РЕШЕНИЕ
№ 1321
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330103474 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от ЗК „Лев Инс“ АД, С ЕИК ********* против
Т. АТ. Т., с която са предявени установителни искове по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл.86 ЗЗД за сумата от 712.54 лева- главница и
126.87 лева- обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че на *****, ответникът при внезапно отваряне на
вратата на спрелия лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ****, не съобразява
пътната обстановка и реализира ПТП с движещият се лек автомобил марка „***“,
модел „Нубира“, с рег.№ ****, собственост на ****. За настъпилото ПТП бил съставен
двустранен констативен протокол № ****., в който ответникът е заявил вината си. Към
дата на събитието лекият автомобил „***“, модел „***“, с рег.№ **** бил застрахован
по застраховка „Каско“ в ЗК „Лев Инс“ АД, със застрахователна полица № ***, със
срок на валидност от 23.12.2015г. до 22.12.2016г. При ищцовото дружество била
образувана щета № ***. При извършен оглед на лекия автомобил са констатирани
увреждания по калник- преден десен, облицовка – предна броня, десен фар, греда над
радиатора, кутия въздушен филтър, подкалник пластмасов- преден десен и основа–
десен фар. Във връзка с установените щети е определено застрахователно обезщетение
на увреденото МПС в размер на 702.54 лева, която сума била изплатена на собственика
на автомобила- ****с платежно нареждане от 13.04.2016г.
Твърди се, че от справка, направена в информационната система на Гаранционен
1
фонд и отговор на регресна покана в вх. № ****, ответникът имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
застрахователна полица № **** в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, със срок на
валидност от 03.11.2015г. до 03.11.2016г., като поради неплащане на вноска от
застрахователна премия, полицата е прекратена в 00:00ч. на 19.02.2016г. Твърди се, че
към дата на застрахователното събитие ответникът е управлявал МПС без
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
С изплащане на застрахователното обещетение ищецът е придобил право на
регрес срещу ответника, до размер на застрахователно обещетение от 702,54 лева и 10
лева ликвидационни разходи по щетата. Ответикът бил поканен с писмо да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение на ищцовото дружество. Писмото било
получено на 25.06.2018г., но плащане от страна на ответника не било постъпило.
Предвид неизпълнение на задължението за заплащане на посочените по-горе
суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било
образувано ч. гр. д. № 4337/2020 г. по описа на ПРС, VІ гр. с. и издадена заповед за
процесните суми. Длъжникът бил уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови
претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 08.04.2020г. до
окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ответникът заявява, че не оспорва механизма на ПТП.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Лев инс” АД срещу ****, по което е
образувано ч. гр. дело №4337/2020 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за
разноските.
Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване
на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок.
От постановения двустранен протокол за ПТП се установява, че на 19.12.2016 г.
е реализирано ПТП с участието на управлявания от ответника л.а. ******. Механизмът
на ПТП е отделен като безспорен с определение от о.с.з., и се изразява във внезапно
2
отваряне на врата на спрелия лек автомобил от ответника, при задминаването му от лек
автомобил марка ***с рег. № ****. От приетите по делото доказателства се установява
наличието на застрахователно правоотношение между „Лев инс“ ЕАД и собственика на
автомобила марка Шевролет по застраховка „Каско на МПС“. Същата е била валидна
към момента на настъпване на застрахователното събитие. На същата дата, в
изпълнение на задълженията си по КЗ, водачът на автомобила е съобщил на ищеца за
настъпилото застрахователно събитие. В изпълнение на задълженията си по сключения
договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените върху
застрахования при него автомобил вреди, като е определил и заплатил на собственика
сума от 702.54 лева.
След извършването на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Ответникът не оспорва вината за настъпването на ПТП, като с поведението си е
нарушил разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща, че водачът и пътниците
могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното
средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат
опасност за останалите участници в движението. Към дата на ПТП за управляваното от
ответника МПС не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, защото същата е била прекратена в 00:00 часа на 19.02.2016 г., т.е.
застраховката е била действащата до изтичането на 24-тия час на 18.02.2016 г.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ има причинно-
следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, като стойността на
имуществените вреди на застрахования при ищеца автомобил е 852.40 лева.
Посочената стойност на действителните вреди е по-висока от изплатеното
застрахователно обезщетение от ищеца, с оглед на което искът се явява основателен и
следва да бъде уважен в претендирания размер.
От приложените към исковата молба документи се установява, извършването на
разноски за определяне на обезщетението, тъй като е направен оглед на щетата и
оценка на нейния размер. Поради това и претенцията за ликвидационни разноски се
явява установена по основание. Относно размера, на основание чл. 162 ГПК, съдът
намира, че стойността на дейностите за приключване на щетата е по-голяма от
претендираните 10 лева.
Относно обезщетението за забава:
Задължението на делинквента за заплащане на изплатеното от застрахователя
обезщетение е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
3
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ответникът изпада в забава след покана от страна на кредитора, каквато в настоящия
случай е била получена на 25.06.2018г. и е бил предоставен 10-дневен срок за
изпълнение. Не се установява да е настъпило погасяване на вземането, поради което
ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода от 06.07.2018 г.
до 26.03.2020 г. Изчислено на основание чл. 162 ГПК за периода обезщетението за
забава е в размер на 124.70 лева. Поради това претенцията за разликата до сумата от
126.87 лева и за периода от 25.06.2018 г. до 05.07.2018 г. следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски в размер на 99.14
лева за д.т. и 349.10 лева за юрисконсултско възнаграждение и САТЕ по съразмерност.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. АТ. Т.,
ЕГН ********** дължи на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, сумата от 712.54 лева-
главница, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско на МПС“ за имуществени вреди, причинени на лек автомобил
****с рег. № **** от ПТП, реализирано на 19.02.2016г. в **** от Т. АТ. Т. и
ликвидационни разноски; сумата от 124.70 лева- обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 06.07.2018 г. до 26.03.2020 г.; ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението на 30.03.2020 г. до
окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за забава
за разликата над 124.70 лева до 126.87 лева и за периода от 25.06.2018 г. до 05.07.2018
г., за които се издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 4337/2020г. на ПРС.
ОСЪЖДА Т. АТ. Т., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев инс“ АД ЕИК
*********, сумата от 448.24 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4