№ 3822
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Е.Й.К.
като разгледа докладваното от Е.Й.К. Административно наказателно дело №
20221110215143 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. К., чрез упълномощения адв.Д. П., против
наказателно постановление /НП/ №20-4332-022049/28.10.2022 г., издадено от
началник група, отдел „Пътна полиция” - СДВР, предвид съставен на
04.10.2022 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№564665 на А. К. ...., за това, че на 04.10.2022 г., около 13.10 ч., в гр.София,
по бул.“Цариградско шосе“, с посока на движение от ул.“Околовръстен път“
към АМ Тракия, пред КПП 51, управлява лек автомобил „...“ с рег. № ..., като
използва мобилен телефон по време на управление на МПС без устройство,
позволяващо използването му без участието на ръцете, с което виновно
нарушил чл.104а от ЗДвП; като водач ..., продължително пребиваващ в
Република България, управлява МПС със СУМПС №АРВ010135 - Украйна,
издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, без да е
подменено, след пребиваване повече от една година, с което виновно нарушил
чл.162,ал.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 ЗАНН и чл.183,ал.4,т.6
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева
/за нарушението на чл.104а от ЗДвП/; и на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е
1
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева /за
нарушението на чл.162,ал.2 от ЗДвП/.
Недоволен от НП и наложените с него санкции А. К., чрез
упълномощения си адв.Д. П., го обжалвал пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е неправилно, незаконосъобразно,
издадено при съществени нарушения на административно-производствените
правила, като е направено твърдение, че не са извършени описаните
нарушения, такива не са установени по предвидения в закона ред и не са
доказани по безспорен начин. Относно СУМПС е посочено, че А. К. - като ...,
със статут на продължително пребиваващ, притежава валидно надлежно
издадено в Украйна на 20.08.2007 г. безсрочно СУМПС №АРВ010135, а
изискването за подмяна на чуждо СУМПС с българско такова, се отнася
единствено до постоянно пребиваващите чужденци, но той не е такъв, и са
отразени и други съждения, неотносими в случая към нарушение по 104а от
ЗДвП. Отделно от това се твърди, че А. К. не разбира и не говори български
език, но нито за съставяне на АУАН, нито за издаване на НП, му е бил
осигурен преводач, което рефлектира върху правото му на защита. С оглед на
това се иска НП да бъде отменено.
По делото са приложени в копие: Решение №122 от 09.01.2023 г. на
АССГ-Трето отделение - 78 състав по дело №9852/2022 г., влязло в сила на
посочената дата /което е с предмет, различен от този по настоящето НАХД/;
паспорт и СУМПС на А. К.; справка за документи на А. К.; доказателства
/заповеди/ относно компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган.
В съдебните заседания жалбоподателят А. К. редовно
призован/уведомен не се явява.
Явава се упълномощения му адв.П., който пледира да бъде уважена
жалбата срещу НП, по изложените в нея съображения за процесуални
нарушения. Претендира присъждане на разноски и представя доказателство за
направени такива.
2
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не
взима отношение по съществото на делото.
При проведения разпит на актосъставителя Д. Х., след като му е
предявен АУАН, на основание чл.284 от НПК, той казва, че не си спомня
конкретния случай, като пояснява „Когато проверката се извършва на лице,
чужд гражданин, ако не може да се разберем на български език, отиваме до
сградата на О“ ПП“ – СДВР, където има преводач. В случая сигурно сме се
разбрали на български език“.
При проведения разпит на В. П. /свидетел на описаните нарушения и на
съставяне на АУАН/ той разказва, че проверката била извършена, поради
видяно нарушение – управление на МПС с използване на мобилен телефон в
ръка. При проверката било установено, че водачът бил гръцки гражданин със
статут на постоянно пребиваващ в Република България и неговото СУПМС
било издадено в Украйна и тъй като, съгласно ЗДвП, чужди граждани,
пребиваващи в страната ни могат да управляват МПС със СУПМС, което не е
издадено в Р. България, за срок до една година от началото на пребиваването
им, ако свидетелството е издадено от държава, която не е член на ЕС и ЕИП, а
в случая водачът бил просрочил този едногодишен срок към момента на
проверката, му бил съставен АУАН за така констатираните нарушения.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя Х. само относно
съставяне на АУАН, показанията на свидетеля П. кредитира изцяло, тъй като
са ясни, конкретни, непротиворечивн, кредитира и наличните по делото
писмените доказателства, приобщените в хода на съдебното следствие по
реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствените
материали, намира за установено с необходимата категоричност, че А. К. - ... с
гръцко и украинско гражданство, със статут на продължително пребиваващ в
Република България, въз основа на издадено му от Дирекция „Български
3
документи за самоличност“ на 16.01.2020 г. удостоверение за пребиваване
№*********, притежавал валидно надлежно издадено в Украйна на 20.08.2007
г. безсрочно СУМПС №АРВ010135. Същият от 05.12.2014 г. бил съпруг на
българския гражданин И.В.К..
На 04.10.2022 г., около 13.10 ч., А. К. управлявал в гр.София, по
бул.“Цариградско шосе“, с посока на движение от ул.“Околовръстен път“ към
АМ Тракия, лек автомобил „...“ с рег. № ..., собственост на И.В.К., като пред
КПП 51 използвал мобилен телефон по време на управление на МПС,
държейки го в ръка, без да използва устройство, позволяващо използването
му без участието на ръцете. Това било видяно от изпълняващите служебните
си задължения полицаи при О „ПП“-СДВР Д. Х. и В. П., които спрели за
проверка лекия автомобил „...“ с рег. № ..., в който водачът му А. К. бил сам.
При проверката той представил на полицейските служители украинското си
СУМПС №АРВ010135 и извършващите проверката констатирали, че А. К.
като ... дългосрочно /продължително/ пребиваващ в Република България,
управлява лекия автомобил със СУМПС издадено от Украйна - държава, която
не е членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство
или Швейцария, без да е подменил СМУПС, след изтичане на една година от
издаване на същия на документа за пребиваването му в Р. България. За тези
две нарушения /квалифицирани по чл.104а от ЗДвП и по чл.162,ал.2 от ЗДвП/
на А. К. бил съставен АУАН, който той отказал да подпише за „нарушител“,
което било удостоверено с подпис на един свидетел. Полицейските служители
иззели СРМПС и двете регистрационни табели на лекия автомобил
/последното било обжалвано от И.В.К. пред АССГ, който с окончателно
Решение №122 от 09.01.2023 г. по дело №9852/2022 г., отменил заповедта,
издадено от О „ПП“-СДВР, с която била наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № ... за
срок от 6 месеца“ и били отнети СУМПС и двете рег. табели на автомобила/.
Въз основа на АУАН на А. К. било издадено обжалваното НП, екземпляр
от което той получил лично на 09.11.2022 г. и го обжалвал чрез
упълномощения си адв.П. на същата дата.
От правна страна се налагат следните изводи:
4
Жалбата е подадена в законово посочения 7-дневен срок, от правно
легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/,
подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е.
жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна но
не с оглед изложените в нея доводи, за която преценка съображенията на съда
са следните:
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които то е извършено,
както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на
действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли
са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При
служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, съдът прие, че
АУАН и НП изхождат от съответно компетентни и оправомощени органи,
предвид приложените по делото заповеди в тази връзка и не са допуснати
съществени нарушения, които да са рефлектирали върху правото на защита на
наказаното лице. Настоящият съдебен състав не счита, че чужд гражданин, с
брак с български гражданин от 05.12.2014 г. и със статут на продължително
пребиваващ в Република България, съгласно издадения му на 16.01.2020 г.
документ за това, на 04.10.2022 г. не е могъл да разбере какви нарушения са
констатирали полицаите като извършени от него, респективно – не е разбрал
отразеното в АУАН и НП, като в тази връзка съдът отчете и показанията на
актосъставителя Д. Х.
5
Наличните по делото и кредитирани от съда доказателства могат да
обосноват извод, че А. К. е извършил описаните в АУАН и НП две нарушения,
защото в посоченото време и на посоченото място той е управлявал посочения
лек автомобил, като едновременно с това е използвал мобилен телефон,
държейки го в ръка, без да използва устройство, позволяващо използването
му без участието на ръцете и на тази дата той е имал валидно надлежно
издадено в Украйна безсрочно СУМПС, но като ..., със статут на
продължително пребиваващ в Република България, не го е подменил след
изтичане на една година от издаването му удостоверението за пребиваването
му в страната ни, който едногодишен срок е изтекъл на 16.01.2021 г. И двете
нарушения са извършени от субективна страна виновно от него.
Относно нарушението на чл.104а от ЗДвП следва да се отбележи, че то
дори не се обжалва с жалбата срещу НП и не се споменава и в пледоарията на
адв.П..
Наложеното за това нарушение наказание „глоба“ е в нормативно
определения размер.
В обобщение – НП в частта за извършеното нарушение на чл.104а от
ЗДвП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението, квалифицирано по чл.162,ал.2 от ЗДвП НП
следва да бъде отменено, защото словесното му изписване в НП /и АУАН/ не
съдържа съставомерни обективни елементи – не е посочено на коя дата /в
случая - 16.01.2020 г./ е издадено на А. К. удостоверението за пребиваването
му в Република България, не е посочено и кога е изтекъл едногодишният срок
от издаването му на този документ /в случая - 16.01.2021 г./, за да се обоснове
преценката, че на 04.10.2022 г. той е осъществил това/такова нарушение.
Това представлява допуснато съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на зашита на санкционираното лице. Съдът отново
намира за необходимо да отбележи, че е незаконосъобразно и недопустимо
елементи от обективната и/или от субективната страна за което и да е
нарушение да не са посочени в текстовото изписване на нарушението, а да се
извеждат по подразбиране или предположение. Всички обективни и/или
субективни елементи е задължително да бъдат написани в словесното
изложение на нарушението, за да се обоснове преценката за съставомерност
6
на деянието на посоченото лице по съответно цитираната квалификация на
Закона. В тази връзка, съдът намира, че наказателното постановление в тази
си част подлежи на отмяна като издадено в нарушение на процесуалния закон,
при допуснати съществени процесуални нарушения, и респективно не може
да породи правно валидни последици и да послужи за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на А. К. за нарушение на
чл.162,ал.2 от ЗДвП.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Относно направеното в адв.П. искане за присъждане на направените по
делото разноски, които съгласно отразеното в договора за правна помощ са в
размер на 400 лева, които са платени, настоящият съдебен състав, предвид
изхода на делото и настоящото съдебно решение намира, че то следва да бъде
уважено, но не в така претендирания размер, а в размер на 200 лева, който
преценява като справедлив и съответен, и респективно СДВР следва да бъде
осъдена да заплати 200 лева в полза на А. К. ...., респективно искането за
разликата до претендирания размер следва да бъде оставено без уважение,
като неоснователно, поради което и съдът не го уважава за разликата от 200
лева до претендирания размер от 400 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-4332-
022049/28.10.2022 г., издадено от началник група, отдел „Пътна полиция” -
СДВР, против А. К. ...., за това, че на 04.10.2022 г., около 13.10 ч., в гр.София,
по бул.“Цариградско шосе“, с посока на движение от ул.“Околовръстен път“
7
към АМ Тракия, пред КПП 51, управлява лек автомобил „...“ с рег. № ..., като
използва мобилен телефон по време на управление на МПС без устройство,
позволяващо използването му без участието на ръцете, с което виновно
нарушил чл.104а от ЗДвП, поради което на основание чл. 53 ЗАНН и
чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-4332-022049/28.10.2022 г.,
издадено от началник група, отдел „Пътна полиция” - СДВР, против А. К. ....,
за това, че на 04.10.2022 г., около 13.10 ч., в гр.София, по бул.“Цариградско
шосе“, с посока на движение от ул.“Околовръстен път“ към АМ Тракия, пред
КПП 51, управлява лек автомобил „...“ с рег. № ..., който като водач ...,
продължително пребиваващ в Република България, управлява МПС със
СУМПС №АРВ010135 – издадено от Украйна - държава, която не е членка на
Европейския съюз, без да е подменено, след пребиваване повече от една
година, с което виновно нарушил чл.162,ал.2 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.53 ЗАНН и чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на А. К. .... направени от него разноски за
адвокатско възнаграждение, в размер на 200 /двеста/ лева, за производството
пред СРС по настоящето НАХД.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София, в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8