№ 11165
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110141516 по
описа за 2021 година
Р. Й. А. е предявила срещу Х. Б. Н. и К. К. К. искове с правно основание чл. 124 ГПК
за признаване за установено, че ищцата е собственик на ½ идеална част от недвижим имот,
представляващ УПИ III–199, находящ се във в.з. „М.Д. II а част“, кв. 6, с идентификатор ... и
с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на съсобствения им имот за периода 15.07.2017 г. - 15.07.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата Р. Й. А. е собственик на ½ идеална част от
недвижим имот, представляващ УПИ III–199, находящ се във в.з. „М.Д. II а част“, кв. 6, с
идентификатор ..., с обща площ от 373 кв.м., на основание наследствено правоприемство от
Б.П.Р., на когото заедно с Я.П.Х. с решение № 7777/30.10.2014 г., издадено от ОСЗ – О.К.,
била възстановена собствеността върху имота, представляващ нива от 2421 дка в
строителните граници на село С., местност „К.“ – имот 3121, к. лист 756 от кадастрален
план от 1950 г. В исковата молба се твърди, че към датата на възстановяването имотът се
ползва неправомерно от ответниците, които били построили в него незаконна сграда и по
този начин препятствали правото на ищцата да ползва идеалната си част от собствения
недвижим имот. Ето защо моли съда за признаване за установено, че ищцата е собственик
на ½ идеална част от процесния недвижим имот, представляващ УПИ ... находящ се във в.з.
„...“, кв. 6, с идентификатор ..., както и да осъди ответниците да заплатят дължимото
обезщетение за периода 15.07.2017 г. - 14.07.2021 г. в общ размер на 2000 лв., ведно със
законната лихва от 15.07.2021 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба, с
който оспорват предявените искове. Излагат, че са собственици на процесния имот на
основание правна сделка и транслативна сукцесия, като считат, че решение 7777/30.10.2014
1
г. на ОСЗ район „О.К.“ е незаконосъобразно и поради това им е непротивопоставимо.
Оспорват неговата валидност поради допуснати при постановяването му съществени
нарушения на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Излагат, че доколкото процесният имот не е бил
собственост на наследодателите на ищцата и не са налице предпоставките на ЗСПЗЗ за
възстановяване на правото на собственост в полза на наследниците на Я.Б.Х., то към
момента на внасянето на процесния имот в ТКСЗ за ищците все още не е било възникнало
право на собственост върху него. Релевират възражение за придобиване по давност на
процесния имот. Оспорват претенцията на ищцата за дължимо обезщетение. Сочат, че са
собственици на законно изградената сграда в поземления имот, като в процесния период са
я поддържали, подобрявали, ремонтирали и ползвали за жилищни нужди, без да извличат
приходи от нея. Евентуално заявяват, че претендираното обезщетение е прекомерно и
следва да бъде намалено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически
изводи:
По делото е изготвено заключение на съдебно-техническа експертиза, според което
заявеният имот е индивидуализиран по скица на „Софгео“ в имот пл. № 3120, к.л. 756.
Собственик на нивата от 2,365 дка в м. “П.К. е Г.С.Х. признат за собственик с н.а. №
47/21.02.1957 г., който през 1957 г. и след това през 1967 г. продава цялата нива от 2365 м²:
първо 1200 м², съставряващи имот 3120, отреден за парцел III-3120, кв. 6 и след това
оставащите 1165 м², съставляващи им. пл. № 274, отредени за парцел IV-275, кв. 6. Г.С.Х. е
бившият собственик на имота на ответниците. Към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ през
03.1991 г., действащ за процесният имот е КРП, одобрен със Заповед № 1135 /30.11.1960 г.,
по който за имот 3120 е отреден парцел 111-3120, кв. 6. който е незастроен. Действащият
КРП на м. “в.з. М.Д. - IIA част“ е одобрен със Заповед № РД-50-09- 242/08.09.1992 г., по
който за имот 199 е отреден парцел III-199, кв. 6, който е незастроен. По сега действащият
ЧИЗРП на м. "в.з. М.Д. - IIА част“, одобрен със Заповед № РД-50-36/01.04.1999 г. от стар
парцел III-199 след делба са образувани два нови: парцел III-199 с площ 740 м² и парцел XV-
199 с площ 640 м². Решение № 7777/30.10.2014 г. на ОСЗ „О.К.“ е издадено въз основа на
скица и удостоверение от 21.08.2013 г. Действащ към 21.08.2013 г. е ЧИЗРП, на м. “в.з. М.Д.
- IIA част“, одобрен със Заповед № РД-50-36/01,04.1999 г. В УПИ III-199, кв. 6 от 736 м² (по
ЦМ) е изградена ЗМЖС със ЗП 98 м² и РЗП 450 м². От УПИ III-763 с площ 736 м² не може да
бъде обособен самостоятелен имот. Незастроената реална част от бившия земеделски имот с
площ 373 м² няма достъп към улица. По смисъла на чл. 19 ЗУТ за вилни зони са необходими
най-малко 18 м лице и 600 м² повърхност. УПИ III-199 с площ 736 м² с лице 21 м към ул.
“Б.Ш.“ е неделим. Имот 3121 участва в УПИ II-199 със собствени 373 м². УПИ III-199
участва със собствени 363 м². Пазарната стойност на реална част от УПИ III-199 с площ 373
м² е 80248 лева: 14822 лева за Х. Н. и 14 822лв за Кристин Н.а. Заявител по преписка № С-
231/06.12.1991 г. е Я.П.Х.. Заявени са общо 2,750 дка. Заявена за възстановяване е нива - от
1,1 (2,2) дка в м. „Кръсто“ без описани граници и съседи. По данни от ЕР нивата в м. „К. е
2
описана с площ 2,2 дка, със забележка „прод. ТКЗС“. Индивидуализирането на бившия
земеделски имот - нива от 1,1 дка (2,2 дка) е въз основа на скица от “Софгео“, издадена по
молба вх. № 94-00-70/05.02.1993 г., на наследници на Б.П.Х. Бившият земеделски имот е
идентифициран от “Софгео“ в им. пл. № 3120, к.л. 756 по КП от 1950 г. и 1978 г. В КП от
1950 г., послужил за основа на регулационния план от 1960 г., не се открива имот с пл. №
3121, к.л. 756. С н.а № 63/24.04.1957 г. Г.С.Х. продава 1200 м² на Димитър Петров Даскалов.
Впоследствие с н.а. 184/19.12.1959 г. Д.П.Д.продава същия имот 3120, отреден за парцел III-
3120, кв. 6, на Надя и Любен Маринови. С н.а. № 103/03.08.1966 г. Надя и Любен Маринови
уреждат сметните отношения за придаваемите 32 м² към парцел III-3120, кв. 6 от 1200 м².
Надя и Любен Маринови продават на ответниците УПИ III-199 с площ 740 м², образуван от
стар парцел III-3120. Ответниците са признати за собственици на УПИ III-199 с площ 740 м²
по силата на н.а. № 29/28.05.2002 г. Земеделските земи се възстановяват в границите, които
са имали към момента на колективизацията, спрямо плана, действал към датата на влизане в
сила на ЗСПЗЗ (31.03.1991 г). Към датата на колективизацията северната реална част от
имот 3120, к.л. 756, е била собственост на Г.С.Х. нанесен в кадастралния план емисия 1950
г. Към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ (31.03.1991 г), действащ за процесния имот е РП,
одобрен със Заповед № 1135 /30.11.1960 г., по който за реална част от им. пл. № 3120 е
отреден парцел III-3120, кв. 6, с площ 1200 м². Собственици на парцел III-3120, кв. 6, към
датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, са Н.Л.М. по н.а. № 184/19.12.1959 г. По ЧИРП, одобрен
със Заповед № РД-50-50-5/01.04.1999 г., по който след делба от парцел III-3120 са
образувани: УПИ III-199 за Любомир Маринов и УПИ XV-199 за Албена Маринова. С н.а.
№ 29/28.05.2002 г. Х. и К. Н.и са настоящите собственици на УПИ Ш-199 с площ 740 м²,
образуван от парцел III-3120, кв. 6. Имот 3120 е заснет и нанесен в к.л. 756 със създаването
на кадастралния план от 1950 г. В КП от 1950 г. няма имот с пл. № 3121. В КРП на м. “в.з.
Американски колеж - IIА част“, одобрен със Заповед № 1135/30.11.1960 г., също няма имот с
пл. № 3121. В следващите кадастрални планове имотите се заснемат с ново местоположение,
граници и площ, с нови пл. номера и нови записвания, затова и в тях не може да бъде
нанесен имот с пл. № 3121. „Софгео“ индивидуализира имот пл. № 3120 и нанася нов имот с
нов пл. № 3121 без документ за собственост, без описани граници и съседи. С н.а. №
184/19.12.1959 г. Д.П.Д.продава на Н.М.Л.М. собствената си нива - празно място в м. “П.К.,
съставляващ имот пл. № 3120 с площ 1200 м², при съседи: С.К.И., инж. Кръстю Илчев, инж.
Гандев и Илия Янков. Имот 3120 е заснет и нанесен в к.л.756 със създаването на плана от
1950 г., при граници и съседи: им. пл. № 3122, 273, 3119, 274 и шосе. В КРП на м. “в.з.
Американски колеж IIА част“, одобрен със Заповед № 1135/30.11.1960 г., няма имот с пл. №
3121. По силата на плана за имот 3120 е отреден парцел III-3120, кв. 6 с площ 1200 м².
Парцел III-3120 с площ 1200 м², описан в нот. акт № 184/19.12.1959 г., е нанесен в КРП на м.
“в.з. Американски колеж - IIА част“, одобрен със Заповед № 1135/30.11.1960 г. Парцел Ш-
3120, кв. 6, е с уредени сметни отношения: за отчуждаемите -104 м² с н. а. № 34/04.09.1961 г.
към съседен от изток парцел IV-274, кв. 6, на С.К.И и за придаваеми +32 м² към парцел III-
3120 от имот 3122 на Кръстю Х.в Илчев с н.а. № 103/03.08.1966 г. Парцел III-3120, описан в
нот. акт № 184/19.12.1959 г., е нанесен и в ЧЗРП на м. “в.з. М.Д. - IIА част“, одобрен със
3
Заповед № РД-50-09-242/08.09.1992 г. Процесиите имоти са заснети в кадастралния план на
с. С., емисия 1950 г., по същото време, когато е сформирано ТКЗС „Витоша“. Със
създаването на плана кадастърът заснема и нанася в к.л. 756 само един имот пл. № 3120. Не
се открива имот с пл. № 3121 и в кадастралната основа на регулационния план на м. “в.з.
Американски колеж - IIА част“, одобрен със Заповед № 1135/30.11.1960 г. Ненанесен и
незаснет имот 3121 е част от имот 3120, означен с условен знак № 234 за общност “Z“.
Процесният земеделски имот - нива от 2,3 дка, е част от имот пл. № 3120, нанесен в к.л. 756
през 1950 г. Наследниците на ... са заявили без описани граници и съседи нива с площ 1,1
(2,2) дка. „Софгео“ идентифицира заявения имот и го нанася с пл. № 3121 без документ за
собственост и без описани съседи. ОСЗ признава право на собственост върху 2,472 м²,
съставляващ част от единен имот пл. № 3120, к.л. 756, който граничи с ул. „Б.Ш.“. Г.С.Х. е
признат за собственик по давност с н.а. № 47/21.02.1957 г. на нива от 2,3 дка в м. „П.К. при
съседи: наследници на П.Х.И.Я., Б.Ш. и Стоилка Донева. Г.С.Х. продава цялата собствена
нива от 2,365 м²: първо продава 1200 м² на Д.П.Д.с н.а № 63/24.04.1957 г., който я
препродава с н.а. № 184/19.12.1959 г. на Н.Л.М.и, които са собственици на парцел III-3120,
кв. 6, после продава 1165 м² на С.К.И с н.а № 62/24.04.1967 г., който я препродава на Г.К.И.
с н.а. № 56/22.12.1966 г., който е собственик на парцел IV-274, кв.6. Нивата от 2,365 м² на
Г.С.Х. е разположена в северната част на имот пл. № 3120 и граничи с „Б.Ш.“. Към датата на
влизане в сила на ЗСПЗЗ е действащ КРП/1960 г.
По делото са събрани гласни доказателства. Свид. Е.А.П. сочи, че е съсед на
ответниците от около 20 г. и те живеят в закупената от тях къща. Не знае някой да е имал
претенции за имота на ответниците.
От удостоверение за наследници на Б.П.Р. е видно, че ищцата е един, но не единствен
негов наследник.
С н. а. № 47 от 21.02.1957 г. Г.С.Х. е признат за собственик по давностно владение
върху имот в землището на с. С., гр. София, предствляващ ниво в м. „П.К., цялата от около
2,3 дка.
С н. а. № 62 от 24.04.1957 г. Г.С.Х. продава на С.К.И 1165 кв. м. от нивата си, находяща
се в м. „П.К., землище „С.“, цялата според н. а. от около 2,3 дка, а според измерването 2365
кв. м.
С н. а. № 63 от 24.04.1957 г. Г.С.Х. продава на Д.П.Д.1200 кв. м. от нивата си, находяща
се в м. „П.К., землище „С.“, цялата според н. а. от около 2,3 дка, а според измерването 2365
кв. м.
С н. а. № 184 от 19.12.1959 г. Д.П.Д.продава на Н.А.М.Л.М.И празно дворно място в м.
„П.К., землище „С.“, съставляващо имот пл. № 3120, м. „Американски колеж – вилна зона II
част“ с площ от 1200 кв. м.
С н. а. № 34 от 04.09.1961 г. С.К.И е признат за собственик по силата на дворищна
регулация на празно място от 104 кв. м. от имот с пл. № 3120 и празно място от 8 кв. м. от
имот на С.Г.Н.С., придадени към парцел IV, пл. кв. 6, по регулационен план на вилна зона
4
„IIа част Американски колеж“, гр. София.
С н. а. № 103 от 03.08.1966 г. Н.А.М.Л.М.И са признати за собственици по силата на
дворищна регулация на празно място от 33 кв. м. от недвижи имот, находящ се във вилна
зона IIа, м. „М.Д.“, кв. 6, гр. София, което се придава към парцел III, пл. № 3120, кв. 6, гр.
София, м. „М.Д.“, вилна зона IIа част.
С н. а. № 56 от 22.12.1966 г. С.К.И продава на Г.К.И. 500/1330 ид. части от дворно
място, цялото от 1330 кв.м., съставляващо парцел IV, пл. № 274, кв. 6 по плана на вилна зона
II част, м. „М.Д.“, землище „С.“.
Със Заповед от 02.06.1980 г. е одобрено частично застроително решение за парцел XII
274 (нов IV) от кв. 6 по плана на в.з. „М.Д.-IIа част“.
С протокол от 21.04.1986 г. е одобрена спогодба, при която Г.Г.М. получава в дял
новообразуваният парцел XIII-274 от кв. 6, м. „М.Д.“ II част, с площ от 600 кв. м., а
Йорданка Ц. И. и З.С.Т. получават в общ дял новообразуваният парцел IV-274 от кв. 6, м.
„М.Д.“ II част, с площ от 730 кв. м.
С н. а. № 161 от 14.08.1986 г. Г.Г.М. е призната за собственик по наследство и делба на
незастроено дворно място с площ от 600 кв. м. в гр. София, парцел XIII-274 от кв. 6, по
плана на вилна зона м. „М.Д.“ IIа част.
С разрешение за строеж № 60 от 14.06.1990 г. е дадено разрешение за изграждане на
вилна сграда в парцел № XII-274, кв. 6 по плана на в.з. „М.Д.-IIа част“ със застроена площ
60 м².
С констативен н. а. № 13 от 18.11.1992 г. М.Л.М. е признат за собственик върху празно
дворно място, находящо се в чертите на гр. София, представляващо парцел III в кв. 6 по
плана на вилна зона „М.Д.“ II A част, цялото с площ от 1200 кв. м. с уредени регулационни
сметки.
С разрешение за строеж № 52 от 30.08.1994 г. на ЛЛ.М.М. е разрешено построяването
на вилна сграда в парцел III-199 в кв. 6 по плана на гр. София, в.з. „М.Д.“.
С н. а. № 196 от 18.07.1996 г. Г.Г.М. продава на Л.И.К.К.Н.К. празно дворно място с
площ от 600 кв. м. с неуредени сметки по регулация за придаваемите 60 кв. м.,
представляващо парцел IV-201а в кв. 6, по плана на гр. София, м. „в.з. ....а част“.
С н. а. № 130 от 18.12.1996 г. Кирко Николов Кирков и Лилия И. Киркова са признати
за собственици на недвижим имот, придаден по регулация към парцел IV-201а в кв. 6 по
плана на гр. София, м. „.... част“, а именно празно дворно място с площ от 60 кв. м., които се
придават от имот без пл. № в кв. 6. м. „в.з. .... част“ по плана на гр. София.
С Договор за доброволна делба от 30.09.1999 г. ЛЛ.М.М. получава в дял и
изключителна собственост парцел III-199 от кв. 6 по плана на в.з. „М.Д.“ II A част, София, с
площ от 740 кв. м., към който парцел са придадени 46 кв. м. от улица и са с неуредени
сметки.
С н. а. № 29 от 28.05.2002 г. ЛЛ.М.М. и Н.А.М. продават на Х. Б. Н. и К. К. К.
5
недвижим имот, представляващ жилищна сграда, изградена в незавършен вид, находяща се
в гр. София, кв. „С.“, ул. „Б.Ш.“ № 56, заедно с дворното място, върху което е построена
сградата, пл. № 199, послужил за основа на УПИ III-199от кв. 6, по плана на гр. София, с
площ от 740 кв. м. с неуредени сметки по регулация за 46 кв. м.
С Акт № 110/04.11.2003 г. е узаконена жилищна сграда в откл. от од. проект в УПИ
парцел III-199, кв. 6, в. з. „М.Д.“ IIa, РЗП – 430 кв. м.
С н. а. № 74 от 14.11.2003 г. Л.И.К.К.Н.К продават на „Т.Г.“ ООД дворно място в гр.
София, кв. „С.“, „в.з. .... част“, съставляващо УПИ IV-201а от кв. 6 по плана на гр. София, м.
„М.Д.“, целият с площ от 660 кв. м.
С н. а. № 39 от 03.06.2005 г. „Т.Г.“ ООД продава на „Б. 6“ ООД УПИ в гр. София, кв.
„С.“, „в.з. .... част“, съставляващ УПИ IV-201а от кв. 6, м. „в.з. .... част“, целият с площ от 660
кв. м.
С н. а. № 18 от 24.08.2006 г. „Б. 6“ ООД продава на „Т.Г.“ ООД УПИ в гр. София, кв.
„С.“, „в.з. .... част“, ул. „Б.Ш.“ № 60, съставляващ УПИ IV-201а от кв. 6, по плана на гр.
София, м. „в.з. М.Д. - II част“, целият с площ от 660 кв. м.
С н. а. № 15 от 15.05.2008 г. З.С.Т. продава на „Т.Г. плюс“ ООД реална част от ПИ с
площ от 208 кв. м., съставляваща ПИ с пл. № 201, отреден за УПИ XIII-201 от кв. 6, находящ
се в гр. София, кв. „С.“, м. „в.з. .... част“.
С н. а. № 52 от 27.05.2008 г. „Т.Г. плюс“ ООД е признато за собственик на УПИ в гр.
София, кв. „С.“, м. „в.з. М.Д. - II част“, ул. „Б.Ш.“ № 60, съставляващ УПИ IV-201а от кв. 6,
по плана на гр. София, м. „в.з. .... част“, целият с площ от 868 кв. м. по документи за
собственост, а по скица с площ от 808 кв.м.
С решение № 7777/30.10.2014 г. ОСЗ „О.К.“ признава правото на собственост на
наследниците на Яне и Б.П.Х. върху нива от 2,472 дка, 4-та категория, находяща се в
строителните граници на с. С. в м. „К.“, имот № 3121, к. л. № 756 от КП, изработен през
1950 г. при граници: н-ци Стоимен Божилов, н-ци Гергин Ранков и шосе и възстановява
правото на собственост върху 2,421 дка.
С решение № 542/08.01.2015 г. на ОСЗ „О.К.“ е поправено решение № 7777/30.10.2014
г. като вместо „наследниците на Яне и Б.П.Х.“ да се чете „Я.П.Х. и наследниците на Б.П.Х..
С решение № 543/27.03.2015 г. на ОСЗ „О.К.“ отменено решение № 7777/30.10.2014 г. в
частта, в която се възстановява правото на собственост върху 373 кв. м. – УПИ III 199, 348
кв. м. – УПИ IV, 326 кв. м. – УПИ IV 201а, кв. 6, в.з. „....а част“.
С решение от 06.07.2016 г. по гр. д. № 29452/2015 г. на СРС, 33 състав, е прогласена
нищожността на решение № 543/27.03.2015 г. на ОСЗ „О.К.“. С решение от 03.05.2017 г. по
д. № 25/2017 г. на АССГ е отменено решение от 06.07.2016 г. по гр. д. № 29452/2015 г. на
СРС, 33 състав и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на СРС. С решение от
17.01.2019 г. по гр. д. № 34370/2017 г., СРС, 151 състав, е отменено решение №
543/27.03.2015 г. на ОСЗ „О.К.“ в частта, с която на основание чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ е
отменено решение № 7777/30.10.2014 г. в частта, с която се възстановява правото на
6
собственост върху 373 кв.м. от УПИ III – 199, както и частта, с която се възстановява
правото на собственост върху 348 кв. м. УПИ XV – 199.
С решение № 548/19.10.2015 г. на ОСЗ „О.К.“ е отменено решение № 7777/30.10.2014 г.
в частта, в която се възстановява правото на собственост върху 643 кв. м. – УПИ VIII-195,
440 кв. м. – УПИ X-198, 13 кв. м. – УПИ IX-197, 238 кв. м. – УПИ V-203, 40 кв. м. – УПИ II-
204 от кв. 6, в.з. „....а част“.
Оспорено е съдържанието на извлечение от емлячен регистър № ГП 115/22.01.1992 г., в
което е посочено, че на името на братя ... има записана ниво в м. „К.“ от 2,2 дка, но поради
липса на оригинала не е било възможно изготвянето на СГЕ.
В удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ е посочено, че от бивш имот № 3121 са
останали невъзстановени 2472 кв.м., които са застроени.
Представена е покана от ищцата до ответниците за предаване на владението на
процесния недвижи имот и заплащане на обезщетение за ползването му, като пратката е
върната.
При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място и с оглед направеното от ответниците възражение за
незаконосъобразност на решението на ОСЗ поради допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяването му съдът трябва да отговори на въпроса налице ли е била
пречка за възстановяване на собствеността. Разпоредбата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ урежда
възстановяване правата на собствениците върху земеделски земи, които след образуването
на трудовокооперативни земеделски стопанства са включени в границите на
урбанизираните територии (населени места), като постановява, че възстановяване не се
извършва, ако върху земите при спазване на всички нормативни изисквания са построени
сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж
към 01.03.1991 г. е започнал. Следователно наличието на сграда, построена при спазване на
нормативните изисквания или започнал законен строеж преди 01.03.1991 г., представляват
пречки за реституцията. Съгласно §1д от ДР на ЗСПЗЗ спазването на всички нормативни
изисквания при построяването на сградите по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ се
удостоверява от органите, компетентни да одобряват проекта и да разрешават
строителството на сградата. Спазването на всички нормативни изисквания означава не само
да са спазени строителните /технически и благоустройствени/ правила и норми за
осъществяване на строителство, но и да са издадени необходимите строителни книжа за
разрешаване и започване на строежа. Само в такъв случай строежът би бил осъществен при
спазване на всички нормативни изисквания. Ако сградата е изградена без строителни книжа
или в отклонение от тях като незаконен строеж и след това, но преди влизане в сила на
ЗСПЗЗ, строежът е узаконен, при което съответните органи са удостоверили спазването на
техническите и благоустройствени норми при построяването на сградата, то също е налице
предвиденото в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ изключение, препятстващо настъпване ефекта на
реституцията в полза на бившия собственик. Условието спазване на всички нормативни
изисквания следва да е налице към началото на реституционния процес. Именно затова
7
разпоредбата на чл. 13, ал. 5, т. 5 ППЗСПЗЗ изисква при възстановяване на имоти в
границите на урбанизираните територии да се представи удостоверение от техническата
служба на общината, което да съдържа информация учредено ли е право на строеж и дали
строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Обратно,
узаконяването на сградата, извършено след приключване на процедурата по възстановяване
на собствеността с положително решение, няма правно значение и не би могло да създаде
занапред пречка за възстановяване на вече признатото право на собственост (решение № 94
от 14.07.2015 г. по гр. д. № 547/2015 г. на ВКС). В конкретния случай и видно от
експертизата и събраните писмени доказателства решението за възстановяване на
собствеността е постановено след като в парцел III-199, кв. 6, в. з. „М.Д.“ IIa, е узаконена
жилищна сграда, поради което и съдът намира, че не са били налице предпоставките за
възстановяването на имота и това е било незаконосъобразно и при липса на необходимите
материалноправните предпоставки за това.
Вън от горното съдът намира и че не е налице още една от предпоставките, необходима
за уважаване на предявения иск по чл. 124 ГПК, а именно наследодателят на ищцата да е
бил собственик на процесния имот преди включването му в ТКЗС. Видно от представените
документи за собственост и приетата по делото експертиза имотът, който са придобили
ответниците, не е бил собственост на наследодателите на ищцата, съответно не е могъл да
им бъде възстановен с процесното решение на ОСЗ. Видно от хронологията на
представените по делото писмени доказателства имотът на ответниците е бил притежаван от
Г.С.Х., който го е продал на две части през 1957 г., като впоследствие същият е станал
собственост на ответниците. Не се установява този имот да е бил внасян в колективно
стопанство, за да бъдат налице основанията за възстановяването му след отпадане на
колективизацията.
В резултат на изложеното съдът намира, че не се установява правото на собственост на
ищцата върху ½ идеална част от процесния имот с идентификатор ....
Само за пълнота съдът намира, че следва да посочи, че наведеното от ответниците
възражение за придобиване въз основа на давностно владение на процесния имот би било
основателно, като съдът е длъжен да изследва дали ответниците са упражнявали в
продължение на 5 години непрекъснато, спокойно и явно фактическата власт върху
процесния имот с намерение да го своят, което е поставено в тяхна доказателствена тежест.
Процесният недвижим имот е възстановен на ищцата на 30.10.2014 г. Съгласно чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ или по ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на
влизането на тази разпоредба в сила, а именно 18.11.1997 г. Така съдът намира, че
ответникът следва да установи изтичането на 5-годишен период, чието начало е най-рано от
тази дата. При въведено възражение за придобиване въз основа на давностно владение на
процесния имот, съдът е длъжен да изследва дали ответниците са упражнявали в
продължение на 5 години непрекъснато, спокойно и явно фактическата власт върху
процесния имот с намерение да го своят, което е поставено в тяхна доказателствена тежест.
8
За периода до влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991 г., владелците на земеделски земи не
могат да противопоставят успешно възражение за придобиване на имота по давност, тъй
като до този момент земеделските земи са били кооперативна собственост, т.е. част от т. нар.
„социалистическа“ собственост, за която съгласно чл. 86 ЗС (редакция до 1991 г.) е
съществувала забрана за придобиване по давност. Съгласно чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ за периода
до влизане в сила на ЗСПЗЗ не могат да правят възражение за придобивна давност и лицата,
които след внасянето на земеделските земи в ТКЗС, са ги придобили валидно от ТКЗС, ДЗС
или други образувани въз основа на тях селскостопански органи или от други държавни и
общински органи, но с оглед разпоредбите на ЗСПЗЗ са загубили собствеността си върху
тези земи. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ за периода от влизане в сила на ЗСПЗЗ до влизане в
сила на ЗВСОНИ изтеклата давност относно земеделски земи, които се възстановяват по
реда на ЗСПЗЗ, не се зачита, а след влизане в сила на разпоредбата (22.11.1997 г.) започва да
тече нова давност. С редица решения на ВКС, в това число решение № 383 от 02.11.2011г.
по гр. д. № 1388/2010 г., решение № 627 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г., решение №
10 от 04.05.2011 г. по гр. д. № 308/2010 г., трайно е застъпено схващането, че ако към
22.11.1997 г. имотът все още не е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, давност не е започнала
да тече, а започва да тече от момента на възстановяване на собствеността – влизане в сила
на решението на ОСЗ, с оглед общия принцип, че по отношение на собственик, който не
може да защити правото си (тъй като все още не разполага с конститутивно решение на
ОСЗ) давност не тече. В конкретния случай евентуалното твърдение на ответниците е, че са
придобили процесния имот на 28.05.2002 г. Решението на ОСЗ „Нови Искър“, с което е
възстановено правото на собственост върху имота, претендиран от ищцата, е влязло в сила
на 30.10.2014 г., от която дата и с оглед горните мотиви на съда, е могло най-рано да
започне да тече срокът на придобивната давност. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
добросъвестно владение в продължение на 5 години. Правното основание, на което
ответниците са започнали да владеят процесния имот, е нотариален акт № 29 от 28.05.2002
г., с който ответниците са придобили недвижим имот, представляващ жилищна сграда,
изградена в незавършен вид, находяща се в гр. София, кв. „С.“, ул. „Б.Ш.“ № 56, заедно с
дворното място, върху което е построена сградата, пл. № 199, послужил за основа на УПИ
III-199от кв. 6, по плана на гр. София, с площ от 740 кв. м. с неуредени сметки по регулация
за 46 кв. м. и както бе посочено давностното владение е могло да започне 30.10.2014 г.,
поради което към датата на подаване на исковата молба би изтекъл и 5-годишен срок, който
да обоснове възражението за придобиване на имота по давност.
Така предявеният иск с правно основание чл. 124 ГПК се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Предявен е и иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Според тази разпоредба когато
общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, същият дължи обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. По този иск в
тежест на ищцата е да докаже, че имотът е съсобствен при посочените квоти, че се ползва от
9
ответниците по начина, описан в исковата молба, че е поискала писмено обезщетение от
ответниците за ползите, от които е лишена, както и размера на дължимото обезщетение.
Съдържанието на писмената покана не е нормативно уредено. В съдебната практика се
приема, че всяко писмено волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик,
съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването, съставлява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. От текста на разпоредбата на
чл. 31, ал. 2 ЗС е видно, че писмената покана има действие за в бъдеще. Веднъж отправена
писмената покана обаче, действа занапред без ограничение във времето и без значение дали
поканата е нарочна или се съдържа в друг акт (решение № 351 от 13.07.2010 г. по гр. д. №
573/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.). От събраните по делото доказателства се установи, че не са
налице предпоставките за уважаване на предявения иск, доколкото не се установи
съсобственост на процесния недвижим имот между ищцата и ответниците, нито пък
поканата за дължимо обезщетение е получена от ответниците.
Поради изложеното и предявеният иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат на
ответниците, които са сторили разноски в размер на 250 лева – депозит за експертиза и 6000
лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Й. А., ЕГН **********, срещу Х. Б. Н., ЕГН
********** и К. К. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване за установено, че ищцата е собственик на ½ идеална част от недвижим имот,
представляващ УПИ III–199, находящ се във в.з. „М.Д. II а част“, кв. 6, с идентификатор ... и
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения им имот за периода 15.07.2017 г. -
15.07.2021 г.
ОСЪЖДА Р. Й. А., ЕГН **********, да заплати на Х. Б. Н., ЕГН ********** и К. К.
К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 6250 лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10