Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 28.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, гражданско
отделение,в публично съдебно заседание на петнайсети декември през две хиляди двайсет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като
разгледа докладваното от съдията т.д.№ 97/2017г.по описа
на съда, за да се произнесе,съобрази:
Производството по делото е с правно основание
чл.422 от ГПК,във вр.с чл.535, чл.465,чл.485,ал.2 от ТЗ.
Съдът е сезиран с искова молба от „Б.-91”ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от управителя М.В.Б.,чрез адв.Г.В.Б.,с адрес ***, против С.П.С. ***,
с посочено правно основание чл.422 от ГПК и цена на иска 15 810 евро.
Излага,че на 25.03.2016г. „А.С."ЕООД е издал Запис на заповед за сумата от
15 810 евро с падеж 30.09.2016г., авалиран лично като физическо лице от С.П.С.
с ЕГН ********** и адрес ***. Твърди,че задължението не е било изпълнено, като
непогасена е останала цялата сума от 15 810 евро. За установяване и
удовлетворяване на вземането на кредитора, произтичащо от неизпълнението по
менителничния ефект, са образувани: ч.гр.д.№ 431/2017г.по описа на РС- Луковит,
както и изп.д.№3948/2017г.по описа на ЧСИ Мариян Петков, рег.№ 851. В законния
срок длъжниците са подали възражение с правно основание чл.414 ГПК, с което са
оспорили претендираното вземане. Счита, че процесният запис на заповед е
валидно издаден при спазването на всички законови изисквания, поради което е
валидно правно основание за пораждане на претендираното парично задължение. Моли
да се уважи искът и се постанови решение, с което се установи със сила на
присъдено нещо по отношение на „Б.-91"ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: *** , че С.П.С., с
ЕГН:**********, с адрес: ***, му дължи на сумата от 15 810 евро, представляваща
пълния размер на вземането по издаден на 25.03.2016г. от „А.С."ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес за кореспонденция: *** , Запис на заповед за сумата от 15
810 евро, авалиран на 25.03.2016г. лично като физическо лице от С.П.С., ведно
със законната лихва върху тази сума от 14.08.2017г. - датата на подаване на
заявление по чл.417 ГПК, до изплащане на вземането. Претендира присъждане и на
направените в производството разноски, включително и тези от заповедното
производство.
В срок постъпи отговор от С.П.С.. Счита иска за неоснователен и излага подробно становище и доказателствени
искания. Твърди, че процесният Запис на заповед е нищожен, поради липса на
предвидените в чл.535,т.4 и т.6 от ТЗ реквизити- "място на издаване"
и "място на плащане". Развива,че нарушаването на изискванията за
формата опорочава записа на заповед до степен на нищожност и го лишава от
присъщия му по закон менителничен ефект. В този смисъл чл.536,ал.1 от ТЗ
постановява, че документ, който не съдържа някои от посочените в чл. 535 от ТЗ
реквизити, не е запис на заповед. Счита, че посочване само на името на
населеното място (гр.Севлиево), като място на издаване и респективно като място
на плащане (по арг.на чл.536,ал.3 от ТЗ) на записа на заповед, не е достатъчно,
за да удовлетвори законовите изисквания за реквизити на менителничния ефект. Твърди,че
тази непълнота на записа на заповед не може да бъде преодоляна по правилата на
чл.536, ал.З и ал.4 от ТЗ. Развива,че от буквалното тълкуване на чл.535 от ТЗ
не могат да се черпят аргументи за отричане на необходимостта записът на
заповед да съдържа адрес на издаване и/или на плащане. Понятието
"адрес" се свързва със съвкупност от данни за населено място, улица,
номер, сграда, апартамент и др., чрез които може да се определи точното място,
където следва да се извърши действието, породено от този запис на заповед.
Необходимостта от вписване на адрес като част от реквизитите "място на
плащане" и "място на издаване" произтича от характера на
менителничното задължение. Това вписване (на адреса) охранява в еднаква степен
интересите на издателя и на поемателя, защото предотвратява риск поради
неяснота за това къде следва да се плати и получи плащане, издателят да се
окаже в положение да отговаря за забава, въпреки готовността си да изпълни
точно, а поемателят да търпи неблагоприятни последици от неоказването на
съдействие за изпълнение на поетото от издателя парично задължение. Законът не
обвързва мястото на издаване и мястото на плащане със седалището и с постоянния
и/или настоящ адрес на издателя, поради което при отсъствие на вписан адрес,
неяснотата за мястото на плащане, не би могла да се преодолее от поемателя чрез
справка в Търговския регистър или в регистрите на населението за
местонахождението на издателя.
Приема за безспорно, че процесният запис на заповед е с определена дата на
падежа и е посочено, че сумата е платима в евро, по банкова сметка. ***, не е
посочена банката (банков код BIG - съдържащ обозначението на страната и града в
който е адресът на управление на банката) и номера на банковата сметка (IBAN), ***т
15810,00 евро.
С оглед описания по-горе порок във формата на записа на заповед, счита че задължението
му като авалист е недействително. Излага, че авалът е самостоятелна сделка и
задължението не е акцесорно спрямо главното задължение, което обезпечава.
Единственото изключение е изрично уредено в чл.485, ал.2 от ТЗ, според който
липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за
недействителност и на задължението на авалиста. Това произтича от
обстоятелството, че при авала един и същ документ материализира
волеизявленията, които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение.
Затова недостатъците във формата са едновременно основание за недействителност
и на едното и на другото задължение.
При условията на евентуалност, ако не бъдат споделени развитите тези за недействителност,
прави възражение за наличие на каузална сделка,за чието обезпечение е издаден
процесният запис на заповед. Сочи,че това е Договор за доставка на минерални
торове сключен на 23.03.2016г. Съгласно чл.11 неразделна част от него е
"Запис на Заповед, обезпечаваща всички неизпълнени задължения на купувача
към доставчика". Тъй като предмет на настоящото дело при предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 от ГПК, е съществуване на вземането,
основано на записа на заповед, въвежда твърдения и прави възражения, основани
на това каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден
процесният запис на заповед.
Твърди, че вземането по записа на заповед не съществува, тъй като част от
него е погасено чрез доброволно плащане. Останалата част е погасено в следствие
на насрещно прихващане с вземане за причинени вреди и пропуснати ползи от
лошото изпълнение на Договор за доставка на минерални торове сключен на
23.03.2016г., както и на лошо изпълнение на Договор за доставка на ПРЗ от
01.02.2016г., подписан между същите страни. Обяснява, че от „Б.-91"ООД са
предявени две искови молби с предмет изпълнение на тези два договора (от 23.03.2016
г. и 01.02.2016 г.), образувани са две дела по описа на ОС- Ловеч-съответно
т.д.№75/2017г. и т.д.№76/2017г. С отговорите на исковите молби по тези дела
ответникът - „А.С."ЕООД по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е поискал
привличането му като подпомагаща страна по делото, с мотиви, че е назначен и
работи в дружеството на длъжността „Ръководител, земеделие". Твърди,че той
е водил всички предварителни разговори с потенциални доставчици на необходимите
торове, ПРЗ и семена на за земеделската 2014г. - 2015г. и земеделската
2015г.-2016г., той е провел нееднократни разговори, както с представляващия и с
управителите на ответника, така и с техния отговорник за региона и юристконсулта.
Констатирани били сериозни отклонения от нормалното развитие на засетите
ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица. Отново той е изпратил покани
(телепощи), с които е удостоверил като дата и съдържание факта, че волята на
брат му-като едноличен собственик и управител на „А.С."ЕООД, е достигнала
до знанието на представляващия и управителите на фирмата „Б.-91"ООД. Той и
брат му са ръководили всички агро-технологични дейности във фирмата,
включително и реализацията на ожънатата продукция (ечемик, пшеница, слънчоглед
и царевица). След прибиране на ожънатото количество от ечемик, пшеница,
слънчоглед и царевица, отново е направил опит и са водени разговори с част от
посочените лица, при които получил обещания за постигане на договореност за
компенсация на дружеството чрез насрещно прихващане. След реализиране на
по-голяма част от ожънатото количество от ечемик, пшеница, слънчоглед и
царевица,когато вече може точно да се определи и докаже размерът на причинените
вреди и пропуснати ползи от лошото изпълнение на два договора (от 23.03.2016г.
и 01.02.2016г.), комуникацията с представляващия, с управителите на ответника,
с отговорника за региона и юрисконсулта, прекъснала. Последвали заплахи към
брат му, към него самия, както и стоене пред входа на базата на „А.С."ЕООД
и на всеки (влизаш и излизаш от базата) натрапчиво се съобщавало, че „Б.-91"ООД
ще вземе всичко, което притежава фирмата на брат му и всички нейни работници ще
останат на улицата - без работа, поради което арендаторите на фирмата - ще
останат без рента през следващите години, ако не сключат договори с тях.
Обяснява,че с двата отговора на исковите молби ответникът „А.С."ЕООД на
основание чл.211 от ГПК е предявил, като следва:
-по т.д.№75/2017г.на ОС-Ловеч частичен насрещен иск в размер на 5000лв. от
общо дължимата сума в размер на 25000лв. за вреди причинени на ответника от „Б.-91"ООД
с ЕИК ********* за земеделската 2014 - 2015 година и земеделската 2015 - 2016
година, в едно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното
изплащане, както и разноските по делото. По това искане има произнасяне и
частичния иск е допуснат;
-по т.д.№76/2017г.на ОС-Ловеч- частичен насрещен иск в размер на 15000лв.
от общо дължимата сума в размер на 95000лв. за вреди причинени на ответника от
„Б.-91"ООД с ЕИК ********* за земеделската 2014 - 2015 година и
земеделската 2015 - 2016 година, в едно със законната лихва от предявяването на
иска до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Обяснява,че основните му мотиви по тези дела се свеждат до редовно
предявяване на насрещния частичен иск, с наличие на непосредствена връзка с предявения от „Б.-91"ООД
първоначален иск, с правна възможност за прихващане, при наличие и на всички
други нормативните изисквания на глава тридесет и втора от ГПК.
При тези аргументи твърди,че в настоящия казус е налице недобросъвестност и
злоупотреба с право на приносителя - 'Б.-91" ООД. Съгласно трайната
съдебна практика, изискването за добросъвестност при упражняване на правата по
абсолютните търговски сделки, каквато е авала- арг.чл.1,ал.1,т.8,
вр.чл.286,ал.2 от ТЗ, поставя пряка връзка между наличието му и възможностите
на авалиста за защита срещу иска на приносителя. Затова установяването на недобросъвестност и/или
злоупотреба с право на приносителя, изключва правото на 'Б.-91" ООД да
иска изпълнение от авалиста, в случаите когато могат да му бъдат
противопоставени относителните възражения на хонората, разбирани като знание за
наличието им в отношенията между страните по сделката. Твърди, че като авалист
също е страна по каузалното правоотношение, че приносителят е недобросъвестен
и/или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения
по каузалното правоотношение с издателя. Счита,че по този менителничен иск,
като поемател, авалистът разполага с възражения, че каузалното задължение на
издателя е погасено изцяло. Също така има право и се позовава, както на
осъществени погасителни способи, така и на действието на упражнените от
издателя насрещни права, които също са погасили неговото задължение към
поемателя, а с това - и прекия менителничен иск на поемателя („Б.-91"
ООД).
По изложените съображения моли да се отхвърли предявеният иск като
неоснователен и недоказан и му се присъдят направените разноски. Има
доказателствени искания.
Ищецът представи в срок допълнителна искова молба, в която доразви тезата си за
основателност на претенцията и допълни доказателствените си искания. Счита
възраженията на ответника по реквизитите
на записа за заповед за неоснователни, не отговарят на обективната
действителност, а аргументите му в подкрепа на това твърдение противоречат на
утвърдената съдебна практика и правната теория по приложението на чл.535,т.6 ТЗ. Обяснява,че съгласно текста на приложения към исковата молба запис на
заповед, в горния десен ъгъл са надлежно отбелязани датата и мястото на
издаване - „гр. Севлиево 25.03.2016г." Приравняването на липсата на
подробен административен адрес на издаване на менителничния ефект, на липса на
реквизит по чл.535,т.6 ТЗ, при наличие на посочено населено място, счита за
неоснователно и противоречащо на логиката на закона и трайния начин на
прилагането му от съдилищата. Дори да се приеме, че действително липсва
посочено място на издаване на документа, то видно от съдържанието на същия след
името на издателя „А.С."ЕООД, ЕИК:*********, е посочен подробен
административен адрес, отговарящ на заявените от ответника изисквания към
надлежно посочване на „място на издаване", а именно: *** . Съгласно
разпоредбата на чл.536,ал.4 ТЗ - „Запис на заповед, в който не е посочено
мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на
издателя". В случай,че съдът приеме за основателно твърдението на
ответника, че посочването само на населено място - гр. Севлиево е равносилно на
липса на посочено „място на издаване", моли да се приеме, че процесният
случай попада в хипотезата на чл.536,ал.4 ТЗ и да се счита за място на издаване
посоченият адрес след името на издателя.
С оглед презумпцията на чл.536,ал.3 от ТЗ като неоснователно определя и
другото твърдение на ответника за нищожност на менителничния ефект поради липса
на реквизит по чл.535,т.4 от ТЗ - „място на плащане". На първо място,
доколкото действително не е посочено населено място и адрес за плащане, то
следва да се приеме, че при наличие на посочено „място на издаване" то
„мястото на издаването се смята за място на плащането" (чл. 536, ал. 3 ТЗ). Допълва, че в менителничния ефект, като начин на плащане е предвиден -
банков превод по сметка на ищеца, която е известна на издателя, както е
отбелязано в записа на заповед. Счита,че самият способ на плащане
индивидуализира в достатъчна степен мястото на плащане и липсата на вписан
адрес не опорочава действителността на записа на заповед. В случай,че съдът не
приеме, че отбелязването на банковата сметка -
„която ни е известна", не индивидуализира в достатъчна степен
мястото/начина на плащане, то счита,че отново е налице хипотезата на
субсидиарно прилагане на разпоредбата на чл. 536, ал. 3 ТЗ. Счита,че направените
възражения, доколкото се отнасят до изправността от външна страна на записа на
заповед, следват да бъдат наведени само и единствено в производството по
обжалване с частна жалба на разпореждането за издаване на заповедта за
изпълнение, която възможност е вече отдавна преклудирана.
По отношение на заявените в режим на евентуалност твърдения на ответника за
„несъществуване" на вземането по процесния запис на заповед и позоваване
на каузално правоотношение- Договор за доставка на минерални торове от 23.03.2016г.,
сключен с издателя на менителничния ефект „А.С."ЕООД, твърди,че лицето С.П.С.
не е страна по този договор. Позовава се
на съдебна практика по въпроса какви възражения има право да прави авалистът по
запис на заповед в хипотезата на заведен срещу него менителничен иск, какъвто
се явява настоящият. Сочи,че поради самостоятелния, неакцесорен характер на
задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопостави на
приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му
противопостави самият хонорат - както абсолютните възражения за
недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така
и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното
правоотношение. Това следва от изричната разпоредба на чл.485,ал.2 ТЗ, според
която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което
е дадено, е недействително поради каквато и да било причина, освен поради
недостатък във формата. От страна на авалиста са допустими всякакви възражения
(в т.ч.и лични) във връзка с каузалното правоотношение на хонората и
приносителя, единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него.
Когато обаче страни по каузалното правоотношение са само приносителят и
хоноратът, свързаните с него относителни възражения на хонората могат да бъдат
противопоставени от авалиста на приносителя само ако последният е
недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право -извод, който произтича от
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.8 ЗЗД, чл.63,ал.1 ЗЗД, чл.289,
чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ. Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в злоупотребата с право и недобросъвестността на
приносителя, разбирана като знание за наличието на относителни възражения по
каузалното правоотношение с хонората, подлежи на изрично доказване от авалиста.
Съдебната практика е непротиворечива, че не е допустимо авалистите да
противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи
от каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед. При
твърдението на ответника за недобросъвестност/злоупотреба с право на
приносителя на записа на заповед, счита,че единствената хипотеза, даваща право
на авалиста да противопоставя успешно на приносителя и личните възражения по
каузалното правоотношение, по което не е страна, макар това право по принцип да
не му принадлежи е- приносителят да е недобросъвестен или да е извършил
злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното
правоотношение с издателя.
Оспорва изцяло твърдението за погасяване на вземането по каузалното
правоотношение, както и твърдението за лошо изпълнение. В отговора на искова
молба липсват конкретни твърдения, липсва пълно и главно доказване на доброволни
плащания и прихващане по каузалното правоотношение твърдени от ответника. Моли
да се ценят като бланкетни и неоснователни твърденията на ответника за
недобросъвестност/злоупотреба с право на приносителя на записа на заповед и на
база на тях да несе разглежда по
същество възраженията на авалиста по запис на заповед свързани с каузалното
правоотношение. Счита също,че твърденията на ответника, за злоупотреба с право
от страна на ищеца, което предполага съществувала насрещна претенция от
издателя към ищеца, която се твърди да е била основана на доставени
некачествени стоки, е неоснователна, тъй като претенция за некачествено
изпълнение не е била заведена в предвидения за това шестмесечен срок по чл.197,ал.1
от ЗЗД, поради което и не следва да се приема, че такава въобще е налице, а и
не може вече и да бъде заведена.
Във връзка с разкрития от ответника каузален договор, обезпечен с процесния
запис на заповед, прилага и моли да се приемат доказателства приемете- - заявка
за доставка на минерален тор, приемо-предавателен протокол за фактурираното
количество стока -амониев нитрат, фактура №********** за сумата от 29 100 лв.
със срок за плащане -30.9.2016г. Последната е издадена за стока доставена по
приложения от ответника договор и вземането по нея е обезпечено със запис на
заповед от 23.03.2016г. Твърди,че към момента, противно на твърденията на
ответника, сумата по горната фактура е не е платена.
По твърденията на ответника за недобросъвестност на ищеца с оглед
образуваните производства по т.д.
№75/2017г. и т.д.№76/2017г. и двете по описа на ОС-Ловеч, моли съдът да приеме,
че са ненадлежно предявени, необосновани, недоказани и неоснователни, бланкетно
направено и не следва да се взима предвид.
Ответникът представи в срок допълнителен отговор,в който поддържа изцяло заявената преди позиция за
нищожност на записа на заповед, поради липса на предвидените в чл.535 от ТЗ
реквизити,които не могат да се преодолеят по реда на чл.536,ал.3 и ал.4 от ТЗ.
Подробно анализира цитираната от ищеца съдебна практика и заключава,че е
неотносима към спора. Оспорва като неверни, взаимно изключващи се и недоказани,
твърденията на ищеца за начина на плащане по ефекта. Съгласно константната
съдебна практика менителничните ефекти са формални писмени актове и спрямо тях
се поставят строги изисквания за форма и за наличие на определени реквизити на
акта, за съдържанието на които законът съдържа императивни норми. Строго
формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от закона,
включително за определяне на отделните реквизити, налага извод, че следва да
бъдат посочени ясно и по начин, който да не буди съмнение и не дава основание
за различно тълкуване. Анализира съдебна практика и заключава, че процесният
запис на заповед не съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.535 от ТЗ,
както и че тази липса не може да бъде преодоляна с помощта на установените в
чл.536,ал.3 и ал.4 от ТЗ презумпции, което води до нищожността му. Нищожният
запис на заповед не е породил менителнично задължение/вземане и поради това
предявеният от „Б.-91”ООД менителничен иск по чл. 531 от ТЗ е неоснователен.
Като последица не е налице и задължение на авалиста по нищожния запис на
заповед.
Позовава се на т.17 от TPеш. № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по
т.д.№4/2013г. и развива,че предметът на делото по иск с правно основание
чл.422,ал.1 от ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба
за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл.417,т.9 от ГПК въз основа на запис на
заповед, е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Затова
моли проверката за редовността на записа на заповед да предхожда преценката за
съществуването на подлежащото на изпълнение вземане. В случай,че съдът вече се
е произнесъл, че записът на заповед е редовен от външна страна и предмет на
предявения иск е съществуването на подлежащото на изпълнение вземане по него,
изцяло поддържам направените възражения с отговора на исковата молба.
Оспорва изложените мотиви в допълнителната искова молба на ищеца като
неоснователни, недоказани и не се подкрепят от доказателствата по делото.
Поддържа всички изложени твърдения. Изразява несъгласие с доказателствените
искания на ищеца и оспорването на направените от него такива. Моли да се
отхвърли искът с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, предявен от „Б.-91"ООД
с ЕИК *********, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Урумов,
преупълномощен от адв.Б., който поддържа исковата молба, ангажира доказателства
и представя писмена защита.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. Изразява
становището си в писмена молба.
От събраните по делото писмени доказателства,преценени по отделно и в
съвкупност, както и становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори,че на 14.08.2017г. от „Б.-91"ООД с ЕИК *********
е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.9 от ГПК,
против С.П.С. ***, с което е поискал издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумата 15 810 евро, ведно със законната
лихва от 10.08.2017г.-посочена като дата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането. Като документ, на който се основава вземането, е
представен Запис на заповед от 25.03.2017г., за сумата 15 810 евро, с
падеж 30.09.2016г. Претендира и заплащане на направените в заповедното
производство разноски – 618.50лв.- държавна такса и 3 003.70лв.-
адвокатски хонорар.
По образуваното ч.гр.д.№431/2017г.по описа на РС-Луковит заявлението
е уважено и е издадена Заповед №314/22.08.2017г., с която е разпоредено на
длъжника С.П.С. ***, да заплати на „Б.-91" ООД с ЕИК *********, сумата 15 810 евро,ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 14.08.2017г. до изплащане на
вземането и разноски от 3003.70лв. Върху
заповедта е отбелязано, че е издаден изпълнителен лист от 24.08.2017г. С оглед
постъпилото възражение по чл.414 от ГПК,съдът е дал указания на заявителя да
предяви иск по реда на чл.422 от ГПК. От ЧСИ с №851 в КЧСИ и район на действие
СГС е приложена покана за доброволно изпълнение,с която заповедта е връчена на
длъжника на 03.10.2017г.
В указания срок и по реда на чл.422 от ГПК заявителят е
предявил установителния иск и е образувано настоящето т.д.№97/2017г.по описа на
ОС-Ловеч,с предмет признаване за установено съществуването на вземане на „Б.-91“ООД
към „А.С.“ЕООД,основано на записа на заповед, предмет на заповедното
производство.
Със записа на заповед издателят „А.С.“ЕООД, представляван
от управителя С.П.С., едностранно и неотменимо се е задължило към „Б.-91“ООД да
плати сумата 15 810 евро,с падеж 30.09.2016г., платима по банковата
сметка, за която е изписано, че е известна. Като място на издаване е вписано
„..място и дата на издаване: Гр.Севлиево 25.03.2016г..“. За издателя е положен
печат на дружеството и е подписан от С.С.. На гърба на записа на заповед е отразено,
че се авалира при условията, при което е поето, на дата 25.03.2016г., от С.П.С.
с адрес ***.
С оглед наведените от ответника възражения за наличие на
каузални сделки, която записа на заповед обезпечава, съдът изиска справка по
сочените две търговски производства.
Установява се,че пред ОС-Ловеч е образувано т.д.№75/2017г.,
с правно основание чл.327 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД, с иск на „Б.-91“ООД да се осъди „А.С.“ЕООД да му заплати сумата 29 100лв.,
представляваща неплатена цена по Договор за доставка на минерални торове от
23.03.2016г.,за което е издадена фактура с №11184/31.03.2016г. и иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД-за заплащане на дължима договорна лихва до
15.08.2017г.,изчислена съобразно уговореното в чл.2 от Договора и договорната
лихва до момента на окончателното изплащане, заедно с разноските в настоящето и
обезпечителното производства. Постановено е Решение № 94/15.11.2018г.,с което
искът е уважен и „А.С.“ЕООД е осъдено да заплати на „Б.-91“ООД сумата 29 100
(двайсет и девет хиляди и стол лева/15 810 евро), представляваща неплатена цена
по Договор за доставка на минерални торове от 23.03.2016г. В хода на производството ответникът е предявил
насрещен иск за по реда на чл.211 от ГПК, с размер 5 000лв.- частичен иск от
обща претенция за 25 000лв., представляваща стойността на претърпени от него
загуби и пропуснати ползи от използване на минерален тор, чийто дистрибутор е „Б.-91”ООД
с ЕИК *********, за земеделските 2014-2015г. и 2015-2016, ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното плащане, както и
разноските по делото. Искът е приет за съвместно разглеждане,като с протоколно
определение от 15.10.2018г.,на основание чл.211,ал.2 от ГПК, съдът разделя
производствата, като отделя разглеждането на насрещния иск в отделно
производство и с оглед правилата на местната и родова подсъдност го изпраща на
РС-Севлиево. Ответникът не е представил доказателства за изхода по това
производство. Решението по т.д.№75/2017г. на ОС-Ловеч е потвърдено от
въззивната инстанция по в.т.д.№215/2019г.на АС-Велико Търново- с Решение №110/10.04.2020г.
В производството по ч.т.д. №2076/2020г. по описа на І ТО на ВКС,с Определение №
60404/25.06.2021г., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Пред ОС-Ловеч е образувано и т.д.№76/2017г.,по предявен
от „Б.-91”ООД срещу „А.С.”ЕООД, иск с правно основание чл.318 от ТЗ, във вр.
чл. 79 от ЗЗД,за сумата от 45 607.61лв., представляващи неплатена цена по
договор за продажба на стоки по Договор за доставка на препарати за растителна
защита, сключен на 01.02.2016г. И в това производство ответникът е предявил
насрещен иск в размер на 15 000 лв., като частичен от 95 000 лева,
представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи за земеделската 2014 –
2015г. и земеделската 2015 – 2016г., като моли да бъде извършено прихващане и
първоначалния иск бъде отхвърлен. С Решение №90/29.10.2018г.,пост.по
т.д.№76/2017г. ОС-Ловеч е осъдил „А.С.”ЕООД да заплати на „Б.-91”ООД, на
основание чл.318 от ТЗ,във вр.чл.79 от ЗЗД, сумата от 45 607.61лв.,
представляваща неплатена цена по договор за продажба на стоки в размер на лева
по Договор за доставка на препарати за растителна защита, сключен на
01.02.2016г. - фактури №№ **********/ 25.4.2016г. за сумата от 23058.24 лева,
със срок за плащане - 30.09.2016г.; **********/ 03.06.2016 г. за сумата от
12015.12 лева, със срок за плащане - 30.09.2016г.; **********/ 08.06.2016 г. за
сумата от 4185 лева, със срок за плащане - 30.09.2016г.; **********/ 19.07.2016
г. за сумата от 4998.82 лева, със срок за плащане - 30.09.2016г.; **********/
04.10.2016 г. за сумата от 1350.43 лева, със срок за плащане - 30.10.2016г.Решението
е потвърдено от въззивната инстанция по в.т.д.№241/2019г.на АС-Велико Търново, с
Решение от 10.04.2020г. С Определение от 17.06.2021г.,пост.по
т.д.№2090/2020г.ВКС не е допуснато касационно обжалване.
С оглед на така развилите се производства съдът приема,
че с влезли в сила съдебни решения е признато наличието на неизпълнение от
страна на „А.С.“ЕООД на търговски сделки- договори за доставка, като дружеството
е осъдено да заплати дължимите по тези договори суми. Служебната справка
установи,че и по двете производства са издадени изпълнителни листи в полза на
ищеца.
Не се оспорва от страните,че и по двата договора за
доставка,за обезпечаване изпълнението им, страните са предвидили издаване от купувача
на запис на заповед в полза на доставчика. Страните признават,че това е именно
процесният Запис на заповед от 23.03.2016г.
При така установените факти, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК,във
вр.с чл.124 от ГПК и чл.535 от ТЗ, предявен от заявител,чието
заявление по реда на чл.417,т.9 от ГПК е било уважено,но е постъпило възражение
от длъжника-авалист по записа на заповед. Претенцията произтича от издаден на
25.03.2016г. Запис на заповед,с издател „А.С.”ЕООД, представлявано от С.П.С., с
който дружеството се е задължило безусловно и неотменимо да заплати на „Б.-91”ООД
сумата от 15 810 евро. Ценната книга е с падеж 30.09.2016г.,издадена е в
гр.Севлиево, платима във евро. Като авалист на задължението на 25.03.2016г. се
е задължил отв.С.П.С..
Ответникът оспорва иска. Заявява възражение за нищожност
на записа на заповед поради пороци във формата по реда на чл.485,ал.2 от ТЗ-
липса на реквизитите „място на издаване” и „място на плащане”, липса на
означение за начина на плащане-конкретно непосочена банкова сметка. ***т прави
възражение за наличие на каузална сделка,за чието обезпечение е издаден записът
на заповед-сочи Договор за доставка на минерални торове от 23.03.2016г.,
сключен между „Б.-91”ООД и „А.С.”ЕООД. Претенцията на доставчика- „Б.-91“ООД за
осъждане на купувача- „А.С.“ЕООД да заплати цената на доставката е била предмет
на т.д.№75/2017г.на ОС-Ловеч и е уважена с влязло в сила решение. Претенцията
на доставчика- „Б.-91“ООД за осъждане на купувача- „А.С.“ЕООД да заплати цената
на доставката по Договор за доставка на препарати за растителна защита, сключен
на 01.02.2016г. е уважена по т.д.№76/2017г.с влязло в сила съдебно решение.
Като авалист по записа на заповед ответникът заявява и възражения
по реда на чл.465 от ТЗ,като твърди,че приносителят на заповедта е
недобросъвестен и злоупотребява с правата си,тъй като по каузалната сделка е
извършено частично доброволно погасяване на вземането му,а за останалата част е
предявен насрещен иск по т.д.№75/2017г. и т.д.№76/2017г.-двете на
ОС-Ловеч,където е възможно да се извърши прихващане с претенция на „А.С.”ЕООД
за претърпени вреди и пропуснати ползи. Правото да заявява тези възражения
обосновава с теза,че е страна по каузалната сделка.
По допустимостта.
С Определението по чл.374 от ГПК съдът прие,че искът е
допустим-предявен е от и срещу надлежни страни и в указания срок. Няма
основания за промяна в тази позиция на съда.
По същество.
Ищецът основава вземането си на запис на заповед, издаден
на 25.03.2016г. Съдът, като съобрази представената ценна книга,намира,че
отговаря на изискванията за валидност,тъй като съдържа задължителните реквизити
по чл.535 от ГПК. Налице е изрично наименованието „запис на заповед“, издателят
е заявил безусловно и неотменимо обещание да се плати сумата 15 810 евро,
на посочен падеж- 30.09.2016г., посочено е името на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати- „Б.-91“ООД, посочено е място и дата на
издаване- гр.Севлиево 25.03.2016г. Ефектът е подписан от представител на издателя,
удостоверено и с печата на дружеството. Авлистът- С.П.С. е потвърдил съгласието
си за поръчителството със саморъчен подпис.
Като авалист,по реда на чл.485,ал.2 от ТЗ, ответникът
прави възражение за наличие на пороци във формата на записа на заповед,които не
се доказаха в производството.
Мястото на издаване на ефекта е изрично,ясно и конкретно
посочено- „гр.Севлиево, на 25.03.2016г.“. Макар да няма изрично посочено „място
на плащане“, по правилото на чл.536,ал.3 от ТЗ то се замества от мястото на
издаване-т.е. гр.Севлиево. Действително-не е посочен конкретен адрес,но това не
е и нужно при съобразяване на заявения начин на плащане-по банкова сметка. ***ретизирането
на мястото на плащане е без значение, тъй като не касае точното изпълнение на
менителничното задължение (в т.см.Реш.225/28.03.2014г.,пост.по т.д.№948/2012г.,
на ІІ ТО на ВКС). Също- при изричното посочване,че банковата сметка е известна,
конкретизирането й в записа на заповед също не е съществен реквизит и липсата
не влияе върху валидността на ценната книга.
По изложените съображения съдът приема,че не са налице
пороци във формата на записа на заповед.
Съдът намира за
неоснователно и предявеното при
условията на евентуалност възражение по реда на чл.465 от ТЗ от
авалиста.
При преценката на това възражение,съдът съобразява
спецификите на менителничното поръчителство,което представлява едностранна,
абстрактна и формална сделка, с която авалистът поема да отговаря солидарно с
издателя, спрямо поемателя, за заплащане вземането по ефекта. Това
поръчителство има самостоятелен, неакцесорен характер, за разлика от
поръчителството в гражданското право-чл.138 и сл. ЗЗД. Менителничният поръчител
не може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл
да му противопостави издателя на ефекта: както абсолютните възражения за
недействителност на ефекта (с изкл.за недостатък във формата), така и личните
му (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Тази
самостоятелност на менителничното поръчителство следва от нормата на
чл.485,ал.2 от ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и
когато задължението, за което е дадено, е недействително, поради каквато и да
било причина, освен поради недостатък във формата.
Възражения, основани на несъществуването на задължението
по каузалното правоотношение биха били допустими от страна на авалиста, когато
същият е и страна по каузалното правоотношение (вкл.и като поръчител). Тази
възможност не е приложима в случая,тъй като ответникът не е страна по каузалната
сделка-купувач там е дружеството „А.С.“ЕООД,а тук авалист е С.П.С.-като
физическо лица.
Друга възможност авалистът да се позове на каузалната
сделка е със заявеното възражение за недобросъвестност на поемателя по реда на
чл.485 от ТЗ. В отговора С. я определя като– знание за извършено частично
плащане по договорите за доставка и знание за възможност задължението по тях да
се погаси със заявено възражение за прихващане с насрещно вземане на купувача
по каузалните сделки.
Въпреки дадената възможност ответникът не доказа и това
си твърдение. Напротив- като относим към настоящия спор по правилото на т.17 от
ТРеш.№4/2013 от 18.06.2013г.,пост.по т.д.№4/20133г.на ОСГТК на ВКС, резултатът
от т.д.№75/2017г. и т.д.№76/2017г.-двете на ОС-Ловеч ангажира с признаването с
влезли в сила съдебни решения на наличието на вземания на „Б.-91“ООД към „А.С.“ЕООД
за посочените вземания, произхождащи от търговските сделки,обезпечени със
записа на заповед. Налице са признати - изискуеми и ликвидни вземания на
ползващия се от записа на заповед към издателя и няма данни да са реално
погасени- нито изцяло,нито частично. Не са ангажирани доказателства да е
уважено или признато от съдоговорителите възражението за наличие на
предпоставки за извършване на прихващане с насрещно вземане на издателя.
Известно е,че недобросъвестност и злоупотреба с право ще
е налице когато, предявявайки правата си по ефекта поемателят би получил
плащане, в противоречие със съществуващи и противопоставими му като кредитор,
от длъжника, респ.поръчителите на същия(чл.142 от ЗЗД), относими към
съществуването на задължението факти и обстоятелства (Реш.№92/06.07.2017г.на
ВКС по т.д.№569/2016г., I ТО), като- извършени погашения на това вземане, чрез
различни погасителни способи, за чието съществуване кредиторът знае,но пренебрегва,
упражнявайки правата си по ефекта. Недължимостта по каузалното правоотношение препятства
събиране на същото вземане на основание абстрактната сделка.
В случая никоя от цитираните хипотези не е
доказана-напротив-вземанията на поемателя все още са установени и все още са
непогасени.
Недобросъвестност не се открива както към момента на
предявяване на иска/заявлението, така и към приключване на устните прения тук (съгл.чл.235
от ГПК),а също и при придобиване на записа на заповед(съгл.чл.465 от ТЗ).
По изложените съображения съдът не приема за доказана
тезата за наличие на недобросъвестност от страна на поемателя, поради което
възражението на авалиста, основано на каузалните отношения, се явява недоказано
и също следва да се отхвърли.
По изложените съображения съдът намира,че претенцията на
ищеца е основателна и доказана и следва по реда на чл.422 от ГПК да се признае
за установено съществуването на вземане на „Б.-91“ООД към С.П.С., в размер на
15 810 евро, по Запис на заповед, издаден от „А.С.“ЕООД на 25.03.2016г.,авалиран
лично от С.П.С., ведно със законната
лихва върху тази сума от 14.08.2017г. - датата на подаване на заявление по
чл.417 ГПК, до изплащане на вземането.
По разноските.
С оглед изхода на спора и по правилото на т.12
ТРеш.№4/2013 от 18.06.2013г.,пост.по т.д.№4/20133г.на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да се осъди да заплати направените от заявителя в заповедното
производство разноски в размер на 3 003.70лв.,от която 618.50лв.-държавна
такса и 2 385.20лв.-адвокатски хонорар.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК и представеният списък по чл.80
от ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца направените в
настоящето производство разноски,формирани от 618.50лв.-държавна такса и 3498.36лв.адвокатски
хонорар,за реалното плащане на който е приложен Договор за правна помощ и
пълномощно,с изрично отбелязване на този факт(по см.на т.1 от ТРеш.№6/2012г.на
ОСГК на ВКС).
Съдът извърши служебна справка в ТРРЮЛНЦ за актуалния адрес
на седалището на „А.С.“ЕООД, прилага я и по правилото на чл.235 от ГПК я
съобразява при произнасянето си.
На основание горното и по реда на чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването към 14.08.2017г. на вземане на „Б. - 91”ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от Д.Г.Б.,***, към С.П.С., с ЕГН **********, с адрес ***,
в качеството му на авалист по издаден на 25.03.2016г. от „А.С."ЕООД с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление в гр.***, Запис на заповед за сумата от 15 810
(петнайсет хиляди осемстотин и десет) евро, ведно със законната лихва върху
тази сума от 14.08.2017г. - датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК, до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.П.С., с ЕГН **********с горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на „Б. -
91”ООД с ЕИК *********, с горните данни, направените разноски-
по ч.гр.д.№431/2017г. на
РС-Луковит- 3 003.70(три хиляди и три лева и седемдесет стотинки),от която 618.50лв.-държавна такса и 2 385.20лв.-адвокатски хонорар.
-по т.д.№97/2017г.по
описа на ОС-Ловеч- 4 116,86(четири хиляди сто и шестнайсет лева и
осемдесет и шест стотинки), от която- 618.50лв.-държавна такса и
3498.36лв.адвокатски хонорар
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АС-Велико
Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :