Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 26.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б-състав, в публичното заседание на двадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 213 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 475250/22.08.2018г.
по гр.д. № 45191 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 143-ти състав ”Е.Х.”АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление : гр. София, район Триадица, ул.
„******е осъдено да заплати на Държавата,
представлявана от Министъра на туризма , с адрес: гр. София, ул. „******на
основание на чл. 92 от ЗЗД сумата от
13271,30лв., ведно със законната лихва от 06.07.2017г. до изплащането й, представляваща
неустойка по чл. 8.8. вр. с чл. 6 .1.10. буква „в” от договор №
РД-02-28-8/23.04.2015г. за отдаване под наем на обект-изключителна държавна
собственост, представляващ част от морски плаж „Бяла-Централен 3” , разположен
на територията на община Варна; като неоснователни
са отхвърлени исковете на Държавата
срещу ”Е.Х.”АД, ЕИК ****** за заплащане на сумите, както следва:
1.иск
по чл. 92 от ЗЗД за горницата над
13271,30лв. до предявен размер от 18 959,17лв, ведно със законната лихва от 06.07.2017г. до
изплащането й, представляваща неустойка по чл.
8.8. вр. с чл. 6 .1.10.буква „в” от договор № РД-02-28-8/23.04.2015г.
за отдаване под наем на обект-изключителна държавна собственост , представляващ
част от морски плаж „Бяла-Централен 3” , разположен на територията на община
Варна поради погасяването й чрез
усвояване на банкова гаранция,
предоставена по договора с Търговска
банка Д”АД;
2.иск
по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на 947,95лв, ведно със законната лихва от 06.07.2017г. до изплащането й,
представляваща неустойка по чл. 8.2. вр.
с чл. 6 .1.10. буква „е” от
договор № РД-02-28-8/23.04.2015г. за отдаване под наем на обект-изключителна
държавна собственост, представляващ част от морски плаж „Бяла-Централен 3” ,
разположен на територията на община Варна;
3.иск
по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на 947,95лв, ведно със законната лихва от 06.07.2017г. до изплащането й,
представляваща неустойка по чл. 8.2. вр.
с чл. 6 .1.10. буква „ж” от
договор № РД-02-28-8/23.04.2015г. за отдаване под наем на обект-изключителна
държавна собственост, представляващ част от морски плаж „Бяла-Централен 3” ,
разположен на територията на община Варна
като
Държавата е осъдена да заплати на ”Е.Х.”АД,
ЕИК ****** съдебни разноски на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 768лв.
Срещу така постановеното решение са депозирани:
1. въззивна жалба вх.№
5166562/18.10.2018г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 12.10.2018г., уточнена
с молба от 13.07.20202г. от ищеца Държавата в частта, в която исковете за неустойка чл. 8.2. вр. с чл. 6.1.10. буква
„е” и буква „ж” от договор № РД-02-28-8/23.04.2015г. са отхвърлени. Изложило е съображения,
че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че
било установено неизпълнение на задълженията по договора от ответника за
санитарно-хигиенно поддържане на морския плаж и за поставяне на указателни
табели с информация за морския плаж.,
това било установено при проверка по протоколи от 01.07.2016г. и от 31.08.2016г., тези
протоколи били официални удостоверителни документи за проверки по чл. 22д,
ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗУЧК, обвързващи съда с материална доказателствена
сила. Верността им била установена и от
събраните гласни доказателства. Така било установено по делото, че табели не са
поставени, че на плажа няма работещ и оборудван медицински пункт с правоспособен
специалист по медицина, представения договор за медицинска услуга не
установявал реалното изпълнение, лекарят не бил в състояние да обслужва плажа,
защото обслужвал комплекс на хотел „Б.Б.Р.”. Извършването само на една
процедура по обезпаразитяване на плажа и то в началото на сезона – на
01.06.2016г., не била достатъчна, за да се приеме, че изпълнението на
задължението е извършено. Претендирало е
разноски.
Въззиваемият-
ответник по исковете – Е.Х.”АД, ЕИК ******
е оспорило жалбата. В подадената от него жалба се съдържат изявления по
исковете по чл. 8.2. вр. с чл. 6 .1.10.буква „е” и буква „ж”
от договор № РД-02-28-8/23.04.2015г , като е оспорено да е установено
нарушението. Претендирало е разноски.
2.Въззивна жалба вх. № 5171275/24.10.2018г. по
регистъра на СРС, изпратена по пощата на 22.10.2018г. от ответника по исковете Е.Х.”АД, ЕИК ****** в частта, в която
иска по чл. 92 от ЗЗД за плащане на неустойка
в размер на 13271,30лв по чл. 8.8. вр. с
чл. 6.1.10.буква „в”
от договор № РД-02-28-8/23.04.2015г. и за лихва от 06.07.2017г. до изплащането
й е уважен. Изложило е съображения,
че решението в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение
на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е,
че иск бил предявен от ненадлежна страна, Министърът на туризма имал само
контролни правомощия за договорите преди 15.03.2016г., както и за администриране
на вече възникнали към 15.03.2016г. дължими по тях плащания, разпоредбата на §
22, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗУЧК има действие занапред – от момента на предаване на
документите по § 22, ал. 4 –информация и документация за плажовете и
предоставянето на концесии и под наем на същите. Процесното вземане не било
възникнало към 15.03.2016г. и Министерство
на туризма нямало правомощия за него и не можело да го определя. Отделно
нарушенията по ЗУЧК , а и на НВСДОВП се установявали и наказвали от кмета на
съответната община. Неправилно било прието от СРС, че по делото са установени
предпоставките за уважаване на иска. При извършените проверки не му било дадена
възможност и време да представи необходимите документи, независимо че
проверяващи били уведомени, че има такива и се намирали в прилежащия на плажа
хотел „Б.Б.Р.”, при втората проверка същите били осигурени след само 5-10
минути, но проверяващите вече били заминали.
Не му били връчени при проверката преписи от протоколите, представителят
му не бил уведомен и канен да присъства на проверките, не било разговаряно с
него, не са му искани книжа, едва на 26.09.2016г получил с писма преписи от
тези протоколи. Така нямал възможност
между двете проверки да реализира предоставената му с писмото от 26.07.2016г.
указания за отстраняване на пропуски по първия протокол. Доколкото не му била
дадена възможността по т.8.9. от договора да отстрани нарушението, като му се
връчи съгласно чл. 5.4. от договора екземпляр от протокола, който ги
констатира, то основание за налагане на неустойка не съществувало. По същите
съображения не било установено и че има повторност на извършените нарушения. Протоколите
били едностранни и като такива частни документи, те сочели изгодни за ищеца
обстоятелства и не обвързвали ответника по исковете. Представените трудови
договори и договор с „БЖСС Свети Никола” установявали, че осигурило изискуемите
6 спасители за плажа, който бил с 3 спасителни поста, без значение било
формално от кого са наети тези спасители и дали договорите са трудови или
граждански, кой и колко е плащал по тях.
Събраните гласни доказателства установявали изпълнението на задължението
за осигуряване на 6 спасители на плажа, те не следвало да са постоянно на
спасителния пост, защото обхождали плажа. Клаузата по чл. 8.8. от договора била нищожна поради прекомерност,
водеща до нарушение на добрите нрави. Размер на неустойка в размер на годишен
размер на наем бил непропорционален за неизпълнението на задълженията, а и
изпълнението било обезпечено с парична
банкова гаранция. Уговорената неустойка
излизала извън пределите на типичните за неустойката функции. От нарушенията не
били произтекли вреди за наемодателя. За едни и същи нарушения били предвидени
в договора различни неустойки – по чл. 8.3. и по чл. 8.8. от договора. Претендирало
е разноски.
Въззиваемият-
ищец Държавата е оспорило жалбата. Посочило
е, че решението в тази част било допустимо и правилно. С измененията на чл. 7,
ал. 5 от ЗУЧК в сила от 15.03.2016г. упражняването на правата на Държавата
върху морските плажове, стопанисването и отдаването им под наем било предоставено на Министерство на туризма,
както и представителство пред съда при упражняването на тези права.
Разпоредбата на чл. 8, ал.1т. 6 от ЗУЧК давало правомощие на министъра на
туризма да организира контрола по изпълнението на сключените концесионни
договори договори за наем. Така проверките били извършени от оправомощени лица.
Установено било от приетите писмени доказателства, че ответникът по исковете
бил уведомен за резултатите от проверките на 26.09.2016г. и на 13.10.2016г.,
затова и съставил отговор на същите. Не дължал лично връчване на протоколите на
представителя на наемателя и то по време на проверката, наемателят не осигурил
свой представител по време на проверката. Протоколите били официални
свидетелстващи документи, не били оспорени в срока по ГПК, а и свидетелските
показания установявали верността им. Правилно било прието от СРС, че
задължението за осигуряване на 6-ма спасители за трите спасителни поста
съгласно чл. 12 от Наредба за водноспасителната
дейност и обезопасяването на водните площи /Наредбата/, не било изпълнено .
Клаузата по чл. 8.8. от договора била валидна. В случая вида на неизпълнението
задължение не позволявало вредата да
бъде предвидима, неизпълнението било съществено. Съществено неизпълнение
на задължение по чл. 6.1.10. буква „В”
съгласно чл. 9.1. буква а” е основание за присъждане на неустойката. Претендирало
е разноски.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2014409/06.07.2017г., изпратена по пощата на 04.07.2017г. на Държавата представлявана от Министъра
на туризма срещу Е.Х.”АД, ЕИК ******, с която е поискало от съда да осъди ответника
да му заплати на основание на чл.
92 от ЗЗД неустойки за неизпълнение на задължения по договор №
РД-02-28-8/23.04.2015г. за отдаване под наем на обект-изключителна държавна
собственост, представляващ част от морски плаж „Бяла-Централен 3” , разположен
на територията на община Варна , както следва: 18 959,17лв, ведно със законната лихва от 06.07.2017г. до
изплащането й, представляваща неустойка по чл.
8.8. вр. с чл. 6 .1.10. буква „в”
и буква „д” от договор №
РД-02-28-8/23.04.2015г. ; сумата от 947,95лв,
ведно със законната лихва от 06.07.2017г. до изплащането й, представляваща
неустойка по чл. 8.2. вр. с чл. 6 .1.10. буква „е” от договор №
РД-02-28-8/23.04.2015г. ; сумата от 947,95лв,
ведно със законната лихва от 06.07.2017г. до изплащането й, представляваща
неустойка по чл. 8.2. вр. с чл. 6 .1.10. буква „ж” от договор №
РД-02-28-8/23.04.2015г. Навело е твърдения, че
по договор № РД-02-28-8/23.04.2015г
Държавата предоставила под наем на ответника обект-изключителна държавна
собственост , представляващ част от морски плаж „Бяла-Централен 3” , разположен
на територията на община Варна при годишна наемна цена от 22750,80лв. с ДДС. С
измененията на ЗУЧК от 15.03.2016г. на
Министъра на туризма били предоставено управлението на морските плажове и
дължимите плащания се администрирали към Министерство на туризма. В о.с. е
посочило, че с Постановление № 111/05.05.2016г. на Министъра на туризма
били предоставени правомощия и за завалените договори за наем. Ответникът не били изпълнил задълженията си да
осигури на морския плаж водно спасяване
6 –ма спасители на трите спасителни поста; здравно и медицинско
обслужване за спешна медицинска помощ на
посетители на плажа чрез обзавеждане на медицинско звено и медицински персонал
със завършен курс по интензивна медицина; да постави указателни табели с
информация за морския плаж - за етапно обособяване на участъци с максимално
обезопасяване, за откриване/закриване на спасителни пунктове, както и санитарно
хигиенно поддържане на морския плаж-дезинфекция, дезинсекция, дератизация
/ДДД/, поради което и дължал плащане на
уговорените с договора неустойки за тези неизпълнения, установени с констативни
протоколи от 01.07.2016г. и от 31.08.2016г. Неизпълнението на задълженията по букви „в” и „д” на чл.
6.1.10. от договора било съществено по смисъла на чл. 9.1. буква „а” от договора. Поканил ответника да му плати
неустойките, но това не било направено. Претендирало е разноски.
Ответникът Е.Х.”АД,
ЕИК ******в предоставения срок е
оспорило исковете. Навело е твърдения, че Министерство на туризма не разполага
с правомощие да предявява иска, защото такива му били предоставени едва на
15.03.2016г. за съществуващи към него момент вземания, каквито не били процесните,
а и събирането на сумите останало в правомощието н МРРБ и след този момент. При
извършените проверки не му било дадена възможност и време да представи
необходимите документи, независимо че проверяващи били уведомени, че има такива
и се намирали в прилежащия на плажа хотел „Б.Б.Р.”, при втората проверка същите
били осигурени след само 5-10 минути, но проверяващите вече били заминали, при
нито една от проверките проверяващите не се били легитимирали. Не му били връчени при проверката преписи от
протоколите, представителят му не бил уведомен и канен да присъства на
проверките, не било разговаряно с него, не са му искани книжа, едва на
26.09.2016г получил с писма преписи от тези протоколи. Така нямал възможност между двете проверки да
реализира предоставената му с писмото от 26.07.2016г. указания за отстраняване
на пропуски по първия протокол. Доколкото не му била дадена възможността по
т.8.9. от договора да отстрани нарушението, като му се връчи съгласно чл. 5.4.
от договора екземпляр от протокола, който ги констатира, то основание за
налагане на неустойка не съществувало. По същите съображения не било установено
и че има повторност на извършените нарушения. Протоколите били едностранни и
като такива частни документи, те сочели изгодни за ищеца обстоятелства и не
обвързвали ответника по исковете. Представените трудови договори и договор с
„БЖСС Свети Никола” установявали, че осигурило изискуемите 6 спасители за
плажа, който бил с 3 спасителни поста.
Изпълнил задълженията си по договора.
Осигурил медицинско лице и пункт на плажа, за същото бил сключил договор
на 01.07.2016г. с д-р П.Г., за него нямало изискване да е завършил курс по
спешна медицинска помощ, последното касаело медицински сестри. Плажът бил
обозначен със съответните плаващи знаци и други информационни табели,
изискването по чл. 10, ал. 5 от Наредбата не било задължително и не било приложимо
в случая. ДДД било извършено на 26.04.2016г . Клаузата по чл. 8.8. от договора
била нищожна поради прекомерност на уговорената неустойка, водеща до нарушение
на добрите нрави, неравноправие. Размер на неустойка бил в размер на годишен
наем, което било непропорционално за неизпълнението на задълженията, а и
изпълнението на същите било обезпечено с
парична банкова гаранция. Уговорената
неустойка излизала извън пределите на типичните за неустойката функции. За едни
и същи нарушения били предвидени в договора различни неустойки – по чл. 8.3. и
по чл. 8.8. от договора. Ищецът усвоил банковата гаранция от 5687,70лв. и то за вземане за процесните неустойки. Претендирало
е разноски.
По делото е приет договор №
РД-02-28-8/23.04.2015г. за отдаване под наем на обект-изключителна държавна
собственост, представляващ част от морски плаж „Бяла-Централен 3” , разположен
на територията на община Варна носещ подписи на представители на страните по
него, сключен на основание на чл. 7, ал. 5 от Закона за устройство на
черноморско крайбрежие вр. с чл. 16 и
чл. 19 от ЗДС вр. с чл. 13 от ППЗДС, съгласно който Държавата, представлявана
от Министъра на РРБ е предоставила на „Е.Х.”АД
под наем за срок от 5 години активна плажна площ от 8269кв.м. и
принадлежности-акватория от 200 м., елементи от техническа инфраструктура срещу
задължение на ответника за заплащане на годишен наем от 22750,80лв. с ДДС за първата година, а за всяка следваща година
в размер на тази сума, но индексиран по Методика за определяне на минимални
наемни цени при отдаване под наем на морски плаж.Съгласно чл. 5.3. и чл. 5.4. от договора наемодателят чрез негови
служители или упълномощени от него лица може да извършва проверки за изпълнение
на договора, като при извършване на проверки на място се съставят констативни
протоколи, на които не е задължително да присъства наемателя, но екземпляр от
протокола му се предоставя. Съгласно чл. 4.5. и чл. 4.6. от договора наемателят
предоставя ежегодно парична гаранция за изпълнение на задълженията по договора
в размер от по 30% от годишния наем, като неустойките по договора може да
се съберат чрез усвояването й. Съгласно
чл. 6.1.10. от договора ответникът е бил
длъжен да осигури на морския плаж, както следва:
-
буква „в” - водно спасяване,
включващо осигуряване на нормативно определения брой спасители и спасителни
постове със съответното оборудване;
-
бутва „д” - здравно и медицинско обслужване за спешна
медицинска помощ на посетители на плажа – медицинско звено със съответно
обзавеждане и осигуряване на медицински персонал;
-
буква „е” - санитарно-хигиенно
поддържане на плажа;
-
буква „ж”- поставяне на нормативно
изискуемите указателни табели с информация за морския плаж.
Съгласно чл. 8.2. от договора при неизпълнение
на задълженията по чл. 6.1.10. букви „а” , „б”, „г”, „е”, „ж” наемателят
дължи неустойка в размер на 5% от годишната наемна цена за всеки конкретен
случай.
Съгласно чл. 8.3. от договора при неизпълнение
на задълженията по чл. 6.1.10. букви от „в”
или „д” наемателят дължи неустойка в размер на 5% от
годишната наемна цена за всяко от задълженията.
Съгласно чл. 8.8. от договора при съществено неизпълнение на задълженията по договора наемателят дължи неустойка в
размер на годишната наемна цена.
Съгласно чл. 8.9. договора налагането на
неустойките по чл. 8.2. - чл. 8.8. от договора се извършва от наемодателя след като наемателят е уведомен за
констатираното неизпълнение и е бил
поканен в 3-дневен срок от получаването на поканата да отстрани нарушението.
Съгласно чл. 9.1.
буква „а” от договора съществено е неизпълнението, когато наемодателят установи
неизпълнение на задължения по чл. 6.10.1 букви „в” или „д”.
Съгласно чл. 9.5. от
договора наемателят следва да бъде уведомяван на адрес в гр. София, бул. „Княз
Борис І” 104, конкретно посочен електронен адрес и телефон.
По
делото е приет констативен протокол №
30/01.07.2016г., носещ подпис за лицата посочени в него, съгласно който работна
група на 2 служители –Н.и В., както и представител на РЗИ, са извършили първа за годината проверка по реда на чл. 22д, ал.1, т.2 и т. 3 от ЗУЧК на
плаж Бяла- Централен 3” на 01.07.2016г. и са констатирали , че на плажа има 3
спасителни поста, но само 4-ма спасители, няма указателна табела по чл. 10, ал.
6 от НВДОВП за етапно обособяване, няма медицински пункт, медицинско лице и
реанимационен пункт, няма документ за ДДД обезпаразитяване.
Прието
е писмо № Т-26-Е-138/ 26.07.2016г. от
ищеца до ответника на адреса, посочен за него в договора, с което е уведомен за проверката от 01.07.2016г. и
приложено му е изпратен констативния протокол, като е уведомен, че не е
изпълнил задълженията по: чл. 6.1.10. буква „в” от договора, защото имало 4
спасители; чл. 6.1.10. буква „д” защото нямало медицински пункт и персонал; чл.
6.1.10. буква „ж” защото не била поставена табела по чл. 10, ал. 6 от НВДОВП;
чл. 6.1.10. буква „ж”, защото не бил представен документ за ДДД, даден е срок
от 3 дни от получаване на поканата за да се отстранят пропуските с указание, че
при неизпълнение на това задължение ще му бъдат наложени неустойки по договора.
Прието
е известие за доставяне, съгласно което
ответникът е получил писмо от Министерство Туризма на 26.09.2016г. с обозначено съдържание с писмо № Т-26-Е-138/
26.07.2016г.
По
делото е приет констативен протокол № 58/31.08.2016г., носещ подпис за лицата
посочени в него, съгласно който работна група на 2 служители –П.и М., и
представител на РЗИ, са извършили първа
за годината проверка , са извършили
проверка по реда на чл. 22д, ал.1, т.2 и
т. 3 от ЗУЧК на плаж Бяла- Централен 3” на 31.08.2016г. и са констатирали , че на плажа има 3
спасителни поста, но само 5-ма спасители, няма указателна табела по чл. 10, ал.
6 от НВДОВП за етапно обособяване, няма медицинско лице в медицинския пункт,
няма документ за ДДД обезпаразитяване, медицински пункт е оборудван само с
бутилка кислород, но няма санитарна чанта с устройство за изкуствено дишане, с
аспирационна помпа, с маски за обдишване, с въздуховоди, с аспирационни
катетри, с апарат за измерване на артериално кръвно налягане, със стетоскоп,
със стерилна спринцовка, с турникет, със стерилни превръзки и разтвори за
почистване , с разтвори за инфузионна терапия, с коригиращи парентерални
разтвори, с медикаменти за сърдечно-съдова ресуститация, с кортикостероиди, с
аналгетици, хемостатици, с инфузионни системи, с набори за канюлиране на периферни
вени; няма санитарна носилка и радиотелефон.
Прието
е писмо № Т-26-Е-161/ 16.09.2016г. от
ищеца до ответника на адреса, посочен за него в договора, с което е уведомен за проверката от 31.08.2016т. и приложено му е изпратен констативния
протокол, като е уведомен, че не е изпълнил задълженията по: чл. 6.1.10. буква
„в” от договора, защото имало 5 спасители; чл. 6.1.10. буква „д” защото нямало
медицински персонал, преминал курс за спешна медицинска помощ; чл. 6.1.10.
буква „ж” защото не била поставена табела по чл. 10, ал. 6 от НВДОВП за етапно
обособяване на участъци с максимално обезопасяване и за периода на
откриване/закриване на спасителните постове вр. с чл. 10, ал. 5 от Наредбата;
чл. 6.1.10. буква „3”, защото не бил представен документ за ДДД, Посочено, че
вече му бил даден срок от 3 дни от
получаване на поканата, за да се отстрани тези пропуски с писмото от
26.07.2016г. и доколкото те не са отстранени , то дължи неустойка по чл. 8.8.
вр. с чл. 9,1. Буква „а” в размер на 22750,80лв. за неизпълнение на задължения
по букви „в” и „е” на чл. 6.1.10., както и неустойка по чл. 8.9 от договора за
неизпълнение на задължения по буква „ж” и „е” та чл. 6.1.10. в размер на
1820,06лв.
Прието
е писмо изх. № 143/29.09.2016г. на ответника до Министъра на туризма, с което е
посочил, че писмото от 26.07.2016г. и от 16.09.2016г. бил получил на
26.09.2016г., не бил спазен срока за възможността за отстраняване на пропуски и
нямало основание да се налагат неустойки, не бил допуснал неизпълнението, не му
била дадена възможност да представи доказателства, че е извършена ДДД.
Прието
е писмо № Т-26-Е-161/10.10.2016г. от ищеца до ответника, с което във връзка с
възраженията на ответника от 29.09.2016г. е посочено, че МТуризма може да упражнява контрол по
изпълнението на договора, нямал задължение да осигури присъствие на ответника
на проверките, на плажа нямало негов упълномощен представител, за резултати от
проверки му изпратили писма, не бил намерен негов представител на адреса,
посочен в договора и същите следвало да се считат за връчени редовно, не е
приел за основателни възраженията на ответника.
Прието
е известие за доставяне, съгласно което
ответникът е получил писмо от Министерство Туризма на
13.10.2016г.обозначено като съдържание с писмо № Т-26-Е-161/10.10.2016г.
Приет
е договор за медицински услуги от 01.07.2016г.,диплома, съгласно който
ответникът е възложил за периода от 01.07.2016г. до 30.09.2016г. на д-р П.Г.
оказване на медицинска помощ при водни инциденти, клинично значими състояние и
травми, възникнали на външни басейни на хотел „Б.Б.Р.“ и на плаж „Б.Б.Р.“.
Приети са протокол
от 01.06.2016г., протокол от 26.04.2016г., съгласно които на плаж Б.Б.Р. е извършена дезинсекция на 26.04.2016г. на площ от
2649кв.м., и на 01.06.2016г. на плаж „Бяла
централен“ на площ от 30 дка.
Приети са трудови договори от 30.05.2016г. и от
01.07.2016г., съгласно които „Е.-Е. Х.“АД
сключил трудови договори с Я.М.и с Н. П.,
по които те са следвало да изпълняват длъжността спасител на плаж Бяла
Централен 3“ за срок от 6 месеца до 01.10.2016г.
Приет
е договор за възлагане от 01.06.2016г., анекс от 18.06.2016г. и от
14.08.2016г., съгласно който „Е.-Е. Х.“АД е възложил на БЖСС С.Н.”ЕООД един
воден спасител на плаж Бяла Централен 3 за срок от от 01.06.2016г. до
30.09.2016г., още 2-ма спасители от
19.06.2016г. до 30.09.2016г., още един
спасител от 15.08.2016г. до 30.09.2016г.
Прието
е писмо от ищеца до Търговска банка Д” АД, платежно нареждане, съгласно които ищецът е поискал от банката да му се
преведе 5687,70лв. от банкова гаранция, внесена от ответника, за събиране на
задължение за неустойки за неизпълнение на задължения по буква „в”, „д”, „ж” и
„е” на чл. 6.1.10. в общ размер от 24570,80лв. и сумата от 5687,80лв. е
преведена на ищеца на 01.12.2016г.
С прието по делото заключение по счетоводната експертиза,
неоспорено от страните вещото лице е посочило, че размер на неустойките
уговорени по договора са в размер на процесните суми, изчислени от главница от
18 959лв., тоест от наемна цена без ДДС. Ако се съобрази усвояването на
банковата гаранция общия размер на неплатени неустойки е 15167,20лв.
Разпитан
по делото св.Е.П.е заявила, че работи в
Министерство на туризма от май 2016г. , сега била на длъжност „старши експерт”.
На 31.08.2016г. участвала в проверка по график на плаж „Бяла Централен -3”,
заедно с колеги от Морска администрация, РЗИ-Варна и колегата й от Министерство
на Туризма - Г.М.. На плажа установили, че
има три спасителни поста, но има само 5 водни спасители, а трябвало да
бъдат 6-ма, нямало указателни табели за
поетапно откриване и закриване на спасителни постове, както и документи за обезпаразитяване на плажа, нямало
медицинско лице и оборудвано медицинско звено, последното било проверено от
колегата от РЗИ. Свидетелят не помнела дали е влизала в медицинското звено,
нито да й е казано, че лекар извършва в момента манипулация на колабирало лице.
На плажа при тях дошло момче, поискали му пълномощно ида представи документите за ДДД, за
медицинските лица и талоните на спасителите, чакали го 30-40 минути, то не
дошло и тръгнали за проверка на плаж Бяла-Централен – 4”, после се върнали на
плаж Бяла-Централен – 3”, били около спасителните постове, за да връчат
протокола, но никой не се появил. Практиката била като не се появи представител
на наемателя протокола да се изпраща с писмо от Министерство Туризма.
Разпитан
по делото св. П.Г. е заявил, че е
лекар, преминал курс по интензивна медицина , на 01.07.2016г. бил нает от
ответника по граждански договор , за да предоставя медицински услуги за спешна
помощ на външния басейн на хотел „Б.Б.Р.”
и плажната ивица, наета от ответника , но само тази, която принадлежи към
хотела, а не цялата плажна ивица. Били
извършени две проверки на плажа- в началото на юли и в края на август 2016г,
проверките били внезапни, документите свързани с дейността се съхранявали в
кабинета на комплексния управител К.К.. Посочил е, че на плажа има три
спасителни поста, на всеки имало по двама спасители, в началото общо били 4-ма,
но през август в пика на сезона били 6-ма. Плажът бил специфичен, когато имало
голяма вълна било опасно и спасителите не стояли на поста, а обхождали плажната
ивица. По обяд един от спасителите ходел до ресторанта, за да вземе обяд за него и за останалите спасители, което отнемало от 15
минути до 40 минути, защото било стръмно. По време на проверките на плажа имало
медицински пункт, оборудван с всичко необходимо за спешни ситуации, както и
кортикостероиди, за алергии и други. При проверката през август 2016г. имал
спешен случай на външния басейн на хотела-хипертонична криза, и свидетелят
трябвало да се качи в хотела, за да й помогне. Изкачването от плажа до хотела отнемало
5-10 минути, не помнел колко се е забавил, пациентката крещяла, било напрегната
ситуация, забавил се между 10 и 40 минути. През това време управителят го
уведомил, че има проверка и трябва веднага да слязат на плажа, свидетелят
трябвало да довърши работата с пациента на басейна и когато слязъл на плажа
проверяващите вече си били тръгнали. След това не се били върнали до 18,00ч.,
когато приключвало работното време. Медицинския пункт бил монтиран на
01.06.2016г. в свободната зона на плажа. Там обикновено имало руски туристи,
които били нахални и често се самообслужвали, затова когато свидетелят не бил
на плажа, заключвал медицинския пункт. Имало чек-лист и всичко по него било
налично- имало за обдишване, носилка, кислородна бутилка, чанта за спешни
случаи и лекарства-кортикостероиди, глюкози, физиологичен разтвор, инсулин и
много други неща. На всеки спасителен пост имало табела, сочеща работно време,
ями и др. Дезинфекция и дератизация се извършвала в началото на сезона , ако
има много дъждове – втора и трета такава. Не помнел къде е бил по време на
проверката през юли 2016г.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд
се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото
в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо. Допустимостта на исковете се преценява с оглед на
наведени твърдения от ищеца за факти , на които основава претенцията си. В
случая ищецът е Държавата, която като наемодател по договор сключен с ответника
предявява претенции за плащане нанеустойки за неизпълнение на задълженията на
ответника като наемател по договора за наем. Така наведените твърдения
обосновават извод, че ищецът е обосновал правната легитимация на страните.
Неоснователни са доводите на ответника по исковете, че ищецът не бил надлежно
представляван по делото. Действително, договорът за наем е сключен за
наемодателя чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство. Към
момента на сключването на процесния договор 23.04.2015г., разпоредба на чл. 7 и чл. 8 от Закона за устройство на черноморското
крайбрежие (ЗУЧК) и на чл. 16, чл. 19 от ЗДС, чл. 13 от ППЗДС сочат този министъра
като лице, което сключва договори за наем. С измененията на чл. 7 и на чл. 8, т. 6 и т. 7 от ЗУЧК обн.
в ДВ, бр. 20/2016г. в сила от
15.03.2016г. на Министъра на туризма са предоставени правомощията по
сключването на договорите за наем, както с осъществяването на контрола по изпълнение
на задълженията по сключените
концесионни договори и договорите за наем; както и представлява
държавата по дела,
образувани във връзка с възникнали спорове по
сключени концесионни договори, съответно договори за наем на морските
плажове. При така
разписаната нормативна уредба съдът приема, че ищецът е бил надлежно
представляван по делото от министъра на туризма. Така сочи изричната разпоредба
на чл. 8 от ЗУЧК. Неоснователни са доводите на ответника по исковете обосновани
с разпоредбата на § 22 от ПЗР на ЗИДЗУЧК от 15.03.2016г. С тази разпоредба
законодателят изрично е уредил
прехвърлянето на цялата документация по вече сключените договори за наем от
МРРБ н МТ, възложил е събирането на вече възникналите парични вземания на МТ,
контрола по сключените договори за наем, ккато и преминаването на на трудовите и служебните
правоотношения на служителите на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, осъществяващи функции по Закона за устройството на
Черноморското крайбрежие, към Министерството на туризма. Така разписаната нормативна уредба при
тълкуване граматически и логически обосновава извод, че цялата дейност по
сключване на договори за наем , контролът за изпълнението им и събирането на
дължими суми включително и вече
сключени договори за наем, преминават в правомощие на Министъра на туризма. В подкрепа на извода на съда е § 2 от ПМС № 111/05.05.2016г. за изменение и
допълнение на нормативни актове на МС, с
което са внесени изменения в Устройствения правилник на Министерството на туризма, приет с Постановление № 447 на Министерския съвет от 2014
г. (ДВ, бр. 108 от 2014 г.), като МТуризма са
предоставени правомощия да осъществява
държавната политика в областта на концесиите на морски плажове, организира и
осъществява дейността по предоставяне под наем на морските плажове, които не са
предоставени на концесия; осъществява текущ контрол по изпълнението на действащите концесионни договори и на
договорите за отдаване под наем на морски плажове чрез планирани проверки на
място, чрез извънредни внезапни проверки и чрез документални проверки по реда на
Закона за концесиите, Правилника за прилагане на Закона за концесиите и Закона
за устройството на Черноморското крайбрежие; организира и осъществява цялостен контрол по
изпълнението на задълженията на наемателите по договорите за наем на морски
плажове
По правилността на решението в
обжалваната част:
Предявените искове
са с правно основание чл.92 и чл. 86 от ЗЗД – претенции за осъждане за заплащане на
неустойки за неизпълнение на договорни задължения по договор за наем на морски плаж.
При този иск в тежест на ищеца
е да установи, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за наем, по което той е изпълнил задълженията си, и
за ответника е възникнало задължение по договора, което е и изискуемо, както и
че неизпълнението на това задължение на ответника е било скрепено с уговорена
неустойка.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да докаже, че е изпълнил точно задълженията си по
договора за наем, поради което и за
ищеца не е възникнало валидно вземане за неустойка, за която е предявен иска.
Неустойката може да се търси тогава, когато са налице
елементите от фактическия състав, който
поражда вземането за същата, тоест при наличие на онази форма на
неизпълнение, за която тя е била уговорена.
В конкретния случай по делото не се спори, а и от
събраните по делото писмени доказателства и заключение по счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като неопровергано от другите доказателства по делото, се
установява, че между страните на 23.04.2015г. е възникнало валидно
правоотношение по договор за наем, съгласно който ищецът е предоставил на
ответника под наем морски плаж „Бяла-Централен 3” за срок от 5 години , срещу
задължение на ответника:
1. за заплащане на годишен наем от 22750,80лв. с
ДДС за първата година, а за всяка
следваща година в размер на тази сума, но индексиран по Методика за определяне
на минимални наемни цени при отдаване под наем на морски плаж;
2.
да осигури на морския плаж, както следва:
- по чл. 6.1.10. буква
„в” - водно спасяване, включващо
осигуряване на нормативно определения брой спасители и спасителни постове със
съответното оборудване, неизпълнението на което задължение е скрепено с валидна
клауза за неустойка в размер на в размер на 5% от годишната наемна цена за
всяко от задълженията – чл. 8.3. от договора;
- по чл. 6.1.10. буква
„е” - санитарно-хигиенно поддържане
на плажа, неизпълнението на което
задължение е скрепено с валидна клауза за неустойка в размер на в размер на 5%
от годишната наемна цена за всеки отделен случай – чл. 8.2. от договора;
- по чл. 6.1.10. буква
„ж”- поставяне на нормативно
изискуемите указателни табели с информация за морския плаж. неизпълнението на
което задължение е скрепено с валидна клауза за неустойка в размер на в размер
на 5% от годишната наемна цена за всеки отделен случай – чл. 8.2. от договора
Установява се по
делото, че с разпоредбата на чл. 8.8. вр. с чл. 9.1. буква „а“ от договора
страните са се съгласили при съществено
неизпълнение на задълженията по чл.
6.1.10. буква „в“ или буква „д“ от договора наемателят дължи неустойка в размер
на годишната наемна цена. Съдът приема,
че тази клауза по договора е валидна. Задълженията, за които тази неустойка е
уговорена не са парични, поради което преценката за съответствие на размер на
уговорена неустойка с типичните за неустойката функции следва да се преценява с
оглед на характера на задълженията, благата, които се охраняват, евентуални
вреди от неизпълнението на задълженията, като се съобрази и спецификата
на отдадения под наем обект. Уговорените
в чл. 6.1.10. буква „в“ и буква „д“
задължения са за осигуряване безопасността и здравето на плажуващите, поради
което и като съобрази благата, които тези задължения обезпечават, отделно като
съобрази и че тази неустойка е за съществено
неизпълнение на тези задължения, то
съдът приема, че размер на уговорена неустойка не надхвърля типичните за нея
функции. Уговорената в чл. 8.3 от договора за неустойка е за несъществено неизпълнение на тези
задължения, поради което и съдът приема, че двете неустойки– по чл 8.3. и по
чл. 8.8. , не са уговорени за едно и също нарушение и няма пречка да
съществуват едновременно. Уговарянето на парична гаранция за изпълнение на
задълженията по договора не е основание да се приеме обратното. Задълженията по
чл. 6.1.10 от договора не са парични и паричната банкова гаранция не може да ги
обезпечи. Тази банкова гаранция може да се усвои само за парични вземания. Тази
банкова гаранция се установява от приетия по делото договор, че обезпечава
плащането на неустойката. Това обезпечаване не се отразява на валидността на
клаузата за неустойка. Това е така, защото неустойката и паричната банкова
гаранция обезпечяват различни вземания на наемодателя по договора за наем.
Спорен въпрос по делото е дали ответникът е изпълнил
задълженията си по договора. Установяването на тези обстоятелства по делото е в
доказателствена тежест на ответника.
Съдът приема, че по делото е установено , че ответникът
е изпълнил задължението си по чл. 6.1.10. букви „е“ от договора. Приетият по
делото протокол за дезинсекция от 01.06.2016г. установява, че дезинсекция е
извършена на плажа през юни 2016г. Не е установено в последствие да е възникнала
необходимост от ново третиране на плажа , нито е установено да има изискване за
по-голяма честота на дезинсекцията. Действително, не е установено по делото протоколът да е бил представен от ответника на
ищеца, но доколкото не е установено искане за същото да е достигнало до
ответника преди 26.09.2016г., то поведението на ответника съдът приема че е
било добросъвестно. При така възприето
съдът приема, че по делото не може да се обоснове извод, че ответникът дължи на
ищеца неустойка по чл. 8.2. от договора за неизпълнение на задължението си по
чл. 6.1.10. букви „е“ от договора.
Съдът приема за установено по делото, че на „плажа
Бяла- централен 3“ през лятото на 2016г. е имало поставени информационни знаци и табели, предупредителни знаци и табели,
забранителни знаци и табели. Такива са отбелязванията и в двата констативни
протокола от 2016г., съставени от служители на ищеца , съвпадащи с твърденията на ответника. Спорен
въпрос е дали са били поставени табели по чл. 10, ал. 6 от Наредбата за
водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Съдът приема за установено
по делото, че за ответникът не е съществувало задължение да поставя табели по
чл. 10, ал. 6 от Наредбата за
водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи /Наредбата/,
поради което и като съобрази твърденията
за основанието на иска му, то по делото не може да се обоснове извод, че
неизпълнение на задължение по чл. 6.1.10. буква „ж“ от договора. Задължението за такава обозначителна табела
съгласно чл. 10, ал. 5 от Наредбата възниква само ако наемателят на морски
плаж извън периода 1 юли - 31 август
предвижда поетапно
обособяване на участъци с максимално обезопасяване в зависимост от конкретните
особености на съответния морски плаж. По делото не е установено да има такова предвиждане в
съгласуваната с ищеца програма на
ответника за организацията на водноспасителната дейност за летен сезон на 2016г., поради което и не е установено
за ответника да е възникнало задължение да информира
посетителите на плажа чрез поставяне на указателна табела за етапното
обособяване на участъци с максимално обезопасяване. При така възприето
съдът приема, че по делото не може да се обоснове извод, че ответникът дължи на
ищеца неустойка по чл. 8.2. от договора за неизпълнение на задължение по чл.
6.1.10. буква „ж“ от договора.
Съдът
приема , че ответникът не е успял да докаже по несъмнен начин по делото, че на
„плажа Бяла- централен 3“ през лятото на 2016г.
е имало изискуемия минимален брой спасители на трите спасителни поста – 6-ма спасители. За броя на необходимите спасители на плажа
страните не спорят и съдът приема за установено, че този брой е бил 6-ма,
съобразно чл. 12 от Наредбата. Съдът приема, че този брой спасители е следвало
да се поддържат за периода от 01.06.2016г.
до 30.09.2016г. – аргумент от чл.
17а от Наредбата. Приетите по делото трудови договори и договори за
възлагане установяват, че ответникът е сключил договори за ангажиране на 2-ма
водни спасители на плаж Бяла Централен 3 за срок от 01.06.2016г. до 30.09.2016г., 4-ма водни спасители от 19.06.2016г. до
30.09.2016г., 5-ма водни спасители
от 01.07.2016г. и 6-ма спасители от
15.08.2016г. до 30.09.2016г. Така съдът приема, че по делото не е установено,
че за целия период по чл. 17а от Наредбата са били сключени договори за 6-ма
спасители. Отделно, по делото не е установено да е имало изпълнение по тази
договори. Приетите констативни протоколи и показанията на св. П.., които в тази
част съдът кредитира като логични и последователни, резултат от личните й
впечатления, неопровергани от останалите доказателства по делото, установяват,
че при проверката на 31.08.2016г. на плажа е имало само 5- ма спасители.
Протокола от 01.07.2016г. сочи че на плажа е имало само 4-ма свидетели.
Показанията на доведения от ответника по исковете свидетел Г.в частта, сочеща
че през август спасителите били 6-ма съдът не кредитира. Показанията са дадени
от заинтересован свидетел, доколкото свидетелят е нает от ответника за лекар на
плажа. Неговите показания в частта за броя на спасителите не кореспондират с
останалите събрани доказателства по делото и остават изолирани. Следва да се посочи, че дори този свидетел е
посочил неизгодното за ответника обстоятелство, че през август на плажа по обяд
за период от 10 до 40 минути спасителите са само 5-ма, а през другите месеци
спасителите били по-малко на брой от 6-ма. Така събраните по делото
доказателства не позволяват несъмнен извод, че ответникът по исковете е
изпълнил задължението си по чл. 6.1.10. буква в“ от договора и изводите на районния
съд в този смисъл са правилни. Това неизпълнение на договора съдът приема за
съществено. За този извод съдът съобрази, че на плажа е следвало да има 6-ма
спасители, а договори за такъв брой спасители е имало само за периода от 15.08.2016г.
до 30.09.2016г., като по делото не е установено, сключените договори за този
период, а и за периода преди това
считано от 01.06.2016г. да са
изпълнявани.
Същевременно,
съдът приема, че по делото не е установено валидно възникнало вземане на ищеца
към ответника за плащане на неустойка по чл. 8.8. от договора,. Това е така,
защото за да възникне вземането за неустойка по чл. 8.8. от договора, а и по
чл. 8.2. и чл. 8.3. от договора,
страните са се съгласили с разпоредбата на чл. 8.9. от договора наемодателят да
предостави възможност на наемателя 3 дневен срок от получаване на съобщението
да отстрани констатираното нарушение. Съдът издирва действителната воля,
тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла,
който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността. При тълкуване на волята от значение е не буквалния смисъл на текста, а
смисъла, следващ от общия разум на изявлението, като се съобразят
обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този момент
отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните. В случая при тълкуване волята на
страните по договора при условията на чл. 20 от ЗЗД съдът приема, че клаузата на чл. 8.9. от
договора изисква неотстраняване от наемателя в 3 дневен срок от
уведомяването за констатирано от
наемодателя неизпълнение на договора. Този извод се налага при логическо и
систематично тълкуване на клаузата на чл. 8.9. от договора във връзка с чл.
5.4. от договора. В тази насока е и поведението, проведено от ищеца след
съставянето на констативните протоколи -
съставянето на писма след всеки протокол, с които се дава 3-дневен срок
за отстраняването на нарушенията и указване, че при неотстраняването им следва
налагането на неустойките по договора. В случая по делото е установено, че ищецът
е съставил на 26.07.2016г. и на 16.09.2016г. писма до ответника сочещи
констатациите по протоколите съответно от 01.07.2016г. и 31.08.2016г. По делото
е установено от прието известие за доставяне, че писмото от 26.07.2016г. е получено от
ответника на 26.09.2016г. За писмото от 16.09.2016г. не е представено
известие за доставянето му, но доколкото с отговор от 29.09.2016г. ответникът
по исковете е посочил, че е запознат с него, като съобрази и твърденията на
ответника по исковете, то съдът приема, че към 26.09.2016г. е бил запознат и с
писмото от 16.09.2016г. При така възприето
съдът приема за установено, че срокът за отстраняване на неизпълнението
на задълженията по договора, посочени от ищеца в писмата до ответника,
включително и задължението по чл.
6.1.10. буква „в“ от договора, е
започнал да тече съгласно чл. 72, ал.1, пр. 3 от ЗЗД в деня следващ получаването на писмото. При така установеното и
като съобрази разпоредбата на чл. 17а от
Наредбата, сочеща краен момент на задължението да осигуряване на спасители
– 30.09.2016, липса на твърдения и доказателства този срок да е било уговорено
от страните да е по-дълъг, то съдът приема, че няма основание да се приеме за осъществено
основанието по чл. 8.8. вр. с чл. 9.1.
буква „а вр. с чл. 6.1.10. буква „в“ от договора.
При
така възприето съдът приема, че решението на СРС в частта, в която е уважил
иска за неустойка по чл. 8.8. от договора следва да се отмени иск следва да се отхвърли в тази част. В
останалата обжалвана част решението на СРС следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските
следва се поставят в тежест на ищеца и той следва да бъде осъден да заплати на ответника
по исковете съдебни разноски за производство пред СРС в размер на още 432лв.
За производство пред СГС на ответника по исковете
следва да се присъдят разноски за държавна такса от 265,43лв. и разноски за
възнаграждение за адвокат от 1000лв. Последното съответства на цената на
вземанията, предмет на въззивното дело и на сложността на делото, при
съобразяване на обстоятелството, че предмет на същото са три отделни иска.
При служебна проверка съдът констатира, че
представения от ищеца документ за внесена държавна такса за въззивното
производство в размер на 50лв. сочи внасянето й по сметка на СРС, поради което
и с решението на основание на чл. 77 вр. с чл. 81 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати тази сума по сметка на СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 475250/22.08.2018г. по гр.д. № 45191 по
описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 143-ти състав в частта, с която
”Е.Х.”АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление : гр. София, район Триадица, ул. „******е
осъдено да заплати на Държавата,
представлявана от Министъра на туризма , с адрес: гр. София, ул. „******на
основание на чл. 92 от ЗЗД сумата от
13271,30лв., ведно със законната лихва от 06.07.2017г. до изплащането й,
представляваща неустойка по чл. 8.8. вр.
с чл. 6 .1.10. буква „в” от
договор № РД-02-28-8/23.04.2015г. за отдаване под наем на обект-изключителна
държавна собственост, представляващ част от морски плаж „Бяла-Централен 3” ,
разположен на територията на община Варна и
вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ иск, предявен с искова молба вх. №
2014409/06.07.2017г., изпратена по пощата на 04.07.2017г. на Държавата представлявана от Министъра
на туризма срещу Е.Х.”АД, ЕИК ******, с която е поискало от съда да осъди ответника
да му заплати на основание на чл.
92 от ЗЗД сумата от 13271,30лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането й, представляващи неустойка по чл. 8.8. от договор №
РД-02-28-8/23.04.2015г. за неизпълнение
на задължение по чл. 6.1.10. буква „в” от договор №
РД-02-28-8/23.04.2015г. за отдаване под наем на обект-изключителна държавна
собственост, представляващ част от морски плаж „Бяла-Централен 3” , разположен
на територията на община Варна.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 475250/22.08.2018г. по гр.д. № 45191
по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 143-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра
на туризма , с адрес: гр. София, ул. „******да заплати на Е.Х.”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление : гр. София, район Триадица, ул. „******на основание на чл. 78, ал. 3 вр. от ГПК сумата от общо
1697,43лв. /хиляда шестстотин деветдесет и седем лева и 0,43лв./
представляващи съдебни разноски в производството пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра
на туризма , с адрес: гр. София, ул. „******на основание на чл. 77 вр. с чл. 81 и с чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на Софийски градски съд сумата
от 50лв. / петдесет лева/, представляващи
държавна такса за въззивно обжалване.
Решението по иска за неустойка по чл. 8.8. вр. с чл. 6
.1.10.буква „в” от договор № РД-02-28-8/23.04.2015г. може да се обжалва
пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок
от съобщението.
В останалата част Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.