Решение по дело №339/2020 на Административен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 369

гр. Враца, 05 .11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 15.10.2020 г. /петнадесети октомври две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 339 по описа на Адм.С-Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК  вр. с чл. 1, ал. 1 ОТ ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, предявена от К.Н.Д. ***, чрез пълномощника ѝ * Й.Т., против  ОДМВР – Враца, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена на иска – 200,00 лева. В исковата молба се твърди, че ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на търсената сума, изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение за оспорване на НП, което е прието за незаконосъобразно и е отменено,с влязло в сила решение по АНД №388/2019г. на Районен съд – Враца. Претендира се заплащане на обезщетение за тези претърпени имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

            В съдебно заседание ищцата се явява лично и с *  Й.Т., която поддържа съображенията, изложени в исковата молба и претендира разноски в производството съобразно представен списък.

Ответникът – ОДМВР - Враца, редовно призова, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава мотивирано заключение за основателност на предявения иск, тъй като е доказано, че вредите са пряка и непосредствена последица от упражненото право на защита в процеса по обжалване и отмяна на НП.

            По делото са представени писмени доказателства. Изискано е и приложено АНД № 388 по описа за 2019 г. на РС – Враца, предмет на разглеждане по което е било НП № 18-0967-001473/18.10.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „ПП“ Враца.

Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна  следното:

             По делото няма спор и от приетите писмени доказателства се установява, че с НП № 18-0967-001473/18.10.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „ПП“ Враца, за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 178е от ЗДвП на ищцата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева.

С решение № 257 от 18.07.2019  г., постановено по АНД  № 388/2019 г. по описа на Районен съд – Враца, е отменено цитираното по-горе наказателно постановление. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 20.08.2019 г.

В производството пред районния съд ищцата е ползвала адвокатска защита, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 29.03.2019 г. /л. 6 - гръб от АНД № 388/2019 г./, с договорено и заплатено в брой при сключване на договора възнаграждение от 200 лева.

             При така установената фактическа обстановка, Административен съд-Враца, намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред. За квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа издал оспорения акт. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административния характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.

Безспорно се установи, че НП, от което се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила решение, а искът е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал, което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените вреди. НП е издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, а съгласно чл. 37, ал. 2, пр. 2 от ЗМВР, областните дирекции са юридически лица.

Предвид това предявеният иск е насочен към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разгледан по същество е и основателен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и  общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2  ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред.

В случая безспорно е налице отменен акт – НП № 18-0967-001473/18.10.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „ПП“ Враца, отменено с Решение № 257 от 18.07.2019  г., постановено по АНД  № 388/2019 г. по описа на Районен съд – Враца и влязло в сила на 20.08.2019 г. Този факт е безспорен между страните, при което е доказано наличието на първата изискуема предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а  именно - отменен акт. 

Именно издаденото НП, което наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е предпоставка за ангажиране на адвокатска защита чрез сключване на договор за правна защита и съдействие при съдебното му обжалване, последица от което е и заплащането на адвокатски хонорар за процесуално представителство. Макар да не е задължително ползването на адвокатска защита при обжалване на НП, в случай, че не е в състояние само да организира защитата си, ангажирането на професионален защитник /адвокат/ е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, а заплатеният хонорар е нормален и присъщ разход за обезпечаването на успешния, а в случая и окончателен изход на административнонаказателния спор.

Платеният адвокатският хонорар за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело 02/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно цитираното ТР при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.

             При тези констатации съдът намира, че е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: наличие на претърпени имуществени вреди и наличие на причинна връзка между отменения акт - наказателно постановление и настъпилите имуществени вреди.

Предвид изложеното искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по основание. От приложения   договор за правна защита и съдействие от 29.03.2019 г. се установява, че договореното възнаграждение от 200 лева е заплатено в брой и в пълен размер при подписване на договора. Същият е надлежно оформен, удостоверява извършено плащане в рамките на производството по НАХД, преди постановяването на решение по спора и има характер на разписка за посочената в него като заплатена сума, съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., при което искът се явява доказан и по размер.

По изложените съображения, настоящият състав приема за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 АПК. Предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в претендирания размер, върху който следва да се присъди и законната лихва  така, както е поискана.

При този изход на делото и предвид текста на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, която норма е специална по отношение на чл.143 АПК, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по водене на съдебното производство, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В настоящото производство ищцата е претендирала разноски за държавна такса и процесуално представителство. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 03.08.2020 г. /л. 8-гръб от адм. д. № 339/2020 г. на АдмС – Враца/, от който е видно, че ищцата е представлявана пред съда от * Й.Т. с договорено и заплатено в брой възнаграждение от 100 /сто/ лева. При така констатираното деловодните разноски в размер на 110 /сто и десет/  лв. следва да бъдат присъдени на ищцата.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Д. *** сумата от 200 (двеста) лева обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение  НП № 18-0967-001473/18.10.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „ПП“ Враца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Д. *** разноски по делото в общ размер на 110(сто и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.

 

 

 

АДМ. СЪДИЯ: