Решение по гр. дело №45299/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 септември 2025 г.
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20231110145299
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17123
гр. ., 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110145299 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца ., с която е предявил срещу ответника .
осъдителен иск за заплащане на сумата от 337,46 лв., представляваща регресно вземане,
възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди на л.а. .“, с
peг. № ., в резултат на ПТП от 16.01.2023г., настъпило в гр. . по вина на водача л.а. . с рег. №
., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника.
Ищецът . твърди, че на 16.01.2023 г., в района на гр. ., е настъпило пътно-транспортно
произшествие с участието на МПС марка ., модел .“, с peг. № . и МПС марка .“, с peг. № .,
последното собственост на Й. В. - К.. Посочва, че за настъпилото ПТП бил съставен
Двустранен констативен протокол за ПТП от 16.01.2023 г., видно от който водачът на МПС с
peг. № . при маневра вдясно към паркинг не спазил необходимата дистанция от МПС с peг.
№ ., намиращо се вдясно от него, поради което реализира ПТП с материални щети. Твърди,
че между . и собственика на увредения лек автомобил с peг. № . имало сключен
застрахователен договор за застраховка . № .... г., валиден към датата на процесното ПТП.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие към . била предявена претенция под № .
г. за изплащане на застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица.
Нанесените имуществени вреди били описани в протокол за оглед и оценка на щети от
17.01.2023 г. Посочва, че въз основа на така изготвения протокол за оглед било определено
обезщетение в размер на 337,46 лв. което било изплатено на 25.01.2023 г. по сметка на
увреденото лице. Твърди, че към момента на реализиране на ПТП, гражданската
отговорност на виновния водач е била застрахована по застраховка . на автомобилистите,
сключена със .. С регресна покана, ведно с щетата в оригинал, . отправило покана към
длъжника да плати, която била получена на 15.03.2023 г., но ответникът не е възстановил
претендираното обезщетение. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения
иск. Претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2023г. и
разноски за производството.
Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва иска по основание и размер. Оспорва водачът на л.а. ., модел .” с рег.№ . да има вина
за настъпилото ПТП. Твърди, че съгласно двустранен констативен протокол за ПТП е видно,
че виновен за настъпване на процесното ПТП е л.а. .“, модел . с рег.№ .. Оспорва твърдения
1
механизъм на ПТП, изложен в исковата молба. Твърди, че водачът на л.а. марка .“, модел . с
рег. № . е станал причина за ПТП като не се убедил, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението и е тръгнал без да се огледа, реализирайки ПТП с л.а. .,
модел .“ с рег. № ., с което действие е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, както и
разпоредбата на чл. 26 от ЗДвП. Твърди, че при потегляне водачът на л.а. .“ не е използвал
светлинен сигнал, което било посочено в забележките на представения от страна на ищеца
двустранен констативен протокол за ПТП. В допълнение на това твърди, че водачът е нямал
право да спира както за престой, така и за паркиране на посоченото място, като е нарушил
разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което също било отбелязано със знак в скица на
пътната обстановка в двустранния констативен протокол за ПТП. Оспорва иска по размер,
като счита, че същият е завишен. В условията на евентуалност твърди, че размерът на
вредите на л.а. .“, модел . с рег.№ . следва да бъде определен съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ по
методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане, приложима към момента на
събитието. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждане
на разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ
Основателността на предявения иск произтича от установяването на елементите от
фактическия състав на суброгационното право на застрахователя по имуществената
застраховка, а именно: наличие на имуществена застраховка ., настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на действие на застраховката,
застрахователното събитие да е предизвикано вследствие на виновно и противоправно
поведение на лице, чиято гражданска отговорност да е застрахована при ответника, плащане
на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено лице в
размер на действително причинените вследствие на ПТП вреди.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че ищецът е бил
застраховател по имуществена застраховка . на л.а. .“, с peг. № ., че в срока на
застрахователно покритие, на 16.01.2023г. в гр. . е настъпило застрахователно събитие –
ПТП между застрахования автомобил и л.а. ., модел .” с рег.№ ., в резултат на което са били
причинени вреди на л.а. .“, като в изпълнение на договорното си задължение по
застрахователното правоотношение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 337,46 лв. на увреденото лице, както и че към датата на ПТП (16.01.2023г.)
гражданската отговорност на водачите на л.а. ., модел .” с рег. № . е била застрахована при
ответника ..
Спорен между страните е механизмът на настъпилото ПТП, като за доказването му са
събрани писмени доказателства, гласни доказателства, както и е приета съдебно-
автотехническа експертиза.
Като доказателство по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП,
съгласно който на 16.01.2023 г. в гр. ., . е настъпило ПТП между л.а. .“, модел . с рег. № . и
л.а. ., модел .” с рег.№ .. В протокола е отбелязано, че лек автомобил марка .“ е бил в
спряло/паркирало положение, като съответно е потеглял, а л.а. ., модел .” е извършвал
изпреварване/завиване надясно. В т. 14 от протокола е посочено, че от спряло положение лек
автомобил марка .“ е тръгнал без мигач и се е включил в движението. На схемата, изобразена
на протокола, е видно, че на ул. ., от страната на движение на л.а. .“ и преди мястото, на
което е бил паркиран автомобилът, към датата на ПТП е бил наличен знак ..
Като доказателство по делото е представено подадено на 17.01.2023г. искане за
завеждане на претенция по застраховка ., заедно с декларация от същата дата, и двете
изходящи от водача на л.а. . с рег. № . Й. В. – К., в които е посочено, че на 16.01.2023г. била
спряла с автомобила си плътно вдясно, заедно с други коли, на аварийни светлини, за да
остави децата си в .. Посочила е, че потегляйки не повече от 50 см., отляво върху нея
връхлетяла друга кола, която се опитвала да завие и се движила бързо. Отбелязано е, че в
резултат на удара е била увредена предната й броня.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водачите на двата
автомобила при настъпването на ПТП – Й. Л. В. – К. и М. С. Д..
Свидетелката Д. споделя, че си спомня процесното ПТП, което настъпило на улица .,
като тя работела на същата улица. Посочва, че заобикаляла спрял отдясно на пътното платно
2
автомобил, когато спрелият автомобил потеглил и я ударил в предната дясна врата. Спомня
си, че колата, която я ударила, била марка .“, а тя е управлявала автомобил .. Свидетелката
управлявала автомобила на първа скорост, с не повече от 20 км/ч, като търсела място за
паркиране. Сочи, че не е подавала сигнал при заобикалянето на спрелия автомобил,
доколкото същият е бил паркиран. Твърди, че колата й е била успоредно на другия
автомобил, когато е била ударена, поради което счита, че не е била видяна от водача на
другия автомобил. Посочва, че от дясната страна на улицата, където бил спрял автомобилът
марка .“, паркирането било забранено, като същото е било позволено единствено от другата
страна на улицата. Споделя, че от насрещната страна е идвал друг автомобил, поради което е
било необходимо да заобиколи спрелия автомобил марка .“, за да направи път на насрещно
движещия се автомобил.
От показанията на свидетеля В. – К. се установява, че свидетелката си спомня за
претърпяно ПТП, което настъпило пред детската градина на децата й, на ул. . в гр. .. Сочи, че
е управлявала автомобил марка .“, като била спряла от дясната страна на улицата. След като
си взела кафе и се върнала в автомобила, усетила как била ударена от друга кола в предната
част на автомобила. Посочва, че колата, която я ударила, била със същата посока на
движение, като ударът за другата кола настъпил в нейната предна дясна част. Свидетелката
си спомня, че при попълването на двустранния протокол се появил мъж, който заявил, че е
видял инцидента, поради което тя се изплашила и попълнила протокола по съответния
начин. Не си спомня дали е била потеглила към момента на удара, като в момента на удара е
видяла пред себе си другия автомобил.
При предявяване на двустранния констативен протокол за ПТП и двете свидетелки
посочват, че същият касае процесното ПТП, като подписите под него за техни, както следва,
за участник . – на свидетеля В.-. и за участник . – на свидетеля Д..
Като доказателство по делото е приета и съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена. Съгласно заключението процесното ПТП би
могло да настъпи и по двата посочени от свидетелите механизми, доколкото при всеки от тях
биха могли да се получат констатираните увреждания по автомобилите, които са в причинна
връзка с настъпилото произшествие. Според заключението, от техническа гледна точка,
водачът на л.а. . . с рег. № . не е имал възможност да избегне настъпването на ПТП, ако
автомобилът е бил в спряло/ паркирано състояние, а ако водачът на л.а. . . с рег.№ . е
предприел маневра за потегляне, тогава той е имал възможност да избегне настъпване на
процесното ПТП, ако е изчакал преминаването на л.а. ..
Съдът, като взе предвид така събраните доказателства, намира, че процесното ПТП е
настъпило в резултат на противоправно поведение и на двамата водачи, участвали в
произшествието, които са нарушили разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. В процесния случай е извършена маневра и от двата автомобила, като
водачката на л.а. . е предприела заобикаляне на потеглящия автомобил . . с рег.№ ., а л.а. . . с
рег.№ . е предприел потегляне от спряло положение за излизане от реда на паркирани
превозни средства. И двамата водачи, при предприетите маневри, не са се убедили, че няма
да създадат опасност за движението, с което си поведение са нарушили чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Отделно от това съгласно чл. 26, ал. 1 ЗДвП преди да завие или да започне каквато и да
е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и
достатъчен за възприемане сигнал. От събраните по делото доказателства не се установи
който и да е от водачите да е подал сигнал, указващ възнамеряваната от него маневра –
напротив установи, че водачът на л.а. .“ не е подал сигнал при потегляне, признание за което
се извежда от двустранния констативен протокол за ПТП, в който като забележка е вписано
посоченото обстоятелство, същият е подписан от свидетеля Й. В.-. и подписът й не е
оспорен в производството. От друга страна, при установеното обстоятелство, че ударът е
настъпил след потегляне на л.а. .“, се налага изводът, че водачът на л.а. . – свидетелят Д. не
се е съобразила с неговото положение, посока и скорост на движение, така че да
предотврати произшествието. Не се събраха безспорни доказателства потеглянето на л.а. .“
3
да е било рязко, което да е лишило водачът на л.а. . от възможност за реакция. На следващо
място, безспорно се установи, че водачът на л.а. . също не е подал светлинен сигнал за
започнатата маневра по завиване надясно. На последно място, се установи от
отбелязването в двустранния констативен протокол за ПТП и от показанията на свидетеля
Д., че на мястото, на което е бил паркиран л.а. .“, е имало пътна маркировка – вертикален
знак, забраняващ паркирането от дясната страна на улицата, поради което се доказа и
възражението на ответника, че водачът на автомобила, застрахован при ищеца, е нарушил и
правилото на чл. 6, т. 1 ЗДвП, а именно не е съобразил своето поведение с пътния знак Б28 –
„Паркирането забранено“.
При това положение съдът намира, че вина за настъпване на ПТП носят и двамата
водачи, тъй като и двамата са нарушили правилата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 26, ал. 1 ЗДвП.
Същевременно обаче се установи, че водачът на л.а. . с рег. № . е нарушил и правилото на чл.
6, т. 1 ЗДвП, поради което е допринесъл в по-голяма степен за настъпване на процесното
ПТП, поради което възражението за съпричиняване на ответника е основателно и като се
съобрази броят на допуснатите от страните нарушения и тяхната тежест, съдът намира, че
следва да се възприеме процент на съпричиняване от страна на водача Й. В.-. от 75 %.
Установява се от заключението на кредитираната съдебно-автотехническа експертиза,
че стойността, необходима за възстановяване на л.а. . . с рег. № ., изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, която е релевантна в случая, се равнява на сумата от
721,63 лв. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в значително по-нисък размер от
337,46 лв., с оглед на което претенцията му се явява установена в претендирания размер. С
оглед уважаване на възражението за съпричиняване искът се явява основателен за сумата от
84,37 лв. (при възприетия процент съпричиняване от 75 %) и при липса на доказателства за
плащане, следва да се уважи за посочената сума, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 11.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 337,46 лв.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
претендирал и доказал извършването на разноски в размер на 50 лв. – държавна такса и 250
лв. – депозит за съдебно-автотехническа експертиза. Ищецът е бил защитаван в
производството от юрисконсулт и е претендирал заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП (ред. ДВ, бр. 74 от 2021г.) на сумата от 100 лв. Внесената от ищеца като
депозит за призоваване на свидетеля Й. В.-. сума в размер на 40 лв. не следва да се възлага в
тежест на ответника, тъй като на свидетеля не е изплащано възнаграждение за явяването му
в съдебно заседание и депозитът подлежи на възстановяване, в случай че това бъде
поискано. Или разноските на ищеца са в общ размер на 400 лв., от които на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК съразмерно на уважената част от иска следва да му се присъдят
разноски в размер на 100 лв. Ответникът е претендирал и доказал извършване на разноски в
размер на 250 лв. – депозит за съдебно-автотехническа експертиза и 40 лв. – депозит за
свидетел. Ответникът е бил защитаван в производството от юрисконсулт и е претендирал
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП (ред. ДВ, бр. 74 от 2021г.) на сумата от 100
лв. Или разноските на ответника са в общ размер на 390 лв., от които на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска следва да му се присъдят
разноски в размер на 292,49 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., . да заплати на ., ЕИК
..........., със седалище и адрес на управление: гр. ., ., на основание чл. 411 КЗ сумата от 84,37
лв., представляваща регресно вземане, възникнало с изплащане на застрахователно
обезщетение за причинените вреди на л.а. .“, с peг. № ., в резултат на ПТП от 16.01.2023г.,
настъпило в гр. . по вина на водача л.а. . с рег. № ., чиято гражданска отговорност към датата
на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 11.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 84,37 лв. до пълния
4
предявен размер от 337,46 лв.
ОСЪЖДА ., ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ., . да заплати на .,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., . на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
сумата от 292,49 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5