Р Е Ш Е Н И Е
№ 4294 11.12.2018г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9911 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК.
В
исковата молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Н.М.Б. се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която
доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване.
Посочено е, че съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, като същите влизат в сила, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Твърди се, че по силата на
Раздел Втори от Общите условия дружеството е длъжно да доставя в абонатните
станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Ответницата
като собственик на имот, находящ се в гр. *** имала качеството на потребител на
топлинна енергия, а като такава била длъжна да заплаща месечно дължимите суми
за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължала
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът е доставил, за периода
01.10.2016 г. – 30.04.2017 г., до сградата, където е имотът на ответницата, а
търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинната енергия, е разпределил
за имота топлинна енергия на стойност 163,05 лева. Предвид забавата в
плащането, се дължала и сумата от 16,84 лева – обезщетение за забавено плащане
на главницата в размер на законната лихва за периода 02.12.2016 г. – 10.04.2018
г. Посочва се, че начислената на ответника топлинна енергия, била доставена и
разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ответницата не била изпълнила задълженията
си да погаси горните суми, поради което
срещу нея било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 5857/2018 г. на ПРС,
II бр. с-в, длъжникът в срока по чл. 414, ал.2 ГПК подала възражение за
недължимост на вземанията, поради което в едномесечния срок по чл. 422 ГПК
ищецът предявил настоящите установителни искове. Моли се претенциите да бъдат
уважени. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – 11.04.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските за
настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор от ответницата.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 5857 по описа на ПРС за 2018г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 4273 от 11.05.2018г., с която е разпоредено Н.М.Б. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 146.21 лв. главница – стойност на топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2016г. до 10.04.2018г., в размер на 16.84 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 11.04.2018г. до пълното й изплащане, както и 75 лв. направени разноски.
Представени са по делото препис – извлечение от сметка на Н.М.Б., за обект на потребление ИТН: ***, за дължима главница в размер на 146.21 лв. за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2017г., както и за лихва от 16.84 лв. за периода от 02.12.2016г. до 10.04.2018г.
В проведеното на 13.11.2018г. съдебно заседание пълномощникът на ищеца заяви, че ответницата е изплатила цялото задължение – главница в размер на 146.21 лв., лихва в размер на 16.84 лв., както и разноските по заповедното производство в размер на 75 лв. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск, поради извършено плащане. Не се претендират от страната разноски по исковото производство.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложените по делото доказателства, че против заповед № 4273 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.05.2018г. по ч.гр.дело № 5857 по описа на ПРС за 2018г. в срок е постъпило възражение от Н.М.Б., като в дадения от съда едномесечен срок са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на предпоставките за това.
От изявлението на пълномощника на ищцовото дружество става ясно, че ответницата е заплатила дължимата сума, предмет на настоящото производство, с което напълно е погасила задължението си, както и спорното право. Следователно установява се, че процесната сума е платена в хода на процеса, като предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК предявените искове следва да бъдат отхвърлени, без да се обсъждат останалите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях. От ищеца не се претендират разноските по исковото производство, поради което разноски на страната не се присъждат.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Н.М.Б., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено, че същата дължи на дружеството сумата от 146.21 лв. /сто четиридесет и шест лева и 21 ст./ – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект на потребление в гр.*** за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2017г. и сумата от 16.84 лв. /шестнадесет лева и 84 ст./ обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2016г. до 10.04.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.04.2018 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4273 от 11.05.2018 г. по ч.гр.д. № 5857 по описа на ПРС за 2018г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ