г. родила и второто си дете.
Обвиняемата Е.Й.Г., както и другите
двама обвиняеми- М.Н.А. и В.М.А., подпомагали
материално и морално двамата младежи.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа: самопризнанията на подсъдимите по реда на чл.
371, т.2 от НК и приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на
проведеното ДП № 187/2018 г. на РУ-Ихтиман.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 от НПК. От страна на
съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в
наличния по делото годен доказателствен материал, събран по съответния
процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлечените към наказателна отговорност лица. Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2
от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
При така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът прие, че подс. Е.Й.Г.
от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението
чл.191, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От обективна страна – подс. Е.Й.Г. от неустановена
дата през м.септември 2015год. в с.Вакарел, обл.Софийска, кв.”Кръста” № 1, като пълнолетно лице и в съучастие с
пълнолетните В.М.А. и М.Н.А., като извършител, е улеснила /като е дала
съгласието си, пренебрегнала е
родителските си задължения, свързани с грижи, възпитание и надзор над детето си
и предоставила помещение в дома си/ непълнолетно лице от мъжки пол – И.Е.Й.
(роден на *** г.), на 16 години и лице
от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, а именно Н.М.А. (родена
на ***г.), на 14 години, да заживеят съпружески, без да са сключили брак.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала, че
поведението ѝ негативно ще се отрази на обществения ред и е искала това.
Обвиняемият Е.Й.Г. е имала вярна представа за обстоятелствата от състава по чл.
191, ал. 2 НК, като е дала съгласието
си, пренебрегнала е родителските си задължения, свързани с грижи, възпитание и
надзор над децата си, предоставила стая от жилището си, подпомагала
финансово, с което спомогнала на две
непълнолетни лица, едно от които - свидетелят Н.А., ненавършило шестнадесет
години, да създадат и развият брачни отношения, без за това да е сключен брак.
Същевременно е знаела, че това уврежда интересите на двамата младежи, които са
все още деца и са на възраст, при която се оформя тяхната психическа и социална
зрялост, която е ключова за бъдещата им пълнолетна личност. Налице е и общност на умисъла, като обвиняемият е
съзнавала, че действа заедно с обвиняемите М.Н.А. и В.М.А..
При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прие, че подс. М.Н.А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението чл.191, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От обективна страна – подс. М.Н.А. от
неустановена дата през м.септември 2015год. в с.Вакарел, обл.Софийска,
кв.”Кръста” № 1, като пълнолетно лице и
в съучастие с пълнолетните Е.Й.Г. и В.М.А., като извършител, е улеснил /като е
дал съгласието си, пренебрегнал е родителските си задължения, свързани с грижи,
възпитание и надзор над детето си/, непълнолетно лице от мъжки пол – И.Е.Й.
(роден на *** г.), на 16 години и лице
от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, а именно Н.М.А. (родена
на ***г.), на 14 години, да заживеят съпружески, без да са сключили брак.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал, че поведението
му негативно ще се отрази на обществения ред и е искал това. Обвиняемият М.Н.А.
е имал вярна представа за обстоятелствата от състава по чл. 191, ал.2 НК, като се е съгласил, пренебрегнал е
родителските си задължения, свързани с грижи, възпитание и надзор над децата
си, подпомагал финансово, с което спомогнал на две непълнолетни лица, едно от
които - Н.А., ненавършило шестнадесет години, да създадат и развият брачни
отношения, без за това да е сключен брак. Същевременно е знаел, че това уврежда
интересите на двамата младежи, които са все още деца и са на възраст, при която
се оформя тяхната психическа и социална зрялост, която е ключова за бъдещата им
пълнолетна личност. Налице е и общност
на умисъла, като обвиняемият е съзнавал, че действа заедно с обвиняемите В.М.А.
и Е.Й.Г..
При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прие, че подс. В.М.А. от обективна и субективна страна е осъществила състава на
престъплението чл.191, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От обективна страна – подс. В.М.А. от
неустановена дата през м.септември 2015г. в с.Вакарел, обл.Софийска,
кв.”Кръста” № 1, като пълнолетно лице и
в съучастие с пълнолетните Е.Й.Г. и М.Н.А., като извършител, е улеснила /като е
дала съгласието си, пренебрегнала е родителските
си задължения, свързани с грижи, възпитание и надзор над детето си/,
непълнолетно лице от мъжки пол – И.Е.Й. (роден на *** г.), на 16 години и лице
от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, а именно Н.М.А. (родена
на ***г.), на 14 години, да заживеят
съпружески, без да са сключили брак.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала, че
поведението й негативно ще се отрази на обществения ред и е искала това.
Обвиняемият В.М.А. е имала вярна представа за обстоятелствата от състава по чл.
191, ал.2 НК, като се е съгласила,
пренебрегнала е родителските си задължения, свързани с грижи, възпитание и
надзор над децата си, подпомагала финансово,
с което спомогнала на две непълнолетни лица, едно от които - Н.А.,
ненавършило шестнадесет години, да създадат и развият брачни отношения, без за
това да е сключен брак. Същевременно е знаела, че това уврежда интересите на
двамата младежи, които са все още деца и са на възраст, при която се оформя
тяхната психическа и социална зрялост, която е ключова за бъдещата им
пълнолетна личност. Налице е и общност
на умисъла, като обвиняемият е съзнавала, че действа заедно с обвиняемите М.Н.А.
и Е.Й.Г..
Тримата подсъдими са извършили
престъплението като съучастници, и то под формата на съизвършители по смисъла
на чл. 20, ал.2 от НК, тъй като и тримата не само общо са допринесли за
настъпване на противоправните последици, а действайки по един и същи начин, са
осъществили самото изпълнително деяние / улесняване, чрез даване на съгласие,
пренебрегване на родителските задължения, свързани с грижи, възпитание и надзор
над дете, а подс. Г. и чрез предоставяне на помещение в дома си/.
Предвид изложеното, съдът приема че
подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на своето деяние,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от него и са искали
настъпването им.
Евентуалните обичаи и традиции в
ромската общност – за ранен "брак", в смисъл на съжителстване като
съпрузи на младежи, ненавършили пълнолетие - не може да изключи вината, респ.
умисъла им.
Съдът намира, че причините за извършване
на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и незачитане на
законовите разпоредби, съпоставени с етническите традиции на ромския етнос.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подс. Е.Й.Г. престъпление по чл.191, ал.2,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" за срок до две години или "пробация".
Съдът намира, че са налице обаче
предпоставките на чл. 78а от НК подсъдимият да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него деяние по следните съображения: за
умишленото престъпление се предвижда наказание по-леко от "лишаване от
свобода" до три години, деецът към момента на извършването му не е
осъждан, подсъдимият на следващо място не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред, поради което съдът прие, че същият не следва да понесе
наказателна, а административно-наказателна отговорност.
Съдът, след като освободи подсъдимия от
наказателна отговорност, му наложи административно наказание "глоба"
в размер на 1000 лв., отчитайки материалното и социално положение на лицето,
както и факта, че е действало спрямо свое дете / съобразявайки се с негови
желания/, вкл. традиционното по-различно отношение и разбиране на ромският
етнос по въпросите за брака.
За извършеното от подс. М.Н.А. престъпление по чл.191, ал.2,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" за срок до две години или "пробация".
Подсъдимият е осъждан, поради което
спрямо него не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78а от НК.
Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3
от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.
2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбата
на чл. 58а от НК.
За престъплението по чл.191, ал.2, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" за срок до две години или "пробация".
Деянието е извършено от лице с невисока
степен на обществена опасност, както и при превес на смекчаващите обстоятелства
– подсъдимият помага с грижи и финансово с грижи на заживелите на съпружески
начала лица, които не могат да се издържат сами и на които са се родители две
деца.
Изложените обстоятелства, преценени
спрямо тежестта на процесното деяние и обществената опасност на подсъдимия,
мотивираха съда да приеме, че относимо и справедливо към извършеното
престъпление ще бъде налагането на наказание пробация при приложение на
разпоредбата на чл. 58а, ал. 5 от НК. Поради това съдът наложи на подсъдимия М.Н.А.
наказание „пробация“ за срок от 6 месеца, при следните пробационни мерки:
«Задължителна регистрация по настоящ адрес» за срок от шест месеца, която на
основание чл. 42б, ал.1 от НК да се изпълнява два пъти седмично и «Задължителни
периодични срещи с пробационен служител» за срок от шест месеца.
Срокът на определеното наказание е
индивидуализиран в рамките на закона. Така определеното наказание по вид и
размер съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца и е
достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. При определянето му съдът
съобрази степента на обществена опасност на конкретното престъпление, с което
се засягат интересите на децата и се застрашава тяхното физическо и психическо
развитие, както и причините за извършването му - ниското правно съзнание на
подсъдимия и незачитане на законовите разпоредби, съпоставени с етническите
традиции на ромския етнос.
За извършеното от подс. В.М.А. престъпление по чл.191, ал.2,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" за срок до две години или "пробация".
Съдът намира, че са налице обаче
предпоставките на чл. 78а от НК, подсъдимият да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него деяние, по следните съображения: за
умишленото престъпление се предвижда наказание по-леко от "лишаване от
свобода" до три години, деецът към момента на извършването му не е
осъждан, подсъдимият на следващо място не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред, поради което съдът прие, че същият не следва да понесе
наказателна, а административно-наказателна отговорност.
Съдът след като освободи подсъдимия от
наказателна отговорност, му наложи административно наказание "глоба"
в размер на 1000 лв., след като съдът отчете материалното и социално положение
на лицето, както и факта, че е действал спрямо свое дете / съобразявайки се с
негови желания/, вкл. традиционното по-различно отношение и разбиране на
ромският етнос по въпросите за брака.
Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: