№ 462
гр. Русе, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско
дело № 20234500500642 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 260006 от 29.05.2023г. по
гражданско дело № 3771 по описа за 2019г. признава за установено по
отношение на Г. Н. К. ЕГН **********, че „Перелик Риъл Естейтс“ АД ЕИК
*********, представлявано от К.И.А, е собственик на: поземлен имот - полска
култура, находяща се в землището на град ****, ЕКАТТЕ 15151, община
****, област Русе, в местността „Айкаръ Йол“ с площ 5,499 дка, шеста
категория, съставляваща имот № 118056 по плана за земеразделяне и на
поземлен имот - полска култура, находяща се в землището на град ****,
ЕКАТТЕ 15151, община ****, област Русе, в местността „Айкаръ Йол“ с
площ 5,499 дка, шеста категория, съставляваща имот № 118055 по плана за
земеразделяне. Отменя констативен нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти, придобити по давност № 58, том VІІ, рег. № 10753, дело
1020 от 2016 год. на нотариус номер 629 от регистъра на Нотариалната
1
камара с район на действие РРС А.Ф в частта му, с която А.Г.Н ЕГН
********** се признава за собственик на посочените два недвижими имоти
№ 118055 и № 118056, описани в т. 8 и 9 от нотариалния акт. Признава за
установено по отношение на М. В. К. ЕГН **********, че „Перелик Риъл
Естейтс“ АД ЕИК ********* е собственик на двата имота и осъжда М. В. К.
да предаде на „Перелик Риъл Естейтс“ АД владението на двата имота.
Г. Н. К. ЕГН ********** и М. В. К. ЕГН ********** чрез адвокат
пълномощник Б. М. подават въззивна жалба срещу решението на Русенски
районен съд, което намират за неправилно, постановено при нарушения на
материалния закон, процесуалните правила, както и същото е необосновано.
Според жалбоподателя неправилен е изводът на районния съд, че А.Н не е
имал анимус за своене на процесните имоти. Не са анализирани
свидетелските показания, че имотите са владяни и обработвани от А.Н и от
неговия баща, както и че същите са посочвали имотите като свои. Няма
писмено доказателство за наем или аренда по отношение на процесните
имоти. Погрешно е отбелязването в заявление, че имотите се ползват по
договор за наем при липса на вписан писмен договор, знание на лицата, че
такъв сключен. Неправилно в съдебното решение се сочи, че има наемно
правоотношение, но не се сочи коя е другата страна по него. Ищецът се
ползва от отбелязването в заявлението, но не твърди, че е сключил лично или
чрез трето лице договор за наем за процесните имоти. Анимусът на ответника
да свои имотите е доказан в първоинстанционното производство. Не е
доказано, че М. В. владее и ползва имотите. Искането към въззивния съд е да
отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови ново такова, с
което да отхвърли исковете по отношение двамата ответници.
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
„Перелик Риъл Естейтс“ АД ЕИК *********, представлявано от К.И.А
чрез адвокат С. Д. В., подава отговор, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение,
събраните доказателства по делото и доводите на страните и прие
следното:
2
„Перелик Риъл Естейтс“ АД ЕИК ********* се легитимира като
собственик на имот № 118056 и № 118055 в местността „Айкаръ Йол“ в
землището на гр. **** всеки с площ 5,499 дка с нотариален акт за покупка на
недвижими имоти № 95, том І, рег. № 1295, дело № 93 от 26.02.2009г. на
нотариус рег. № 304, вписан в службата по вписванията на същата дата.
Покойният А.Г.Н ЕГН ********** с нотариален акт № 58, том VІІ рег.
№ 10753 д. № 1020 от 9.11.2016г. на нотариус рег. № 629 е признат за
собственик по давностно владение на 20 поземлени имота в землището на гр.
****, между които № 8 и № 9 са процесните.
На 29.11.2016г. е съставен нотариален акт № 32 том V рег. № 10453 дело
№ 563/2016г. на нотариус рег. № 618, с който А.Г.Н и Г. Н. К. продават на М.
В. К. 20 поземлени имота в землището на гр. ****, между които № 8 и № 9 са
процесните.
Ответниците се защитават с твърдение, че ищецът никога не е владял
реално двата имота, а те са владели имотите без договор и са ги придобили по
давност.
Районният съд (противно на оплакването във въззивната жалба) е
обсъдил показанията на свидетелите Т. Д., К.М и В.И. и е приел за
установено, че процесните земеделски имоти заедно с още няколко в
местността „Айкаръ Йол“ в землището на гр. **** от 1992-1993г. са били
обработвани от бащата на А.Н, a впоследствие и от самия него. Въз основа на
тези показания районният съд е приел, че в период от десет години преди
съставянето на оспорения констативен нотариален акт А.Н като земеделски
производител е обработвал процесните имоти. Тоест елементът корпус на
владението е установен. Спорен по делото е въпросът за наличието на втория
елемент – анимус. Районният съд е приел липса на намерение за своене въз
основа на приложени по делото заявления от А.Г.Н по чл. 70, ал.1 от
ППЗСПЗЗ вр. чл. 37б, ал.3 от ЗСПЗЗ, с които Н. заявява, че желае да участва в
масиви за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ в землището на с. **** с имоти, сред
които процесните № 118055 и № 118056, всеки с площ 5,499 дка, за които Н.
е посочил правно основание за ползване на имотите договор за наем, както
следва: договор за наем № 1/20.05.2013г. в сила от 1.10.2013г. за стопанската
2013-214г. година (стр. 122 от делото) и все така с основание наем за
следващите стопански години 2014-2015 г., 2015-2016г., 2016-2017г., 2017-
3
2018г. Ответниците твърдят, че вписването на основание за ползване на
процесните имоти „наем“ от А.Н било грешка в резултат на неправилна
отметка на квадратче във формуляра. Окръжният съд не приема тази оценка
на писмените доказателства. Те са писмени изявления пред държавен орган
на А.Н с неоспорена автентичност, че ползва процесните земеделски имоти на
основание наем с посочени конкретни реквизити на договори за наем за
съответните стопански години. В рамките на 10-годишни давностен срок А.Н
писмено е заявявал пред държавен орган, че не се счита собственик на
процесните имоти. Показателно е че такова заявление е подадено и за
стопанската 2016-2017г., през която Н. се е снабдил с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за собственост по давностно владение. Редът и
начинът за предоставяне ползването на земеделската земя са уредени в глава
пета на ЗСПЗЗ, създадена с изменението и допълнението на закона, обн. в ДВ,
бр. 99/2002 г. Съгласно чл. 37б, ал.1 от ЗСПЗЗ всеки собственик подава в
общинската служба по земеделие по местонахождение на имота декларация
по образец, в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно
ползване на земите. А.Н като земеделски производител не е подавал
декларация като собственик за процесните земеделски имоти. Вместо това
А.Н е подавал заявление по чл. 70, ал.1 от ЗСПЗЗ за участие в споразумение
за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ (уедряване в масиви за ползване), като в
задължителното съдържание на заявлението за процесните имоти е посочвал
като правно основание не документ за собственост, а регистрирани в
общинската служба по земеделие договори за наем. Очевидно става въпрос не
за грешка, а за съзнателно изразена воля, че ползва чужди имоти - не като
собственик, а като наемател (държател). Главният правен извод на районния
съд в този смисъл е правилен.
Същият правен извод е направен и за друг земеделски имот, включен в
нотариалния акт от 9.11.2016г. по обстоятелствена проверка, т. 5 имот №
086019 с площ 8,996 дка. За този имот с решение № 1935/4.12.2018г. по гр. д.
№ 1747/2018г. Русенски районен съд, потвърдено с решение №
140/18.04.2019г. по въззивно гражданско дело № 154/2019г. на Русенски
окръжен съд, е прието, че Н. не е владял непрекъснато, спокойно и явно
имота, а го е обработва в качеството на наемател, поради което не може да го
придобие по давност, тоест констативният нотариален акт не отразява
правилно правата върху имота.
4
Окръжният съд счита обжалваното решение за валидно, допустимо и
правилно. Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния
закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената фактическа обстановка, са правилни и въззивната инстанция
мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на
страните и е направен обоснован на доказателствата извод за основателността
на предявените искове, който извод се споделя и от настоящата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260006 от 29.05.2023г. по гражданско
дело № 3771 по описа за 2019г. на Русенски районен съд.
OCЪЖДA Г. Н. К., EГH ********** гр. ****, община ****, ****, и М.
В. К., EГH ********** гр. ****, община ****, ***** да ЗАПЛАТЯТ на
„Перелик Риъл Естейтс“ АД, EИK ********* гр. Смолян, ж.к. Северна
промишлена зона, производствена база „Арексим“, представлявано от К.И.А,
сумата 2560 лв. (две хиляди петстотин и шестдесет лева) разноски пред
окръжния съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на всяка страна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5