Решение по дело №975/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.76 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от "Къмпани хотелс ДС" ЕООД - Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Д., чрез пълномощника му адв. М.С. ***, против Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/1985/20.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г. на Заместник Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което на жалбоподателя са наложени санкции за бъдещ период съгласно чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 г. в размер на 1095,33 лева.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения ИАА на основанията по чл.146 т.3 от АПК – поради допуснати нарушения на административно-производствените правила, по чл.146 т.4 от АПК – поради противоречие с материалния закон. Излага съображения, че административният орган не е изложил мотивите, с които не приема за основателно възражението на дружеството, подадено във връзка с извършената проверка на парцелите на дружеството по СЕПП. Твърди се, че в хода на проверката не са преброени всички дървета в парцела, и поддържа, че към датата на проверката в парцела са били налични повече от 70% живи растения. Навежда доводи, че оспореният акт е издаден при липса на фактически и правни основания. Отправя искане съдът да отмени Уведомително писмо изх.№ 02-250-2600/1985/20.01.2023 г. на Заместник Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.М.С., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. С писмени бележки, позовавайки се на заключението на СТЕ, пълномощникът на дружеството-жалбоподател излага подробни съображения, че за да се установят 70 % живи растения, административният орган е следвало да преброи всички дървета в парцела, което не е сторено. В този смисъл се позовава на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. относно критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане по площ. Претендира отмяна на УП и присъждане на разноски в размер на 2095 лева.

Ответникът по делото – Заместник Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, се представлява от гл. ю.к. Д. М., която в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Отправя искане за присъждане на разноски в полза на ответника; в евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка на събраните в производството релевантни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено с подаденото от дружеството-жалбоподател заявление за плащане с УИН 25/100620/16016 за кампания 2020 г. – пета по ред година по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020. Общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) и след извършването на задължителни административни и проверки на място (съгласно чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 54 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2020 година.

Последвало е извършване на кръстосани проверки – административна и проверка на място, като са установени недопустими (наддекларирани) площи в размер на 3.59 ха, която представлява 100 % спрямо допустимата за подпомагане площ (0 ха). При това положение административният орган прилага разпоредбата на чл. 18 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, която регламентира, че при процентно съотношение на недопустимата площ към установената площ над 50 % - санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща финансова помощ за годината и се налага санкция за бъдещ период (3 години) до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установената(наддекларираната) площ. Констатациите от проверките са обективирани в Доклад от проверка на площи; Работен лист за проверка на място на парцел № 55201-3777-2-1; Работен лист за определяне броя на засадените растения на хектар по Схема за засаждане № 1 и Работен лист за определяне броя на живите растения в хектар № 1.

Въз основа на Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. и обективираните в Доклада констатации заместник – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издал Уведомително писмо № 02-250-2600/1985 от 20.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат” от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020 г., с което на дружеството-жалбоподател е наложена санкция за бъдещ период, съгласно чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014 за направление „Контрол на почвената ерозия“ в размер на 1095.33 лева. Направено е уточнение, че посочената сума ще се прихваща в съответствие с чл. 28 от Регламент (ЕО) № 908/2014. В писмото не се съдържат правни основания или пояснения.

Неразделна част от уведомителното писмо са Таблица № 1 - „Оторизирани суми“, легенда за всяка една от колоните, и Таблица № 2 „Извършени плащания“. В Колона № 2 от Таблица № 1 е посочено, че числото – 3.59 представлява размерът на заявената площ, а в Колона № 4 е записано същото число, което вече представлява размера на наддекларираната площ, като в легендата е пояснено, че в колона № 4 се отразява разликата между заявената и установената площ.

С придружително писмо с.д. № 6572/02.05.2023г по делото административният орган е представил Становище с изх. № 02-250-2600/1985#3/13.04.2023 г., на Заместник-Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, според съдържанието на което след извършване на проверките по заявлението на дружеството-жалбоподател са установени недопустими площи. Въз основа на това обстоятество е приложена разпоредбата на чл. 18 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, според която при процентно съотношение на недопустимата площ към установената площ над 50 % - санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща финансова помощ за годината и се налага санкция за бъдещ период (3 години) до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установената (наддекларираната) площ. От съдържането на посоченото становище се установява, че проверката на място е извършена по искане на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Търговище и е извършена съвместно със служители на дирекцията.

По делото е събрана информация относно образувано Досъдебно производство № 33/2020 г. по описа на ОД на МВР – Търговище /л. 122 от делото/. От съдържанието на писмото, изпратеното от временно преназначен на длъжност директор на ОД на МВР – Търговище се установява, че за стопанската 2019 г. при условията на продължавано престъпление представителите на „Фрут груп 83“ ЕООД; „К. комерс ДС“ ЕООД; „Диана агро 2017“ ЕООД; „Агро плод 85“ ЕООД; ЕТ „Л. – Л.Н.“; „Братя К. ДС“ ЕООД и „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД са предоставили неверни сведения относно ползваните площи и финансови документи с невярно съдържание за добитите селскостопански продукции по схемите и мерките за директни плащани, за да получат средства от фондовете на Европейския съюз – престъпление по чл. 248а, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс. Към образуваното досъдебно производство са присъединени материали, които се отнасят за селскостопанската 2020 година. Производството не е приключило и не са повдигнати обвинения.

В хода на съдебното следствие е назначена и изслушана комплекса съдебно-техническа експертиза от вещо лице геодезист В. У. и агроном инженер М.И.. Вещо лице У. установява, че всички снимки, приложени по делото, са направени от очертанията на заявения от бенефициера парцел БЗС 55201-3777-2-1. Направени са общо 64 броя снимки, като от всяка снимка се виждат географските координати, както и че в североизточната част на парцела с площ 8-9 дка не са правени снимки. Специалистът пояснява, че в снимките не се съдържа информация за посоката на заснемане. По отношение на агрономската част от назначената експертиза вещото лице И. дава заключение, че от снимките не може да бъде направен категоричен извод какъв точно е процентът на живи растения в заявения парцел. Същото така пояснява, че от изготвения доклад при проверката на място, от работния лист за определяне на броя на растенията в 1 ха и от работния лист за определяне броя на живите растения в 1 ха не може да се определи процента на живи растения в парцела. Вещото лице установява, че проверката на място е извършена на части от парцела, като не са изброени всички живи растения. Разпитана в съдебно заседание, вещото лице И. сочи че в изпълнение на задачата на експертизата е посетила на място службата, след което се е срещнала и с експерт от Инспектората, които са й обяснили методиката и как се изготвят контролните листи, а именно – в него са заложени формули, и работещите с програмата само въвеждат числата – резултат от измерванията на място, а програмата сама изчислява стойностите, които се получават в контролните листи. Сочи, че в изпълнение на тази методология в случая конкретно изброените 87 дървета от изискуемите 400бр. в 1 декар представляват 27% спрямо площта на целия парцел.

Съдът преценява заключението на СТЕ в двете му части като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, и изцяло го кредитира като неоспорено от страните.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, както и от заключението на СТЕ, които са безпротиворечиви, взаимно допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспореното Уведомително писмо, в законоустановения срок и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя се преценява и като основателна.

Съобразно императивната норма на чл.168 ал.1 от АПК, в кръга на служебния съдебен контрол за законосъобразност съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, и съобразен ли е той с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства. При проверката на административния акт съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от неговото искане. Съдът следва да отмени или обяви за нищожен акта и ако констатира особено съществен порок, който оспорващият не е посочил.

Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС (чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители). Разплащателна агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Според легалната дефиниция на § 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП акредитацията е „процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз“.

Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на Държавния фонд „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз.

Разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и чл. 11а, ал. 1, т. 1 ЗПЗП предоставят правомощие на Държавния фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция да издава уведомителни писма за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 от Наредбата по реда на АПК и да взема решения по заявленията за подпомагане и исканията и заявките за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП пък предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

С т. І.1 на приложената по административната преписка Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022г. Изпълнителният директор на Държавния фонд „Земеделие“ е делегирал на заместник-изпълнителния директор на Държавния фонд „Земеделие“ Владислава Казакова правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, поради което оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

На следващо място проверяваният индивидуален административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, но при неизпълнение на нормативно установените изисквания за съдържанието му. Съгласно чл.59, ал.2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактическите и правни основания, на които е издаден. Наличието на мотиви в административния акт дава възможност както на адресата да разбере волята на административния орган и да организира защитата на правата и интересите си, така и на съда при осъществяване на контрол за законосъобразност, съответно липсата им възпрепятства осъществяването в пълен обем както на защитата, така и на контрола. Поради тази причина липсата на мотиви винаги съставлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В конкретния случай при проверка съдържанието на оспорения индивидуален административен акт съдът установява пълна липса на фактическите и правни основания, въз основа на които същият е издаден. Органът не е посочил фактите, поради които е упражнил правото си на отказ от оторизация и на налагане на санкция за бъдещ период, както и на нормативните разпоредби, които регламентират тези права. Този извод не се променя от проверката на съдържанието на Таблица № 1 и Таблица № 2 – приложение към уведомителното писмо и неразделна част от него, ведно с легендата. Видно от съдържанието на оспорения административен акт е, че съществува яснота по мярката, за чиито неизпълнени изисквания същият е издаден, а именно мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“ от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2020 година, която е петата поред кампания за поетия агроекологичен ангажимент от дружеството-жалбоподател. Следват общи констатации за изчисляване на оторизираната сума чрез ИСАК; за приложение на процедурата по чл. 37 от ЗПЗП за извършване на проверки, без конкретизация дали в случая са проведени административна и/или проверка на място, както и за сравнителен анализ на събраните данни с информацията във външните регистри по чл. 30 от ЗПЗП и предоставената такава от дирекциите на националните паркове, във връзка с чл. 54 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка "Агроекология и климат". Легендата за колоните представляват механично възпроизвеждане и изброяване на множество правни основания, които могат да послужат за намаление на субсидията по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., но не и конкретни такива. Съдът в настоящия си състав намира, че същите не покриват изискването за мотиви на административния орган. Те не могат да бъдат отнесени към фактически основания на органа за постановената санкция. В оспореното уведомително писма или в някой от документите, предхождащи издаването му, липсват каквито и да било съображения на административния орган, обосноваващи налагането на санкция за бъдещ период, и кое от посочените в легендата правни основания е послужило за налагането на санкцията. Всичко това съобразено и с липсата на мотиви изобщо за наложената санкция по основание и размер обуславят извода на съда за пълна липса на мотиви на оспорения административен акт, която съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност в оспорената част. Налагането на санкция следва да бъде съобразено с установената недопустима за подпомагане площ, основанието за недопустимост, схемата, по която е заявен съответния парцел. Това е необходимо, за да се определи правното основание за налагането  и съответния размер.

Съгласно Тълкувателно решение № 16/13.03.1975 г. на ОСГС на ВС мотивите към административния акт може да се изложат и отделно от самия акт най-късно до изпращане на жалбата срещу акта до компетентния съд. В настоящия случай подобна роля е придадена на представеното с административната преписка Становище с изх. № 02-250-2600/1985#3 от 13.04.2023 година. От съдържанието на посочения документ става ясно, че след извършените административна проверка на заявлението, подадено от дружеството-жалбоподател, и проверката на място са установени недопустими (наддекларирани) площи. Пояснява се още, че заявената площ за подпомагане е в размер на 3.59 ха, която се характеризира като наддекларирана. Допустимата за подпомагане площ е в размер на 0 ха, поради което е налице препращане към разпоредбата на чл. 18 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. Позовавайки се на горецитираното тълкувателно решение съдът обаче счита за недопустимо административният орган да мотивира проверявания си акт във фазата на съдебното производство. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице хипотезата, в която липсващите в уведомителното писмо мотиви - конкретни фактически и правни основания за постановения отказ, се съдържат в друг акт, издаден от същия орган най - късно до изпращане на административната преписка с жалбата на съда или в документ, издаден от друг орган и цитиран изрично с номер, дата и издател в оспорения акт, по смисъла на цитираното тълкувателно решение, задължително за прилагане.

Така в съдържанието на индивидуалния административен акт не съществува никаква яснота за фактическите и правни основания за налагане на санкция за бъдещ период в размер на 1095.33 лв. от оторизираната сума, което препятства установяването както на какво основание е наложена въпросната санкция, така и какъв е фактическият състав за отказ от финансово подпомагане, което – наред с всички останали негативни последици – представлява опасност от дублиране на санкцията.

Допуснатото от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспореното в настоящото производство уведомително писмо представлява самостоятелно основание за неговата отмяна и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне.

Независимо че този порок води до невъзможността да се извърши цялостен контрол за материалната законосъобразност на оспорения административен акт, в настоящия случай събраните в хода на съдебното производство доказателства обосновават извод и за неправилно приложение на матерния закон.

Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато: най-малко 70% от растенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10 са живи (неизсъхнали). Тоест, за да бъде постановен отказ за финансово подпомагане, контролните органи при Държавен фонд „Земеделие“ следва да преброят всички растения, които са засяти на територията на целия заявен парцел, както и колко от тях са живи и какъв е техният процент спрямо броят на всички растения. В настоящия случай служителите на Държавен фонд „Земеделие“ не са констатирали броя на наличните растения в целия заявен парцел, колко от тях са живи и какъв е техният процент. От приетата по дело комплексна съдебно-техническа експертиза по категоричен начин се установява, че контролните органи при Държавен фонд „Земеделие“ не са извършили тези дейности. От заключението на посочената експертиза, както и от разпита на вещите лица в съдебно заседание се установява, че те са анализирали направените от органите при Държавен фонд „Земеделие“ 64 броя снимки, и са установили, че същите обхващат само части от парцела, не и целия заявен парцел. При това, въпреки че снимките са направени в границите на парцела, от тях не може да се добие представа за общото състояние на парцела, тъй като в североизточната част от него с площ от 8-9 дка снимки изобщо не са направени. По отношение броя на растенията става ясно, че от направените снимки не може по безспорен начин да се установи точният брой на живите растения, както и да се изчисли какъв е техният процент спрямо броя на всички растения в парцела. Този процент на живи растения в заявения парцел не може да се определи и от съставените при проверката на място Доклад, и два броя работни листи. При тези факти, съдържащи се в неоспореното от страните заключение на СТЕ, настоящият съдебен състав достига извод, че вмененото на дружеството-жалбоподател неизпълнение на изискванията за допустимост на заявената за подпомагане площ е недоказано. Този извод резултира в материална незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, което на самостоятелно основание налага отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

По изложените съображения съдът в този си състав намира, че досежно оспореното Уведомително писмо от 20.01.2023 г. за налагане на санкция за бъдещ период в размер на 1095.33 лв. са налице отменителните основания, визирани в разпоредбата на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК – съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви на оспорения индивидуален административен акт, и противоречие с материалноправни разпоредби, изразяващо се в недоказаност на твърдяното неизпълнение на изискванията за допустимост на заявената за подпомагане площ. След отмяна на Уведомителното писмо преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 25/100620/16016 от 14.05.2020 г. и Приложение за кандидатстване по мярка 10 от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2020 година.

При този изход на делото, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на дружеството-жалбоподател се явява основателно. Според списъка на разноските по чл.80 от ГПК те включват ДТ от 50лв., депозит за вещи лица в размер на 445лв., и адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. Съдът преценява като основателно направеното от ответника чрез ю.к.М. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 2000лв, което превишава материалния интерес по делото от 1095.33лв. Съобразявайки същия и предвид невисоката фактическа и правна сложност на производството, кратката му продължителност, с проведени само две открити съдебни заседания, и реално положения квалифициран юридически труд от страна на адв.С., и предвид минимума на адвокатското възнаграждение от 409.53лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 8 ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за определяне на минималните адвокатски възнаграждения, съдът в този си състав счита, че адекватно като размер адвокатско възнаграждение е такова от 600лв, или общо разноски в размер на 1095 лв.

Така мотивиран и на осн.чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх.№ 02-250-2600/1985/20.01.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ по направление „Контрол на почвената ерозия“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020 година, и

ВРЪЩА преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 25/100620/16016 за кампания 2020 година, подадено от „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД, с ЕИК *********, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - София да заплати на „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД, с ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 1095 (хиляда деветдесет и пет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

Преписи от решението да се връчат на страните.

	Съдия: