№ 13075
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110110628 по описа за 2024 година
Ищецът О. Д. И., с ЕГН **********, чрез адв. Р. П. – САК, със съдебен
адрес: гр. С... е предявил срещу "Е" ЕООД с ЕИК ********, с адрес: гр. С...
иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати
на ищеца сума в размер на 128, 60 лв., с която "Е" ЕООД се е обогатил
неоснователно за сметка на О. Д. И., който е обеднял със сумата, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба -
26.02.2024г. до изплащането й.
Ищецът твърди, че процесната сума е заплатил за вдигане на
обезпечителните мерки по изп.д. № ....... по описа на ЧСИ С Я и с това е
обеднял за сметка на обогатяването на ответника, тъй като съгласно чл. 79,
ал.1, т.2 от ГПК длъжникът не дължи плащане на разноските, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателят, какъвто твърди, че
е процесния казус по посоченото изпълнително дело, производството по което
е било прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че във всички случаи
на прекратяване на принудителното изпълнение, съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
реализираните изпълнителни способи въз основа на които трети лица са
1
придобили права и плащанията от трети задължени лица. Сочи разпоредбата
на чл. 435, ал. 1, т. 7 от ГПК уреждаща правото на жалба на длъжника срещу
действията на съдебния изпълнител. Излага съображения, че когато
дължимите държавни такси не са внесени от взискателят, те може да бъдат
събрани от длъжника, както и че заплащането на такси по съдебното
изпълнение от взискателят може да се иска само от съдебния изпълнител.
Счита, че не е осъществен фактическия състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.
От събраното по делото като писмено доказателство сверено копие на писмо
изх. № 7799/09.02.2024г. по описа на ЧСИ С Я се установява, че при него е
имало образувани две изпълнителни дела, по които длъжник е бил О. Д. И., а
именно: изп.д. № ..... и изп.д. № ........ Производствата и по двете дела са
прекратени – по първото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, а по второто на осн.
чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Съдебният изпълнител е поискал от длъжника О. И.
заплащане на сума в размер на 128, 60 лв., представляващи държавни такси за
вдигане на два броя наложени запори върху дружествени дялове – 24 лв. и
държавни такси за вдигане на три броя наложени запори върху банкови
сметки, открити в П АД, в „Обединена българска банка“ АД и в „ПроКредит
банк България“ ЕАД – 72 лв., както и два броя държавни такси за заличаване
на наложен запор върху дружествените дялове на длъжника в „Б“ ООД и в „Н“
ООД – 32, 60 лв. От писмо изх. № 7799/09.02.2024 г. се разбира още, че
първоначалният взискател по изп. дело № ....... е „П“ АД, а в последствие въз
основа на представен договор за цесия е конституиран „Е“ ЕООД.
Видно от преводно нареждане за кредитен превод от 22.02.2024 г., сумата от
128, 60 лв. е внесена по сметка на ЧСИ Я. Ответникът не оспорва това
обстоятелство, както и твърдението на ищеца, че сумата от 128, 60 лв. е сбор
от държавните такси, посочени в писмо изх. № 7799/09.02.2024 г. на ЧСИ Я.
При това положение, предявения иск е основателен, поради следното:
Съгласно чл. 33 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, таксите,
предвидени в тарифата, се плащат от взискателя при образуване на
изпълнителното дело и преди извършване на съответното изпълнително
действие, а съгласно чл. 34 от тарифата, таксите и разноските по
изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника.
Последното разрешение е дадено и в по-горния по степен нормативен акт –
2
ГПК, но той въвежда и изключенията от това правило. По силата на чл. 79,
ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство /т.1/, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда /т.2/ и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни
способи, които не са приложени /т.3/. По силата на втората алинея на същата
норма, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се
събират от длъжника.
В разглежданият казус, безспорно, от писменото изявление на ЧСИ в негово
писмо изх. № 7799/09.02.2024 г. се установи, че изпълнително делото № ....... е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, т.е тъй като взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, а няма данни делото да е образувано за събиране на издръжка.
Следователно е налице хипотезата на чл. 79, ал.1, т. 2 от ГПК, при която
длъжникът не дължи разноски, тъй като изпълнителните действия са били
изоставени от взискателя.
Тъй като на 22.02.2024 г. длъжникът по изп.д. № ....... е платил сума в размер
на 128, 60 лв., представляваща разноски по същото, без да дължи такива, той
без основание е обеднял. Със същата по размер сума взискателят „Е“ ЕООД и
ответник по настоящото дело се е обогатил, тъй като за него е спестен разход,
който той е следвало да направи на осн. чл. 33 от Тарифа за таксите и
разноските към ЗЧСИ, а именно да плати държавните такси в общ размер на
128, 60 лв. преди ЧСИ да извърши вдигането на описаните по-горе запори.
Без правно значение за разглежданият казус е обстотелството, че заплащането
на сумата е поискано от съдебният изпълнител от длъжника. Налице е връзка
между обедняването на ищеца О. И. и обогатяването на ответника „Е“ ЕООД и
те произтичат от един общ факт или фактически състав - задължението за
плащане на таксите. За обеднелият няма друг иск, с който може да се защити в
разглеждания казус.
При изложените мотиви, предявения иск е основателен и следва да бъде
уважен, а разноските на ищеца, в размер на 50 лв. платена държавна такса, да
се възложат на ответника, който следва да плати и възнаграждение на
пълномощника на ищеца – адв. Р. Е. П. за предоставената от нея безплатна
3
правна помощ, което се установява от представения договор за правна защита,
съдействие и процесуално представителство, а именно минимално
установеното от чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение – 400 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Е" ЕООД, с ЕИК ********, с адрес: гр. С..., да плати на О. Д. И.,
с ЕГН **********, чрез адв. Р. П. – САК, със съдебен адрес: гр. С..., по
предявения от О. Д. И. срещу "Е" ЕООД с ЕИК ******** иск с правно
основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, сума в размер на 128, 60 лв., с която "Е" ЕООД
се е обогатил неоснователно за сметка на О. Д. И., който е обеднял със същата
сума, платена от него по изпълнително дело № ....... по описа на ЧСИ С Я,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба -
26.02.2024г. до изплащането й.
ОСЪЖДА "Е" ЕООД, с ЕИК ********, с адрес: гр. С..., да плати на О. Д. И.,
с ЕГН **********, чрез адв. Р. П. – САК, със съдебен адрес: гр. С..., сторените
от него разноски за държавна такса в размер на 50 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА "Е" ЕООД, с ЕИК ********, с адрес: гр. С..., да плати на адв. Р. Е.
П. – САК, с личен номер **********, с адрес: гр. С..., адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., за предоставената на О. Д. И., с ЕГН
**********, безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал.2, във вр. с ал. 1, т. 2
от ЗА.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4