Р Е Ш Е Н И Е
№ 1430
гр. Пловдив, 21, 07, 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на десети май,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря М.Г., като разгледа административно дело № 2266 по
описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във вр. чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
Жалбоподателят –
„Итали – Т.“ ООД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в село ***,
представлявано от управител И.Н.Т., чрез
адвокат А.Ц. оспорва уведомително писмо
изх. № 02-160-2600/13167 от 22.07.2021г. на Държавен фонд „Земеделие“ за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна
национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по наредба
№ 3 от 17.03.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни
плащания за кампания 2017 в частта, с която е намалено финансовото подпомагане
със сумата от 155 141,55 лева за първите 250броя допустимо животно и със сумата от 11204,10 лева за над 250 броя
допустимо животно, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени процесуални нарушения на административно-производствени правила, в
противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.
В жалбата , както и в писмената
защита на адв. Ц. се твърди, че оспореното уведомително писмо не е мотивирано,
че от същото не става ясно какви са мотивите за намаляване на финансовото
подпомагане на посочената мярка и макар, че са цитирани Наредба № 3 от
17.02.2015г., за условията и реда за прилагане на директните схеми за директни
плащания и чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, но не става ясно
точно кое условие не е спазено от дружеството – жалбоподател, за да бъде
намалено финансовото подпомагане.
Иска се отмяната на процесното уведомително
писмо с произтичащите от това последици и присъждането на съдебни разноски.
Ответникът -
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДФ „ ЗЕМЕДЕЛИЕ“, чрез процесуалните си
представители юрк. М. оспорва жалбата
като неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Жалбата като подадена в срок , от
страна с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт съдът приема за допустима .
Съдът след като обсъди доводите на
страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на
чл. 168 АПК, за да се произнесе установи
следната фактическа обстановка:
Не се спори от страните , че жалбоподателя е ферма за отглеждане на биволи
с млечно направление и съобразно чл.137 от ЗВМД фермата е регистриран обект с удостоверение
№1010/24.01.2013г., има договор за предоставяне на ветеринарно медицински
услуги №5 от 02.04.2016г. и всички заявени животни са с ушни марки и имат
индивидуални паспорти. Всички заявени за подпомагане животни са заявени в
регистъра на ИСАК и интегрираната информационна система СИРЖ към БАБХ.
Съгласно представените от
жалбоподателя и приети от административния орган 28 броя фактури, от биволица
са реализирани средно по 412.4л. от
биволица / л. 548/ .
Представена е цялата АП , като няма
спор за липсващи доказателства.
В съдебната фаза е поискано и съдът е допуснал
съдебна ветеринарно-медицинска експертиза, като вещото лице следва да
установи, дали заявените животни от
жалбоподателя са индентифицирани с една ушна марка; дали са въведени в регистъра на животните;
дали са вписани в регистъра на животновъдния обект на жалбоподателя, дали са реализирали по 400 литра мляко от
биволица; дали са реализирали млякото в указания срок и дали са представени
документите за реализация в указания срок.
Съдът е приел за заключението / л.
543/ на вещото лице В.Т. от което се
установяват, като цяло положителни отговори на поставените задачи.
Ю.к. М. , по повод оспорването на
приетата по делото съдебно-ветеринарно-медицинска експертиза е поискала и съдът е допуснал ССЕ с вещо лице
П.П., който следва да отговори на
следните въпроси:
1. Кои фактури са представени във
връзка с реализацията на количествата мляко, кои не са признати от ДФЗ (да се
посочат номерата) и поради какви причини;
2. На база на признати от ДФЗ
фактури, реализирано ли е достатъчно количество мляко от биволица, съгласно
изискванията на Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на
схемите за директни плащания.
Съдът е приел ССЕ / л. 632/ на в.л. П., от която се
установява , че четири броя фактури № 5773, 5799, 5887, 5931, не са признати за
продадени количества мляко, тъй като липсва регистриран в ДФЗ договор за
изкупуване на биволско мляко между жалбоподателя и купувача/регистриран първи
изкупвач на мляко/. По втората задача
в.л е посочило , че жалбоп. Не е
реализирал достатъчно количество мляко
за да отговори на условията на чл. 24 ,
ал. 4 от Наредба № 3/2015г.
Горната ССЕ, като приета без
възражения от страните по делото, няма пречка да бъде кредитирана от съда ,
съобразно с другите събрани по делото доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, както по-горе се
каза , като подадена в законоустановения срок от кандидат за изплатено
финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с
производството подпомагане за животни по наредба № 3 от 17.03.2015г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2017
в частта, с която е намалено финансовото подпомагане със сумата от 155 141,55
лева за първите 250броя допустимо животно
и със сумата от 11204,10 лева за над 250 броя
допустимо животно.
Основното твърдение на жалбоподателя
е липсата на мотиви в оспорения акт.
Съдът обсъждайки внимателно
съдържанието на оспореното УП , приетите по делото доказателства , вкл. и двете
съдебни експертизи намира жалбата за основателна.
В оспореното уведомително писмо
липсват както фактически, така и правни основания за издаването му и от
съдържанието му не се установява причината поради която е санкциониран жалбоподателя и е намалено
исканото финансовото подпомагане по посочената мярка.
От текстовата част на УП не става
ясно на кое от посочените основания е формирано съответното намаление за
конкретната мярка.
От друга страна , съобразно
практиката на ВАС изискването за мотивиране на акта чрез посочване на правни и
фактически основания за издаването му е гаранция за неговата законосъобразност
и излагането на мотиви, довежда до знанието на засегнатата страна
съображенията, поради които административният орган е издал или е отказал да
издаде искания административен акт.
Липсата на мотиви в оспорения акт е
съществен порок, който не може да бъде преодолян както чрез съдържанието на
административната преписка, така и чрез допълнително събираните доказателства в
съдебното производство /като заключението по ССЕ с вещо лице П./.
От административната преписка, както и от
оспореното УП не може да се направи
извод как е формирано съответното намаление, на коя от възможните хипотези,
които не са конкретизирани и не може да се направи извод, коя се отнася за жалбоподателя. В процесното уведомително писмо обаче не е
посочено, че не са признати 4 броя фактури, / от заключението по ССЕ / както и
не са посочени нарушенията поради които не са признати фактурите, вследствие на
което жалбоподателя е санкциониран с намаление на исканата за подпомагане сума.
Следва да се приеме , че от УП не става
ясно какви са причините, послужили като фактически основания за отказа да
бъде оторизирана
цялата сума, заявена по схемите за преходна национална помощ.
Въз основа на установеното по-горе
съдът счита , че е нарушена императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, която предвижда, че административният акт следва да съдържа фактически и
правни основания за издаването му, т.е. административният акт да е мотивиран.
Предвид липсата на мотиви съдът счита
че оспореното УП следва да бъде отменено
и преписката бъде изпратена на админ. орган за излагане на мотиви, съобразно наличните в АП и в делото
доказателства.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя
, съобразно приложените / л.8,511,536 и
619/ доказателства следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 2710 (две хиляди седемстотин и десет) лева.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив , пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Итали – Т.“ ООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в село ***,
представлявано от управител И.Н.Т. уведомително
писмо изх. № 02-160-2600/13167 от 22.07.2021г. на Държавен фонд „Земеделие“.
ИЗПРАЩА…преписката на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" – София, за ново произнасяне по подаденото от
„Итали – Т.“ ООД заявление за
подпомагане по прилагане на закона, съобразно посоченото по-горе в съдебния акт.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие“
да заплати на „Итали – Т.“ ООД , ЕИК *** съдебни разноски в размер на 2710 (две хиляди седемстотин и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14 - дневен срок от уведомяване на страните.
СЪДИЯ: