№ 165
гр. Сливен, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500227 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 245/ 27.03,2023г. по гр.д. №4857/2022г. на Районен съд Сливен, с
което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Т.
С., родена на *** с ЕГН ********** на майката Д. С. Д. с ЕГН **********, кзго е определил
детето да живее при нея на адрес: ****. Определил е режим на лични отношения на бащата
Т. Г. С. с ЕГН ********** и детето Д. Т. С. с ЕГН ********** , както следва:
Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиваме при бащата, за времето
от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден;
Десет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката;
Коледните празници и великденските празници ( от 10.00 ч. на първия официален почивен
ден до 18.00 ч. чз последния официален почивен ден)- всяка четна година детето да прекарва
при майката, а всяка нечетна година- при бащата с преспиваме, а Новогодишните празници (
от 10.00 ч. на първия официален почивен ден до 18.00 ч на последния официален почивен
ден)- всяка нечетна година детето да прекарва при майката, а всяка четна година- при
бащата с преспиване.
Осъдил е бащата Т. Г. С. с ЕГН ********** да заплаща на детето Д. Т. С. с ЕГН**********,
чрез нейната майка и законен представител Д. С. Д. с ЕГН ********** издръжка в размер на
300.00 (триста) лева месечно, считано от датата на влизане в сила на решението до
1
навършване пълнолетие на детето или до настъпване на друга законоустановена причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й плащане
Осъдил е бащата Т. Г. С. с ЕГН ********** да заплаща на детето Д. Т. С. с ЕГН**********,
чрез нейната майка и законен представител Д. С. Д. с ЕГН **********, на основание чл.149,
вр.чл.143, ал. 2 от СК, сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща издръжка за минал
период от 08.10.2022г. до 08.11.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на исковата молба- 09.11.2022г. до окончателното й плащане.
Отхвърлил е предявения насрещен иск по чл.127, ал.2 от СК от Т. Г. С. с ЕГН **********
срещу Д. С. Д. с ЕГН **********, за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Д. Т. С. с ЕГН********** на бащата, определяне на режим
на лични контакти на детето с майката и осъждане на майката да заплаща месечна издръжка
на детето, чрез неговия баща и законен представител, в размер на 180.00 лева, като
неоснователен.
Осъдил е Т. Г. С. с ЕГН ********** да заплати на Д. С. Д., на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 1300.00 (хиляда и триста) лева, представляваща направените по делото разноски-
заплатено адвокатско възнаграждение.
Осъдил е Т. Г. С. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд- Сливен сумата от 482.00
(четиристотин осемдесет и два) лева, представляваща държавна такса в общ размер по
делото.
Подадена е въззивна жалба от ответника чрез представител по пълномощие, с която
решението се обжалва в частта с която е определен режим на лични отношения на бащата Т.
Г. С. с детето Д. Т. С. и в частта по отношение на възложените разноски на бащата Т. Г. С.
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, които следва да заплати на Д. С. Д., а именно сумата от
1300.00 (хиляда и триста) лева, представляваща направените по делото разноски- заплатено
адвокатско възнаграждение. Твърди се, че неправилно Районен съд- Сливен е определил
един ограничен режим на лични отношения между бащата и детето. Първоинстанционният
съд не се е съобразил с разпоредбата на чл.59, ал.З от СК, като е поделил между родителите
единствено Уикендите, Великденските, Коледните и Новогодишни празници, без да е
поделил между тях училищните ваканции, официалните празници и личните празници на
детето, както и по друго време. В случая при определяне режима на лични отношения на
бащата Т. Г. С. с детето Д. Т. С., съдът не дал възможност детето да е с баща си на рождения
му ден, както и той на рождения ден на детето и на част от официалните празници през
календарната година. Сливенския районен съд неоснователно е отхвърлил, искането на
бащата Т. Г. С. да взима детето Д. Т. С. в петък 18.00 часа, вместо в събота 10.00 часа, като
се е мотивирал, че безспорно взимането на детето в петък вечер би било по- удобно за
бащата, но не било в интерес на детето, тъй като общоизвестно било, че пътуването в
светлата част на денонощието е по- безопасна и криело по- малко рисове от това в тъмната
част на денонощието, предвид дългия път от дома на майката до този на бащата на
2
разстояние от 250 км. Ще бъде по - безопасно бащата да взима детето в 10.00 часа на
съботния ден, съответно на първия официален почивен ден по време на празниците с цел
пътуването да се осъществява в светлата част на деня, като не се е съобразил че така
определения режим от събота сутрин до неделя вечер е недостатъчен за пътуване от град Р.
до село ***, общ. Сливен, преспиване и връщане на детето.
В случая съдът е обсъдил едностранно часовия диапазон, а именно само часът на взимане на
детето от бащата от домът на майката, без да е коментирал, връщането на детето от бащата,
който часови диапазон от18.00 часа, също съответства на тъмната част от денонощието през
есенно- зимния сезон и не следва това да бъде пречка бащата Т. Г. С. да взима детето още в
петък от 18.00 часа предвид дългото разстояние 250 км. от град Р. до село ***, община
Сливен. Така определения в решението режим на лични отношения на бащата Т. Г. С. не е
съобразен с висшия интерес на детето Д. Т. С., то да общува пълноценно и с двамата
родители. Съдът не е взел предвид, че присъствието на бащата в живота на дъщеря му и
пълноценното общуване помежду им е от съществено значение за правилното формиране на
малолетното дете, като фактът, че родителите не живеят заедно, не би следвало да
ограничава детето Д. Т. С. от възможността да общува пълноценно с всеки един от тях.
Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права не е лишен от тях и
също следва да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага
грижи, още повече, когато този родител- в случая бащата Т. Г. С., търси начини за
постоянни контакти и информация за детето. В тази връзка следва да се има предвид, че по
делото не са налице данни за лошо отношение на бащата спрямо детето, напротив- видно е,
че бащата е търсил контакт с дъщеря си, а от показанията на свидетелите е установено, че
при срещите между бащата и детето двамата общуват, забавляват се и са щастливи заедно.
Възрастта на детето не следва да бъде пречка за предоставяне на един по- широк режим на
лични отношения на бащата с детето, тъй като то е на възраст при което би следвало да има
изградени навици на хранене, сън, занимания и т.н., към които навици са адаптирани
грижите на бащата, предвид обстоятелството, че до раздялата през м. октомври 2022г.,
детето Д. Т. С. е живяло заедно с майката си Д. С. С. в домът на бащата и двамата родители
са полагали непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Районият съд неоснователно е възложил на въззивника да заплати на ищцата на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1300.00 (хиляда и триста) лева, представляваща направените по
делото разноски, а именно заплатено адвокатско възнаграждение, без да се съобрази, че
производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.127, ал.2 и чл.149,
вр.чл.143, ал.1 от СК.
Същото е с характер на спорна администрация, както е посочено на лист 5-ти от решението
и за разлика от исковото производство, с него не се разрешава със сила на пресъдено нещо
спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на правата на страните, признати и гарантирани
от закона, като липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като
ищец и ответник. Съдебното решение, което изхожда от правилото за защита по най-добрия
3
начин на интересите на малолетното или непълнолетното дете, ползва и двамата родители,
поради което всеки от тях следва да понесе разноските, които е направил в
първоинстанционното производство, независимо от изхода по спора.В обобщение се иска да
се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново, с което да се определи
следния режим:
-Всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа петък до 18.00 часа в неделя;
-Тридесет последователни дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск;
-Коледните празници и Великденските празници ( от 10.00 ч. на първия официален почивен
ден до 18.00 ч. на последния официален почивен ден)- всяка четна година детето да прекарва
при майката, а всяка нечетна година- при бащата с преспиване, а Новогодишните празници (
от 10.00 ч. на първия официален почивен ден до 18.00 ч. на последния официален почивен
ден)- всяка нечетна година детето да прекарва при майката, а всяка четна година- при
бащата с преспиване;
-Всяка нечетна година на рождения ден на детето Д. Т. С.- 12- ти декември, бащата Т. Г. С.
да взима детето, за времето от 10.00 часа до 20.00 часа;
Всяка година на рождения ден на бащата Т. Г. С.- 16- ти декември, бащата да взима
детето Д. Т. С., за времето от 10.00 часа до 20.00 часа;
Всяка година бащата Т. Г. С. да взима детето Д. Т. С. по 3- ри дни от коледната и от
пролетната ваканция;
Всяка нечетна година, бащата Т. Г. С. да взима детето Д. Т. С. на всички официални
празници, а именно: 3- ти март; 1- ви май; 6- ти май; 24- ри май; 6- ти септември и 22- ри
септември, за времето от 18.00 часа на предходния ден до 20.00 часа на официалния
празник.
Иска се още да се отмени решението в частта за разноските, които ответникът Т. Г. С. е
осъден да заплати на ищцата Д. С. Д., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно сумата от
1300.00 (хиляда и триста) лева, представляваща направените по делото разноски- заплатено
адвокатско възнаграждение, тъй като не следва да се присъждат разноски на страните и
направените разноски да останат в тежест на всяка страна така, както са направени.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се
поддържа, че е неоснователна. Наведените в жалбата доводи са несъстоятелни, относно
твърдението, че атакуваното решение е неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон и необосновано. Счита,че така исканият режим е неудачен за детето Д. Т.
С. и не е в негов интерес, тъй като същия не е съобразен с ниската възраст на детето. При
постановяване на съдебното решение Районен съд Сливен правилно е приел, че пътуването
в светлата част на денонощието е по- безопасно и крие по-малко рискове от това в тъмната
част на денонощието, че предвид дългия път от дома на майката до този на бащата на
4
разстояние от 250 км., ще бъде по-безопасно бащата да взима детето в 10.00 ч. на съботния
ден, съответно на първия официален почивен ден по време на празниците и пътуването да се
осъществява в светлата част на деня. Искането за тридесет дни през лятото също детето да
пребивава при баща си също е неудачен, както с оглед възрастта на детето така и с оглед
безспорно доказаното в първоинстанционното производство, че бащата Т. Г. С. не е
участвал в грижите за детето. Още повече,че поради естеството на работата му е пътува
постоянно в командировки, както и че не живее в гр.Р., а живее на квартира в гр.П. и не би
могъл да полага ежедневни грижи за *** Д. в продължение на един месец. По отношение на
искания режима на лични контакти във всички официални празници дни, счита същите за
неудачни и не в интерес на детето. Така посочените празници са еднодневни и биха
нарушили дневният режима на детето и режима на лични контакти би преминал в пътуване
което не е в интерес на две годишното дете. По отношение на оспорването във въззиваната
жалба в частта за разноските счита същото за недопустимо.Самостоятелна възможност за
обжалване на решението в частта за разноските не е предвидена, поради което не е
допустимо въззивната, инстанция да изменя обжалваното решение в частта за разноските,
когато не е проведено производство по чл.248 отГПК. Решение № 177 от 25.03.2015 г. по
търг. д. № 3707 /2013 г. на Върховен касационен съд. В обобщение се иска да се потвърди
решението. Направено е искане с цел установяване на отношението на бащата към детето и
неговите морални качества да бъде изискана заверени преписи от преписка с вх.
№2039/2023г. по описа на Районна прокуратура Сливен, което е уважено.
Против решението е подадена насрещна въззивна жалба от представител по пълномощие, с
която се обжалва решението в частта му с която съдът определил режима на лични контакти
на бащата Т. Г. С. с детето Д. Т. С.. При малки деца или бебета, режимът следва да се
уговори по начин, който да се отчита и израстването на детето. Такъв режим е поискан в
депозираната искова молба от майката на детето Д. Д.. Да има плавно преминаване с
израстването на детето и същото да свиква с баща си, тъй като по безспорен начин се
доказа, че бащата Т. Г. С. не е участвал в грижите за детето, поради естеството на работата
му е пътувал постоянно в командировки, както и че не живее в гр.Р., а живее на квартира в
гр.П.. В населеното място където живее и работи няма от кого да бъде подпомаган, това
обстоятелство съда не е съобразил при постановяване на своето решение. Ето защо ни счита
че е в интерес на детето това да става чрез подходящ за конкретния случай режим. Между
бащата Т. Г. С. и детето Д. Т. С. не е изградена емоционална връзка и е добре да се уговори
плавен преход при осъществяване на режим личните отношения. Детето Д. е отглеждано
единствено от майка си и е силно привързано към нея. При всяко осъществяване на режима
на лични контакти с бащата, детето се връща стресирано и разстроено и търсещо майка си
непрестанно. В съдебната практика е утвърдено и становището, че режимът на лични
контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права трябва да бъде
определен при преценка моралния облик на родителя. Лошият пример и агресивното и
неуважително поведение на бащата Т. С. към майката на детето Д. продължава и към
днешна дата. Бащата Т. С. не спазвал определените привременни мерки. Счита, че
поведението на бащата Т. С. създава опасност за личността, здравето и възпитанието на
5
детето Д. Т. С.. Също така счита,че поведението на бащата не съответства на дължимото,
имайки в предвид заплашителния и агресивен тон отправен към майката в присъствието на
детето и близките му роднини. Същите са положени на системен психически тормоз. В
обобщение се иска да се определи на бащата Т. Г. С. с ЕГН ********** режим на лични
отношения с малолетното дете както следва; всяка първата и трета събота на месеца от
9:00ч. до 17:00ч. в присъствието на майката до навършване на 5 годишна възраст. След
навършване на 5г. възраст всяка първа седмица на месеца от 9:00 часа на съботния ден до
17:00ч. на неделния ден с приспиване до навършване на 7 год. възраст. След навършване на
7 години всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 17.00 ч. на
неделния ден, както и 10 дни месец през лятото, несъвпадащ с платеният годишен отпуск на
майката.
Постъпил е писмен отговор на насрещната въззивна жалба. Твърди се, че насрещната
въззивна жалба е неоснователна, защото така изложени в нея обстоятелства не отговарят на
фактическата обстановка. От приетия и не оспорен по делото Социален доклад, изготвен от
ДСП- Р. се установява, че бащата Т. Г. С. живее заедно с родителите си в град Р. и същия
може да разчита на помощ и подкрепа при отглеждането на детето. По делото не са налице
доказателства, че между бащата Т. Г. С. и детето Д. Т. С. няма изградена емоционална
връзка, а точно обратното от представените и приети по делото социални доклади на ДСП-
Сливен и на ДСП- Р. се установява, че има изградена емоционалната връзка родители- дете,
която е стабилна и двустранна, като в интерес на детето е да продължи да се отглежда в
стабилна среда. Установява се също, че двамата родители имат родителски капацитет и
ресурс да обезпечават пълноценно грижите и да осигурят всичко необходимо за развитието
на детето, както и за двамата родители е посочено, че имат подкрепата на своите роднини и
близки. В случая общуването на детето с всеки един от родителите съдейства за правилното
му възпитание и следователно в негов интерес е един по- широк на лични контакти с
бащата, а не във вреда с оглед на което следва режима на лични контакти между бащата Т.
Г. С. и детето Д. Т. С. да бъде определен в най- широки граници. По делото не са събрани
доказателства, от които да се установи, че бащата Т. С. да не може да се справя с
възпитанието и отглеждането на детето, нито да притежава качества, които да пречат на
правилното му отглеждане и възпитание. Чрез определяне на един по- широк режим на
лични контакти се цели постигане на възможността детето да расте и да се развива под
грижата и с подкрепата и на двамата родители, доколкото това е право на всяко дете, а и
негова естествена потребност. По тази причина, принципно, мерките за лични отношения
следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права. Водещото при определяне на мерките за лични контакти е същите да са
в интерес на детето, като се отчита възрастта му, потребностите му, разстоянието, на което
следва да бъде придвижвано и възможностите за адаптация при промяна не само на дома, но
и на населеното място. От друга страна, следва да се има предвид, че независимо на кого е
предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени,
6
като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане
развитието на детето, както и възпрепятстването на контактите с детето от отглеждащия
родител. Съответно, трябва да бъде отчетена необходимостта от запазване и развитие на
личните отношения с родителя чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да
бъде съхранена и развита емоционалната връзка помежду им. Отношенията между страните
са влошени, тъй като майката Д. Д. възпрепятства по всякакъв начин контактите на бащата с
детето. С поведението майката целенасочено отчуждава детето от бащата, като по този
начин го възпрепятства да изпълнява пълноценно ролята си на родител, с оглед на което
провокира бащата на моменти да бъде сприхав и избухлив по отношение на нея. В момента
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето Д. Т. С. се полагат от
бабата по майчина линия, която живее заедно с детето в село ***, а майката живее заедно с
приятелят си на квартира в град Сливен. В обобщение се иска да се остави без уважение
жалбата.
Направени са доказателствени искания. Приети са и са приложени по делото копия от
Заповед №3/13.04.2023г., изг. от дружество „Н.А.П.С." ЕООД; Трудов договор
№018/12.06.2023г., изг. от С.**" ЕООД; Удостоверение за постоянен адрес с изх.№АОУ-
352/12.06.2023г., изд. от общ. Р.; Удостоверение за настоящ адрес с изх.№АОУ-
353/12.06.2023г., изд. от общ. Р.. Оставени са без уважение исканията за назначаване на
съдебно- психологическа експертиза на малолетното дете, както и за допускане до разпит на
двама свидетели.
В с.з. въззивниците се явяват лично и с представители по пълномощие, които изразяват
становище, че подкрепят подадените от страните жалби и съответно оспорват
основателността на подадените от насрещната страна.
Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея. Събраните пред тази инстанция доказателства не променят фактическите
обстоятелства.
7
По своето съдържание с въззивната жалба се претендира да бъде определен по-широк
режим на лични отношения, а с насрещната се иска определеният да бъде ограничен, поради
което оплакванията ще бъдат преценени в съвкупност.
От приетия по делото социален доклад от ДСП - Сливен се установява, че между майката и
детето има изградена силна емоционална връзка, майката се грижи пълноценно за детето,
разчита на помощта и на своята майка, осигурила е подходящи жилищно-битови условия за
отглеждане на детето и е изразила желание да упражнява родителските права спрямо детето.
Видно от представения социален доклад от ДСП - Р., бащата също изразява желание да
полага грижи за дъщеря си, може да разчита на помощ от страна на своите близки, осигурил
е добри жилищно-битови условия за отглеждане на детето.
Както е разяснил ВКСРБ режимът на лични отношения между децата и родителите, както е
постановено в чл. 59, ал. 3 СК, включва определяне на период или на дни, в които
родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции,
официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Право на
всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази
причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и
емоционално детето, режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда,
с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност
децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да
предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения
между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо
решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия
родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Режимът на лични отношения
трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните
обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при
необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за
осъществяването му, вкл. и предписание на подходящи защитни мерки, някои от които са
посочени в чл. 59, ал. 8 СК ( не лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо.
Районният съд приел, че с оглед ниската, наскоро приключила кърмаческа възраст на
малолетното дете от женски пол и установения висок родителски капацитет на майката,
полаганите от нея непрестанни, пълноценни и адекватни грижи за отглеждането и
развитието на детето, то упражняването на родителските права по отношение на детето
следва да се предостави именно на нея. Установено е, че бащата често е отсъствал по повод
пътувания в командировки и макар и да заявява готовност да промени характера на работата
си и да живее в гр. Р., съдът намерил, че майката ще е по-подготвена да извършва
ежедневните дейности по отглеждане на малолетното дете, свързани с хранене, обличане,
поддържане на лична хигиена и т. н. Привципно тези изводи са обосновани.
Въпреки многословието на въззивната жалба основното оплакване в нея е, че така
определения в решението режим на лични отношения на бащата Т. Г. С. не е съобразен с
8
висшия интерес на детето Д. Т. С., то да общува пълноценно и с двамата родители.
Правилно и обосновано обаче е приетото от районния съд, че не е в интерес на детето да
бъде постановен личен режим без преспиване, при който срещите на бащата с детето да се
осъществяват в рамките на деня и в присъствие на майката. Влошените отношения между
родителите неминуемо ще се отразят неблагоприятно на емоционалното състояние на
детето, като съществува опасност тези срещи да се превърнат не в пълноценно общуване на
бащата с детето, а в изясняване на отношенията между родителите. Детето е и на ниска
възраст от 2 години, поради което не е в негов интерес няколко часа да е извън дома, без
възможност за следобеден сън, за хранене с домашно приготвена храна. Следва да се
съобрази и климатичното време, което може да е както твърде студено през зимните месеци,
така и твърде горещо през летните. Доколкото тези съждения са съобразени с установеното,
то те следва да бъдат подкрепени.Съдът обаче приел, че въпреки ниската възраст на детето и
нежеланието на майката, срещите между бащата и детето следва да се осъществяват с
преспиване в дома на бащата, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на
съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден. Така определеният режим обаче не е съобразен с
ниската възраст на детето и го поставя в необходимост два пъти в месеца да предприема
пътувания, които са на сравнително голямо разстояние, което пък не е в негов интерес.
Настоящата инстанция намира, че следва да бъде определен режим като всеки първи петък
от месеца от 16.00 ч. до неделя до 18.00 ч. с преспиване детето да бъде при бащата, а всяка
трета събота от 09.00 ч. до 15.00 ч. бащата да има право на лични отношения с детето. Така
ще се подкрепи и приетото от районния съд, че е общоизвестно обстоятелството, че
пътуването в светлата част на денонощието е по- безопасно и крие по-малко рискове от това
в тъмната част на денонощието.
По този начин детето ще общува пълноценно както с баща си, така и със своите близки
роднини по бащина линия, които видно от доказателствата по делото обичат и умеят да се
грижат за детето докато им гостува. Поддържането на близка емоционална връзка с бащата
и роднините по бащина линия още от тази най-ранна детска възраст съдът намира безспорно
в интерес на детето. При този режим ще се избегнат и честите пътувания на детето, а на
бащата ще се даде възможност да общува с детето през по-продължителен период в
домашната среда на бащата и с неговото роднинско обкръжение.
Правилно и обосновано е приетото от съда, че детето следва да прекарва с баща си и
семейството му и част от празничните и почивни дни през годината, а именно: Коледните
празници и Великденските празници (от 10.00 ч. на първия официален почивен ден до 18.00
ч. на последния официален почивен ден) всяка четна година детето да прекарва при майката,
а всяка нечетна година - при бащата с преспиване, а Новогодишните празници (от 10.00 ч. на
първия официален почивен ден до 18.00 ч. на последния официален почивен ден) - всяка
нечетна година детето да прекарва при майката, а всяка четна година - при бащата с
преспиване. Бащата следва да може да взима детето и 10 дни през лятото, които не съвпадат
с платения годишен отпуск на майката, като във всички случаи, с оглед различните населени
места, в които живеят родителите, бащата следва да взима детето от дома на майката в с.
9
***, *** и да го връща отново в него. Поради това решението в тази част е обосновано.
Разбира се при промяна на обстоятелствата и при желание на родителите този режим може
да бъде изменен като се съобрази с потребностите и интереса на детето.
В обобщение направените искания във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са
неоснователни. Поради това и на страните не се дължат разноски за тази инстанция.
Делото пред райония съд е образувано по предявени първоначален иск с правна
квалификация чл. 127, ал. 2 СК от Д. С. Д. от с. ***, общ. Сливен срещу Т. Г. С. от гр. Р. за
предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от съвместното им
съжителство малолетно дете Д. Т. С. на майката, определяне на местоживеенето на детето
при майката, определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и осъждане на
бащата да заплаща на детето издръжка в размер на 300,00 лв. месечно, както и с правно
основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 1 СК за осъждане на ответника да заплати на детето
издръжка за минал период от време от 08.10.2022 г. до 08.11.2022 г. също в размер на 300,00
лв. Поради това правилно съдът е приел, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на
1300,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер по първоначалните искове
и за защита по насрещния иск, съгласно Договор за правна помощ и съдействие от
10.11.2022 г. Поради това направеното оплакване във въззивната жалба по отношени на
присъдените разноски е неоснователно.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 245/ 27.03,2023г. по гр.д. №4857/2022г. на Районен съд Сливен, в
частта с е определен режим на лични отношения на бащата Т. Г. С. с ЕГН ********** и
детето Д. Т. С. с ЕГН ********** , както следва:
Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиваме при бащата, за времето от
10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т. Г. С. с ЕГН ********** и детето Д. Т.
С. с ЕГН ********** всеки първи петък от месеца от 16.00 ч. до 18.00 ч. на неделния ден с
преспиване и всяка трета събота от 09.00 ч. до 15.00 ч.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 245/ 27.03,2023г. по гр.д. №4857/2022г. на Районен съд
Сливен в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11